Хора, предупредени сте!
Антон Гицов
През 1948 година британският публицист Джордж Оруел разгласява своя разказ " 1984 година ", представляващ опит да се предскаже бъдещето, в което няма независимост на словото и има Министерство на истината и Полиция на мисълта. Главният воин Уинстън Смит работи в Министерството на истината в Лондон, където обработва вести, тъй че да са в сходство с представяните от властта обстоятелства...
Някои събития в нашата страна ни припомнят мрачните предсказания и предизвестия на Оруел за властов режим, при който се прави посягане върху свободата на словото и правото на медиите да сервират информация, която да не бъде цензурирана.
Ето образци:
На 1 март тази година Съветът за електронни медии (СЕМ) взе решение да спре разпространяването на съветски телевизионни стратегии на територията на България, тъй като не представяли независимо новините. Но Бетина Жотева, която внася предлагането за решение и членките на Съвет за електронни медии не са политическа институция, те не разполагат нито с потенциал, нито с компетенции да правят оценка пристрастността или безпристрастността на излъчвания на непознати, че дори и на наши малките екрани. Ако имаха това право, до момента да са забранили предаванията на няколко малките екрани, които показват пристрастия. А възбраната на съветските малките екрани лиши правото на българските фенове да чуят гледната точка и на съветската страна. То бе посягане против свободата на медиите и припомня тези времена, когато се заглушаваха предаванията на Свободна Европа и на БиБиСи на български език - по същата причина, жителите да нямат достъп до друга позиция.
На 19 май новият Съвет за електронни медии взе решение да прави отсега нататък цялостен мониторинг на отразяването на военната инвазия на Русия в Украйна във всички малките екрани и радиостанции - държавни и частни. Този мониторинг ще включва профила на канените в медиите посетители, както и наличието на изразяваните от тях мнения. Предложението е на партията на премиера " Продължаваме промяната " в лицето на нейният представител в Съвет за електронни медии Симона Велева. По време на това съвещание Съвет за електронни медии е наложил санкция на на една кабелна телевизия за разпространение на подправена информация по отношение на войната в Украйна.
Това решение на Съвет за електронни медии съставлява брутално посягане против свободата на словото. Съвет за електронни медии си вменява правото да реализира мониторинг за това по какъв начин медиите отразяват едно външно политическо събитие, трансформирайки се по този метод в политически орган. На какво съображение Съвет за електронни медии ще прави оценка профила на канените в медиите посетители, както и наличието на изразяваните от тях мнения?
На какво съображение субективните отзиви на членовете на Съвет за електронни медии могат да бъдат основа за практикуване на надзор и налагане на санкции на медиите отразяващи руско-украинската война? Не се ли трансформира по този начин Съвет за електронни медии в самобитна Полиция на мисълта, в цензор, който в решенията си ще се управлява от правилото, провъзгласено от Соломон Паси, че " Истината не е във всички гледни точки, а в положителните гледни точки "? Не съставлява ли това решение жестоко нарушаване на самият Правилник на Съвет за електронни медии, който постановява, че " при реализиране на своите действия Съвет за електронни медии се управлява от ползите на обществото, като пази свободата и плурализма на словото и информацията и независимостта на радио-и телевизионните оператори ".
Във връзка с това, че Съвет за електронни медии е наложил санкция на една кабелна телевизия, която била разпространявала апропо подправена информация по отношение на войната в Украйна, на какво съображение Съвет за електронни медии си присвоява правото да преценя коя информация е същинска и коя подправена?
В изискванията на прерасналия във война руско- украински спор, в страната настъпи
поляризация на публичното мнение
и на борба сред две съществени групи от политици, политически коментатори и интелектуалци. Едната група, в която се изявяват политици, в това число българския министър председател Кирил Петков, и много политолози с русфобски уклон, показва мнение, че Путин/Русия правят непровокирана експанзия против Украйна, в опит за реализиране на имперски упоритости и възобновяване под някаква форма на някогашния Съветски съюз.
Втората група, към която гравитират русофили, показва, че спорът е провокиран от обкръжаването на Русия със страни- членки на НАТО и от сделката сред САЩ/НАТО и проамериканския режим в Киев, Украйна един ден да бъде призната в НАТО, което заплашва националната сигурност на Русия. Между тези две групи се води борба в медийното пространство.
