Властта в България единствена в ЕС отстъпи от привързаността към Европа
Антиевропейските партии са обезпокоително мощни в най-малко 10 страни - членки на Европейски Съюз (Австрия, Белгия, България, Естония, Финландия, Италия, Холандия, Франция, Румъния и Словакия). Като цяло България и Унгария са двете страни членки, в които европейските настроения сега са най-уязвими.
В Италия и България някои медии и публицисти може да имат връзки с съветски бизнеси, което може да изясни тяхната проруска позиция. Въпреки това Москва и Санкт Петербург не насочват централно цялата дезинформация в Европа. По-скоро Русия може без доста звук да се обръща към политически артисти и самостоятелни медии, които преследват някакъв личен интерес с изказвания, че " унищожават табутата " и че популяризират " неуместни истини ".
Умели играчи могат да експлоатират опасенията на хората от скъпотията и от разрастването на войната, като ги свържат с известни локални облици и метафори - да вземем за пример носталгия по руската ера в България и Словакия или песимизъм към Съединени американски щати и НАТО в Италия и Франция. Така някои от тези разкази стават въздействащи. Но зад тях стоят действителни опасения, които държавните управления би трябвало да разрешат с действителни политики.
Това се споделя в публикувано през днешния ден проучване за Европейския съвет за външна политика . В него създателят Павел Зерка споделя още, че държавните управления на четири страни (Чехия, Дания, Словакия, Словения) са станали по-привързани към Европа през последната година, " до момента в който България е единствената, която става все по-скептична ".
Сред факторите, посочени като създаващи опасности за тази обвързаност в България, са посочени 6 от общо 10 в проучването:
висока степен на съмнение към ЕС големи терзания за разноските за живот разгорещен политически подтекст в страната културни благосклонности към Русия или неотразим облик на страната в локалните представи ниска степен на медийна свобода ниска медийна просветеност.
Риск за проевропейските настроения: България и Унгария изпъкват с оценка 6 от 10 пункта. В сиво са страните членки с риск под 3 пункта по 10-степенната канара. В Дания, Финландия и Ниденрандия рискът е с индикатор нула
Ето главните заключения от проучването:
Войната на Русия против Украйна подлага на тестване уговорката на Европа към нейните полезности на неприкритост, многообразие, независимост и взаимност. Според проучването на ЕСВП в множеството страни от Европейски Съюз обществеността продължава да има позитивно отношение към Европейски Съюз и Европа. Но голям брой провокации и уязвимостите биха могли да отслабят европейските настроения. Европейските жители демонстрираха невиждана поддръжка за Украйна и украинците, само че европейските водачи са изправени пред разнообразни алтернативи за това по какъв начин да се оправят с съветската просвета, дезинформация и допускането на съветски жители в подтекста на войната. Техните отговори на тези провокации могат или да утвърдят още веднъж европейските полезности, спомагайки за поддържат европейското единение и поддръжката за Украйна, или да ги подкопаят, представяйки Европейски Съюз като слаб и двуличен и подкопаващ доверието на европейците в Европейски Съюз и взаимност с Украйна. Вместо да заемат отбранителна позиция, европейските водачи би трябвало да имат доверие в либерализма и да отговорят на тези провокации по способи, които препотвърждават неповторимите мощни страни на виталното европейско гражданско общество и демократичната народна власт.
" На въпрос по какъв начин европейските страни би трябвало да оказват помощ на Украйна, украинските публични лица нормално приканват за доставка на оръжие и муниции. Разбираемо е, че военното съоръжение се преглежда като само способно да реализира непосредствена смяна на бойното поле.
Но колкото по-дълго продължава войната в Украйна, толкоз по-важно ще става да се подсигурява, че европейската поддръжка остава допустима за европейските жители и безапелационна за украинците. Това ще изисква мощно " европейско възприятие ", в случай че заимстваме израза от някои от архитектите на интеграцията на Европа след 1945 година Би било недалновидно Европейският съюз да пренебрегне тази част от битката ", се споделя още в отчета.
Сила на проевропейските настроения: в страни като България, Румъния, Унгария и Австрия те са 4 от 10-степенна канара. В Италия са още по-слаби – 3 от 10. Сравнително мощни са в Литва, Латвия и Нидерландия (7 от 10), а най-силни са в Дания (9 от 10).
