Антоний Тодоров е роден на 10 декември 1957 г. в

Антоний Тодоров е роден на 10 декември 1957 година в София. Завършва приблизително обучение в 9-а Френска езикова гимназия и интернационалните връзки във Висшия стопански институт в София. Доктор на политическите науки с дисертация на тематика „ Политическото присъединяване: Граждани, партии и избори в българското общество “.
Член-учредител и програмен шеф в Центъра за проучване на демокрацията. Редактор във в. „ Култура “. Главен редактор на списание „ Български наблюдаващ “. Старши консултант в отдел „ Парламентарни проучвания “ на Народното събрание.
Председател на Управителния съвет на Българската асоциация по политически науки.
Какво в действителност направи Радостин Василев? Това атентат по демокрацията ли е и просто засегнато себелюбие?
Да припомня, че политическата кариера на Радостин Василев стартира в Има Такъв Народ, а след това беше и министър на младежта и спорта в четворната коалиция на Кирил Петков. Когато Слави Трифонов постави завършек на тази коалиция, той напусна партията и се причисли към „ Продължаваме промяната “. Сега разгласява записи от вътрешнопартийно разискване и напусна Политическа партия, поставяйки по този метод под въпрос постигането на някакво единодушие за постоянно държавно управление. Въпросът фактически е, от коя страна играе? Накъде вижда оттук нататък политическата си кариера? Близката политическа история на България е цялостна с образци на политици, които толкоз постоянно са променяли политическото знаме, зад което са заставали, че към този момент не помним даже имената им.

В политиката, само че и в живота, има разбиране като преданост. Тя разрешава на хората да се свързват трайно в взаимни действия и да се усещат предпазени, в случай че изпаднат в неволя. Лоялността е и основа на доверието. Радостин Василев евентуално няма никаква преданост и по тази причина надали може да разчита повече на каквото и да било доверие. В Политическа партия за следващ път би трябвало да си посипят главите с пепел за този кадрови неуспех. Не бих нарекъл случката „ атентат по демокрацията “, такова държание е по-скоро нападение против морала.

От друга страна не става дума за „ приключване на информация “ в смисъл на нещо, което публиката не знае, само че би трябвало или е добре да знае. Не е като историята с чекмеджето или с къщата в Барселона, където става дума за съмнение за корупционни практики. Става дума за вътрешно разискване в Националния съвет на Политическа партия, където се допуска, че вземат участие хора, които си имат доверие и заради това могат да приказват по-свободно, а не както е признато пред аудитория. На такива затворени срещи се допуска и по-голяма искреност, даже и политически неточни изрази, точно тъй като диалогът не е предопределен за необятна аудитория. Предполага се известна конфиденциалност, по тази причина и нарушаването й е нормално изменничество, а не израз на пристойност.
Как бихте оценили от политическа позиция изтеклите записи?
Всъщност не научихме нищо ново. Знаехме, че в Политическа партия нямат никакво доверие на ГЕРБ и се отнасят доста внимателно към всевъзможен тип договорености с Бойко Борисов. Знаехме, че няма да поддържат държавно управление с първия мандат (на ГЕРБ). Знаехме, че от ПП-ДБ не престават да упорстват, че водачът на ГЕРБ и цялата партия би трябвало да понесе отговорност за безобразията от десетте години на ръководството си. Знаехме, че промяната в правосъдната система се чака да бъде задоволително дълбока, с цел да предотврати потреблението на правораздаването и прокуратурата в частни ползи. Знаехме, че тази нова коалиция желае промяната на основния прокурор, само че дружно с това и на сегашния Висш съдебен съвет. Знаехме, че всяко ново държавно управление прави всичко допустимо, с цел да сложи на управителни позиции хора, на които има доверие и които не са се компрометирали с предходното ръководство.

Но белким не знаехме, че в доста случаи българските политически партии се допитват до своите интернационалните сътрудници в това число за основни назначения? Най-малкото, с цел да се избегнат както вероятни наказания (например по „ закона Магнитски “), по този начин и остракиране на някой считан за несъответствуващ претендент от страна на значими за България непознати страни.