Фактите в това отношение демонстрират, че са налице опити от страна на първата група, да се лимитират медийните изяви на втората група, с аргумента, че с изказваните от нея отзиви и изказвания се стартира дезинформация за руско- украинския спор, и че тази група се трансформира в проводник на путинската пропагандна машина. В тази борба явно Съвет за електронни медии взима страната на първата група, без да се преценява, че по този метод стартира да извършва ролята на самобитно министерство на истината и прави посягане против свободата на словото.
Свободата на словото е свещено право. В Международния пакт за цивилен и политически права признат на 16 декември 1966 година от Общото заседание на Организация на обединените нации се указва, че (член 19, т.2): " Всяко лице има право на независимост на словото; това право включва свободата да търси, да получава и да популяризира сведения и хрумвания от всевъзможен тип ".
Аналогичен текст за това право съществува и в българската конституция (чл.39, ал.1), като съществува и текст за Свобода на медиите (чл.40, ал.1): " Печатът и другите средства за всеобща информация са свободни и не подлежат на цензура ". Съществува също по този начин и текст за Свобода на информацията (чл.41, алинея 1): " Всеки има право да търси, получава и популяризира информация.
Това право търпи връзки, също с оглед на- отбраната на националната сигурност; - опазване на публичния ред и предварителна защита на престъпността; - отбрана на здравето и морала; - отбрана на репутацията и правата на другите граждани; - съображения за опазване на загадка ".
Видно е, че решението на Съвет за електронни медии от 19 май съставлява фрапантно нарушаване с българската конституция, която позволява ясно постановени ограничавания в упражняването на свободата на словото и на информацията от жителите и медиите, и не включва по никакъв метод ограничавания във връзка с правото на отразяване и разпространение на информация вътрешно и външно политически събития, определяни от който и било за " дезинформация ". Недвусмислено е казано, че медиите не могат да бъдат подложени на надзор и цензура, тъй като това лимитира свободата на словото.
И още нещо, което буди паника
На парламентарния надзор в петък от изказване на министъра на електронното ръководство Божидар Божанов стана ясно, че към Министерството се основава аналитично звено, което да упражнява мониторинг върху наличието на медии и обществени мрежи и ще следи за случаи на целенасочена дезинформация. Министърът увери, че министерството се водело от един главен принцип и той бил, че " не би трябвало нито държавното управление, нито някоя огромна корпорация да взема решение кое е истина, кое не, нито да има пълномощия да блокира нещо, просто тъй като по този начин е решил ".
И тук поражда въпросът, откакто министерството е част от властта, къде е гаранцията, че това негово звено ще дефинира независимо кое е дезинформация? След като този министерски орган сякаш не би трябвало да взема решение кое е истина и кое не е, по какъв начин ще преценя кое е целенасочена дезинформация? Защото една такава оценка би трябвало да основава на някакво лично определение, кое е истина, а кое не е, нали? Не е ли налице заплахата, че това министерство може да се трансформира и в Министерство на истината?
Решението на Съвет за електронни медии и основаването в Министерството на на електронното ръководство на особено звено за мониторинг на медиите и обществените мрежи, което да следи за случаи на дезинформация бяха предшествани от офанзивата против свободата на словото от видни политици и персони.
Става ужасно в действителност
В едно от своите послания от 2013 г. към обществото Евгени Дайнов, споменавайки че БНР дава платформа на съветската пета колона у нас, писа: " Предупредени сте.... Да няма след това ДАма от кое място пристигна това?Ф когато, като украинците, някоя четвъртъчна вечер си легнете като членове на Европейски Съюз, а в петък сутринта разберете, че Дв интерес на националната сигурностФ към този момент сте членове на Русия. Имате уши - слушайте. Имате мозъци - мислете ".
Красиво казано и ние ще си позволим да плагиатстваме част от посланието му:
Хора, предизвестени сте. Имате уши - слушайте. Имате мозъци - мислете. За да не се разсъните някоя заран в страна, напомняща онази разказана от Джордж Оруел в книгата му " 1984 ".
