Д-р Александър Колевски: Изписването на антибиотици ``за всеки случай`` не е опция |
Антибиотичната устойчивост се появява там, където антибиотиците са безсилни да унищожат бактериите, предизвикали зараза. А не могат да ги унищожат, тъй като микроорганизмите са си построили отбрана против тях. Това се случва, когато тези медикаменти се изписват безотговорно, споделя доктор Александър Колевски, шеф на Централна лаборатория по микробиология в УМБАЛ „ Александровска “. Той знае и по какъв начин може този развой да бъде занимателен, най-малко до момента в който науката сътвори ново потомство антибиотици.
Д-р Колевски, прочетох, че лабораторията Ви ще взе участие в международно изследване на антибиотичната устойчивост? За какво става дума?
Това е SMART STUDY на MSD - за бактериалната устойчивост в целия свят. Проблемът е доста огромен. В един миг ще останем без антибиотици, с които да лекуваме бактериалните инфекции. Има изследване на СЗО, в което се показва, че към 2050 година 10 млн. души годишно ще умират от полирезистентни бактерии. SMART STUDY изследва равнищата на устойчивост в другите страни по света. Нашата лаборатория е единствената в България, която е поканена да взе участие в това проучване. То започва тази година и нашето присъединяване е да спомагаме за определяне равнищата на устойчивост на бактериите у нас.
Какво е равнището на антибиотичната устойчивост у нас?
Нивата са доста високи по принцип. Човешкият фактор е главното, върху което би трябвало да се фокусираме, когато приказваме за антибиотична устойчивост, тъй като бактериите построяват устойчивост, с цел да се защитят от антибиотиците. Ние, лекарите, подходихме прекомерно надменно към това, че имаме препарат, с който да лекуваме бактериални инфекции, само че никой, в продължение на години, не съобрази, че бактериите доста бързо се развъждат и доста бързо построяват механизми за отбрана. Това беше много високомерно подценявано в продължение на години. В началото на 90- те стартира да се приказва за този проблем, тъй като бактериите са способни да изградят устойчивост в границите на една година към подобаващ антибиотик, а за производството на един антибиотик са нужни приблизително сред 8 и 15 години.
Безконтролната приложимост, неправилната приложимост на антибитици, в погрешен дозов режим - всичко това води до създаване на устойчивост от бактериите и все още в България съществуват полирезистентни варианти, в това число изолирани от нашата лаборатория. Вероятно има изолирани и в „ Пирогов “ и във всички огромни лечебни заведения. Това са бактерии, за които няма настоящ антибиотик. Всичко това е разследване на безконтролната приложимост на антибиотици. Аз персонално, работя за това антибиотиците да бъдат изведени като стратегически медикамент, сходно на медикаментите за онкоболни, да има избрани, доста строги правила за изписването и използването им, включително от общопрактикуващи и болнични лекари. Употребата и продажбата на антибиотици би трябвало да бъде безусловно лимитирана.
Ще срещнете отпор измежду сътрудниците си.
Възможно е, само че има много хора, които мислят като мен и в случай че не гледаме в бъдещето към 2050 година 10 млн. души по света ще умират от полирезистентни варианти.
В моя опит на родител съм имала 2 или 3 случая, в които детето ми е било ориентирано за микробиологично проучване и антибиограма. Защо това се случва толкоз рядко, скъпоструващо ли е, ограничавания в броя на направленията ли има или сходно проучване става прекомерно постепенно?
Част от казуса е в слагането на микробиологичната диагноза. Ние работим с бактерии, които са живи организми. Забавянето на микробиологичната диагноза принуждава сътрудниците да изписват най-често широкоспектърен антибиотик , който да покрие допустимо най-голяма група от бактерии. Но това беше минус на микробиологичната диагностика. В момента в нашата лаборатория разполагаме с инсталация, която редуцира проучването в пъти. Тоест, в случай че пациентът е дал материал през днешния ден да получи през днешния ден отговор от микробиолога. Съществува такава инсталация. Ние би трябвало да работим за съкращаването на микробиологичната диагноза, за това да не се изписва антибиотик без консултация с микробиолог, тъй като той е най-добре осведомен с действието на антибиотиците.
