Кандидатите за поста на Юнкер: крайните - по-малко радикални, умерените - не толкова самовлюбени
Aнтиевропейският глас или два евроскептични гласа в този спор са били много по-умерени в сравнение с можеше да са. Това разяснява Весела Чернева, шеф на софийския клон на Европейския съвет за външна политика, по време на полемика за снощния спор сред водещите претенденти за ръководител на Европейската комисия. Повече за него четете тук.
Тя уточни, че това удостоверява, изследване на ЕСВП, извършено в 14 страни за настройките на хората за Европейския парламент, съгласно което хората са доста по-проевропейски настроени в сравнение с най-шумната част от политическия набор се пробва да показва. Антиевропейците си дадоха сметка за това и стопираха да приказват, даже в Полша ръководещата партия доста повече приказва за това по какъв начин желае да остане в Европейски Съюз, само че да го реформира, добави Чернева, като акцентира, че и най-евроскептичните гласове са разбрали, че плашат хората когато влизат мощно антиевропейски.
Боряна Димитрова, шеф на организация " Алфа Рисърч ", посочи, че по време на дебата към едната маса са били събрани партиите от главното течение – представителите на Европейската национална партия, Партията на европейските социалисти, АЛДЕ, а към другата - по-радикалните, по-малко систематичните – претендентите на Зелените, на Европейската левица и на Европейските консерватори и реформисти.
Според нея и посланието от диалога е: нито по-радикалните, бяха толкоз радикални, че да слагат под подозрение общия план Европа, да предложат пренаписване на Европа, нито другите бяха толкоз самовлюбени и безкритични към работата си, че да оферират безвъпросно опазване на статуквото. Това, изясни Димитрова, в огромна степен е отговор на публичните настройки. Не единствено българите, само че и в другите страни, жителите остават мощно проевропейски насочени, само че желаят и избрана смяна.
Премълчаните тематики
Политологът Владимир Шопов разяснява, че въз основа на дебата, че е изпъквала политически фигурата на Тимерманс, който се държеше политически, а не просто подреждаше разнообразни хрумвания, имаше ясни послания към гласоподавателите, звук, наличие, опита да построи съдружен мост към част от участниците. Ако човек следи изявите им, ще види че имат доста по-завършен политически профил. Те скриха част от действителните си позиции, които можеха да се чуят в други техни участия, добави Шопов. Например ПЕС или най-малко една не дребна част явно извървяха избран път по посока на по-защитното отношение за миграцията. В същото време ЕНП през вчерашния ден скри част от доста по-амбициозния и демократичен стопански и търговски дневен ред, който партията поддържаше в границите на предходния мандат.
© Анелия Николова
Владимир Шопов
Много малко е евентуално през вчерашния ден да видяхме бъдещия ръководител на Европейската комисия, счита Шопов, имайки поради дебатите към процедурата с водещия претендент, посредством която Европейският парламент упорства да бъде определен наследникът на Жан-Клод Юнкер. Очевидно е, че ще имаме доста по-фрагментиран парламент, че ще има най-малко трипартийна коалиция. Имаме смяна в профила на либералите, в тяхното политическо наличие, упоритост и държание, ненапълно поради вливането на партията на френския президент Еманюел Макрон, само че и тъй като фигури като Ги Верхофстад съумяха да моделират европейските либерали по собствен облик и сходство. Преговорите с тях ще са доста по-трудни в сравнение с хората си дават сметка, сподели още Шопов
Весела Чернева означи, че претендентите нощес не са задълбали в тематиката за миграцията и изясни, че съгласно проучването на ЕСВП сега, в който тя се спомене, най-активни стават тези, които гласоподават крайнодясно. Снощи някак си претендентите на партиите се опитваха да приказват на всички европейци еднообразно, това не е допустимо, добави Чернева. Според нея тези избори ще са евентуално най-европейските, тъй като обстановката е такава, че спор за бъдещето на Европа би трябвало да има и хората желаят да има подобен.
Ясни задължения
Боряна Димитрова изброи някои тематики, които биха могли да провокират въздействие върху българите. Първата бе ясният ангажимент на претендента на социалистите Франс Тимерманс за 18% корпоративен налог - може повече, само че не по малко. В България имаме 10%, това е един тип ангажимент и политика, този ангажимент не може да остане необмислен и непомислен, акцентира Димитрова.
Тя посочи разлики сред тезата на претендента на ЕНП Манфред Вебер, в която главен акцент върху миграцията беше опазването на общите граници и общоевропейско решение, а тази на Франс Тимерманс - проект " Маршал " за Африка.
