Антикорупционните закони на ГЕРБ и БСП си приличат и по-приемлив

Антикорупционните закони на ГЕРБ и Българска социалистическа партия си наподобяват и по-приемлив вид от двата няма. Това разяснява пред БНР Димитър Делчев, заместник-председател на "Движение България на жителите ".

Няма по-приемлив, тъй като и законопроектът на ГЕРБ, и законопроектът на Българска социалистическа партия в дълбочината си преследват една и съща цел. И едните, и другите желаят да овладеят битката с корупцията, тъй че тя да визира всички останали, само че не и тях, и в случай че си спомняте случая с тефтерчето на Филип Златанов, където пишеше: "Да се удари този " и "Да се удари оня ", можем да кажем, че и ГЕРБ, и Българска социалистическа партия желаят те персонално да пишат тефтерчето на Филип Златанов, съобщи Делчев.

Фактът, че едните оферират управлението на органа да се избира от Народното събрание, където има болшинство, а другите оферират, Българска социалистическа партия, ръководителят, който на процедура ще има всички пълномощия, да се избира от президента. Очевидно едните смятат, че президентът би избрал по-щадящ за тях ръководител на комисията, тъй че битката с корупцията, по този начин да се каже, да не ги визира, другите считат, че през Народното събрание пък могат да си обезпечат нужното болшинство за ръководител, който пък тях ги отърва. Всъщност изборът на ръководител е главният миг в закона и самият факт, че нито в единия законопроект, на ГЕРБ, нито в законопроекта на Българска социалистическа партия, се планува ръководителят и членовете на комисията да минават през инспекция на честност, а ние бяхме планували, в законопроекта на госпожа Кунева се споделяше, че те минават през такава инспекция, в това число и посредством полиграф. Отпадането на това условие демонстрира, че те се опасяват от това инцидентно ръководителят на новия орган да не се окаже самостоятелен, сподели зам.-председателят на "Движение България на жителите ".

Делчев сподели по какъв начин антикорупционните институции в законопроектите могат да се еманципират от тези, които са ги избрали: "Ако управлението на комисията се избира на паритетен принцип сред най-малко две самостоятелни институции или органа в България, като ние бяхме предложили това да става по предложение на Народното събрание, с декрет от президента, като втория път президентът да не може да откаже предлагането на Народното събрание, то тогава има надзор на власт върху власт. Освен това концепцията да има инспекция на самия орган и на работата му, да има самостоятелен одит извън, от самостоятелна организация, това също би подсигурило успеваемостта на този орган и независимостта му ".

Димитър Делчев уточни и главния минус на двата законопроекта: "Това, което и при ГЕРБ, и при Българска социалистическа партия съществува, и това е голям минус, това е механичното обединение на разнообразни органи и оставянето отвън единния орган на други, които имат сходни функционалности. Например, ще ви дам образец с Българска социалистическа партия. Българска социалистическа партия вършат една антикорупционна организация, която би трябвало да проучва антикорупционната среда, в това време оставят БОРКОР отвън тази организация, която има безусловно същата функционалност. При ГЕРБ е същата работа. Т.е. миш-маш, който не става за ястие ".