Моите почетения към всички сътрудници, само че микробиолизите знаят най-добре кой антибиотик на кой микроорганизъм работи. В последна сметка опираме до това – ние, микробиолозите нашата работа сме си я свършили, даваме отговор най-вече в границите на 48 часа, оттова насетне клиницистът, общопрактикуващият доктор, би трябвало да се съобрази с нашите рекомендации за терапия и със съответната антибиограма, изписана на болния. Това е извънредно значимо през днешния ден.
Няма ли да е по-сигурно, в случай че това се регламентира?
Да, би трябвало да бъде регламентирано, с цел да бъде основан безусловно непоколебим ред за изписване на антибиотици. Да не може без микробиологично проучване и без антибиограма да се изписва какъвто и да е антибиотик. Да се извадят антибиотици, които ние назоваваме „ стратегически “ в една зелена листа, в която да има безспорни правила за другите класове, групи антибиотици и за включването на стратегическите антибиотици, които, като най-нова генерация, са финален избор.
Колко са тези стратегически антибиотици?
Стратегическите антибиотици са стеснен брой. Те би трябвало да се употребяват единствено когато няма друга опция за терапия, а не който когато реши. Трябва да се назначават след консилиум, след решение на равнище микробиолог, медицински шеф на болница.
Защо това към момента не е направено?
Доста хора работят в тази посока, само че казусът към момента се подценява. Така ще бъде до идната пандемия. Коронавирус пандемията не е завършила, няма и да завърши скоро, само че идната ще е много по-страшна, тъй като няма да имаме средства, с които да повлияем на баткериите. Нещата отиват в подобен порядък, че с всяка година в Европа се качва процентът на резистентните бактерии.
За какъв брой време се построява устойчивост?
Възможно е и за една година, и за една седмица. Върху човешкото тяло живеят бактерии, които имат 150 пъти повече генетичен материал от самия човек. Като естествени жители. Така че сметнете с какъв брой бактерии контактуваме и какъв брой бързо тези бактерии могат да развият резистентост към антибиотиците.
Ако даден антибиотик стартира да се употребява всеобщо – до година, 2, 3 или 5 може да се построи устойчивост към него. А в случай че е въведен позволителен режим за антибиотиците, в който микробиологът споделя „ този антибиотик ще се изписва за този микроорганизъм “, това ще се забави във времето. Резистентността към антибиотиците е почнала с използването на първата доза пеницилин, тъй като бактериите би трябвало да се защитят и построяват собствен механизъм. Забавяйки този развой във времето, ние ще дадем късмет на фармацевтичната индустрия да сътвори нови класове антибиотици, с които да можем на повлияем на микроорганизмите, които към този момент са построили тази устойчивост.
Не е ли назрял моментът за въвеждането на различен тип лекарства? Моноклоналните антитела да вземем за пример нашумяха около пандемията.
До момента няма опция на антибиотичната терапия, която да е толкоз сполучлива, колкото нея. И защото антибиотиците са лекарства с предупреден край, ясно е, че в един миг ще спрат да работят на бактериите. Ако се огледа картата на Европа най-зле във връзка с устойчивостта са Испания, Италия, Гърция, България, Сърбия, Средиземноморския район. Най-добре са Швеция, Норвегия и така нататък При тях доста строго е регламентирано изписването на антибиотици, изписват се единствено избрани антибиотици. Другите не се пипат. У нас, в Гърция, Турция и така нататък - нещата по никакъв начин не са положителни. И това ще се трансформира в международен проблем, тъй като ние непрестанно пътуваме и пътуваме с бактериите си.
Предвид страните, които посочихте с най-високи равнища на устойчивост, допустимо ли е за някои от тях това е едно от обясненията за високата смъртност от ковид?
Коронавирус е напълно друга тематика. Не би трябвало да се изписват антибиотици за лекуването му, тъй като това е вирусна зараза, те не се лекуват с антибиотици. Те може да бъдат предписани, единствено когато има насложена бактериална зараза, а това се случва в 14% от случаите.
