Розата ~ Царицата
Античността свързва произхода на розата със гибелта на младия Адонис, обичания на Афродита (Венера). От кръвта на младежа поникнали първите червени рози. Оттогава розата се трансформира в знак на любовта, която може да победи и гибелта. Още през елинската ера тя измества лилията. В известния разказ на Апулей „ Златното магаре ”, Луций, трансфорат в магаре, опасал розите на Богинята на любовта и още веднъж станал човек. След като човек почине и слезе в света на сенките, розата е тази, която го води към духовно възобновление под закрилата на Божията обич. И не инцидентно триликата богиня на Ада, Хеката, носела на главата си венец от рози.
Християнството посвещава розата на Дева Мария, приписвайки й някои от атрибутите на богинята Изида. И в Индия розата е обречена на Божията майка.
Твърде овреме розата се свързва с погребалните обреди. Намираме я при празника на Розите (Rosalia) като детайл от култа към мъртвите в Древния Рим. Цяла Италия е запазила обичаите на този празник, който по време на Империята се отбелязвал сред 11 май и 15 юли, а в този момент съответствува с Великден (Domenica rosata). Приближените на бога на виното Дионисий, носели венци от рози с убеждението, че това цвете ще уталожи в тях провокираната от пиенето жега и ще им спести бъбривостта. Така розата се трансформирала в знак на дискретността.
Християните извайват в своите изповедални рози с пет листенца. Латинският израз sub rosa, безусловно „ под розата ”, означавал „ под знака на мълчанието ”. В Божествена комедия на Данте, розата е посочена rosa candida - „ роза с ослепително бял цвят ”.
Рицарската лирика, наречена още куртоазна, трансформира розата в знак на земната обич, само че към този момент пречистена, възвишена, съвсем мистична по своята същина. Червената роза в християнската символика е въплъщение на кръвта на Исус Христос на кръста, т.е. на небесната обич. Колкото до бялата роза, в доста средновековни митове тя е знак на гибелта.
В Енциклопедия на знаците написа: „ Християнската иконография трансформира розата в „ Царица на цветята ”, тъй като тя символизира непорочността на Мария, небесната майка. Вследствие на това през Средновековието единствено девствениците можели да носят венци от рози, а Мадоната била изобразявана измежду гора от рози.
Много от трактатите по алхимия са озаглавени Rosarium philosopharum- „ Розовата градина на философите ”. Розата е главен детайл и в символиката на езотеричното християнско Братство на Розата и Кръста /Розенкройцерите/ през епохата на Ренесанса, наричано още „ Колегиум на мъдреци ”. Според Енциклопедия на знаците, емблемата на Розата и Кръста съставлява кръст, върху който е изваяна роза с пет листенца; тя прочее наподобява на персоналния щемпел на Мартин Лутер /1483-1546/ - в сърцевината на петлистна роза бил изобразен кръст, затрупан с восък. Масонската символика придава огромно значение на розата. При погребението на някой от братята на гроба му се слагат три рози. „ Трите рози на Йоан ” се поясняват като знаци на светлината, любовта и живота. Във Франция, на празника на свети Йоан (24 юни), масонските ложи се украсяват с рози от трите цвята.
В стихотворението си „ Тайните ”, Гьоте най-добре илюстрира символиката на Розата и Кръста и на франкмасонството:
Кой кръста дървен е обвил със рози?
Като гирлянди те го украсяват
и с нежна топлота го съживяват.
Сребристи облаци под грейнал свод
се реят, кръста с розите подели;
от центъра им блика свят живот,
оттова три ярки лъча са изгрели.
В символиката на Исляма и най-много в символиката на суфизма, розата е знак на духа на Божият делегат Мохамед. Причината за това не е единствено обстоятелството основаващ се на редица предания, че неговото тяло е ухаело на роза, а доста по дълбока истина, която се крие в основаването на вселената съгласно суфизма.
Розата е идеал, ентусиазъм, обич, живот и безкрайност.
По материал на:
Изображения: The Madonna of the Roses, William-Adolphe Bouguereau; The Roses of Heliogabalus (1888), Lawrence Alma-Tadema; Venus Verticordia, Dante Gabriel Rossetti (1868)