Епицентър, със съкращения
През 1948 година британският публицист Джордж Оруел разгласява своя разказ " 1984 година ", представляващ опит да се предскаже бъдещето, в което няма независимост на словото и има Министерство на истината и Полиция на мисълта. Главният воин Уинстън Смит работи в Министерството на истината в Лондон, където обработва вести, тъй че да са в сходство с представяните от властта обстоятелства...
Някои събития в нашата страна ни припомнят мрачните предсказания и предизвестия на Оруел за властов режим, при който се прави посягане върху свободата на словото и правото на медиите да сервират информация, която да не бъде цензурирана.
Ето образци:
На 1 март тази година Съветът за електронни медии (СЕМ) взе решение да спре разпространяването на съветски телевизионни стратегии на територията на България, тъй като не представяли независимо новините. Но Бетина Жотева, която внася предлагането за решение и членките на Съвет за електронни медии не са политическа институция, те не разполагат нито с потенциал, нито с компетенции да правят оценка пристрастността или безпристрастността на излъчвания на непознати, че дори и на наши малките екрани. Ако имаха това право, до момента да са забранили предаванията на няколко малките екрани, които показват пристрастия. А възбраната на съветските малките екрани лиши правото на българските фенове да чуят гледната точка и на съветската страна. То бе посягане против свободата на медиите и припомня тези времена, когато се заглушаваха предаванията на Свободна Европа и на БиБиСи на български език - по същата причина, жителите да нямат достъп до друга позиция.
На 19 май новият Съвет за електронни медии взе решение да прави отсега нататък цялостен мониторинг на отразяването на военната инвазия на Русия в Украйна във всички малките екрани и радиостанции - държавни и частни. Този мониторинг ще включва профила на канените в медиите посетители, както и наличието на изразяваните от тях мнения. Предложението е на партията на премиера " Продължаваме промяната " в лицето на нейният представител в Съвет за електронни медии Симона Велева. По време на това съвещание Съвет за електронни медии е наложил санкция на на една кабелна телевизия за разпространение на подправена информация по отношение на войната в Украйна.
Това решение на Съвет за електронни медии съставлява брутално посягане против свободата на словото. Съвет за електронни медии си вменява правото да реализира мониторинг за това по какъв начин медиите отразяват едно външно политическо събитие, трансформирайки се по този метод в политически орган. На какво съображение Съвет за електронни медии ще прави оценка профила на канените в медиите посетители, както и наличието на изразяваните от тях мнения?
На какво съображение субективните отзиви на членовете на Съвет за електронни медии могат да бъдат основа за практикуване на надзор и налагане на санкции на медиите отразяващи руско-украинската война? Не се ли трансформира по този начин Съвет за електронни медии в самобитна Полиция на мисълта, в цензор, който в решенията си ще се управлява от правилото, провъзгласено от Соломон Паси, че " Истината не е във всички гледни точки, а в положителните гледни точки "? Не съставлява ли това решение жестоко нарушаване на самият Правилник на Съвет за електронни медии, който постановява, че " при реализиране на своите действия Съвет за електронни медии се управлява от ползите на обществото, като пази свободата и плурализма на словото и информацията и независимостта на радио-и телевизионните оператори ".
Във връзка с това, че Съвет за електронни медии е наложил санкция на една кабелна телевизия, която била разпространявала апропо подправена информация по отношение на войната в Украйна, на какво съображение Съвет за електронни медии си присвоява правото да преценя коя информация е същинска и коя подправена?
В изискванията на прерасналия във война руско- украински спор, в страната настъпи
поляризация на публичното мнение
и на борба сред две съществени групи от политици, политически коментатори и интелектуалци. Едната група, в която се изявяват политици, в това число българския министър председател Кирил Петков, и много политолози с русфобски уклон, показва мнение, че Путин/Русия правят непровокирана експанзия против Украйна, в опит за реализиране на имперски упоритости и възобновяване под някаква форма на някогашния Съветски съюз.
Втората група, към която гравитират русофили, показва, че спорът е провокиран от обкръжаването на Русия със страни- членки на НАТО и от сделката сред САЩ/НАТО и проамериканския режим в Киев, Украйна един ден да бъде призната в НАТО, което заплашва националната сигурност на Русия. Между тези две групи се води борба в медийното пространство.