Единственият антибиотик, който поради механизма си на деяние, противовъзпалителния си резултат и стимулирането на продукцията на интерлевкини, е подобаващ е азитромицинът. Той е единственият антибиотик, който би могъл да бъде прибавен при лекуване на Коронавирус. Всичко останало за мен е голословно. Говоря за всеобщия случай, не за хората, които са при нас, на болнично лекуване. За домашно лекуване аз не съм изписал антибиотик на нито един пациент, който съм лекувал. Естествено, всеки ден се следи симптоматиката, рентгеновите фотоси и в случай че има данни за наслагване на бактериална зараза се разисква дали би трябвало да влезе в болница. Поне по този начин действаме ние, само че дали на всички места е по този начин не мога да кажа.
Телефонната медицина не е ли част от този проблем? Тя стана изключително известна в изискванията на пандемия?
Дистанционното лекуване се ползва в изискванията на всеобщо заразяване. Лекар като мен, на който 100-ина пациенти са се обадили, по какъв начин може да посети всички? Още повече, че съм ангажиран в болничното заведение като координатор на Коронавирус. За преценка на експерта се гледат проучвания, рентгенови фотоси, болният си следи положението, изпращат се температурни криви. За амбулаторно болните е елементарно, за другите не е. Тези, които постъпват в болница, са подценили болестта. Въпреки че има надеждна отбрана каквато е имунизацията. Покрай COVID-19 се използваха големи количества антибиотици.
Вероятно върху лекарите има напън и от пациентите, които са прочели някъде нещо?
Да, само че те четат в интернет, не са способени. Лекарят е способният човек, даже на пациента да не му харесва. Ако да вземем за пример има микробиологично проучване, което не открива патогени в гърления секрет, инфекцията е вирусна, за какво би трябвало да се изписва антибиотик? Компетентният експерт би трябвало да знае тези неща и да устои на натиска. Защото „ дай да ти изпиша един антибиотик за всеки случай “ не е алтернатива.
Влияе ли средата за създаване на антибиотична устойчивост?
Не, единствените фактори, които имат значение са неправилната приложимост на антибиотик – в погрешен режим или погрешен антибиотик.
Неправилен дозов режим какво значи?
Не в достатъчната доза или не в задоволителен период. Но има и друга алтернатива, в случай че пациентът реши да спре приема, тъй като се усеща по-добре, или да вземем за пример каже „ не мога да пия антибиотик 14 дни, тъй като съм на женитба “ и т. н. Всичко опира до това хората да имат доверие към институцията „ доктор “, другояче няма по какъв начин да станат нещата. Мога да ви кажа, че във всички цивилизовани страни пациентът не знае какво му е изписано, дава му се баркод, отива в аптеката, там му се дава пликче и даже не му се изяснява.
Това у нас нали се сещате какви тайни теории може да създаде?
Става дума за организация и медицина. Недоверието в лекаря може да се отстрани по този метод - пациентът да няма допир до нещата, които му се изписват. Иначе незабавно ще отиде при различен доктор и ще каже „ абе това вярно ли е “ или ще отиде при 10 лекари, до момента в който някой не му каже това, което желае да чуе.
Все отново няма нищо неприятно във второто мнение понякога.
Чудесно, само че в случай че второто мнение не Ви хареса и желаете трето, пето, шесто, седмо? И най-сетне се вземе решение, което в 99% от случаите е неправилно?
Според мен най-сигурният метод един човек да се лекува отговорно са доказателствата – когато има резултат от микробиологично проучване, антибиограма, надали ще оспори лечението, която му е назначена.
Да, отлично, само че той може да си види антибиограмата и все пак да каже „ но за какво този антибиотик, а не оня “ – и влизаме в пояснителен режим. Микробиологът е решил, че това е подобаващият антибиотик. Човек не отива на доктор, с цел да има мнение, а с цел да го излекуват. Ако желае да изрича мнение, може да влезе във фейсбук. Човек си купува самун без да изрича мнение - заплаща го и го взема. Не може да има мнение за лечението си, тъй като не е способен. Медицината е едно от нещата, за които обикновните хора си мислят, че са способени, само че не са.
