Антон Тодоров, Ако има класация на наглостта в българската политика,

Антон Тодоров,

Ако има ранглиста на наглостта в българската политика, лицето Асен Агов без подозрение би трябвало да е в първата десетка. Там ще прави заслужена компания на своя сътрудник и демиург по тайфа Иван Костов. „ Подлостта му нямаше граници, тя беше част от екстаза “, би споделил за неговия случай Емил Чоран. Нека разобличаването на лицето Агов стартира в този момент. Трябва да отчайвам всички, които си мислят, че познават това лице. Не инцидентно с другаря Иван Костов са неразделни приятелки към този момент три десетилетия – безсрамието и нечовешкото лукавство, съчетани с безгранична измама разказват тези двама убийци на дясното по безподобен метод.

Забележете – когато след 10 ноември 1989 година би трябвало да напишат личната си биография, те безусловно стигат до лъжата и натъкмяването на „ обстоятелствата “ в нея по този начин, както им изнася. И наложително с големи бели полета за годините преди рухването на комунистическия режим. Заровиш ли се там, наложително се разнася смрад. През 1998 година Асен Агов се появи в листата на кредитните милионери с дълг към Първа частна банка 40 млн. 578 хиляди лева (неденоминирани).[1]

Асен Агов, който по това време е началник на парламентарната комисия по външна политика е доста пъргав и в късото време преди листата да бъде огласен връща заема. Но това е единствено частичка от неговия същински образ. Ако прочетете формалната автобиография, която е написал и подал в деловодството на Съюз на демократичните сили в средата на 90-те години на предишния век, ще се изумите от равнището на неистинност – най-меко казано. Сравнете с дезинфекцираните автобиографии на Иван Костов и други седесарски водачи, с цел да разберете, че нахално напаснатите съгласно новото време биографии на тъй наречените „ достоверно десни “ български политици е като болест:

БИОГРАФИЧНА СПРАВКА

на Асен Агов

Дата на раждане: 8 ноември 1948 година в гр. София

Образование: Висше, интернационалните стопански връзки

Средно обучение приключва в 34-та гимназия в гр. София, след изключване от британската гимназия и след полагане на приравнителен изпит, изискан с отличие.

Висше обучение приключва през 1971 година във Висшия стопански институт, компетентност „ Международни стопански връзки “. Не е позволен до систематизиране за работа по специалността, поради неблагонадеждност на фамилията.

Професионална активност: Професионалният му път е обвързван с публицистиката. От 1972 година да 1985 година работи в Българската телеграфна организация като кореспондент и старши кореспондент. От 1985 година до 1987 година работи в българското национално радио като коментатор. От 1987 година до 1993 година работи в българската национална телевизия като коментатор (1987-1991 г.), шеф „ Новини “ (1991-1992 г.) и общоприет шеф (1992-1993 г.).Уволнен е от държавното управление на Беров.

Политическа активност:

Май 1989 г.-защита на етническите турци във възродителния развой, за което е спрян от работа в Българска национална телевизия.

Ноември 1989-февруари 1990 г.-организиране на протестни дейности в Българска национална телевизия, които водят до унищожаване на първичните партийни организации оттова преди решенията на кръглата маса и отстраняването на Филип Боков от поста ръководител на Комитета за радио и телевизия.

Юни 1990-„ самостоятелен “ претендент в изборите в кватал „ Надежда “ на София, повдигнат от дейци на Съюз на демократичните сили, заради съмнение към тогавашния претендент Ст. Радославов, избран от П. Симеонов и Ст. Гайтанджиев. Членство в „ Демократичен фронт “, по-късно „ Християн-демократически съюз “-членове на Съюз на демократичните сили. Замразяване на участието заради работа в Българска национална телевизия.

1993 г.-възстановяване на участието в ХДС и избиране за политически секретар на ХДС. Октомври 1994 г.-избран за ръководител на ХДС.

1993-1994 г.-заместник-председател на Съюз на демократичните сили. 1994 г.-избран за народен представител от Старозагорски регион в 37-то национално заседание. Заместник-председател на комисията по външна политика и европейска интеграция. Член на българската делегация в Североатлантическата асамблея. От 1993 година член на Американската политическа академия в Ню Йорк, определен след поредност лекции в университетите харвард и  Тафтс, САЩ…

Родители:

Баща-Йордан Агов, роден 1922 и умрял 1994 година Възпитаник на ВНВУ, випуск 1944 година

Майка-Мария Агова, родена 1922 година, по специалност фармацевт. Родителите са изселени в 1948 година в София поради тесни връзки на Йордан Агов с Никола Петков. Признати са за репресирани от комунистическия режим. “[2]