© Анелия Николова
Боряна Димитрова
Трети миг, който прави усещане, съгласно Димитрова, е за образуването на общата европейска външна политика. Отнема повече от седмица обща политика на Европейски Съюз да се образува даже по основни въпроси, нуждаем се от по-гъвкав правилник тук и решенията да се вземат с квалифицирано болшинство, а не с консенсус.
Като неочакван миг тя уточни позицията на претендента на Европейските консерватори и реформисти Ян Захрадил за дотациите за селско стопанство – имаше доста ясната теза, която е да се спрат дотациите просто за произвеждане, за увеличение на производството, да се пренасочат дотациите за екологично земеделие, което Димитрова означи, че не е очаквала тъкмо от представител на тази политическа група.
Съгласие по тематиките, само че не и за средствата
По мнението на Владимир Шопов европейските политици се научиха доста бързо да реагират на проблемите и рецесиите към тях и на равнище изразителност през последните 2-3 години ясно можеше да се види този декларативен консенсус. Според него през последните години видяхме, че има единодушие по тематиките, само че няма никакво единодушие по инструментите, по решенията. Дори в случай че се фокусираме по тематика, по която има единогласие, в случай че се вгледате, ще видите, че няма единодушие какво да прави тъкмо европейската външна гранична полиция, даде образец Шопов. Основният проблем е по какъв начин ще излезем от задънените улици по доста от тези тематики. Той разви тезата, че точно фрагментацията на Екологичен потенциал ненапълно ще отпуши малко законодателния развой.
В идващия Европарламент ще има 3 обединения – главната – центристка проевропейска (ЕНП, ПЕС и либералите) с още един участник, с изключение на тях, която обаче няма да успее да придвижи доста от тези проблеми, и още две обединения вляво и вдясно, които ще пробват да намерят болшинства по част от вероятните решения на тези рецесии. Нямам подозрения че ЕНП по въпроса на бежанците ще си сътрудничи с евроскептиците, левицата ще би трябвало да се пробва да търси обединения вляво със зелените и крайната левица и част от либералите. Това сме го виждали в предходния Европейски парламент, само че в доста по-малък мащаб и може да се окаже механизъм за трансформиране на консенсуса по тематиките в действителни решения, счита Шопов.
Весела Чернева посочи, че не би трябвало на Европейския парламент да се преписва роля, която няма, само че подсети, че той може да блокира решения и изрази мнение, че може да има една блокираща антиевропейска група в институцията.
Какво вълнува българското общество?
Боряна Димитрова разяснява, че в България тематиката за климатичните промени като независима не звучи устойчиво. Но тя е тематика за връзката по какъв начин да се вземат решение те без да се заплаща цена, която избрани обществени групи и страни не могат да си разрешат. ака подложен, този въпрос вълнува и българското общество, добави Димитрова, като напомни, че в дебата Вебер е повдигнал тематиката би трябвало ли решаването на тези проблеми да е в ущърб на пенсионерите и на работещите в автомобилната промишленост.
© Анелия Николова
Весела Чернева
Весела Чернева обърна внимание на тематиката за върховенството на закона и сподели, че жителите си дават сметка, че това е проблем и не могат да се оправят единствено на национално равнище, би трябвало да има напън и условие от Брюксел. Продължават жителите от централна и източна Европа да разчитат доста на Брюксел да бъде пазителят на разпоредбите, да държи под надзор ексцесиите на националните държавни управления. И Вебер, и Тимемрманс приказваха за връзката сред върховенството на правото и парите, само че това отличава точно главното течение от тези които назоваваме антиевропейски партии. Идеята " Искам ти парите, само че ме остави да си ги разходвам каквото желая ", която е известна при елитите в нашия район, повече няма да може да става по този начин, посочи Чернева.
Задава се сериозен проблем сред Изтока и Запада
Владимир Шопов предвижда, че се задава доста сериозен проблем сред източните и западните страни членки. В двете елементи на Европа се развиват диалози, които са доста разнообразни и в някаква степен са несъвместими. Да, равно поле, всичко да е синхронизирано, да няма отлики, само че какво става в обстановка, в която западните страни реализират единодушие за покачване на избрани обществени стандарти, само че от наша позиция се възприемат като лишаване на изконно икономическо преимущество, те могат да защитят налагането на тези по високи стандарти през тезата за равнене, уеднаквяване, разясни политологът.
Той счита, че се усилва броят на политиките, в които ще станем очевидци в подобен спор. Този диалог ще се разшири в региона на екологията, на полето на обществените права, на полето на данъчната политика. На изтока ще продължава да се отхвърля промяна на цифровия обединен европейски пазар, от който България би спечелила доста, сподели още Шопов.