Много хора мислят по този начин и за публицистиката.
Разбирам Ви доста добре.
Д-р Колевски, прочетох, че лабораторията Ви ще взе участие в международно изследване на антибиотичната устойчивост? За какво става дума?
Това е SMART STUDY на MSD - за бактериалната устойчивост в целия свят. Проблемът е доста огромен. В един миг ще останем без антибиотици, с които да лекуваме бактериалните инфекции. Има изследване на СЗО, в което се показва, че към 2050 година 10 млн. души годишно ще умират от полирезистентни бактерии. SMART STUDY изследва равнищата на устойчивост в другите страни по света. Нашата лаборатория е единствената в България, която е поканена да взе участие в това проучване. То започва тази година и нашето присъединяване е да спомагаме за определяне равнищата на устойчивост на бактериите у нас.
Какво е равнището на антибиотичната устойчивост у нас?
Нивата са доста високи по принцип. Човешкият фактор е главното, върху което би трябвало да се фокусираме, когато приказваме за антибиотична устойчивост, тъй като бактериите построяват устойчивост, с цел да се защитят от антибиотиците. Ние, лекарите, подходихме прекомерно надменно към това, че имаме препарат, с който да лекуваме бактериални инфекции, само че никой, в продължение на години, не съобрази, че бактериите доста бързо се развъждат и доста бързо построяват механизми за отбрана. Това беше много високомерно подценявано в продължение на години. В началото на 90- те стартира да се приказва за този проблем, тъй като бактериите са способни да изградят устойчивост в границите на една година към подобаващ антибиотик, а за производството на един антибиотик са нужни приблизително сред 8 и 15 години.
Безконтролната приложимост, неправилната приложимост на антибитици, в погрешен дозов режим - всичко това води до създаване на устойчивост от бактериите и все още в България съществуват полирезистентни варианти, в това число изолирани от нашата лаборатория. Вероятно има изолирани и в „ Пирогов “ и във всички огромни лечебни заведения. Това са бактерии, за които няма настоящ антибиотик. Всичко това е разследване на безконтролната приложимост на антибиотици. Аз персонално, работя за това антибиотиците да бъдат изведени като стратегически медикамент, сходно на медикаментите за онкоболни, да има избрани, доста строги правила за изписването и използването им, включително от общопрактикуващи и болнични лекари. Употребата и продажбата на антибиотици би трябвало да бъде безусловно лимитирана.
Ще срещнете отпор измежду сътрудниците си.
Възможно е, само че има много хора, които мислят като мен и в случай че не гледаме в бъдещето към 2050 година 10 млн. души по света ще умират от полирезистентни варианти.
В моя опит на родител съм имала 2 или 3 случая, в които детето ми е било ориентирано за микробиологично проучване и антибиограма. Защо това се случва толкоз рядко, скъпоструващо ли е, ограничавания в броя на направленията ли има или сходно проучване става прекомерно постепенно?
Част от казуса е в слагането на микробиологичната диагноза. Ние работим с бактерии, които са живи организми. Забавянето на микробиологичната диагноза принуждава сътрудниците да изписват най-често широкоспектърен антибиотик , който да покрие допустимо най-голяма група от бактерии. Но това беше минус на микробиологичната диагностика. В момента в нашата лаборатория разполагаме с инсталация, която редуцира проучването в пъти. Тоест, в случай че пациентът е дал материал през днешния ден да получи през днешния ден отговор от микробиолога. Съществува такава инсталация. Ние би трябвало да работим за съкращаването на микробиологичната диагноза, за това да не се изписва антибиотик без консултация с микробиолог, тъй като той е най-добре осведомен с действието на антибиотиците.
Моите почетения към всички сътрудници, само че микробиолизите знаят най-добре кой антибиотик на кой микроорганизъм работи. В последна сметка опираме до това – ние, микробиолозите нашата работа сме си я свършили, даваме отговор най-вече в границите на 48 часа, оттова насетне клиницистът, общопрактикуващият доктор, би трябвало да се съобрази с нашите рекомендации за терапия и със съответната антибиограма, изписана на болния. Това е извънредно значимо през днешния ден.
Няма ли да е по-сигурно, в случай че това се регламентира?
Да, би трябвало да бъде регламентирано, с цел да бъде основан безусловно непоколебим ред за изписване на антибиотици. Да не може без микробиологично проучване и без антибиограма да се изписва какъвто и да е антибиотик. Да се извадят антибиотици, които ние назоваваме „ стратегически “ в една зелена листа, в която да има безспорни правила за другите класове, групи антибиотици и за включването на стратегическите антибиотици, които, като най-нова генерация, са финален избор.
Колко са тези стратегически антибиотици?
Стратегическите антибиотици са стеснен брой. Те би трябвало да се употребяват единствено когато няма друга опция за терапия, а не който когато реши. Трябва да се назначават след консилиум, след решение на равнище микробиолог, медицински шеф на болница.
Защо това към момента не е направено?
Доста хора работят в тази посока, само че казусът към момента се подценява. Така ще бъде до идната пандемия. Коронавирус пандемията не е завършила, няма и да завърши скоро, само че идната ще е много по-страшна, тъй като няма да имаме средства, с които да повлияем на баткериите. Нещата отиват в подобен порядък, че с всяка година в Европа се качва процентът на резистентните бактерии.
За какъв брой време се построява устойчивост?
Възможно е и за една година, и за една седмица. Върху човешкото тяло живеят бактерии, които имат 150 пъти повече генетичен материал от самия човек. Като естествени жители. Така че сметнете с какъв брой бактерии контактуваме и какъв брой бързо тези бактерии могат да развият резистентост към антибиотиците.
Ако даден антибиотик стартира да се употребява всеобщо – до година, 2, 3 или 5 може да се построи устойчивост към него. А в случай че е въведен позволителен режим за антибиотиците, в който микробиологът споделя „ този антибиотик ще се изписва за този микроорганизъм “, това ще се забави във времето. Резистентността към антибиотиците е почнала с използването на първата доза пеницилин, тъй като бактериите би трябвало да се защитят и построяват собствен механизъм. Забавяйки този развой във времето, ние ще дадем късмет на фармацевтичната индустрия да сътвори нови класове антибиотици, с които да можем на повлияем на микроорганизмите, които към този момент са построили тази устойчивост.
Не е ли назрял моментът за въвеждането на различен тип лекарства? Моноклоналните антитела да вземем за пример нашумяха около пандемията.
До момента няма опция на антибиотичната терапия, която да е толкоз сполучлива, колкото нея. И защото антибиотиците са лекарства с предупреден край, ясно е, че в един миг ще спрат да работят на бактериите. Ако се огледа картата на Европа най-зле във връзка с устойчивостта са Испания, Италия, Гърция, България, Сърбия, Средиземноморския район. Най-добре са Швеция, Норвегия и така нататък При тях доста строго е регламентирано изписването на антибиотици, изписват се единствено избрани антибиотици. Другите не се пипат. У нас, в Гърция, Турция и така нататък - нещата по никакъв начин не са положителни. И това ще се трансформира в международен проблем, тъй като ние непрестанно пътуваме и пътуваме с бактериите си.
Предвид страните, които посочихте с най-високи равнища на устойчивост, допустимо ли е за някои от тях това е едно от обясненията за високата смъртност от ковид?
Коронавирус е напълно друга тематика. Не би трябвало да се изписват антибиотици за лекуването му, тъй като това е вирусна зараза, те не се лекуват с антибиотици. Те може да бъдат предписани, единствено когато има насложена бактериална зараза, а това се случва в 14% от случаите.