Препраната биография на Асен Агов след 10 ноември 1989 година
 А в този момент прочетете това, което Асен Агов в никакъв случай не си е помислял даже да напише в биографията си. Нито пък си е представял, че един ден всичко потулено ще стане очевидно. Същата скритност като Иван Костов, който чак след публикуването в края на 2014 година на първи том от неговата тритомна политическа биография, която написах преди 7-8 години и в която писмено потвърдих, че през 80-те години на предишния век Иван Костов е в екипа на висшия комунистически номенклатурчик Мако Даков, където се е занимавал с правенето на модел на горското стопанство в България.[3]
Асен Йорданов Агов
Асен Агов носи името на дядо си, левия земеделец и летец Асен Йорданов Агов, който е роден на 7 юли 1890 година в Долна Оряховица. Влиза в Кадетския корпус на Военното учебно заведение през 1904 година, което приключва през 1908 година Оттам се познава с Коста Янков, предводител на Военния отдел на Централен комитет на Българска комунистическа партия и други бъдещи левичари-терористи.[4] Участва във войните 1912-1913, 1915-1918 като водач и се уволнява в запаса с чин майор. Става член на Български земеделски народен съюз, в резултат на което получава предопределение като шеф на гражданската авиация. От 1920 година става шеф на Отделението за въздухоплаване към Министерството на железниците, пътищата и телеграфите, само че в действителност под тази форма след възбраните на Ньойския контракт 1919 година действа българската военна авиация.[5] Под тази форма след възбраните на Ньойския контракт 1919 година действа българската военна авиация. По напътствие на министър-председателя Александър Стамболийски Асен Йорданов Агов управлява осъществяването на  програмата на земеделското държавно управление за основаването на гражданска авиация в България по европейски пример, а негов заместител е летецът Иван Миланов.[6] Асен Агов е принадлежал към лявото крило на Български земеделски народен съюз, което е в близки връзки с терористичния Военен отдел на Българска работническа партия, ръководен от Коста Янков.[7] Дядото на днешния безсрамник от ДСБ е бил непосредствен другар на Коста Янков, Николай Петрини и Христо Коджейков.[8]

Ето какво написа в неговата биография, оповестена по време на тоталитаризма:

„ Организира незаконна група в летище Божурище. На 12.09.1923 година е задържан. Освободен е през ноември 1923 година и се включва интензивно в работата на Единния фронт. В дома му са заседавали ръководителите на военния отдел на Централен комитет на Българска работническа партия. Разпространява вестник „ Войнишки глас “- комунистически вестник за агитация измежду военните. Той рекрутира съселянина си Иван Паунов за работа във Военния център. Същият убива прокурорът Димчев, проф. Никола Милев и комуниста-предател Кузинчев, след които атентати намира постоянно леговище в дома на Агов. Поддържа връзки с военни и изключително с такива от Пловдивския гарнизон. “[9]

Дядото на Асен Агов, който също се споделя Асен Йорданов Агов, е бил член на тъй наречените „ група на болшевиките “, където са мишкували дружно с национални предатели като Николай Петрини, комуниста Петко Енчев и Иван Миланов. Казвате, че е Аговата безочливост минава всевъзможни граници? Имате цялостни учредения да мислите по този начин! Според един от най-авторитетните ни военни историци, който години работеше във Държавния военно-исторически списък във В. Търново, полк. доц доктор инж. Георги Кокеров (вече покойник), създател на студията „ Трагедията на Велики четвъртък. Атентатът в катедралата „ Свети Крал “ на 16 април 1925 г.-  „ …взривът е доставен от запасния майор Асен Агов “.[10] Истината е, че дядото на Асен Агов доставя детонаторите, с които е задействана адската машина. А гърмежът е доставен от виенската резидентура на ИНО на ОГПУ, за което в своите мемоари признава един от знаковите руски сътрудници по това време в България – Йордан Панов(Шемшето). Ето клише от тези мемоари.
Спомените на Йордан Панов (Шемшето)
Ето това няма да прочетете в нито една биография на Асен Агов отпреди 10 ноември 1989 година Но пък принадлежността на дядото Асен Агов към най-сатанинското крило на промосковската тайфа в България е употребена от „ репресирания “ татко на Асен Агов преди този момент като мотив за кариерно израстване на синовете му. Вижте какво написа персонално до тогавашния министър на вътрешните работи Димитър Стоянов Йордан Агов:

„ Детството ми бе белязано от тъгата по убития от фашистката власт татко Асен Агов от Долна Оряховица, Търновски окръг, който беше шеф на българската авиация. На 30 април 1925 година той е повален от патроните на фашистката полиция край тютюневите хранилища на бул. „ Руски “ в Пловдив. Падна в кървавия завършек на злокобните априлски дни на 1925 година, с Единния фронт на комунисти и земеделци, на чийто шестчленен висш боен съд дружно с околните си. “
Писмо на бащата на Асен Агов до вътрешния министър Димитър Стоянов.
Понеже качеството на факсимилето не е от най-хубавите ще си разреша да обявявам целия текст:

                                                         До Министъра на вътрешните работи

ТУК

ИЗЛОЖЕНИЕ

от Йордан Асенов Агов, бул. „ Бирюзов “ №10 „ В “, София, тел. 43-73-05

Уважаеми другарю Министър, правдоподобността на субективната оценка за себе си, човек дефинира според от това дали неговата почтеност, откровеност, увереност, социална просвета, светоглед, образование и обучение са издържали инспекцията на времето и хората, с които е живял и работил. Изхождайки от тези предпоставки, стигам до извода, че през изтеклите шестдесет години на моя живот, по отношение на мен е осъществявана нееднократно дълбока и огорчаваща житейска неправда. Едва ли човек би направил различен извод, в случай че животът му е протекъл като моя: детството ми беше белязано от тъгата по убития ми от фашистката власт татко Асен Агов от Долна Оряховица, Търновски окръг, някогашен шеф на българската авиация. На 30 април 1925 година той беше повален от патроните на фашистката полиция край тютюновите хранилища на бул. „ Руски “ в Пловдив. Падна в кървавия завършек на кавга през злокобните априлски дни на 1925 година с единния фронт на комунисти и земеделци, на чиито шестчленен висш боен съвет паралелно с околните си приятели Коста Янков, Христо Коджейков, Иван Минков, Николай Петрини, Иван Миланов, бе член и той. Майка ми, братът на татко ми насаждаха у мен светлостта на бащиния ми облик, възпитаваха ме по този начин, че да знам кои са виновниците за неговата гибел, кои са неговите убиици. Невръстни, със сестра ми израснахме като сираци. Семейството ни бе обект на наблюдения, интернирвания, обиски и угнетяване. Глава обаче, никой от нас не склони. Юношеството ми – строго програмирано по обучение, образование и публично състояние в полза на огромната цел за определяне на национална власт и нейното градивно реализиране. В изострената битка до септември 1944 година вършех всичко, което можеше да помогне за рухването на фашизма и взимане на властта от прогресивните сили. Без да съм бил воин, участвувах в подготовката и завземането на властта на 9 септември 1944 година Всичко, което бях натрупал в себе си, вложих в реализиране на новата власт. Не позволих никакво отклоняване от честността, искреността към новото общество, към Отечеството, от мирогледа на татко си. Свято вардя неговата чест и достойнството на другарите му комунисти и земеделци, тяхната памет, уважението към публичният порядък и правата на хората. До 9 септември  1944 година, в разнообразни стадии на израстването ми, всичко се осъществяваше в непрестанна битка с моралното подтисничество от страна на буржоаското общество, в безспирно ридание в духовната и политическата област. Дразнеше го това общество, че не можеха да ни превъзхождат в никакво отношение. След  9 септември 1944 година бяхме с правото си да бъдем окрилени и не можехме да имаме запаси към осъществевяне на това, което бе животът ни. През ноември 1948 година, необяснимо и до момента да за мен, някой бе повярвал на интриги със съмнителна стойност и брачната половинка ми, синът ми Асен, който беше навършил едвам 8 дни и аз бяхме изселени от София. Майка ми и чичо ми надълбоко претърпяха тази неправда. В родния завършек на татко ми локалните ръководители ми не разрешиха да споделям, че съм изселен, тъй като това би угнетило хората поради известното им надълбоко минало на фамилията ни. Чичо ми не можа да преживее това и скоро умря. От тази 1948 година до 1954г., когато краткотрайното ми жителство в София беше сменено с непрекъснато, съществуването ми беше ограничавано. Към мен се криеха някакви запаси, само че аз и в този интервал не отстъпих от  правилата и вярата, че публичният строй, който чертаехме, публичния строй, който наложихме е справедливият и хуманният. В своята религия не останах измамен. Настъпи ведростта от преценката след април 1956 година. Моят случай освен не остана отвън този развой, а напълно задълбочено и съпричастно беше обследван от органите на Министерство на вътрешните работи. В резултат на всичко, което бе установлено, ми бе изказано откровено страдание за понесеното от мен. Всичко, което е било негативно за мен, показаха другарите, се е оказало погрешно. Уверен бях от тях, че всичко е изчистено изчистено, че съм изцяло оправдан. От тогава за мен не са съществували проблеми за ралота и пътувания в чужбина. Вече 20 години работя в ресора на външната търговия и съм останал безусловно правилен на правилата си, като не съм излъгал с нищо доверието, което ми бе гласувано. Всичко, което посрамвам дотук, е издържало инспекцията на времето и на хората, с които съм живял и работил. И все пак, два момента с моите синове хвърлят сянка и оскърбление. Когато постъпваше през 1973 година в казармата, дребният ми наследник Владимир, бе избран да служи в строителни войски по причин, както ми се изясни, на неподходящи моменти в моята биография. Веднага повдгнах въпроса пред органите на Министерство на вътрешните работи и ми се отговори, че това са остарели и изчистени работи, които погрешно са послужили за оценяване благодежността на сина ми. Сега отначало, подобен случай породи с огромния ми наследник Асен. По мотив служебното му служение в Българска телеграфна агенция и влизане в Партията е постъпила информация за „ черни моменти “ в моята биография. Аз съм надълбоко засегнат от сходна информация! Недопустимо е в този момент да има подобен двоен критерий. Настоятелно и с най-голяма съвестност, Искам да бъде осъществено цялостно изясняване на моята биография. Възпитавал съм синовете си в надълбоко почитание съм жертвата на дядо им, към мирогледа и битката на фамилията и семейството, да бъдат убединени в строя, който ние от ден на ден утвърждаваме. Като татко, аз се гордея със синовете си! Те израснаха съзнателни и положителни жители, високо образовани и изцяло уверени бранители на нашата истина, дейни участници в духовното създаване на нацията ни. Малкият ми наследник Владимир е художник и взе участие в най-представителните оформления на музеи от национално значение (Новият музеен комплекс  в Плевен, Националният музей в София), на Вела Пеева във Велинград и редица други, както и в пространствено оформление на най-представителните експозиционни покои на „ Експо-81 “, на Пловдивският панаир-пролет и есен, на ТНТМ и някои зад граница. Големият ми наследник Асен, завеждащ отдел в редакция „ Международна информация “ на Българска телеграфна организация е оценен млад публицист с постоянни външнополитически мнения по малкия екран, радиото и пресета, както и външнополитически събеседвания из цялата страна. Всичко, което е построено от тях е плод на способноститите им, упоритият ми труд и разсъдък, плод на завършеният им от детството светоглед. И ето – бащата със „ съмнителна биография “. Може ли човек с такова минало и подобен живот като мен да бъде със „ съмнителна биография “? Какво ще бъде разочарованието на моите синове, когато техният татко е подобен, че „ неговата биография “ пречи на техния живот, и то в нашето общество. Те познават живота на своя татко, познават своя генезис с имената по паметните плочи, с писанията в толкоз доста книги, с улиците и паметниците на дядо им. Срамно е и е незаслужено! Аз съм към този момент над 60 години. Мой дълг е да оставя ясно и чисто завещание на моите синове, такова, каквото съм го получил от своите прогресивни родители и фамилия. Още един път изрично упорствам и Ви апелирам да бъде дефинитивно и докрай изчистено всичко това, което хвърля сянка в моята биография, да бъде всичко обширно изяснено, за което апелирам да бъда информиран документално! С почитание “. Край на цитата.

