Пробиотик - от първия ден на антибиотичното лечение
Антибиотици? Кога?
Антибиотично лекуване може да се ползва при разнообразни инфекциозни положения, при които има бактериален патоген, който организмът самичък или не може да пребори, или възпалението заплашва функционалността на цялостен орган или система. Обикновено антибиотикът се ползва след микробиологично проучване, взето от засегнатия орган - най-често посредством секрет или кръв. Огромният проблем, който постоянно разпалва пристрастеностите към есенно-зимния сезон, е дали би трябвало да се дава антибиотик при вирусни респираторни болести. Има безапелационен и къс отговор на това: Да, би трябвало, АКО... Зад това " АКО " стоят преди всичко адекватността на лекуващият доктор - до каква степен е осведомен със характерния знаменателен хода на вирусната зараза, с вероятните затруднения и дали наблюдава пациента, или го вижда за първи път, към този момент комплициран.
Обикновено вирусните респираторни инфекции разпростират признаците и стигат пик на инфекцията сред 2 до 4 дни, след което, в случай че не се получи затруднение, заболяването би трябвало да стартира да затихва. Когато има задържане на признаците с следващо утежняване на обособен признак, група признаци и/или общото положение на човек, съпроводено с ново стабилно повишение на температурата (при лица, които не са имуносупресирани или с тежка хронична патология), очевидно е пристигнало време за антибиотик, тъй като вероятността да се е развила вторична бактериална зараза най-малко теоретично, нараства. Това, естествено, не значи, че автоматизирано би трябвало да се прибегне към първия, най-разпространен, широкоспектърен антибиотик. Ако е допустимо, би трябвало да се направи микробиологично проучване с антибиограма, с цел да се разбере патогенът към каква молекула е сензитивен. Ако положението не търпи отсрочване, тогава антибиотикът се предписва от инфекционист или от доктор със компетентност, обвързвана със засегнатата система, например пулмолог, УНГ-специалист, уролог и така нататък, който може клинично да оцени положението на пациента.
Антибиотик като предварителна защита?
Антибиотичното лекуване оказва помощ на организма да отстрани патогени - бактерии. Това е единствената му функционалност. За страдание обаче антибиотикът се прицелва в структурни детайли на бактериалната клетка, без значение дали тя е болестотворна или безвредна, каквито са бактериите в микробиома, т.е., антибиотиците нападат ВСИЧКИ бактерии и изрично оказват влияние върху цялата микрофлора.
Микрофлората, от своя страна, е тясно и без значение обвързвана с имунитета. Антибиотиците като се изключи че водят до дисбиоза, понижават и общия имунитет, който единствен се бори против вирусната болест. " Антибиотик за всеки случай " като предварителна защита на бактериално затруднение или да " прочисти " организма от някои " скрити " патогенни бактерии е в действителност рецепта за пораждане на бактериално затруднение, защото по отношение на вирусите този медикамент няма деяние. Но има такова против имунната система. Допълнително отслабена, тя няма да успее да се оправи бързо с вирусния патоген и тогава, когато свърши курса на антибиотика и организмът е съвсем отпаднал, може да се насложи вторична бактериална зараза.
Антибиотика като лекуване.
В случаите, когато се постанова антибиотично лекуване, би трябвало да се има поради, че нарушената микрофлора (микробиом) постоянно ще даде отражение със признаци, а те са толкоз разнородни.. Клиниката може да е друга и зависи от това дали е от страна на стомашно-чревния тракт, пикочо-половата система, дихателната система и така нататък Затова е извънредно значимо при всеки банкет на антибиотик да се приема и пробиотик. Но по кое време? Веднага, от първия банкет на лекарството!
Не е все едно какви пробиотици одобряваме
Пробиотиците са потребни микроорганизми, които в съответна доза носят изгода за здравето на организма. За страдание, няма строга регулация за пробиотиците, която да подсигурява действителните резултати на тези добавъчни бактерии и по тази причина пазарът е претъпкан с тях. Но какъв брой от тях в реалност усвояваме?
За да бъде потребен един микроорганизъм, в тази ситуация пробиотичен вариант, би трябвало да доближи до екологичната ниша, която е присъща за него. Ако пробиотиците се одобряват през устата, с изключение на, че би трябвало да устоят на всички провокации, свързани със стомаха, киселата pH среда, жлъчните соли и ензимите от панкреаса, само че те би трябвало да бъдат и в задоволително количество, с цел да основат своя колония в червата. И още: защото свойствата на тези микроорганизми са щамово характерни, характерностите на даден пробиотичен вариант не могат да бъдат приобщени към други варианти от същия тип. От това следва, че не е все едно какъв пробиотик взимаме при една и съща или друга патология. Нито високото микробно число (обикновено сред 1 и 10 милиарда бактерии в доза) ни подсигурява изгоди, тъй като някои пробиотични артикули имат потвърдена резултатност точно при по-ниски микробни цифри.