Знаехме, че Политическа партия е към този момент в изострен спор и с президента Радев. Знаехме и че Политическа партия подозират президента, че готви личен политически план, изключително откакто Българска социалистическа партия се отхвърли от него. Но знаехме също по този начин, че сред Политическа партия и Демократична България има разлики по някои въпроси, въпреки е не с толкоз огромно стратегическо значение. Но във всеки случай е добре Политическа партия да не считат еднообразно всички за съперници, положителни би било да подредят целите си, когато регистрират дистанциите, които ги разделят с останалите партии. Вся отново някои безусловно са по-близки до тях, в сравнение с други.

Знаехме, че има значително несъгласие сред ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС, което явно не предизвиква общо ръководство, пък било то и без министри на ГЕРБ (или единствено един) и с ротационен министър председател. Всъщност изтеклите записи демонстрират точно това усложнение пред Политическа партия. И разискването демонстрира другите гледни точки: да има или няма взаимно държавно управление с ГЕРБ? Отговорът на този въпрос напълно не е явен, колкото и радетелите на едно постоянно „ евроатлантическо държавно управление “ да внушават, че постигането му в днешната обстановка е елементарно или че е нещо като „ механически въпрос “.

Политическа партия разисква и политическите си благоприятни условия пред едни локални или предварителни парламентарни избори, освен това извънредно непосредствено: нямат постоянни и задоволително разгърнати структури в страната, биха зависели от една продължаваща коалиция с Демократична България, считат, че заканите са не толкоз от хегемонията на ГЕРБ, колкото от страна на един вероятен политически план на президента. Имат опасения, че предварителните избори са по-лош за тях вид.
След замразяването на договарянията за държавно управление от страна на ГЕРБ-СДС, очаквате ли въпреки всичко да има позитивен резултат за страната ни и да се сформира постоянно държавно управление под някаква форма или тази опция беше взривена?
От изтеклите записи разбрахме, че в Политическа партия има демократични механизми на разискване на значимите въпроси, че няма еднолично ръководство (както в значително от политическите партии), че могат да се задават сложни въпроси към управлението. Гласуването в действителност демонстрира доста разделяне в партията – съвсем на половина, като решението е взето с болшинство от един глас. Затруднението е явно, само че също по този начин е и явно, че става въпрос за избор сред три еднообразно рисковани решения: (1) някаква форма на взаимно ръководство с ГЕРБ; (2) някаква форма на подкрепено от всички без ГЕРБ и „ Възраждане “ държавно управление (с Движение за права и свободи, Българска социалистическа партия и ИТН) или (3) отвод от мандата и предварителни избори. Правителство на малцинството не би било допустимо, тъй като няма никакви гаранции, че няма да бъде свалено след една седмица или един месец.

Разбира се тези изтекли записи и абсурдът, който те провокираха, несъмнено обслужват ползите на ГЕРБ. Дали ще продължат диалозите за взаимно ръководство не мога в този момент да преценява, тъй като сме привикнали в ГЕРБ решенията да се взимат от Бойко Борисов, а той е в положение бързо да трансформира мненията си. Президентът също се включи много ненадейно в диалога, като съобщи, че връчва втория мандат на ПП-ДБ, въпреки той да е „ дискредитиран “. Това обаче е констатация, която вършат доста други политици и наблюдаващи, не е присъда, или както го упрекнаха, отвращение да има постоянен кабинет. Може да се окаже, парадоксално, че това е доброжелателен съвет, само че това ще покаже единствено бъдещето.

Всъщност виждаме, че Политическа партия доста трудно възприе напълно ексцентричната концепция за ротация на министър председателите (Никола Денков и Мария Габриел), само че с изискването да няма други министри от ГЕРБ в едно „ експертно държавно управление “. Виждаме също по този начин, че имат и запаси към политическите благоприятни условия на Мария Габриел: еврокомисарка и евентуално поддръжка в Европейски Съюз, само че също по този начин и без никакъв опит в българската политика. Политическа партия също по този начин си дава сметка, че обединението с Демократична България към този момент е по-скоро в интерес на сътрудниците, тъй като при изборите те можеха да разчитат на структурите си и на преференциалния избор в общите листи.