Димитър Стоянов саморъчно написа резолюция на ревюто на Йордан Асенов Агов и насочва документа към ген. Нанка Серкеджиева. Нямам никакво подозрение, че Асен Агов е подкрепян в кариерата си от едни доста характерни структури на тоталитарна България. Ама какво приказвам – та той е бил претендент за кадрови офицер в Първо основно ръководство на Държавна сигурност. Удивително е по какъв начин такива хора през последните над 30 години окупираха говоренето против Държавна сигурност и естествено го дискредитираха. Когато през есента на 2012 година попаднах на документ в служебния списък на Първо основно ръководство на Държавна сигурност, доказваш без никакви подозрения, че Асен Агов е бил претендент за кадрови офицер там, първата мисъл, която ми хрумна беше що за нечовек би трябвало да си, откакто знаеш какво си правил и все пак десетилетия наред се изявяваш като съмнително гневен съперник на същата Държавна сигурност, в която си драпал да работиш. След това се замислих за тези, които му дадоха „ кулоар “ във висшите ешелони на „ десните “ политически елити след 1991 (Агов през 1990 година продължаваше да е непосредствен с БКП/БСП, а на парламентарните избори през 1991 година се яви като самостоятелен, подсилен от тях, против претендента на СДС). Накрая нямаше по какъв начин да пропусна в размислите си и тъжната равносметка за опропастените благоприятни условия България да стане естествена страна, а куките и кандидат-куките да получат съгласно това, което са правили. Има ли въобще граници в българската политика за нахалството на куките от Държавна сигурност? Безкрайно безсрамие и вулгарност ли е това тяхното или хитро потребление на демократичната уязвимост да се оправя с враговете си? Ето какво написа в този прелюбопитен и скъп документ за другаря Асен Агов:

„ ПРОТОКОЛ

 рег. № 2704/18.02.1980 година за заличаване на секретни документи, литература, заповеди, бележници, тетрадки и други

Комисия в състав: Председател полк. Христо Цветков Арабаджиев и членове: 1. Бонка Томова, 2. Иванка Станиславова извърши инспекция и отдели за заличаване следните ненужни секретни документи /зачертано в оригинала, бел.моя/: материали на претенденти, изучавани за ПГУ-ДС преди 5 и повече години:

1972 година:

1. Антоанета Кирилова Смилянова

2. Асен Василев Новачков

3. Асен Йорданов Агов

….

7. Боби Николов Бобев “[11]
Асен Агов – претендент за кадрови чиновник ан ПГУ-ДС.
Когато преди 10 години за пръв път разгласих този документ в тогавашния в. „ Република “, Асен Агов не пропусна да прояви неизтребимото си дебелоочие. В писмо до издателя на вестника Петьо Блъсков той написа следното:

„ В брой 585 от 20.09.2012 година на Вашия вестник е оповестена публикация, в която се показва, че съм бил претендент за офицер в I-во Главно ръководство на Държавна сигурност. Никога не съм кандидатствал за сходна позиция. Опит за вербуването ми от страна на Иван Гарелов, заверен от Комисията по досиетата като офицер от Първо главно управление (на ДС) на Държавна сигурност, завърши с моя явен отвод. “[12] Оперативен работник на обществени начала „ Талев “, прочут като Гарелов реагира стремително: „ Асен лъже, в никакъв случай не съм вербувал никого. Ако бях правил опит, това щеше да е отразено в досието ми, което може да бъде прочетено от всеки “, съобщи Гарелов пред Дартс нюз “[13]

 

Цялата истина, за жалост, в никакъв случай няма да научим до дъно. И по тази причина за какво няма да я научим до дъно, би трябвало да попитате хората, които са унищожавали всеобщо документите на някогашната Държавна сигруност. Но фактът си е реалност – следите остават, следите са останали, всяко досие води като диря към друго… Независимо, че са унищожавани документите, без значение, че сътрудници всеобщо са били лъгани от оперативни служащи, че всичко им е унищожено, че няма заплаха те да бъдат разкрити. Вероятно на унищожаването е разчитал и дългогодишният народен представител от Съюз на демократичните сили, ОДС, ДСБ Асен Агов. В изявление с някогашния началник на архива на Министерство на вътрешните работи през 90-те Серафим Стойков получих следните пояснения: „ След откриването на този документ може да сме сигурни, че Асен Агов е кандидатствал за кадрови офицер в структурите на външното разузнаване на Държавна сигурност. Кандидатстването става като напишеш собственоръчно молба, молиш се, каквато беше практиката тогава, не като пишеш заявление, а молба…Напълно несъмнено е, от този документ, че Асен Агов е имал предпочитание да стартира работа в ПГУ-ДС. Много е значимо, че не всеки е можел да кандидатства там – Асен е имал някой непосредствен човек, наложително е трябвало да има някой непосредствен човек или в самото Първо главно управление (на ДС), или в Министерство на вътрешните работи, който да подсигурява за него. Ако нямаш непосредствен прочут или кръвен родственик в Министерство на вътрешните работи, дори и до ден-днешен тази „ тъпа “ процедура не е завършена “ разяснява Серафим Стойков. Според него процесът на изследване за работа в Първо главно управление (на ДС) е бил доста по-сложен и по-продължителен от този за работа в други структури на Министерство на вътрешните работи, можело е да продължи с години. Кой е този поръчител ли? Естествено бащата Йордан Агов, който също е имал зависимости. Бил е правист, доста непосредствен до избрани структури, пътувал е където си желае по света, както по-късно ще пътува и синчето Асен Агов. Бащата Йордан Агов да вземем за пример е индивидът, който приготвя договорите на  българския състезателен тотализатор за внедряване на опита на Сингапур, където отива, с цел да изследва техния опит. Там се засича с тогавашния търговски представител в Сингапур Виктор Вълков, който в персонален диалог в детайли ми описа сагата. 

Ето какво написа в персоналното дело в архива на Комисията по досиетата на сътрудник „ Талев “ (Иван Гарелов), който е проучвал Асен Агов:

„ СВЕДЕНИЕ

В подбора съм се управлявал от изискването посочените лица да бъдат млади публицисти, само че по едно и също време с това да са посочили признаци за перспективно развиване в специалността, солидна политическа и езикова подготовка.