Застой в разширението
Боряна Димитрова разяснява, че в България се чака 35% присъединяване на изборите.
Владимир Шопов означи, че България е пропуснала доста благоприятни условия за тематики, по които да има мощно наличие в Европейски Съюз. Влязохме прекомерно неуверени в организацията. Имаше най-малко 4-5 политики, където България се възприемаше като страна, която може да покаже някакви достижения, счита той.
Според него тематиката за разширението беше основателно и добре предпазена като приоритет, само че България се е възползвала от едно явно институционално преимущество (председателството на Съвета на ЕС), което по-късно незабавно е изгубила. След това се изисква различен вид институционална и политическа воля и организация.
Политиката на разширение съгласно Весела Чернева на този стадий е замразена. Това беше казано от няколко водачи, в това число и от Манфред Вебер, който сподели, че не може да има разширение в скорошно време, напомни тя, като добави, че в този момент има отворена врата за креативност по какъв начин да се резервира инерцията и какво да се прави с тези страни през това време. България би трябвало да си откри нова концепция, след която да тича или която да бута или най-малко още една концепция. Тази няма да се задоволителна, сподели Чернева, имайки поради евроинтеграцията на Западните Балкани. България ще би трябвало да си избере в кой от дебатите желае да взе участие и в коя коалиция.
Липса на антиевропейска вълна в България
В отговор на въпрос Боряна Димитрова изясни, че в България обичайните партии съумяха да интегрират в себе си по-крайните крила. В България разчитаме на брюкселските правила да въздържат недобри практики, разчитаме на еврофондове, не може да се образува в този момент мощна националистическа антиевропейска популистка вълна, добави тя.
Владимир Шопов разяснява по същия въпрос, че участието в Европейски Съюз продължава да носи доста изгоди и не вижда в идните години възможност това да се промени. Последните рецесии бяха транснационални, трансгранични, хората развиха вътрешен глас, че съществуването на Европейски Съюз като блок в свят на блокове няма действителна опция, сподели той.
Димитрова съобщи, че е била впечатлена от неналичието на личностни нападки в снощния спор. Владимир Шопов посочи като плюс опита Европа да се изяснява през доста по-конкретни ежедневни обстановки, което преди го нямаше, а Весела Чернева похвали това, че претендентите са били с обърнати напред към бъдещето послания и с покана за диалог с хората. В нашата акция това не го виждаме, тук са фокусирани диалозите върху тук в този момент и през вчерашния ден, добави тя.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Новата Еврокомисия (413)
Тя уточни, че това удостоверява, изследване на ЕСВП, извършено в 14 страни за настройките на хората за Европейския парламент, съгласно което хората са доста по-проевропейски настроени в сравнение с най-шумната част от политическия набор се пробва да показва. Антиевропейците си дадоха сметка за това и стопираха да приказват, даже в Полша ръководещата партия доста повече приказва за това по какъв начин желае да остане в Европейски Съюз, само че да го реформира, добави Чернева, като акцентира, че и най-евроскептичните гласове са разбрали, че плашат хората когато влизат мощно антиевропейски.
Боряна Димитрова, шеф на организация " Алфа Рисърч ", посочи, че по време на дебата към едната маса са били събрани партиите от главното течение – представителите на Европейската национална партия, Партията на европейските социалисти, АЛДЕ, а към другата - по-радикалните, по-малко систематичните – претендентите на Зелените, на Европейската левица и на Европейските консерватори и реформисти.
Според нея и посланието от диалога е: нито по-радикалните, бяха толкоз радикални, че да слагат под подозрение общия план Европа, да предложат пренаписване на Европа, нито другите бяха толкоз самовлюбени и безкритични към работата си, че да оферират безвъпросно опазване на статуквото. Това, изясни Димитрова, в огромна степен е отговор на публичните настройки. Не единствено българите, само че и в другите страни, жителите остават мощно проевропейски насочени, само че желаят и избрана смяна.
Премълчаните тематики
Политологът Владимир Шопов разяснява, че въз основа на дебата, че е изпъквала политически фигурата на Тимерманс, който се държеше политически, а не просто подреждаше разнообразни хрумвания, имаше ясни послания към гласоподавателите, звук, наличие, опита да построи съдружен мост към част от участниците. Ако човек следи изявите им, ще види че имат доста по-завършен политически профил. Те скриха част от действителните си позиции, които можеха да се чуят в други техни участия, добави Шопов. Например ПЕС или най-малко една не дребна част явно извървяха избран път по посока на по-защитното отношение за миграцията. В същото време ЕНП през вчерашния ден скри част от доста по-амбициозния и демократичен стопански и търговски дневен ред, който партията поддържаше в границите на предходния мандат.
