АКФ е сигнализирал АДФИ за нарушения за 294 милиона лева |
Антикорупционният фонд е изпратил 15 сигнала за нарушавания при консумиране на обществени средства до Агенцията за държавна финансова ревизия (АДФИ) на стойност 294 милиона лв. от от 2017 до през днешния ден , оповестиха от АКФ.
За пет години държавната организация е назначила ревизия единствено по 8 сигнала, само че е засекретила информацията по 4 от тях. В останалите 7 случая пък с отминалост повече от 3 години АДФИ към момента не е назначила ревизия, като цитира „ неналичието на административен потенциал “ като причина за забавянията. Така даже и в случаи, когато става дума за нарушавания за милиони левове, причинителите остават ненаказани.
Това са част от значителните проблеми в работата на АДФИ, институцията призвана да брани публичния финансов интерес, които АКФ разкрива в новото си видео „ По следите на изчезналия потенциал “.
АДФИ е органът към министъра на финансите, който управлява ръководството и изразходването на обществени средства. Агенцията прави финансови инспекции, открива измами и нарушавания, разкрива породени вреди и притегля отговорните лица към отговорност.
„ От АКФ изготвяме сигнал до АДФИ всякога, когато установяваме „ червени знамена “ свързани със злоупотреби и нарушавания при провеждането и осъществяването на публични поръчки и други обществени разноски. От 2017 до момента сме подготвили 15 извънредно подробни сигнала, в които посочваме откритите нарушавания или съществени знаци за такива нарушавания, които АДФИ да ревизира. За пет години АДФИ е проверила едвам 8 сигнала, само че по 4 от тях информацията е засекретена. По останалите 7 в продължение на години въобще не е назначена ревизия “, обобщава София Желева, юридически консултант към Антикорупционния фонд.
Липсващ административен потенциал
На АДФИ ѝ лишава приблизително две години да назначи и организира инспекция по сигнал на АКФ. Оправданието е постоянно едно: „ Финансова ревизия ще бъде предоставена при съществуване на административен потенциал “.
По закон АДФИ преглежда с максимален приоритет сигналите, които идват от министъра на финансите и другите министерства. След това са тези, изпратени от органи на прокуратурата. Съвсем най-после - в случай че остане „ административен потенциал “ - идват сигналите от други физически и юридически лица, в това число от неправителствени организации.
Проверките по такива сигнали стартират с голямо закъснение – 2 или 3 години – и даже и когато се установяват нарушавания, нормално отминалостта по тях е изтекла.
Така даже и в случаи, когато става дума за нарушавания за милиони левове, причинителите остават ненаказани.
Такива са да вземем за пример сигналите на АКФ за незаконосъобразни публични поръчки за неутрализиране на скотски боклуци на стойност 90 млн. лв., за пътно строителство в Община Доспат и Община Перник, за застраховки в Община Силистра и други.
Друг образец е договорът, който Община Пазарджик подписва с компания “Риал Стейтс ” ЕООД за създаване на най-големия слънчев фотоволтаичен парк в Югоизточна Европа. За градежа на парка на компанията са трансферирани 2 хиляди декара обработваема общинска земя против 500 хиляди лева Мащабният план не се случва, а общината освобождава „ Риал Стейтс “ от отговорностите без да търси договорната наказателна клауза в размер на 1 млн. лева, нито на практика „ подарените “ 2 хиляди дка общинска земя. В началото на 2018 година Риал Стейтс продава част от общинските имоти и генерира 10-кратна облага, спрямо цената на придобиване.
Наличие на административен потенциал чака още и „ Златната локва “, предоставена от Българската организация по сигурност на храните на частната компания „ Пи. Еф. Си “ ЕООД през 2013 година. По публични данни „ Пи. Еф. Си “ ЕООД печели 33 млн. лева за 8 години от събирането на държавни такси и осъществяването на гранична стерилизация – без никакъв опит и без законова подготвеност да прави тези действия. През лятото на 2021 година Национална агенция за приходите ревизира „ Пи. Еф. Си. “, откри голям брой нарушавания и наложи предварителни обезпечения за милиони. От тогава всеки ден Национална агенция за приходите събира целия дневен оборот в кеш с бронирана кола. А компанията продължава да работи.