1. Асен Йорданов Агов, кореспондент в „ Международна информация “ при Българска телеграфна агенция – 84-61 (написани на ръка с дребен шрифт, с химикал; отляво е написано на ръка, с червен химикал: Интересен. Проверка по докладите!, 30.05.1972 година, бел.моя).

Асен Агов е роден на 8.XI.1948 година в София. Живее на улица „ Иван Асен “№ 6. Завършил е външна търговия през 1971 година Владее британски, френски, италиански. Баща му Йордан Асенов Агов работи в „ Нефтохим “ като основен юрист (това е погрешна информация и Агов постоянно стъпва на нея, с цел да разгласи всичко друго за погрешно. Но това са опциите на Иван Гарелов – сътрудник „ Талев “, бел. моя). Майка му Мария Агова, доколкото ми е известно, работи в някаква секретна лаборатория на Българска академия на науките. След завършването на висшето си обучение Асен Агов е работил известно време във вестник „ Орбита “, по-късно, поради на отличната му езикова подготовка, бе признат на работа в Българска телеграфна агенция. Много упорит, той се посвети основно на проблемите на Общия пазар. При неговото усърдие може да се чака, че в бъдеще ще се развие като един от перспективните фрагменти на организацията. Проявява се чудесно и в публичната работа. Член е на комсомолското бюро, където дава отговор за политическата работа. Партийното бюро го е набелязало като претендент за приемане в Българска комунистическа партия. Доколкото ми е известно, татко му е член на Земеделския съюз, само че самият Асен Агов е насочен към Българска комунистическа партия. Трябва да се има поради, че Агов не е служил боец и по всяка възможност би трябвало от тази есен да отбие военната си работа. От диалозите си с него съм открил, че има предпочитание да отбие службата си на работа в някое от изданията на Българска народна армия. Интелигентен, културен, елементарно открива контакти. Пътувал е постоянно в чужбина, евентуално по частен път. “[14]

Плосък и неефикасен опит да изпереш със задна дата съвестта си. В предаването „ Свободна зона “с водещ Георги Коритаров (вече покойник) по телевизия ТВ+, някогашният вицепремиер и министър в държавното управление на Филип Димитров – Димитър Луджев – сподели, че „ Асен Агов в първите избори се яви като самостоятелен, подсилен от Българска социалистическа партия. Баща му е върховен чиновник, офицер от Държавна сигурност. Той е имал, имал е предпочитание да бъде, да работи там, само че по разнообразни съображения не е бил одобрен (става дума за Асен Агов). По най-различни съображения, техни съображения. Те си имаха свои критерии. Била е провеждана работа по неговото назначение. За това имаше следи. Това е, което аз мога да кажа по въпроса “[15]

Ето че „ репресираният “ от комунистическата власт Йордан Агов съгласно един осведомен някогашен силов вицепремиер и историк (тоест с почит към обстоятелствата и документите), бащата на Агов е бил и върховен чиновник на същата, репресирала го Държавна сигурност. Бившият ръководител на Комисията по досиетата Методи Андреев разяснява горния документ по този начин: „ Първият извод е, че са съществували секретни документи, които са касаели въпросното лице. Това значи, че във връзка със съществуването на тези документи е имало причина, която ги и породила. Такива документи могат да се появят в следните обстановки – или в случай че службата има интерес към обещано лице то да бъде привлечено към нейния уред, или в случай че има изявено предпочитание от съответното лице да постъпи на работа в службата. В случая не става дума за първото, а за второто, т.е. за документирано предпочитание от страна на Асен Агов да кандидатства във въпросната работа за кадрови офицер “ е мнението на Методи Андреев.

В диалог с мен той продължи с разсъждаване по един доста логически въпрос в тази обстановка – кои по това време можеха да си помислят, че изобщо могат да аплайват и да разчитат, че могат да стартират работа в Първо главно управление (на ДС) на Държавна сигурност. Най-малкото те е трябвало да са уверени, че инспекцията, която ще бъде направена за тях по линия на Първо главно управление (на ДС) ще бъде позитивна за тях, т.е., ще регистрира, че те са в идеологически вярна тенденция, че произлизат от невражески фамилии. Това, че Асен Агов е кандидатствал значи, че той не се е чувствал стеснен, не се е чувствал дискриминиран от онази система. Точно противоположното – той се е чувствал толкоз привързан към нея, че е можел да допусна, че е било допустимо да стартира работа в Първо главно управление (на ДС), разяснява Методи Андреев.

