Антонин Паненка - арестуван от съветските войски в Прага, из...
Антонин Паненка още веднъж е в заглавията след несполучлив опит за своя емблематичен удар - този път против Брахим Диас на финала за Купата на африканските народи.
Паненка е роден през 1948 година и си прави име във футбола през 70-те и 80-те години на предишния век. Играл е за чехословашкия тим Бохемианс и австрийския тим Рапид (Виена). Печели пет трофея в Австрия, само че най-големият му триумф е, несъмнено, спечелването на Европейското състезание през 1976 година, където Чехословакия побеждава Западна Германия след дузпи на финала.
Паненка е пети зад топката след пропуснатия удар на Ули Хьонес. Той отсича топката и тя постепенно полетя в средата на вратата покрай плонжиралия Сеп Майер. Чехословакия завоюва Евро-76!
" Представях си себе си като художник. Исках да дам на почитателите нещо ново, да основа нещо, за което да се приказва. И всичко това във време, когато никой не го очакваше. Исках футболът да е освен това от просто ритване на топка “, сподели Паненка.
Как му хрумна концепцията: тренирайки дузпи и губейки шоколад и бира от вратаря! Няколко години преди Европейското състезание Паненка осъществя три дузпи в мач на Бохемианс - вкара една, пропусна две. След това взема решение да тренира дузпи след всяка подготовка, изключително откакто се изправя против вратар с положителни рефлекси като Иво Виктор: „ Обикновено играехме за шоколад или чаша бира. Той беше отличен вратар “.
В същото време Паненка се пробва да измисли нещо ново. „ Събуждах се измежду нощ и си мислех за това. Знаех, че вратарите нормално избират едната страна и даже ударът да е в действителност мощен, може да бъде блокиран с крайници. Но в случай че извършите лек удар в центъра и вратарят е решил да се гмурне към един от ъглите, няма по какъв начин да се върне назад “, изясни Паненка за книгата на журналиста Бен Литълтън анатомията на дузпата му.
За първи път той пробва това в другарски мачове. Един от първите му опити се проваля - в един дъждовен ден вратарят отхвърли да се гмурне в калта и остана на мястото си. Но имаше и по-успешни опити. Най-добрият беше против германците. Те не знаеха за този трик, за разлика от почитателите в Чехословакия. „ В западните страни никой въобще не се интересуваше от чехословашкия футбол - изяснява Паненка. - Може би са знаели за някои от резултатите, само че не са гледали мачовете. “
Ето по какъв начин самият състезател изясни трика: „ Ако вратарят не реагира и пусне топката, хората ще питат за какво даже не е опитал. Трябва да го накараш да си намерения, че се целиш в корнера, показвайки го с очите си, със засилката си, с тялото си. Срещу германците имах дълга засилка. Това ми даде време да видя какво ще направи вратарят и да следя реакцията му. Освен това тичах бързо - по този метод е по-трудно за вратаря да разчете желанията ти. Забележително е - когато се приближих до топката, Майер към този момент се беше преместил наляво. Така че даже не ми се наложи да се пробвам да я изиграя по различен метод “.
Германецът таял завист против Паненка в продължение на 35 години, само че по-късно се помирили. Чехът споделя: „ Някои задгранични публицисти, изключително западни, упорстваха, че съм се подигравал на Майер, изкарвал съм го да наподобява като смешник. Пълни нелепости! За мен това беше най-лесният метод да вкарам гол. Но Майер вярваше на всичко, което пишеха. Всеки път, когато чуваше името Паненка, реагираше с неспокойствие. И през идващите 35 години не ми говореше “.
Паненка и Майер от този момент се срещаха на разнообразни събития и възстановиха връзките си. Преди няколко години пиеха бира и играеха голф.
А ето и други истории за известния футболист. Той едвам не се забърка в неприятности по време на руското навлизане в Чехословакия.
Тогава 19-годишният Паненка взе участие в проява против руските войски в Прага през 1968 година Той си спомня, че мнозина са хвърляли разнообразни предмети по танковете, а по-късно всички са били натикани в черква, с цел да ревизират ръцете им: в случай че са били мръсни, ги отвеждали някъде.