© Анелия Николова
Владимир Шопов
Много малко е евентуално през вчерашния ден да видяхме бъдещия ръководител на Европейската комисия, счита Шопов, имайки поради дебатите към процедурата с водещия претендент, посредством която Европейският парламент упорства да бъде определен наследникът на Жан-Клод Юнкер. Очевидно е, че ще имаме доста по-фрагментиран парламент, че ще има най-малко трипартийна коалиция. Имаме смяна в профила на либералите, в тяхното политическо наличие, упоритост и държание, ненапълно поради вливането на партията на френския президент Еманюел Макрон, само че и тъй като фигури като Ги Верхофстад съумяха да моделират европейските либерали по собствен облик и сходство. Преговорите с тях ще са доста по-трудни в сравнение с хората си дават сметка, сподели още Шопов
Весела Чернева означи, че претендентите нощес не са задълбали в тематиката за миграцията и изясни, че съгласно проучването на ЕСВП сега, в който тя се спомене, най-активни стават тези, които гласоподават крайнодясно. Снощи някак си претендентите на партиите се опитваха да приказват на всички европейци еднообразно, това не е допустимо, добави Чернева. Според нея тези избори ще са евентуално най-европейските, тъй като обстановката е такава, че спор за бъдещето на Европа би трябвало да има и хората желаят да има подобен.
Ясни задължения
Боряна Димитрова изброи някои тематики, които биха могли да провокират въздействие върху българите. Първата бе ясният ангажимент на претендента на социалистите Франс Тимерманс за 18% корпоративен налог - може повече, само че не по малко. В България имаме 10%, това е един тип ангажимент и политика, този ангажимент не може да остане необмислен и непомислен, акцентира Димитрова.
Тя посочи разлики сред тезата на претендента на ЕНП Манфред Вебер, в която главен акцент върху миграцията беше опазването на общите граници и общоевропейско решение, а тази на Франс Тимерманс - проект " Маршал " за Африка.
© Анелия Николова
Боряна Димитрова
Трети миг, който прави усещане, съгласно Димитрова, е за образуването на общата европейска външна политика. Отнема повече от седмица обща политика на Европейски Съюз да се образува даже по основни въпроси, нуждаем се от по-гъвкав правилник тук и решенията да се вземат с квалифицирано болшинство, а не с консенсус.
Като неочакван миг тя уточни позицията на претендента на Европейските консерватори и реформисти Ян Захрадил за дотациите за селско стопанство – имаше доста ясната теза, която е да се спрат дотациите просто за произвеждане, за увеличение на производството, да се пренасочат дотациите за екологично земеделие, което Димитрова означи, че не е очаквала тъкмо от представител на тази политическа група.
Съгласие по тематиките, само че не и за средствата
По мнението на Владимир Шопов европейските политици се научиха доста бързо да реагират на проблемите и рецесиите към тях и на равнище изразителност през последните 2-3 години ясно можеше да се види този декларативен консенсус. Според него през последните години видяхме, че има единодушие по тематиките, само че няма никакво единодушие по инструментите, по решенията. Дори в случай че се фокусираме по тематика, по която има единогласие, в случай че се вгледате, ще видите, че няма единодушие какво да прави тъкмо европейската външна гранична полиция, даде образец Шопов. Основният проблем е по какъв начин ще излезем от задънените улици по доста от тези тематики. Той разви тезата, че точно фрагментацията на Екологичен потенциал ненапълно ще отпуши малко законодателния развой.
В идващия Европарламент ще има 3 обединения – главната – центристка проевропейска (ЕНП, ПЕС и либералите) с още един участник, с изключение на тях, която обаче няма да успее да придвижи доста от тези проблеми, и още две обединения вляво и вдясно, които ще пробват да намерят болшинства по част от вероятните решения на тези рецесии. Нямам подозрения че ЕНП по въпроса на бежанците ще си сътрудничи с евроскептиците, левицата ще би трябвало да се пробва да търси обединения вляво със зелените и крайната левица и част от либералите. Това сме го виждали в предходния Европейски парламент, само че в доста по-малък мащаб и може да се окаже механизъм за трансформиране на консенсуса по тематиките в действителни решения, счита Шопов.
Весела Чернева посочи, че не би трябвало на Европейския парламент да се преписва роля, която няма, само че подсети, че той може да блокира решения и изрази мнение, че може да има една блокираща антиевропейска група в институцията.
Какво вълнува българското общество?