 Има още един забавен факт в биографията на Асен Агов, който е съвсем изцяло незнаен. До 1954 година той се е казвал Никола-Асен Агов. Името идва от неговия чичо, на който в началото Агов е кръстен. Историята е много любопитна – убитият поради терористична активност майор Асен Агов е имал брат, Никола. Никола Агов е роден през 1885 година в Долна Оряховица. През юни 1909 година Никола Агов приключва първия випуск на Търговската гимназия в Бургас и от есента на същата година стартира да следва държавни науки в Университета „ Фридрих-Александър “ в Ерланген, Германия. През октомври 1915 година във Философския факултет на този  Университет той пази сполучливо дисертацията на тематика „ Корабоплавателното дело в България “, като негов референт е скришен консултант проф. доктор Карл декор Ееберг –  прочут експерт по финансово дело и стопанска история:

“ Непосредствено по-късно доктор Н. Агов се завръща в България и близо три десетилетия работи като финансист в няколко банки в София. След убийството на брат му се грижи за неговото  семейство и му оказва помощ да преживее трагедията… Не се задомява, след Деветосептемврийския прелом е изселен с цялото семейство в Долна Оряховица, където през 1949 година умира от инсулт. Според мемоари в семейство Агови, той не съумява да преживее насилственото включване на фамилните земи в Трудово-кооперативно земеделско стопанство. Няколко месеца преди гибелта му се ражда бъдещият депутат Асен Агов и в символ на признателност за стореното от доктор Н. Агов за фамилията го кръщават Никола-Асен. По-късно обаче соцрежимът не разрешава българските жители да имат две лични имена и от 1954 година Никола-Асен е преименуван на Асен “.[16]
Асен Агов през 1988 година, след завръщането си от Ангола.
А в този момент се върнете към формалната биография на Асен Агов, която разгласих първоначално. Спомняте ли си изказванието му, че през май 1989 година е защитавал етническите турци заради, което е бил спрян от работа в Българска национална телевизия. Този човек е върл противник на истината! Вижте какво демонстрират документите – напролет на 1989 година в детайли и с необикновен самоувереност Асен Агов осведоми разнообразни структури за срещите си със западни публицисти, които се пробват да научат повече за репресиите на комунистическия режим против българските мюсюлмани, като прецизно парира опитите на журналиста Едуард Стийн в тази посока:

„ Обяснение  от Асен Агов, виновен редактор в Дирекция Информация на БТ

На 3.7. т.г., понеделник, в 10 часа сутринта се срещнах с кореспондента на английския вестник „ Индипендънт “ Едуард Стийн, който беше дошъл в София в командировка. Срещата стана в Гранд хотел София “, където той беше отседнал…След първичните любезности – виждах Е. Стийн за пръв път и даже желаех от рецепцията на хотела паспорта му, с цел да видя неговата фотография (помислете какъв би трябвало да си, с цел да поискаш в тези времена паспорта на някого, в тази ситуация чужденец, и от рецепцията да ти го дадат, бел. моя) – кореспондентът ми сподели, че е пристигнал в България, защото българското държавно управление е недоволно от изопачаването на обстоятелствата за събитията в последния месец. Потвърдих, че в западния щемпел се разгласяват доста истории, които просто не дават отговор на истината за действителното състояние в страната. Главния въпрос, който интересуваше Стийн, беше за какво е това всеобщо пренасяне на население от България към Турция. Обясних му, че основната причина е новият режим за задграничните паспорти, който дава права на всеки българин да пътува, където желае и да се завръща у нас, когато изиска. Втората причина съгласно мен е всеобщата психоза…

Асен Агов и западният публицист Едуард Стийн, 1989 година
Някъде да четете, че е „ защитавал етническите турци “. Точно противоположното, пази тоталитарния режим, който репресира турците. Прави го, както постоянно го е правил десетилетия преди този момент. Нечистоплътността на Асен Агов през годините доближава неподозирани небеса. Той да вземем за пример е деен участник в разгрома на в. „ Народна юноша “ в средата на 70-те години на предишния век, когато след скандално изявление с Радой Ралин и Борис Димовски управлението на вестника и куп публицисти са уволнени от Централен комитет на ДКМС:

„ Днес е мъчно да бъде обяснено дали това е станало по сюжет на Държавна сигурност или пък е било инцидентно „ политическо издънване “ на кадърни и сериозни публицисти от неговия екип. Но скандалното уволняване на шестима вестникари от младежкия ежедневник гръмна като бомба освен в българското публично мнение, само че имаше отзив и в чужбина. Няколко западни вестника писаха за тях и разгласиха снимкитете им, дни наред радио „ Свободна Европа “ започваше и свършваше излъчванията си със случката… „ Антипартийните детайли “ са шестима млади публицисти тогава: Пенка Чернева, Елеонора Владимирова, Ива Йолова, Любомир Коралов, Яков Янакиев и Йордан Янев. След обявата на скандалното изявление започнаха унизителни разпити от оперативни сътрудници на Държавна сигурност, от комсомолски и партийни функционери.. Преди уволнението на вестникарите върху главите им се струпаха унизителни разпити, реплики, откровени обиди, хули и квалификации…Само един комсомолски началник застана в отбрана на журналистите-поетът Георги Константинов, тогава член на Бюрото на Централен комитет на ДКМС… През този продължаващ няколко месеца призрачен сън, се появи единствено един колега-юнак, който водеше телевизионното студио на Българска телеграфна агенция. Става дума за днешния народен представител Асен Агов, тогава журналист-международник в организацията. В едно от предаванията си той дълго убеждаваше феновете, че шестимата публицисти от „ Народна юноша “ са вярно уволнени. И всичко това правеше с подкупващ синеок взор, с артистичен топъл глас и красиво лице на манекен. В една от излъчванията си той включи по телефона една журналистка от Париж, която отговори утвърдително на въпроса му, че в случай че се засягат ползите на работодателя, той би трябвало да уволнява. „ Ето сами виждате, драги фенове – по този начин е и на Запад! “, постави точката на своя коментар тогава, настоящия народен представител Агов. “[17]

Какъв срам! И този човек, Асен Агов след 10 ноември 1989 година беше шест мандата народен представител в Народното събрание от тъй наречените „ десница “. Седесари и десебари обичат да приказват против „ ченгетата “, само че си умират да издигат и да поддържат тъкмо такива като Агов. Прочетете свидетелствата от персоналните конфликти на дисидента Николай Колев-Босия с Асен Агов няколко месеца преди да падне комунистическия режим:

„ На 25 януари 1989 година в Стара Загора дойде група от така наречен „ Дружество Георги Кирков “. То се занимаваше с открита комунистическа агитация. Тогава ченгетата от Държавна сигурност вървяха на 2 метра зад мен намерено и отвреме на време се опитваха да ме предизвикат. Та точно те започнаха да ми дуднат да отида на тази среща и да чуя какво се споделя от „ осведомените “ експерти. Влязох в салона на профсъюзния дом в града и видях, че „ благата ми Българска комунистическа партия “ е изпратила лицето Асен Йорданов Агов, дружно с Радослав Янкулов, Богдана и Стефан. Пръв взе думата Агов и стартира да ни разкарва по гори, планини и полянки и да ни изяснява какъв брой положително нещо е „ социалистическата народна власт “, „ социалистическата правда “ и по какъв начин Българска комунистическа партия се грижи ежесекундно за нас. Дори ни подари „ възродителен развой “. След като заплю американците и западноевропейците попита има ли въпроси. Понеже бях много надалеч от него написах на поканата следния текст: „ Знае ли лекторът, че сега един български стихотворец в Пловдив е привикван и заплашван в МВР-Пловдив, а архивът му е задържан и той по този мотив прави гладна стачка “и я подадох да стигне до него. Отдолу се подписах Н. Колев-38 година Агов живна и прочете текста ми. След това попита дали създателят има героизъм да стане и да каже от кое място има тази информация. Станах и му отговорих, че напълно инцидентно ми се намира мъничко героизъм и му отговорих, че тази информация върви по радиостанциите „ Свободна Европа “, „ Дойче веле “, „ ББС “ и „ Гласът на Америка “. Нещо повече, аз персонално съм я изпратил до тези радиостанции. След това го попитах дали заран на бюрото му няма разпечатка от тези така наречен тогава „ черни “ радиостанции, защото той се показа като човек от Групово дело „ Информация “ при Българска телевизия. Агов се наведе към Янкулов и му сподели да поеме аудиторията, а той излезе в коридора. Излязох и аз, а след мен и „ моите “ хора. Минавйки около Агов видях, че ръцете му треперят, а лицето му има неестествено червено-лилав цвят. Изравнявайки се с него му подметнах „ Брей, мъчно се изкарват към този момент тези пущини-левчетата! Спомням си това, тъй като се заинетересувах от него и го сложих на необикновен мониторинг. След година се видяхме в,…да не повярвате…, в американското посолство. “[18]
Асен Агов през 2013 година на митингите.
В американското посолство очевидно не са доста придричиви откъм морала на част от хората, които набедиха в България за „ десни “. Явно не са знаели за антиамериканските му пропагандни трудове преди 10 ноември. През 1980 година Партиздат издава книжлето „ Съединени американски щати – акционерно сдружение политика “ с създател, кой мислите?! Асен Агов, несъмнено. „ Творбата “ му е изпълнена само със заклеймяване на Съединени американски щати и тяхната политика, прослава на другаря Громико, на Съветския съюз и миролюбивата политика на социалистическия лагер:

„ Пълният неуспех на опита на американския империализъм да подкопае афганистанската гражданска война в името на построяването на боен блок