„ И мен ме ревизираха, само че ръцете ми бяха чисти, тъй като не съм хвърлял нищо. И ме оставиха на мира. Може би това е била орис. Ако бяха мръсни, може би към този момент нямаше да съм жив “, споделя Паненка.
Или може би просто щеше да работи като шлосер в ČKD Прага, известна чешка компания за машиностроене и електротехника, където към този момент се е пробвал на работа по това време. Футболът обаче постоянно е бил неговата пристрастеност - даже в учебно заведение е играл с тенис топка по време на междучасието.
Паненка се мести в Рапид Виена през 1981 година, само че чехословашкото посолство му не разрешава да изпрати сина си в австрийска детска градина заради идеологически аргументи. Адаптацията също била сложна, защото Паненка въобще не говорел немски.
Йозеф Кадраба, вицешампион на Чехословакия, който по това време се беше отдръпнал от играта в Австрия, му оказал помощ със застраховка, документи и шофьорска брошура. Играли тенис, пиели вино и бързо станали другари.
Кадраба не съумя да се върне в Чехословакия след приключване на присъдата му, вследствие на което получи задочна присъда от две години затвор в родината си. Той в никакъв случай не се върна, до момента в който режимът не се промени, а Паненка от време на време посещава майка си.
Паненка играе епизодична роля в чехословашки филм - да, той също по този начин извършва дузпа. Филмът се споделя „ Соната за червенокосо момиче “ и е сниман през 1980 година Според сюжета 15-годишното червенокосо момиче Петра не харесва музика, само че обича футбола и играе вратар, макар че доста хора не правят оценка интереса r.
Паненка играе себе си - извършва дузпа, а Петра избавя топката.
Той се включва в политиката - определен е в чешкия Сенат. През 2014 година Паненка се кандидатира като самостоятелен претендент в регион Прага 10 на Чехия. Неговата мотивация: предпочитание за поощряване на спорта и поддръжка на спортните клубове на равнище обществена политика.
На първия тур той се класира на четвърто място с почти 13,44% от гласовете - незадоволително, с цел да премине към втория тур.
През декември Паненка отпразнува 77-ия си рожден ден, само че нямаше обилни тържества. Той сподели: „ Не ми харесва изключително. Предпочитам да съм някъде на безшумно, в спокойна атмосфера, със фамилията и приятелите. Да изпия чаша хубаво вино или бира! “.
Паненка е роден през 1948 година и си прави име във футбола през 70-те и 80-те години на предишния век. Играл е за чехословашкия тим Бохемианс и австрийския тим Рапид (Виена). Печели пет трофея в Австрия, само че най-големият му триумф е, несъмнено, спечелването на Европейското състезание през 1976 година, където Чехословакия побеждава Западна Германия след дузпи на финала.
Паненка е пети зад топката след пропуснатия удар на Ули Хьонес. Той отсича топката и тя постепенно полетя в средата на вратата покрай плонжиралия Сеп Майер. Чехословакия завоюва Евро-76!
" Представях си себе си като художник. Исках да дам на почитателите нещо ново, да основа нещо, за което да се приказва. И всичко това във време, когато никой не го очакваше. Исках футболът да е освен това от просто ритване на топка “, сподели Паненка.
Как му хрумна концепцията: тренирайки дузпи и губейки шоколад и бира от вратаря! Няколко години преди Европейското състезание Паненка осъществя три дузпи в мач на Бохемианс - вкара една, пропусна две. След това взема решение да тренира дузпи след всяка подготовка, изключително откакто се изправя против вратар с положителни рефлекси като Иво Виктор: „ Обикновено играехме за шоколад или чаша бира. Той беше отличен вратар “.
В същото време Паненка се пробва да измисли нещо ново. „ Събуждах се измежду нощ и си мислех за това. Знаех, че вратарите нормално избират едната страна и даже ударът да е в действителност мощен, може да бъде блокиран с крайници. Но в случай че извършите лек удар в центъра и вратарят е решил да се гмурне към един от ъглите, няма по какъв начин да се върне назад “, изясни Паненка за книгата на журналиста Бен Литълтън анатомията на дузпата му.