Тазгодишният " Европейски компас на възприятията " е второ издание от взаимна самодейност на ЕСВП и Европейската културна фондация и изследва по какъв начин Европа дава отговор на провокациите, които войната на Русия против Украйна съставлява за европейските настроения, просвета и стойности. Под " европейски усеща " се схваща чувството за шерване на общо бъдеще и следване на общи полезности, което изключително блестящо е било изразено посредством солидарността към Украйна и сред страните от Европейски Съюз след съветската инвазия. Данните са от допитвания на Datapraxis и YouGov в страните от Европейски Съюз през декември 2022 година и януари 2023 година и са допълнени благодарение на национални сътрудници за изследването
" Благодарение на войната полезностите на демокрацията, върховенството на закона, човешките права, гражданското общество и свободата минаха от нереални и не напълно разбираеми термини към нещо изцяло осезаемо. Европейците схванаха какво в действителност значат главните разлики сред народна власт и авторитаризъм, неприкритост и репресии, интеграция и империя ", написа Павел Зерка.
Според него Русия интензивно се стреми да подкопае европейските настроения по всевъзможен метод, като да вземем за пример популяризира дезинформация в целия Европейски Съюз в опит да раздели обществеността. " Но Русия също може да повлияе на усещанията на европейците за Европейски Съюз и войната, без да направи кой знае какво. " Меката " мощ на Русия, в това число нейната висока просвета и по този начин наречените обичайни полезности - които се харесват на огромна част от европейската последна десница - обезпечават канали за Русия и симпатизиращите ѝ съдружници за легитимиране на дейностите на Кремъл. "
Когато реагират на войната, европейците би трябвало да се изправят против личната си накърнимост към съветското въздействие.
В текста се показва, че няколко европейски крайнодесни партии копират съветски разкази, в това число за войната, тъй като посредством тях могат да преследват личните си политически цели. В този смисъл те са по-скоро единствено инцидентни съдружници на Путин, само че стават и част от " меката мощ " на Путинова Русия в Европа.
Сред заключенията в отчета се споделя, че " Русия ще продължи да тества решимостта на Европа - както интензивно посредством дезинформация, по този начин и пасивно със своята културна прелест и инцидентни съдружници, които й оказват помощ да разшири посланията си измежду европейската общност. Почти всяка страна - членка на Европейски Съюз, е уязвима от това. Хората в огромна част от Западна Европа са рисково очаровани от съветската просвета, до момента в който тези в Югоизточна Европа постоянно страдат от ниска медийна просветеност ".
В Италия и България някои медии и публицисти може да имат връзки с съветски бизнеси, което може да изясни тяхната проруска позиция. Въпреки това Москва и Санкт Петербург не насочват централно цялата дезинформация в Европа. По-скоро Русия може без доста звук да се обръща към политически артисти и самостоятелни медии, които преследват някакъв личен интерес с изказвания, че " унищожават табутата " и че популяризират " неуместни истини ".
Умели играчи могат да експлоатират опасенията на хората от скъпотията и от разрастването на войната, като ги свържат с известни локални облици и метафори - да вземем за пример носталгия по руската ера в България и Словакия или песимизъм към Съединени американски щати и НАТО в Италия и Франция. Така някои от тези разкази стават въздействащи. Но зад тях стоят действителни опасения, които държавните управления би трябвало да разрешат с действителни политики.
Това се споделя в публикувано през днешния ден проучване за Европейския съвет за външна политика . В него създателят Павел Зерка споделя още, че държавните управления на четири страни (Чехия, Дания, Словакия, Словения) са станали по-привързани към Европа през последната година, " до момента в който България е единствената, която става все по-скептична ".
Сред факторите, посочени като създаващи опасности за тази обвързаност в България, са посочени 6 от общо 10 в проучването:
висока степен на съмнение към ЕС големи терзания за разноските за живот разгорещен политически подтекст в страната културни благосклонности към Русия или неотразим облик на страната в локалните представи ниска степен на медийна свобода ниска медийна просветеност.
