Все повече българи искат живо коледно дръвче. Каква е историята н...
Антон е в бизнеса с живи дръвчета от 8 години и тази година регистрира растеж от 20% на продажбите на живи елхи. Смята, че потреблението на изкуствени елхи и отрязани дръвчета спада от ден на ден, тъй като хората стават екологично настроени, споделя bTV.
„ Хората виждат символика с изключение на за Коледа, символика в екологичните дела – блян за по-чиста околна среда, запазване на естествените запаси, кръгова стопанска система, битка с климатичните проблеми. Засаждането на едно дърво може да способства за всички тези дела “, уточни Антон.
Най-достъпната като цена елха е 30 см и е 25 лева, а най-скъпите могат да стигнат до 400 лв.. Между 100 и 200 лева е нормалната цена на най-търсените дръвчета.
За да се продължи живота на елхите, има опция те да бъдат върнати и гледано през останалата част на годината.
Историята на коледните елхи има многочислени корени - от потреблението на вечнозелени дървета в Древен Египет и Рим до немските обичаи на елхите, запалени със свещи, които през XIX в. доближават до Америка, написа History.com.
Много преди появяването на християнството растенията и дърветата, които остават зелени през цялата година, имат особено значение за хората през зимата.
Точно както през днешния ден хората украсяват домовете си по време на празничния сезон с борови, елови и елхови дръвчета, доста антични нации са окачвали вечнозелени клончета над вратите и прозорците си. В доста страни се е вярвало, че вечнозелените дървета пазят от вещици, духове, зли духове и заболявания.
В Северното полукълбо най-късият ден и най-дългата нощ в годината настъпват на 21 или 22 декември и се назовават зимно слънцестоене. Много антични хора са вярвали, че слънцето е господ и че зимата идва всяка година, тъй като богът на слънцето се е разболял и измършавял. Те чествали слънцестоенето, тъй като това означавало, че най-сетне богът на слънцето ще стартира да оздравява. Вечнозелените клони им напомняли за всички зелени растения, които ще пораснат още веднъж, когато богът на слънцето укрепне и лятото се завърне.
Древните египтяни се покланяли на господ, наименуван Ра, който имал глава на ястреб и носел слънцето като пламенен диск в короната си. По време на слънцестоенето, когато Ра започвал да се възвръща от заболяването си, египтяните изпълвали домовете си със зелени палми и папирусови тръстики, които за тях символизирали успеха на живота над гибелта.
Ранните римляни отбелязвали слънцестоенето с празник, наименуван Сатурналии, в чест на Сатурн, бога на земеделието. Римляните са знаели, че слънцестоенето значи, че скоро фермите и овощните градини ще бъдат зелени и плодородни. По този мотив те украсявали домовете и храмовете си с вечнозелени клони.
В Северна Европа друидите, жреците на античните келти, също украсявали храмовете си с вечнозелени клончета като знак на безконечния живот. Викингите в Скандинавия почитали вечнозеления имел поради ролята му в гибелта на Балдер, бога на светлината.
На Германия се приписва началото на традицията на коледните елхи - такава, каквато я познаваме в този момент - през XVI в., когато източници означават, че благочестиви християни внасят украсени дръвчета в домовете си. Някои от тях изграждали коледни пирамиди от дърво и ги украсявали с вечнозелени растения и свещи, в случай че дървесината била нищожна.
Широко публикувано е мнението, че Мартин Лутер, протестантският модернизатор от XVI в., за първи път прибавя запалени свещи към елхата. Според една от публикуваните версии на историята една зимна вечер Лутер се прибирал към дома си и бил очарован от звездите, които блещукали измежду вечнозелените дървета. За да пресъздаде тази панорама за фамилията си, той издигнал дърво в основната стая и свързал клоните му със запалени свещи.
„ Хората виждат символика с изключение на за Коледа, символика в екологичните дела – блян за по-чиста околна среда, запазване на естествените запаси, кръгова стопанска система, битка с климатичните проблеми. Засаждането на едно дърво може да способства за всички тези дела “, уточни Антон.
Най-достъпната като цена елха е 30 см и е 25 лева, а най-скъпите могат да стигнат до 400 лв.. Между 100 и 200 лева е нормалната цена на най-търсените дръвчета.
За да се продължи живота на елхите, има опция те да бъдат върнати и гледано през останалата част на годината.
Историята на коледните елхи има многочислени корени - от потреблението на вечнозелени дървета в Древен Египет и Рим до немските обичаи на елхите, запалени със свещи, които през XIX в. доближават до Америка, написа History.com.
Много преди появяването на християнството растенията и дърветата, които остават зелени през цялата година, имат особено значение за хората през зимата.
Точно както през днешния ден хората украсяват домовете си по време на празничния сезон с борови, елови и елхови дръвчета, доста антични нации са окачвали вечнозелени клончета над вратите и прозорците си. В доста страни се е вярвало, че вечнозелените дървета пазят от вещици, духове, зли духове и заболявания.
В Северното полукълбо най-късият ден и най-дългата нощ в годината настъпват на 21 или 22 декември и се назовават зимно слънцестоене. Много антични хора са вярвали, че слънцето е господ и че зимата идва всяка година, тъй като богът на слънцето се е разболял и измършавял. Те чествали слънцестоенето, тъй като това означавало, че най-сетне богът на слънцето ще стартира да оздравява. Вечнозелените клони им напомняли за всички зелени растения, които ще пораснат още веднъж, когато богът на слънцето укрепне и лятото се завърне.
Древните египтяни се покланяли на господ, наименуван Ра, който имал глава на ястреб и носел слънцето като пламенен диск в короната си. По време на слънцестоенето, когато Ра започвал да се възвръща от заболяването си, египтяните изпълвали домовете си със зелени палми и папирусови тръстики, които за тях символизирали успеха на живота над гибелта.
Ранните римляни отбелязвали слънцестоенето с празник, наименуван Сатурналии, в чест на Сатурн, бога на земеделието. Римляните са знаели, че слънцестоенето значи, че скоро фермите и овощните градини ще бъдат зелени и плодородни. По този мотив те украсявали домовете и храмовете си с вечнозелени клони.
В Северна Европа друидите, жреците на античните келти, също украсявали храмовете си с вечнозелени клончета като знак на безконечния живот. Викингите в Скандинавия почитали вечнозеления имел поради ролята му в гибелта на Балдер, бога на светлината.
На Германия се приписва началото на традицията на коледните елхи - такава, каквато я познаваме в този момент - през XVI в., когато източници означават, че благочестиви християни внасят украсени дръвчета в домовете си. Някои от тях изграждали коледни пирамиди от дърво и ги украсявали с вечнозелени растения и свещи, в случай че дървесината била нищожна.
Широко публикувано е мнението, че Мартин Лутер, протестантският модернизатор от XVI в., за първи път прибавя запалени свещи към елхата. Според една от публикуваните версии на историята една зимна вечер Лутер се прибирал към дома си и бил очарован от звездите, които блещукали измежду вечнозелените дървета. За да пресъздаде тази панорама за фамилията си, той издигнал дърво в основната стая и свързал клоните му със запалени свещи.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