За първи път той пробва това в другарски мачове. Един от първите му опити се проваля - в един дъждовен ден вратарят отхвърли да се гмурне в калта и остана на мястото си. Но имаше и по-успешни опити. Най-добрият беше против германците. Те не знаеха за този трик, за разлика от почитателите в Чехословакия. „ В западните страни никой въобще не се интересуваше от чехословашкия футбол - изяснява Паненка. - Може би са знаели за някои от резултатите, само че не са гледали мачовете. “
Ето по какъв начин самият състезател изясни трика: „ Ако вратарят не реагира и пусне топката, хората ще питат за какво даже не е опитал. Трябва да го накараш да си намерения, че се целиш в корнера, показвайки го с очите си, със засилката си, с тялото си. Срещу германците имах дълга засилка. Това ми даде време да видя какво ще направи вратарят и да следя реакцията му. Освен това тичах бързо - по този метод е по-трудно за вратаря да разчете желанията ти. Забележително е - когато се приближих до топката, Майер към този момент се беше преместил наляво. Така че даже не ми се наложи да се пробвам да я изиграя по различен метод “.
Германецът таял завист против Паненка в продължение на 35 години, само че по-късно се помирили. Чехът споделя: „ Някои задгранични публицисти, изключително западни, упорстваха, че съм се подигравал на Майер, изкарвал съм го да наподобява като смешник. Пълни нелепости! За мен това беше най-лесният метод да вкарам гол. Но Майер вярваше на всичко, което пишеха. Всеки път, когато чуваше името Паненка, реагираше с неспокойствие. И през идващите 35 години не ми говореше “.
Паненка и Майер от този момент се срещаха на разнообразни събития и възстановиха връзките си. Преди няколко години пиеха бира и играеха голф.
А ето и други истории за известния футболист. Той едвам не се забърка в неприятности по време на руското навлизане в Чехословакия.
Тогава 19-годишният Паненка взе участие в проява против руските войски в Прага през 1968 година Той си спомня, че мнозина са хвърляли разнообразни предмети по танковете, а по-късно всички са били натикани в черква, с цел да ревизират ръцете им: в случай че са били мръсни, ги отвеждали някъде.
„ И мен ме ревизираха, само че ръцете ми бяха чисти, тъй като не съм хвърлял нищо. И ме оставиха на мира. Може би това е била орис. Ако бяха мръсни, може би към този момент нямаше да съм жив “, споделя Паненка.
Или може би просто щеше да работи като шлосер в ČKD Прага, известна чешка компания за машиностроене и електротехника, където към този момент се е пробвал на работа по това време. Футболът обаче постоянно е бил неговата пристрастеност - даже в учебно заведение е играл с тенис топка по време на междучасието.
Паненка се мести в Рапид Виена през 1981 година, само че чехословашкото посолство му не разрешава да изпрати сина си в австрийска детска градина заради идеологически аргументи. Адаптацията също била сложна, защото Паненка въобще не говорел немски.
Йозеф Кадраба, вицешампион на Чехословакия, който по това време се беше отдръпнал от играта в Австрия, му оказал помощ със застраховка, документи и шофьорска брошура. Играли тенис, пиели вино и бързо станали другари.
Кадраба не съумя да се върне в Чехословакия след приключване на присъдата му, вследствие на което получи задочна присъда от две години затвор в родината си. Той в никакъв случай не се върна, до момента в който режимът не се промени, а Паненка от време на време посещава майка си.
Паненка играе епизодична роля в чехословашки филм - да, той също по този начин извършва дузпа. Филмът се споделя „ Соната за червенокосо момиче “ и е сниман през 1980 година Според сюжета 15-годишното червенокосо момиче Петра не харесва музика, само че обича футбола и играе вратар, макар че доста хора не правят оценка интереса r.
Паненка играе себе си - извършва дузпа, а Петра избавя топката.
Той се включва в политиката - определен е в чешкия Сенат. През 2014 година Паненка се кандидатира като самостоятелен претендент в регион Прага 10 на Чехия. Неговата мотивация: предпочитание за поощряване на спорта и поддръжка на спортните клубове на равнище обществена политика.
На първия тур той се класира на четвърто място с почти 13,44% от гласовете - незадоволително, с цел да премине към втория тур.
През декември Паненка отпразнува 77-ия си рожден ден, само че нямаше обилни тържества. Той сподели: „ Не ми харесва изключително. Предпочитам да съм някъде на безшумно, в спокойна атмосфера, със фамилията и приятелите. Да изпия чаша хубаво вино или бира! “.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