Ще сработят ли мерките на властта срещу кризата?
Антикризисните ограничения, които поддържат приходите и ще стигнат непосредствено до данъкоплатците - като да вземем за пример нарастването на пенсиите си увеличението размер на данъчното облекчение за работещи родители с деца - са ефикасни. Други обаче, измежду които нулевата ставка за Данък добавена стойност върху хляба, са „ пушилка за публиката “.
Около тази концепция се сплотиха икономисти в ефира на Нова ТВ, които разясниха пакета от мерки на стойност към 2 милиарда лв., който държавното управление показа през вчерашния ден.
„ Мерките, които поддържат приходите, в това число пенсиите ще се усетят. Очакваме и други промени, които би трябвало се случат – обществени помощи, помощи за отопление, това също ще се усети “, разяснява Лъчезар Богданов, основен икономист в Института за пазарна стопанска система.
„ Пенсиите и данъчното облекчение за деца, са ограниченията, които ще стигнат непосредствено до хората. Tова са ограниченията, които връщат пари непосредствено на данъкоплатците. Тук има нарастване, по отношение на предходната година “, сподели в ефира на Нова ТВ Георги Ангелов, старши икономист „ Отворено общество. “
0% Данък добавена стойност за хляба, само че за кого?
Хлябът обаче няма да поевтинее, преди да свърши войната, анулевата ставка за Данък добавена стойност върху хляба е „ пушилка за публиката “ съгласно Лъчезар Богданов, тъй като тази мярка няма да се усети от най-нуждаещата се част от популацията.
„ Разберете, че целият принос от нулевата ставка не отива в джоба на потребителя. Тя в действителност се разпределя сред производителя и търговеца, и до цената остава напълно малко “, изясни финансовият специалист Мика Зайкова.
След калкулации в студиото на Народоосвободителна въстаническа армия, икономистите стигнаха до извода, че „ в най-хубавия свят на фантазиите “, хлябът ще поевтинее с 36 стотинки.
„ Ако сметнем, че един човек яде по 5 хляба на месец, а някои към 7-8, страната в най-хубавия случай дава на най-бедните по 1,80 до към 2,80 на месец. Това ли е, за което се борихме? “, сподели Лъчезар Богданов.
Ще продължава ли инфлацията да върви една крачка напред пред ограниченията?
Войната в Украйна и въздействието на Русия върху европейския газов пазар са основните двигатели на инфлацията, върху които страната няма надзор. Това, което държавното управление би трябвало да създадем е да поддържа икономическия напредък в останалите браншове на стопанската система, споделя Богданов. Отражението на войната върху интернационалните цени на храните ще нанесе и още един удар, разяснява Георги Ангелов.
„ Да има претовареност и да има приходи там, където хората зависят от бюджета. Да има запаси в бюджета, тъй че да компенсира, а не да бори инфлацията, приемайки, че тя в една огромна степен е неизбежна. Да компенсира тези, които не могат сами да се приспособяват. Защото един частен бизнес сега може да се приспособява - цените в бизнеса също порастват, само че порастват и продажните, тъй че бизнесът има опция за реакция. Правителството би трябвало де грижи за уязвимите групи – това е макромоделът и няма доста други възможности “, споделя Богданов.
Георги Ангелов прикани държавното управление да не поражда спомагателни проблеми и да държи бюджетния дефицит под надзор.
" Ако стартираме да раздуваме бюджетния недостиг – това може да налее спомагателна инфлация. Но в случай че просто събираме спомагателни доходи без недостиг и ги разпределяме в разходната част, това не основава инфлация ", сподели той.
Тримата икономисти в студиото подлагаха на критика държавното управление за това, че отсрочва във времето някои от най-ефективните оферти освен в последния пакет от ограничения, само че и в Плана за възобновяване - като стратегиите, свързани със обществените услуги и енергийните помощи.
Увеличаването на прага за регистрация по ЗДДС на 100 000 лева от актуалното равнище 50 хиляди лв. беше избрана като „ една от най-хубавите ограничения “, която обаче е „ безнадеждно закъсняла “ съгласно Мика Зайкова. Тя се учуди за какво Асен Василев е заложил влизането ѝ в действие едвам от 1 януари 2023 година, откакто това предложение се разисква от месеци и може да се приложи с акутализацията на бюджета.
България има потребност от промени в политиките и законодателството, които да създадат по-добра средата за бизнес и да подобрят изискванията за стопански напредък.