От друга страна в общественото пространство надвиват тезите, съгласно които болшинството от жителите упорстват за постоянно държавно управление и за известна политическа непоклатимост. Рискът да понесат отговорност за несъставянето на такова държавно управление явно се регистрира от Политическа партия. Въпросът е, какво може да се направи в такава сложна обстановка?

Вероятно не доста, тъй като от изтеклите записи личи, че Политическа партия, търсейки излаз от усложнението, са се оказали в нещо като „ кръгова защита “. Излиза, че са заобиколени само от „ врагове “, „ съперници “ и „ противници “, че нямат „ другари “, на които да се доверяват и на които да разчитат. Ако по този начин си показват нещата, бързо ще попаднат в тотална изолираност. Така обстановката ще се дефинира от двете огромни, само че всяка по своему изолирана от другите политически обединения: ГЕРБ и Политическа партия, само че с тази разлика, че ГЕРБ имат доста повече властови позиции в обществото (избрани кметове и общински съветници, лоялни на Бойко Борисов висши държавни служители).

В динамичното надприказване в този момент наподобява, че предварителните избори стават все по-вероятни. Но не трябва да се не помни също по този начин, че в ГЕРБ също регистрират рисковете от това и избират (макар към този момент с половин уста) да намерят някакво съглашение. Но няма подозрение, че към този момент Политическа партия са в отслабена позиция при възможни договаряния. Все отново, в случай че някоя от другите политически обединения се надява, че рецесията ще ги облагодетелства като притегли част от гласувалите на Политическа партия, това няма да стане. Тези гласоподаватели няма да гласоподават за някой, който в този момент очевидно желае да се възползва от усложнението на Политическа партия.
Изненадващо предходната седмица пристигна предложение от Движение за права и свободи за привикване на Велико национално заседание. Има ли страната ни потребност от такова и какви проблеми би могло да реши то?
Предложението в такава спешна обстановка е като предлагането за премахване (импийчмънт) на президента – наливане на масло в огъня. При състояние, че имахме водевила с препоръчаната от ГЕРБ нова конституция в последните месеци на ръководството им (те мълчат гузно по този въпрос), да се слага на масата в този момент такова предложение ми наподобява несериозно. В това Народно заседание, толкоз раздробено, по какъв начин ще бъде реализирано задоволително болшинство, че да се задейства процедурата по привикване на Велико народно събрание? Нали ще би трябвало ясно да се реши, по какъв точно въпрос то ще бъде свикано, тъй като конституцията кардинално лимитира работата на такова заседание, то не може да работи като нормално и да прави, каквото реши.

Но в действителност има огромен риск, тъй като в едно скорошно Велико народно събрание също надали ще има ясно конституционно болшинство и събранието може да се поддаде на гневен популизъм и да се опита да промени не просто някаква част от конституцията, а въобще формата на ръководство. И тогава единствената бариера против такова допустимо безчинство би била улицата с всички непредвидими последствия от това.

Движение за права и свободи установи „ тотално раздробяване на държавността “, само че в действителност ли сме в такова положение? По този въпрос те се приближиха до „ Възраждане “, които от дълго време упорстват, че единствено те са в положение да намерят решение на това раздробяване, даже повече, да водят българските жители към едно мечтано от тях бъдеще (е, чухме и закани към тези, които не биха приели това бъдеще). Защо вместо да създадем старания държавните институции да проработят съгласно конституцията, се предлага едно в допълнение рисковано решение, въпреки да е изцяло в правилата на демокрацията. Трябва да си даваме сметка, че демократичното ръководство е уязвимо и елементарно може да се трансформира в една прикрита олигархия или „ мека “ тирания, още повече, че доста жители към този момент са уверени, че това се е случило.

За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!