Риск за проевропейските настроения: България и Унгария изпъкват с оценка 6 от 10 пункта. В сиво са страните членки с риск под 3 пункта по 10-степенната канара. В Дания, Финландия и Ниденрандия рискът е с индикатор нула
Ето главните заключения от проучването:
Войната на Русия против Украйна подлага на тестване уговорката на Европа към нейните полезности на неприкритост, многообразие, независимост и взаимност. Според проучването на ЕСВП в множеството страни от Европейски Съюз обществеността продължава да има позитивно отношение към Европейски Съюз и Европа. Но голям брой провокации и уязвимостите биха могли да отслабят европейските настроения. Европейските жители демонстрираха невиждана поддръжка за Украйна и украинците, само че европейските водачи са изправени пред разнообразни алтернативи за това по какъв начин да се оправят с съветската просвета, дезинформация и допускането на съветски жители в подтекста на войната. Техните отговори на тези провокации могат или да утвърдят още веднъж европейските полезности, спомагайки за поддържат европейското единение и поддръжката за Украйна, или да ги подкопаят, представяйки Европейски Съюз като слаб и двуличен и подкопаващ доверието на европейците в Европейски Съюз и взаимност с Украйна. Вместо да заемат отбранителна позиция, европейските водачи би трябвало да имат доверие в либерализма и да отговорят на тези провокации по способи, които препотвърждават неповторимите мощни страни на виталното европейско гражданско общество и демократичната народна власт.
" На въпрос по какъв начин европейските страни би трябвало да оказват помощ на Украйна, украинските публични лица нормално приканват за доставка на оръжие и муниции. Разбираемо е, че военното съоръжение се преглежда като само способно да реализира непосредствена смяна на бойното поле.
Но колкото по-дълго продължава войната в Украйна, толкоз по-важно ще става да се подсигурява, че европейската поддръжка остава допустима за европейските жители и безапелационна за украинците. Това ще изисква мощно " европейско възприятие ", в случай че заимстваме израза от някои от архитектите на интеграцията на Европа след 1945 година Би било недалновидно Европейският съюз да пренебрегне тази част от битката ", се споделя още в отчета.
Сила на проевропейските настроения: в страни като България, Румъния, Унгария и Австрия те са 4 от 10-степенна канара. В Италия са още по-слаби – 3 от 10. Сравнително мощни са в Литва, Латвия и Нидерландия (7 от 10), а най-силни са в Дания (9 от 10).
Тазгодишният " Европейски компас на възприятията " е второ издание от взаимна самодейност на ЕСВП и Европейската културна фондация и изследва по какъв начин Европа дава отговор на провокациите, които войната на Русия против Украйна съставлява за европейските настроения, просвета и стойности. Под " европейски усеща " се схваща чувството за шерване на общо бъдеще и следване на общи полезности, което изключително блестящо е било изразено посредством солидарността към Украйна и сред страните от Европейски Съюз след съветската инвазия. Данните са от допитвания на Datapraxis и YouGov в страните от Европейски Съюз през декември 2022 година и януари 2023 година и са допълнени благодарение на национални сътрудници за изследването
" Благодарение на войната полезностите на демокрацията, върховенството на закона, човешките права, гражданското общество и свободата минаха от нереални и не напълно разбираеми термини към нещо изцяло осезаемо. Европейците схванаха какво в действителност значат главните разлики сред народна власт и авторитаризъм, неприкритост и репресии, интеграция и империя ", написа Павел Зерка.
Според него Русия интензивно се стреми да подкопае европейските настроения по всевъзможен метод, като да вземем за пример популяризира дезинформация в целия Европейски Съюз в опит да раздели обществеността. " Но Русия също може да повлияе на усещанията на европейците за Европейски Съюз и войната, без да направи кой знае какво. " Меката " мощ на Русия, в това число нейната висока просвета и по този начин наречените обичайни полезности - които се харесват на огромна част от европейската последна десница - обезпечават канали за Русия и симпатизиращите ѝ съдружници за легитимиране на дейностите на Кремъл. "
Когато реагират на войната, европейците би трябвало да се изправят против личната си накърнимост към съветското въздействие.
В текста се показва, че няколко европейски крайнодесни партии копират съветски разкази, в това число за войната, тъй като посредством тях могат да преследват личните си политически цели. В този смисъл те са по-скоро единствено инцидентни съдружници на Путин, само че стават и част от " меката мощ " на Путинова Русия в Европа.
Сред заключенията в отчета се споделя, че " Русия ще продължи да тества решимостта на Европа - както интензивно посредством дезинформация, по този начин и пасивно със своята културна прелест и инцидентни съдружници, които й оказват помощ да разшири посланията си измежду европейската общност. Почти всяка страна - членка на Европейски Съюз, е уязвима от това. Хората в огромна част от Западна Европа са рисково очаровани от съветската просвета, до момента в който тези в Югоизточна Европа постоянно страдат от ниска медийна просветеност ".
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