„ Не можем да бутнем цените на зърното на Световните тържища, цената на газа на Холандската борса, не можем и да спрем войната. Това, което можем да създадем обаче са вътрешни политики, които дават средносрочен и дълготраен стопански напредък “, сподели Лъчезар Богданов.
Около тази концепция се сплотиха икономисти в ефира на Нова ТВ, които разясниха пакета от мерки на стойност към 2 милиарда лв., който държавното управление показа през вчерашния ден.
„ Мерките, които поддържат приходите, в това число пенсиите ще се усетят. Очакваме и други промени, които би трябвало се случат – обществени помощи, помощи за отопление, това също ще се усети “, разяснява Лъчезар Богданов, основен икономист в Института за пазарна стопанска система.
„ Пенсиите и данъчното облекчение за деца, са ограниченията, които ще стигнат непосредствено до хората. Tова са ограниченията, които връщат пари непосредствено на данъкоплатците. Тук има нарастване, по отношение на предходната година “, сподели в ефира на Нова ТВ Георги Ангелов, старши икономист „ Отворено общество. “
0% Данък добавена стойност за хляба, само че за кого?
Хлябът обаче няма да поевтинее, преди да свърши войната, анулевата ставка за Данък добавена стойност върху хляба е „ пушилка за публиката “ съгласно Лъчезар Богданов, тъй като тази мярка няма да се усети от най-нуждаещата се част от популацията.
„ Разберете, че целият принос от нулевата ставка не отива в джоба на потребителя. Тя в действителност се разпределя сред производителя и търговеца, и до цената остава напълно малко “, изясни финансовият специалист Мика Зайкова.
След калкулации в студиото на Народоосвободителна въстаническа армия, икономистите стигнаха до извода, че „ в най-хубавия свят на фантазиите “, хлябът ще поевтинее с 36 стотинки.
„ Ако сметнем, че един човек яде по 5 хляба на месец, а някои към 7-8, страната в най-хубавия случай дава на най-бедните по 1,80 до към 2,80 на месец. Това ли е, за което се борихме? “, сподели Лъчезар Богданов.
Ще продължава ли инфлацията да върви една крачка напред пред ограниченията?
Войната в Украйна и въздействието на Русия върху европейския газов пазар са основните двигатели на инфлацията, върху които страната няма надзор. Това, което държавното управление би трябвало да създадем е да поддържа икономическия напредък в останалите браншове на стопанската система, споделя Богданов. Отражението на войната върху интернационалните цени на храните ще нанесе и още един удар, разяснява Георги Ангелов.
„ Да има претовареност и да има приходи там, където хората зависят от бюджета. Да има запаси в бюджета, тъй че да компенсира, а не да бори инфлацията, приемайки, че тя в една огромна степен е неизбежна. Да компенсира тези, които не могат сами да се приспособяват. Защото един частен бизнес сега може да се приспособява - цените в бизнеса също порастват, само че порастват и продажните, тъй че бизнесът има опция за реакция. Правителството би трябвало де грижи за уязвимите групи – това е макромоделът и няма доста други възможности “, споделя Богданов.
Георги Ангелов прикани държавното управление да не поражда спомагателни проблеми и да държи бюджетния дефицит под надзор.
" Ако стартираме да раздуваме бюджетния недостиг – това може да налее спомагателна инфлация. Но в случай че просто събираме спомагателни доходи без недостиг и ги разпределяме в разходната част, това не основава инфлация ", сподели той.
Тримата икономисти в студиото подлагаха на критика държавното управление за това, че отсрочва във времето някои от най-ефективните оферти освен в последния пакет от ограничения, само че и в Плана за възобновяване - като стратегиите, свързани със обществените услуги и енергийните помощи.
Увеличаването на прага за регистрация по ЗДДС на 100 000 лева от актуалното равнище 50 хиляди лв. беше избрана като „ една от най-хубавите ограничения “, която обаче е „ безнадеждно закъсняла “ съгласно Мика Зайкова. Тя се учуди за какво Асен Василев е заложил влизането ѝ в действие едвам от 1 януари 2023 година, откакто това предложение се разисква от месеци и може да се приложи с акутализацията на бюджета.
България има потребност от промени в политиките и законодателството, които да създадат по-добра средата за бизнес и да подобрят изискванията за стопански напредък.
„ Не можем да бутнем цените на зърното на Световните тържища, цената на газа на Холандската борса, не можем и да спрем войната. Това, което можем да създадем обаче са вътрешни политики, които дават средносрочен и дълготраен стопански напредък “, сподели Лъчезар Богданов.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