Проф. Момеков: Антибиотиците са бойни отровни вещества
Антибиотичната устойчивост е заплаха, която е провокирана от две неща – самолечението и неналичието на централизирана хармонизация на използването им. Това сподели пред Българска национална телевизия член кор. проф. Георги Момеков, декан на Фармацевтичния факултет при МУ – София, в отговор на въпрос дали има несъразмерна приложимост на антибиотици.
„ Има експерти, които се образоват години наред, с цел да могат да изписват безвредно медикаменти. Хората би трябвало да проумеят, че в случай че една аудиенция при доктор не приключи с изписване на антибиотик, това не значи, че лекарят не си е приключил добре работата. Функцията на тези лекарства не е да ни успокои и даже някои бактериални инфекции не изискват постоянно предоставяне на антибиотик. Ние самите би трябвало да проумеем, че антибиотикът не е магическо средство “, сподели той.
По думите му антибиотиците по принцип не би трябвало да влияят на хората, а единствено на бактериите. „ Това са бойни отровни субстанции. Ние ги използваме, с цел да можем брутално да унищожим бактериите “, безапелационен беше доктор Момеков.
Пред Българска национална телевизия той разяснява и възбраната, която Европейски Съюз вкарва от 1 септември за химическото вещество Trimethylbenzoyl diphenylphosphine oxide (TPO), употребявано в множеството гел лакове за нокти. Според последните проучвания TPO може да съставлява сериозна опасност за здравето, в това число риск от рак.
Риск и заплаха обаче са две разнообразни неща, сподели пред Българска национална телевизия член кор. проф. Георги Момеков - декан на Фармацевтичния факултет при МУ - София.
„ На британски език има две думи, които обаче ние българите не разграничаваме. Дума hazаrd и дума risk. Да, в действителност, бялата акула и тигровата са рискови, могат да изядат сърфист. Рискът обаче е 1 на 10 000 сърфиста в Австралия, да речем, какъв брой биват изядени. Тоест, при риска има математика, другото е просто заплаха. Не би трябвало да се плашим по никакъв метод от нещата, които се случват, а да сме удовлетворени, че живеем в страна, част от Европейския съюз, с която се приема, че рисковете би трябвало да се минимизират непрестанно. Та в действителност повода да изчезне тази съставна част от гел лака е смяна в нейната подредба. Тоест има една подредба, която се споделя CMR - канцерогенни, мутагенни и увреждащи репродуктивните качества субстанции. Ако въобще има по този начин подредба, като цяло се заобикаля включването им в козметични артикули. Но там има три разновидността. Едното е 1А, което е сигурни канцерогени, мутагени или увреждащи репродуктивните. 1B, при което имаме единствено данни от скотски опити. И 2, при което рисковете са теоретични. Става въпрос за прекосяване на веществото от 2 към 1B. Така че тук няма колизия в европейското законодателство. И тъй като ЕКА – това е европейската организация, която се занимава с регулацията на химикалите – е прекласифицирала това вещество, то би трябвало да се извади “, изясни проф. Момеков.
По думите му не всички гел лакове съдържат рисковото вещество.
„ Има всевъзможни други възможности. Индустрията е доста добре осведомена с тези проблеми. За промишлеността има голям проблем. Ще ви кажа какъв. Представете си един международен бранд гел лакове, който работи в Европейски Съюз, само че работи в Австралия и по цялото кълбо. Той може да си създава марката без да го трансформира в съвсем всички точки на света, само че в Европейски Съюз няма да може. Тази възбрана не е универсална за света “, сподели още проф. Момеков.
Той изясни, че в тези артикули има към 3% TPO. Експозицията при лакиране е част от %. „ Има дози, при които не се откриват нежелани резултати. Тези изследвания са правени върху животни в големи дози. Просто в Европа има доста строга регулация, само че няма действителен риск за хората, употребяващи този тип лак. Този сътрудник го има във втвърдителите за пломби, както и във фармацевтичната промишленост. Всички би трябвало да спят умерено – и лакиращите, и лакираните “, сподели деканът на Фармацевтичния факултет.