Тези данни работят обезкуражаващо по отношение на ефикасността и избора на пробиотик, само че както споделят мъдрите лекари - в случай че би трябвало да приемаш пробиотик, само че не си сигурен какъв, постоянно е по-добре да приемаш някакъв, в сравнение с да изгубиш време в съмнения и изследване, и да пропуснеш. И това има директна връзка с нещо, което чух от един доктор преди години: при едноседмична терапия с даден характерен антибиотик, въздействието му върху естествената микробна флора може да продължи до две години след привършване на лечението. И логиката е елементарна - когато се унищожи една микробна популация от въздействието на антибиотика, тази екологична ниша се заема от друга микробна популация и вероятността да се заеме от резистентна е доста по-голяма, защото тя е претърпяла антибиотичния напън. Затова, когато през цялото време на лекуването се приема пробиотик, шанса да се колонизират естествени бактерии, т.е. да се реколонизират с тях, се усилва неведнъж.
Защо е значимо да запомним думата " адхезивност "?
От казаното дотук разбирам, че не става ясно какъв тъкмо е подобаващият пробиотик при антибиотично лекуване. Ясно е единствено, че би трябвало да вземаме подобен от първия ден на лекуването. За отговор на тези въпроси е нужно да се разбере един характерен миг, обвързван с естеството на чревната флора.
Има два типа флора - транзиторна и непрекъсната. Постоянната флора е прикрепена към лигавицата на червата, както и към други лигавици. Транзиторната флора, респективно, се състои от свободни, неприкрепени бактерии, които изхождаме всекидневно. Ако признатият бактерий под формата на пробиотик остане в тази транзиторна флора, той ще се изтегля от тялото ни непрекъснато. За да бъде потребен обаче, той би трябвало да има способността да се прикрепи към лигавицата, с цел да може да реализира своите изгоди и метаболитни свойства. Способността за прикрепяване към лигавицата се назовава адхезия и вариантите с висока адхезивна дарба са тези, които би трябвало да търсим и да употребяваме. И защото публикацията не е с рекламна цел, ми е мъчно да изредя кои са тези варианти бактерии, само че имам вяра, че всеки заинтригуван може самичък да открие тази информация. По-важното е, че това е верния път към възобновяване вредите от експанзията на антибиотиците. Има и още един - потвърдени клинични изследвания за здравни изгоди.
Антибиотично лекуване може да се ползва при разнообразни инфекциозни положения, при които има бактериален патоген, който организмът самичък или не може да пребори, или възпалението заплашва функционалността на цялостен орган или система. Обикновено антибиотикът се ползва след микробиологично проучване, взето от засегнатия орган - най-често посредством секрет или кръв. Огромният проблем, който постоянно разпалва пристрастеностите към есенно-зимния сезон, е дали би трябвало да се дава антибиотик при вирусни респираторни болести. Има безапелационен и къс отговор на това: Да, би трябвало, АКО... Зад това " АКО " стоят преди всичко адекватността на лекуващият доктор - до каква степен е осведомен със характерния знаменателен хода на вирусната зараза, с вероятните затруднения и дали наблюдава пациента, или го вижда за първи път, към този момент комплициран.
Обикновено вирусните респираторни инфекции разпростират признаците и стигат пик на инфекцията сред 2 до 4 дни, след което, в случай че не се получи затруднение, заболяването би трябвало да стартира да затихва. Когато има задържане на признаците с следващо утежняване на обособен признак, група признаци и/или общото положение на човек, съпроводено с ново стабилно повишение на температурата (при лица, които не са имуносупресирани или с тежка хронична патология), очевидно е пристигнало време за антибиотик, тъй като вероятността да се е развила вторична бактериална зараза най-малко теоретично, нараства. Това, естествено, не значи, че автоматизирано би трябвало да се прибегне към първия, най-разпространен, широкоспектърен антибиотик. Ако е допустимо, би трябвало да се направи микробиологично проучване с антибиограма, с цел да се разбере патогенът към каква молекула е сензитивен. Ако положението не търпи отсрочване, тогава антибиотикът се предписва от инфекционист или от доктор със компетентност, обвързвана със засегнатата система, например пулмолог, УНГ-специалист, уролог и така нататък, който може клинично да оцени положението на пациента.
Антибиотик като предварителна защита?
Антибиотичното лекуване оказва помощ на организма да отстрани патогени - бактерии. Това е единствената му функционалност. За страдание обаче антибиотикът се прицелва в структурни детайли на бактериалната клетка, без значение дали тя е болестотворна или безвредна, каквито са бактериите в микробиома, т.е., антибиотиците нападат ВСИЧКИ бактерии и изрично оказват влияние върху цялата микрофлора.
