Антон все още не е свикнал да борави добре с

Антон към момента не е привикнал да борави добре с оръжието, когато е обграден от украинските сили под обстрел. За пръв път е видял зложелател, не е съумял да стреля нито един път, когато е бил ранен от патрон в ръката. Екипът му е заставен да се съобщи след изненадата на украинците.

Неговата неповторима история е разказана за „ Гардиън “, когато е бил взет в плен и в последна сметка се е завърнал в родината си след замяна на пленници в средата на април.

Малцина знаят ориста на стотиците съветски пленници в Украйна. Москва не разгласява детайлности за тях. Така Антон, който приказва под псевдоним, с цел да отбрани самоличността си, е един от дребното, които могат да кажат какво в действителност се случва с военнопленниците в Украйна.

След като приключва професионална гимназия, младият мъж от далечен сибирски град взема решение да се причисли към армията през декември предходната година. Както споделя в този момент, е трябвало да " направи всичко ", с цел да избегне съветската войска.

Подразделението му е трансферирано в Крим в края на декември. Там им споделили, че ще се образоват в продължение на една седмица. По това време Антон не е бил квалифициран, нито е получил някакво военно образование, с цел да се приготви за война. Страховете на бойците се удостоверяват: безусловно в последния миг, в нощта преди нашествието, те са предизвестени, че ще бъдат изпратени на война.

" Поведението на съветските управляващи въобще не е заслужено. Изпратиха ме в Украйна изцяло неопитен ", споделя той.

На 25 февруари, ден след нашествието, подразделението на Антон е изведено с бронирани машини от град Николаев, който е цел на съветските сили в първите дни на войната.

В последна сметка, вървейки пеш и обособен от главната група, Антон и другите съветски бойци, които са били с него, попадат в украинска засада на 2 март, единствено седмица откакто са влезнали в Украйна.

Ранен от патрон в ръката, Антон разказва по какъв начин украинските сили покриват главата му, с цел да не може да вижда, и го транспортират в килия, на незнайно място.

Първоначално животът в пандиза е бил ужасяващо прекарване. " Най-малкият звук те плаши. Всеки ден се надяваш, че няма да е последният ти и че няма да те убият ", разказва съветският боец.

Бавно отегчението стартира да надвива над страха. През множеството дни съветските арестанти просто се взирали в четирите стени. Ако имали шанс, им давали нещо за четене или им разрешавали да гледат украинска телевизия.

В последна сметка Антон се завръща в страната си в средата на април, след замяна на пандизчии, която се реализира в Мелитопол. Въпреки че двете страни са осъществили няколко такива обмена, станаха известни доста малко детайлности за последвалите процедури.

Когато се завърнал в Русия, младият боец трябвало да бъде разпитан от началниците си. " Те желаеха да схванат дали към момента могат да ми имат доверие, това е фиктивен развой ", споделя той.

След като прекарва няколко дни в болница и откакто съветската страна му дава финансова отплата за получените пострадвания, Антон към този момент е осъзнал цялостната физическа и психическа цена на пленничеството.

" По време на задържането си бях блокирал всичките си страсти. Опитвах се да не мисля за живота си. Но в този момент сънувам кошмари, съвсем не мога да дремя. Напълнях ", отбелязва той.

Според съветското военно законодателство се чака Антон да се върне на работа, когато се възвърне от пострадванията си. Той обаче се пробва да откри метод да напусне съветската войска един път вечно. /БГНЕС