Боряна Димитрова разяснява, че в България тематиката за климатичните промени като независима не звучи устойчиво. Но тя е тематика за връзката по какъв начин да се вземат решение те без да се заплаща цена, която избрани обществени групи и страни не могат да си разрешат. ака подложен, този въпрос вълнува и българското общество, добави Димитрова, като напомни, че в дебата Вебер е повдигнал тематиката би трябвало ли решаването на тези проблеми да е в ущърб на пенсионерите и на работещите в автомобилната промишленост.
© Анелия Николова
Весела Чернева
Весела Чернева обърна внимание на тематиката за върховенството на закона и сподели, че жителите си дават сметка, че това е проблем и не могат да се оправят единствено на национално равнище, би трябвало да има напън и условие от Брюксел. Продължават жителите от централна и източна Европа да разчитат доста на Брюксел да бъде пазителят на разпоредбите, да държи под надзор ексцесиите на националните държавни управления. И Вебер, и Тимемрманс приказваха за връзката сред върховенството на правото и парите, само че това отличава точно главното течение от тези които назоваваме антиевропейски партии. Идеята " Искам ти парите, само че ме остави да си ги разходвам каквото желая ", която е известна при елитите в нашия район, повече няма да може да става по този начин, посочи Чернева.
Задава се сериозен проблем сред Изтока и Запада
Владимир Шопов предвижда, че се задава доста сериозен проблем сред източните и западните страни членки. В двете елементи на Европа се развиват диалози, които са доста разнообразни и в някаква степен са несъвместими. Да, равно поле, всичко да е синхронизирано, да няма отлики, само че какво става в обстановка, в която западните страни реализират единодушие за покачване на избрани обществени стандарти, само че от наша позиция се възприемат като лишаване на изконно икономическо преимущество, те могат да защитят налагането на тези по високи стандарти през тезата за равнене, уеднаквяване, разясни политологът.
Той счита, че се усилва броят на политиките, в които ще станем очевидци в подобен спор. Този диалог ще се разшири в региона на екологията, на полето на обществените права, на полето на данъчната политика. На изтока ще продължава да се отхвърля промяна на цифровия обединен европейски пазар, от който България би спечелила доста, сподели още Шопов.
Застой в разширението
Боряна Димитрова разяснява, че в България се чака 35% присъединяване на изборите.
Владимир Шопов означи, че България е пропуснала доста благоприятни условия за тематики, по които да има мощно наличие в Европейски Съюз. Влязохме прекомерно неуверени в организацията. Имаше най-малко 4-5 политики, където България се възприемаше като страна, която може да покаже някакви достижения, счита той.
Според него тематиката за разширението беше основателно и добре предпазена като приоритет, само че България се е възползвала от едно явно институционално преимущество (председателството на Съвета на ЕС), което по-късно незабавно е изгубила. След това се изисква различен вид институционална и политическа воля и организация.
Политиката на разширение съгласно Весела Чернева на този стадий е замразена. Това беше казано от няколко водачи, в това число и от Манфред Вебер, който сподели, че не може да има разширение в скорошно време, напомни тя, като добави, че в този момент има отворена врата за креативност по какъв начин да се резервира инерцията и какво да се прави с тези страни през това време. България би трябвало да си откри нова концепция, след която да тича или която да бута или най-малко още една концепция. Тази няма да се задоволителна, сподели Чернева, имайки поради евроинтеграцията на Западните Балкани. България ще би трябвало да си избере в кой от дебатите желае да взе участие и в коя коалиция.
Липса на антиевропейска вълна в България
В отговор на въпрос Боряна Димитрова изясни, че в България обичайните партии съумяха да интегрират в себе си по-крайните крила. В България разчитаме на брюкселските правила да въздържат недобри практики, разчитаме на еврофондове, не може да се образува в този момент мощна националистическа антиевропейска популистка вълна, добави тя.
Владимир Шопов разяснява по същия въпрос, че участието в Европейски Съюз продължава да носи доста изгоди и не вижда в идните години възможност това да се промени. Последните рецесии бяха транснационални, трансгранични, хората развиха вътрешен глас, че съществуването на Европейски Съюз като блок в свят на блокове няма действителна опция, сподели той.
Димитрова съобщи, че е била впечатлена от неналичието на личностни нападки в снощния спор. Владимир Шопов посочи като плюс опита Европа да се изяснява през доста по-конкретни ежедневни обстановки, което преди го нямаше, а Весела Чернева похвали това, че претендентите са били с обърнати напред към бъдещето послания и с покана за диалог с хората. В нашата акция това не го виждаме, тук са фокусирани диалозите върху тук в този момент и през вчерашния ден, добави тя.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Новата Еврокомисия (413)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