Микрофлората, от своя страна, е тясно и без значение обвързвана с имунитета. Антибиотиците като се изключи че водят до дисбиоза, понижават и общия имунитет, който единствен се бори против вирусната болест. " Антибиотик за всеки случай " като предварителна защита на бактериално затруднение или да " прочисти " организма от някои " скрити " патогенни бактерии е в действителност рецепта за пораждане на бактериално затруднение, защото по отношение на вирусите този медикамент няма деяние. Но има такова против имунната система. Допълнително отслабена, тя няма да успее да се оправи бързо с вирусния патоген и тогава, когато свърши курса на антибиотика и организмът е съвсем отпаднал, може да се насложи вторична бактериална зараза.
Антибиотика като лекуване.
В случаите, когато се постанова антибиотично лекуване, би трябвало да се има поради, че нарушената микрофлора (микробиом) постоянно ще даде отражение със признаци, а те са толкоз разнородни.. Клиниката може да е друга и зависи от това дали е от страна на стомашно-чревния тракт, пикочо-половата система, дихателната система и така нататък Затова е извънредно значимо при всеки банкет на антибиотик да се приема и пробиотик. Но по кое време? Веднага, от първия банкет на лекарството!
Не е все едно какви пробиотици одобряваме
Пробиотиците са потребни микроорганизми, които в съответна доза носят изгода за здравето на организма. За страдание, няма строга регулация за пробиотиците, която да подсигурява действителните резултати на тези добавъчни бактерии и по тази причина пазарът е претъпкан с тях. Но какъв брой от тях в реалност усвояваме?
За да бъде потребен един микроорганизъм, в тази ситуация пробиотичен вариант, би трябвало да доближи до екологичната ниша, която е присъща за него. Ако пробиотиците се одобряват през устата, с изключение на, че би трябвало да устоят на всички провокации, свързани със стомаха, киселата pH среда, жлъчните соли и ензимите от панкреаса, само че те би трябвало да бъдат и в задоволително количество, с цел да основат своя колония в червата. И още: защото свойствата на тези микроорганизми са щамово характерни, характерностите на даден пробиотичен вариант не могат да бъдат приобщени към други варианти от същия тип. От това следва, че не е все едно какъв пробиотик взимаме при една и съща или друга патология. Нито високото микробно число (обикновено сред 1 и 10 милиарда бактерии в доза) ни подсигурява изгоди, тъй като някои пробиотични артикули имат потвърдена резултатност точно при по-ниски микробни цифри.
Тези данни работят обезкуражаващо по отношение на ефикасността и избора на пробиотик, само че както споделят мъдрите лекари - в случай че би трябвало да приемаш пробиотик, само че не си сигурен какъв, постоянно е по-добре да приемаш някакъв, в сравнение с да изгубиш време в съмнения и изследване, и да пропуснеш. И това има директна връзка с нещо, което чух от един доктор преди години: при едноседмична терапия с даден характерен антибиотик, въздействието му върху естествената микробна флора може да продължи до две години след привършване на лечението. И логиката е елементарна - когато се унищожи една микробна популация от въздействието на антибиотика, тази екологична ниша се заема от друга микробна популация и вероятността да се заеме от резистентна е доста по-голяма, защото тя е претърпяла антибиотичния напън. Затова, когато през цялото време на лекуването се приема пробиотик, шанса да се колонизират естествени бактерии, т.е. да се реколонизират с тях, се усилва неведнъж.
Защо е значимо да запомним думата " адхезивност "?
От казаното дотук разбирам, че не става ясно какъв тъкмо е подобаващият пробиотик при антибиотично лекуване. Ясно е единствено, че би трябвало да вземаме подобен от първия ден на лекуването. За отговор на тези въпроси е нужно да се разбере един характерен миг, обвързван с естеството на чревната флора.
Има два типа флора - транзиторна и непрекъсната. Постоянната флора е прикрепена към лигавицата на червата, както и към други лигавици. Транзиторната флора, респективно, се състои от свободни, неприкрепени бактерии, които изхождаме всекидневно. Ако признатият бактерий под формата на пробиотик остане в тази транзиторна флора, той ще се изтегля от тялото ни непрекъснато. За да бъде потребен обаче, той би трябвало да има способността да се прикрепи към лигавицата, с цел да може да реализира своите изгоди и метаболитни свойства. Способността за прикрепяване към лигавицата се назовава адхезия и вариантите с висока адхезивна дарба са тези, които би трябвало да търсим и да употребяваме. И защото публикацията не е с рекламна цел, ми е мъчно да изредя кои са тези варианти бактерии, само че имам вяра, че всеки заинтригуван може самичък да открие тази информация. По-важното е, че това е верния път към възобновяване вредите от експанзията на антибиотиците. Има и още един - потвърдени клинични изследвания за здравни изгоди.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