В тези случаи изчезналият потенциал по този начин и не се намира – в ущърб на страната и обществото.
„ Докато инспекторите на АДФИ работят само по сигналите, идващи от министри и прокуратура, „ административният потенциал “ на Агенцията все по този начин ще липсва. АКФ счита, че сигналите, които постъпват в АДФИ би трябвало да получават приоритет не съгласно подателя си, а съгласно високата социална значителност и финансовата стойност на нарушаванията. Освен това, следва да се извършат нужните институционални инспекции и по отношение на успеваемостта на работата на инспекторите “ добавя София Желева.
АДФИ засекретява резултатите от инспекциите си
В няколко случаи АДФИ стартира инспекция по сигнал на АКФ, само че отхвърля да заяви резултатите. От организацията оправдават отхвърли с това, че са открити данни за осъществени закононарушения, за които са уведомили прокуратурата. При това те цитират погрешно член 198, алинея 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), съгласно който материали по следствие в досъдебното произвеждане не могат да се разгласяват без позволение на прокурора. По огромна част от сигналите на АДФИ обаче прокуратурата по този начин и не образува следствие, заради което няма причина за разгласяването им да се желае позволение на прокурор.
„ Информирането на прокуратурата за вероятно закононарушение не е следствие по смисъла на Наказателно-процесуален кодекс “, декларира София Желева. „ Позоваването на член 198 от Наказателно-процесуален кодекс в тези случаи е нелегално и води до ограничение достъпа до социална информация, който е обезпечен със закон. Все по-често АДФИ и други институции поясняват превратно Наказателно-процесуален кодекс, което мощно заплашва свободния достъп до информация от висока социална значителност. “
От юли 2021 Агенцията за държавна финансова ревизия е с нов шеф, а част от претекстовете за промяната на управлението са свързани точно с обстоятелството, че по голяма част от получените сигнали от физически и юридически лица не са осъществявани финансови инспекции.
„ Антикорупционният фонд показа тези проблеми пред новото управление на АДФИ. Очакваме бърза реакция, адресиране на проблемите и реорганизиране на работата на Агенцията, с цел да може този основен държавен надзорен орган действително да извършва главната си функционалност да пази обществените финансови ползи “, декларира Бойко Станкушев, шеф на Антикорупционния фонд.
За пет години държавната организация е назначила ревизия единствено по 8 сигнала, само че е засекретила информацията по 4 от тях. В останалите 7 случая пък с отминалост повече от 3 години АДФИ към момента не е назначила ревизия, като цитира „ неналичието на административен потенциал “ като причина за забавянията. Така даже и в случаи, когато става дума за нарушавания за милиони левове, причинителите остават ненаказани.
Това са част от значителните проблеми в работата на АДФИ, институцията призвана да брани публичния финансов интерес, които АКФ разкрива в новото си видео „ По следите на изчезналия потенциал “.
АДФИ е органът към министъра на финансите, който управлява ръководството и изразходването на обществени средства. Агенцията прави финансови инспекции, открива измами и нарушавания, разкрива породени вреди и притегля отговорните лица към отговорност.
„ От АКФ изготвяме сигнал до АДФИ всякога, когато установяваме „ червени знамена “ свързани със злоупотреби и нарушавания при провеждането и осъществяването на публични поръчки и други обществени разноски. От 2017 до момента сме подготвили 15 извънредно подробни сигнала, в които посочваме откритите нарушавания или съществени знаци за такива нарушавания, които АДФИ да ревизира. За пет години АДФИ е проверила едвам 8 сигнала, само че по 4 от тях информацията е засекретена. По останалите 7 в продължение на години въобще не е назначена ревизия “, обобщава София Желева, юридически консултант към Антикорупционния фонд.
Липсващ административен потенциал
На АДФИ ѝ лишава приблизително две години да назначи и организира инспекция по сигнал на АКФ. Оправданието е постоянно едно: „ Финансова ревизия ще бъде предоставена при съществуване на административен потенциал “.
По закон АДФИ преглежда с максимален приоритет сигналите, които идват от министъра на финансите и другите министерства. След това са тези, изпратени от органи на прокуратурата. Съвсем най-после - в случай че остане „ административен потенциал “ - идват сигналите от други физически и юридически лица, в това число от неправителствени организации.
