Антраксът е остро инфекциозно заболяване, чийто причинител е Bacillus anthracis.

Защо антраксът е много опасен и какво да правим с болните животни?

Антраксът е остро инфекциозно заболяване, чийто извършител е Bacillus anthracis . Ключът към заразяването е способността на бактерията да образува извънредно устойчиви спори, които могат да претърпяват в почвата и в тъканите на животни с години.

Когато животно ( най-често тревопасно като говедо, овца или коза ) се инфектира, бактериите се развъждат в организма му и при гибелта му попадат в околната среда, където минават в споровидна форма. Именно тези спори са главният източник на болест за индивида.

Заразяването от инфектирано животно става по три съществени механизма, според от пътя на нахлуване на спорите в човешкия организъм.

При контакт с кожата - най-честият механизъм - спорите попадат в организма през микроскопични пострадвания при обработка на кожи, месо или при директен контакт с болно или умряло животно. След попадане в тъканите спорите " се задействат ", трансформират се още веднъж в бактерии и стартират да се развъждат. Те отделят отрови, които унищожават близките кафези и провокират присъщата кожна лезия - в началото папула, която минава в мехур и най-после в типична черна некротична рана ( " синя пъпка " ).

При вдишаване - по-рядък, само че доста по-тежък механизъм - човек вдишва спори, които могат да се отделят при операция на инфектирани скотски артикули (вълна, кожи). Спорите доближават до белите дробове, където се поемат от имунни кафези (макрофаги) и се транспортират до лимфните възли. Там те се задействат, развъждат се и освобождават мощни отрови, които предизвикват тежко инфектиране, кръвоизливи и систематична интоксикация.

При усвояване - при консумация на инфектирано месо - спорите попадат в храносмилателния тракт. Там те още веднъж минават в дейна форма, повреждат лигавицата и могат да доведат до тежки язвени и хеморагични процеси в червата, както и до разпространяване на инфекцията в кръвта.

Общият патогенетичен механизъм във всички случаи е еднакъв: спорите навлизат в организма, задействат се до вегетативни бактерии, които стартират да се развъждат и отделят характерни отрови. Тези отрови блокират имунния отговор, повреждат съдовете и водят до тъканна некроза и систематични затруднения.

Важно е да се подчертае, че предаването нормално е от животно към човек или посредством инфектирани скотски артикули, до момента в който предаването от човек на човек е извънредно рядко.

Антраксният бацил се отличава с една сериозна специфичност - образуването на спори с изключителна резистентност. Тези спори могат да претърпяват в почвата и в скотски остатъци десетилетия, а в някои случаи се разказва жизненост даже над 100 години . Именно това изяснява за какво болестта може да се появява още веднъж в региони, където от дълго време не е записано - при разравяне на остарели гробища на животни, наводнения или строителни действия.

От практическа позиция е по-важно какво следва, в случай че човек е бил изложен на риск .

При контакт с болно или подозрително животно - да вземем за пример при кръвопролитие, одиране или преместване на скотски мъртвец - първото деяние е неотложно измиване на кожата с вода и сапун и стерилизация на всички евентуални входни точки (рани, ожулвания). След това би трябвало да се потърси здравна помощ, даже при липса на признаци . Лекарят може да реши нуждата от профилактично антибиотично лекуване, което доста понижава риска от развиване на заболяване, в случай че се стартира в точния момент.

Особено внимание би трябвало да се обърне на ранните признаци - поява на безболезнена кожна лезия с потъмняване в центъра, необяснима температура, изнемощялост или дихателни недоволства . При такива признаци се изисква незабавна лекарска интервенция.

Ако човек е консумирал месо от евентуално инфектирано животно, обстановката се смята за високорискова . Не би трябвало да се изчаква появяването на признаци - нужна е незабавна консултация с доктор и информиране за съответната експозиция. В тези случаи също може да бъде назначена профилактика, а при поява на коремна болежка, повръщане, диария (особено с кръв) или висока температура, се изисква незабавна здравна интервенция.

От социална позиция е значимо също по този начин да се алармират ветеринарните управляващи, защото Антракс е зооноза с капацитет за разпространяване. Заразените животни не би трябвало да се употребяват за храна, а подлежат на строго регламентирано неутрализиране, с цел да се предотврати в допълнение замърсяване със спори.

Същественото е, че макар високата резистентност на спорите и тежестта на болестта, навременната реакция - ранна диагностика и антибиотична профилактика - в множеството случаи предотвратява развиването на тежка форма.