Гениалните сентенции на Антон Чехов за живота, любовта и изкуството
Антон Чехов е един от най-хубавите създатели, майстори на късия роман и театрални пиеси. Руският публицист е оставил незабравими мисли в своите произведения, с които всеки би трябвало да се запознае.
- Когато обичаш, откриваш в себе си такова благосъстояние, такава деликатност и вежливост, че даже не ти се има вяра, че можеш да обичаш по този начин;
- Любовта ти демонстрира какъв човек би трябвало да бъдеш;
- Да се ожениш за едно момиче единствено тъй като е симпатично, е все едно да си купиш ненужна веща единствено тъй като наподобява хубаво;
- Какво голямо благополучие е да обичаш и да бъдеш обичан;
- Човек е това, в което вярва;
- Колкото по-високо стои човек в умственото и нравственото си развиване, толкоз е по-свободен и толкоз по-голямо наслаждение му доставя животът;
- Аз изобщо не желая от мен да произлезе нещо изключително или да основа нещо велико, само че просто ми се желае да пребивавам, да бленувам, да се надявам, да съумявам на всички места... Животът е къс и би трябвало да го живеем по-добре;
- Равнодушието е парализа за душата, нейна преждевременна смърт;
- Всичко знаят и всичко схващат единствено простаците и шарлатаните;
- Умният обича да се учи, а простакът – да поучава;
- Писателят би трябвало доста да написа, само че не би трябвало да бърза;
- Където има изкуство, където има гений, там няма нито напреднала възраст, нито самотност, нито болежка, даже гибелта е на половина.
- През всички времена благосъстоянието на езика и ораторското изкуство са вървели ръка за ръка.