Проверките по такива сигнали стартират с голямо закъснение – 2 или 3 години – и даже и когато се установяват нарушавания, нормално отминалостта по тях е изтекла.
Така даже и в случаи, когато става дума за нарушавания за милиони левове, причинителите остават ненаказани.
Такива са да вземем за пример сигналите на АКФ за незаконосъобразни публични поръчки за неутрализиране на скотски боклуци на стойност 90 млн. лв., за пътно строителство в Община Доспат и Община Перник, за застраховки в Община Силистра и други.
Друг образец е договорът, който Община Пазарджик подписва с компания “Риал Стейтс ” ЕООД за създаване на най-големия слънчев фотоволтаичен парк в Югоизточна Европа. За градежа на парка на компанията са трансферирани 2 хиляди декара обработваема общинска земя против 500 хиляди лева Мащабният план не се случва, а общината освобождава „ Риал Стейтс “ от отговорностите без да търси договорната наказателна клауза в размер на 1 млн. лева, нито на практика „ подарените “ 2 хиляди дка общинска земя. В началото на 2018 година Риал Стейтс продава част от общинските имоти и генерира 10-кратна облага, спрямо цената на придобиване.
Наличие на административен потенциал чака още и „ Златната локва “, предоставена от Българската организация по сигурност на храните на частната компания „ Пи. Еф. Си “ ЕООД през 2013 година. По публични данни „ Пи. Еф. Си “ ЕООД печели 33 млн. лева за 8 години от събирането на държавни такси и осъществяването на гранична стерилизация – без никакъв опит и без законова подготвеност да прави тези действия. През лятото на 2021 година Национална агенция за приходите ревизира „ Пи. Еф. Си. “, откри голям брой нарушавания и наложи предварителни обезпечения за милиони. От тогава всеки ден Национална агенция за приходите събира целия дневен оборот в кеш с бронирана кола. А компанията продължава да работи.
В тези случаи изчезналият потенциал по този начин и не се намира – в ущърб на страната и обществото.
„ Докато инспекторите на АДФИ работят само по сигналите, идващи от министри и прокуратура, „ административният потенциал “ на Агенцията все по този начин ще липсва. АКФ счита, че сигналите, които постъпват в АДФИ би трябвало да получават приоритет не съгласно подателя си, а съгласно високата социална значителност и финансовата стойност на нарушаванията. Освен това, следва да се извършат нужните институционални инспекции и по отношение на успеваемостта на работата на инспекторите “ добавя София Желева.
АДФИ засекретява резултатите от инспекциите си
В няколко случаи АДФИ стартира инспекция по сигнал на АКФ, само че отхвърля да заяви резултатите. От организацията оправдават отхвърли с това, че са открити данни за осъществени закононарушения, за които са уведомили прокуратурата. При това те цитират погрешно член 198, алинея 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), съгласно който материали по следствие в досъдебното произвеждане не могат да се разгласяват без позволение на прокурора. По огромна част от сигналите на АДФИ обаче прокуратурата по този начин и не образува следствие, заради което няма причина за разгласяването им да се желае позволение на прокурор.
„ Информирането на прокуратурата за вероятно закононарушение не е следствие по смисъла на Наказателно-процесуален кодекс “, декларира София Желева. „ Позоваването на член 198 от Наказателно-процесуален кодекс в тези случаи е нелегално и води до ограничение достъпа до социална информация, който е обезпечен със закон. Все по-често АДФИ и други институции поясняват превратно Наказателно-процесуален кодекс, което мощно заплашва свободния достъп до информация от висока социална значителност. “
От юли 2021 Агенцията за държавна финансова ревизия е с нов шеф, а част от претекстовете за промяната на управлението са свързани точно с обстоятелството, че по голяма част от получените сигнали от физически и юридически лица не са осъществявани финансови инспекции.
„ Антикорупционният фонд показа тези проблеми пред новото управление на АДФИ. Очакваме бърза реакция, адресиране на проблемите и реорганизиране на работата на Агенцията, с цел да може този основен държавен надзорен орган действително да извършва главната си функционалност да пази обществените финансови ползи “, декларира Бойко Станкушев, шеф на Антикорупционния фонд.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