Фактите в това отношение демонстрират, че са налице опити от страна на първата група, да се лимитират медийните изяви на втората група, с аргумента, че с изказваните от нея отзиви и изказвания се стартира дезинформация за руско- украинския спор, и че тази група се трансформира в проводник на путинската пропагандна машина. В тази борба явно Съвет за електронни медии взима страната на първата група, без да се преценява, че по този метод стартира да извършва ролята на самобитно министерство на истината и прави посягане против свободата на словото.
Свободата на словото е свещено право. В Международния пакт за цивилен и политически права признат на 16 декември 1966 година от Общото заседание на Организация на обединените нации се указва, че (член 19, т.2): " Всяко лице има право на независимост на словото; това право включва свободата да търси, да получава и да популяризира сведения и хрумвания от всевъзможен тип ".
Аналогичен текст за това право съществува и в българската конституция (чл.39, ал.1), като съществува и текст за Свобода на медиите (чл.40, ал.1): " Печатът и другите средства за всеобща информация са свободни и не подлежат на цензура ". Съществува също по този начин и текст за Свобода на информацията (чл.41, алинея 1): " Всеки има право да търси, получава и популяризира информация.
Това право търпи връзки, също с оглед на- отбраната на националната сигурност; - опазване на публичния ред и предварителна защита на престъпността; - отбрана на здравето и морала; - отбрана на репутацията и правата на другите граждани; - съображения за опазване на загадка ".
Видно е, че решението на Съвет за електронни медии от 19 май съставлява фрапантно нарушаване с българската конституция, която позволява ясно постановени ограничавания в упражняването на свободата на словото и на информацията от жителите и медиите, и не включва по никакъв метод ограничавания във връзка с правото на отразяване и разпространение на информация вътрешно и външно политически събития, определяни от който и било за " дезинформация ". Недвусмислено е казано, че медиите не могат да бъдат подложени на надзор и цензура, тъй като това лимитира свободата на словото.
И още нещо, което буди паника
На парламентарния надзор в петък от изказване на министъра на електронното ръководство Божидар Божанов стана ясно, че към Министерството се основава аналитично звено, което да упражнява мониторинг върху наличието на медии и обществени мрежи и ще следи за случаи на целенасочена дезинформация. Министърът увери, че министерството се водело от един главен принцип и той бил, че " не би трябвало нито държавното управление, нито някоя огромна корпорация да взема решение кое е истина, кое не, нито да има пълномощия да блокира нещо, просто тъй като по този начин е решил ".
И тук поражда въпросът, откакто министерството е част от властта, къде е гаранцията, че това негово звено ще дефинира независимо кое е дезинформация? След като този министерски орган сякаш не би трябвало да взема решение кое е истина и кое не е, по какъв начин ще преценя кое е целенасочена дезинформация? Защото една такава оценка би трябвало да основава на някакво лично определение, кое е истина, а кое не е, нали? Не е ли налице заплахата, че това министерство може да се трансформира и в Министерство на истината?
Решението на Съвет за електронни медии и основаването в Министерството на на електронното ръководство на особено звено за мониторинг на медиите и обществените мрежи, което да следи за случаи на дезинформация бяха предшествани от офанзивата против свободата на словото от видни политици и персони.
Става ужасно в действителност
В едно от своите послания от 2013 г. към обществото Евгени Дайнов, споменавайки че БНР дава платформа на съветската пета колона у нас, писа: " Предупредени сте.... Да няма след това ДАма от кое място пристигна това?Ф когато, като украинците, някоя четвъртъчна вечер си легнете като членове на Европейски Съюз, а в петък сутринта разберете, че Дв интерес на националната сигурностФ към този момент сте членове на Русия. Имате уши - слушайте. Имате мозъци - мислете ".
Красиво казано и ние ще си позволим да плагиатстваме част от посланието му:
Хора, предизвестени сте. Имате уши - слушайте. Имате мозъци - мислете. За да не се разсъните някоя заран в страна, напомняща онази разказана от Джордж Оруел в книгата му " 1984 ".
Епицентър, със съкращения
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