Единственият антибиотик, който поради механизма си на деяние, противовъзпалителния си резултат и стимулирането на продукцията на интерлевкини, е подобаващ е азитромицинът. Той е единственият антибиотик, който би могъл да бъде прибавен при лекуване на Коронавирус. Всичко останало за мен е голословно. Говоря за всеобщия случай, не за хората, които са при нас, на болнично лекуване. За домашно лекуване аз не съм изписал антибиотик на нито един пациент, който съм лекувал. Естествено, всеки ден се следи симптоматиката, рентгеновите фотоси и в случай че има данни за наслагване на бактериална зараза се разисква дали би трябвало да влезе в болница. Поне по този начин действаме ние, само че дали на всички места е по този начин не мога да кажа.
Телефонната медицина не е ли част от този проблем? Тя стана изключително известна в изискванията на пандемия?
Дистанционното лекуване се ползва в изискванията на всеобщо заразяване. Лекар като мен, на който 100-ина пациенти са се обадили, по какъв начин може да посети всички? Още повече, че съм ангажиран в болничното заведение като координатор на Коронавирус. За преценка на експерта се гледат проучвания, рентгенови фотоси, болният си следи положението, изпращат се температурни криви. За амбулаторно болните е елементарно, за другите не е. Тези, които постъпват в болница, са подценили болестта. Въпреки че има надеждна отбрана каквато е имунизацията. Покрай COVID-19 се използваха големи количества антибиотици.
Вероятно върху лекарите има напън и от пациентите, които са прочели някъде нещо?
Да, само че те четат в интернет, не са способени. Лекарят е способният човек, даже на пациента да не му харесва. Ако да вземем за пример има микробиологично проучване, което не открива патогени в гърления секрет, инфекцията е вирусна, за какво би трябвало да се изписва антибиотик? Компетентният експерт би трябвало да знае тези неща и да устои на натиска. Защото „ дай да ти изпиша един антибиотик за всеки случай “ не е алтернатива.
Влияе ли средата за създаване на антибиотична устойчивост?
Не, единствените фактори, които имат значение са неправилната приложимост на антибиотик – в погрешен режим или погрешен антибиотик.
Неправилен дозов режим какво значи?
Не в достатъчната доза или не в задоволителен период. Но има и друга алтернатива, в случай че пациентът реши да спре приема, тъй като се усеща по-добре, или да вземем за пример каже „ не мога да пия антибиотик 14 дни, тъй като съм на женитба “ и т. н. Всичко опира до това хората да имат доверие към институцията „ доктор “, другояче няма по какъв начин да станат нещата. Мога да ви кажа, че във всички цивилизовани страни пациентът не знае какво му е изписано, дава му се баркод, отива в аптеката, там му се дава пликче и даже не му се изяснява.
Това у нас нали се сещате какви тайни теории може да създаде?
Става дума за организация и медицина. Недоверието в лекаря може да се отстрани по този метод - пациентът да няма допир до нещата, които му се изписват. Иначе незабавно ще отиде при различен доктор и ще каже „ абе това вярно ли е “ или ще отиде при 10 лекари, до момента в който някой не му каже това, което желае да чуе.
Все отново няма нищо неприятно във второто мнение понякога.
Чудесно, само че в случай че второто мнение не Ви хареса и желаете трето, пето, шесто, седмо? И най-сетне се вземе решение, което в 99% от случаите е неправилно?
Според мен най-сигурният метод един човек да се лекува отговорно са доказателствата – когато има резултат от микробиологично проучване, антибиограма, надали ще оспори лечението, която му е назначена.
Да, отлично, само че той може да си види антибиограмата и все пак да каже „ но за какво този антибиотик, а не оня “ – и влизаме в пояснителен режим. Микробиологът е решил, че това е подобаващият антибиотик. Човек не отива на доктор, с цел да има мнение, а с цел да го излекуват. Ако желае да изрича мнение, може да влезе във фейсбук. Човек си купува самун без да изрича мнение - заплаща го и го взема. Не може да има мнение за лечението си, тъй като не е способен. Медицината е едно от нещата, за които обикновните хора си мислят, че са способени, само че не са.
Много хора мислят по този начин и за публицистиката.
Разбирам Ви доста добре.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