„ Има експерти, които се образоват години наред, с цел да могат да изписват безвредно медикаменти. Хората би трябвало да проумеят, че в случай че една аудиенция при доктор не приключи с изписване на антибиотик, това не значи, че лекарят не си е приключил добре работата. Функцията на тези лекарства не е да ни успокои и даже някои бактериални инфекции не изискват постоянно предоставяне на антибиотик. Ние самите би трябвало да проумеем, че антибиотикът не е магическо средство “, сподели той.
По думите му антибиотиците по принцип не би трябвало да влияят на хората, а единствено на бактериите. „ Това са бойни отровни субстанции. Ние ги използваме, с цел да можем брутално да унищожим бактериите “, безапелационен беше доктор Момеков.
Пред Българска национална телевизия той разяснява и възбраната, която Европейски Съюз вкарва от 1 септември за химическото вещество Trimethylbenzoyl diphenylphosphine oxide (TPO), употребявано в множеството гел лакове за нокти. Според последните проучвания TPO може да съставлява сериозна опасност за здравето, в това число риск от рак.
Риск и заплаха обаче са две разнообразни неща, сподели пред Българска национална телевизия член кор. проф. Георги Момеков - декан на Фармацевтичния факултет при МУ - София.
„ На британски език има две думи, които обаче ние българите не разграничаваме. Дума hazаrd и дума risk. Да, в действителност, бялата акула и тигровата са рискови, могат да изядат сърфист. Рискът обаче е 1 на 10 000 сърфиста в Австралия, да речем, какъв брой биват изядени. Тоест, при риска има математика, другото е просто заплаха. Не би трябвало да се плашим по никакъв метод от нещата, които се случват, а да сме удовлетворени, че живеем в страна, част от Европейския съюз, с която се приема, че рисковете би трябвало да се минимизират непрестанно. Та в действителност повода да изчезне тази съставна част от гел лака е смяна в нейната подредба. Тоест има една подредба, която се споделя CMR - канцерогенни, мутагенни и увреждащи репродуктивните качества субстанции. Ако въобще има по този начин подредба, като цяло се заобикаля включването им в козметични артикули. Но там има три разновидността. Едното е 1А, което е сигурни канцерогени, мутагени или увреждащи репродуктивните. 1B, при което имаме единствено данни от скотски опити. И 2, при което рисковете са теоретични. Става въпрос за прекосяване на веществото от 2 към 1B. Така че тук няма колизия в европейското законодателство. И тъй като ЕКА – това е европейската организация, която се занимава с регулацията на химикалите – е прекласифицирала това вещество, то би трябвало да се извади “, изясни проф. Момеков.
По думите му не всички гел лакове съдържат рисковото вещество.
„ Има всевъзможни други възможности. Индустрията е доста добре осведомена с тези проблеми. За промишлеността има голям проблем. Ще ви кажа какъв. Представете си един международен бранд гел лакове, който работи в Европейски Съюз, само че работи в Австралия и по цялото кълбо. Той може да си създава марката без да го трансформира в съвсем всички точки на света, само че в Европейски Съюз няма да може. Тази възбрана не е универсална за света “, сподели още проф. Момеков.
Той изясни, че в тези артикули има към 3% TPO. Експозицията при лакиране е част от %. „ Има дози, при които не се откриват нежелани резултати. Тези изследвания са правени върху животни в големи дози. Просто в Европа има доста строга регулация, само че няма действителен риск за хората, употребяващи този тип лак. Този сътрудник го има във втвърдителите за пломби, както и във фармацевтичната промишленост. Всички би трябвало да спят умерено – и лакиращите, и лакираните “, сподели деканът на Фармацевтичния факултет.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