Космически отломки: какво вещае сателитният интернет
Анти-сателитен тест сподели, че проектите за стартиране на десетки спътници за интернет биха могли да основат големи опасности в орбитата на планетата.
Съзвездията от спътници за интернет евентуално ще провокират огромни и дълготрайни проблеми (източник: CC0 Public Domain)
Няколко огромни и не толкоз огромни компании възнамеряват построяването на мрежи от спътници, с които да покрият целия свят с интернет. Звучи отлично, само че какво ли ще стане, когато всички тези съзвездия от спътници стартират да кръжат към Земята? Неотдавнашен индийски анти-сателитен тест сподели, че проектите за стартиране на десетки спътници за интернет биха могли да основат големи опасности в орбитата на планетата.
Когато тази седмица Индия смъкна един от личните си спътници с ракета, админът на НАСА Джим Бриденстин реагира яростно. „ Целенасоченото основаване на полета от парчета е неприятен ход… Ако създадем безпорядък в космоса, няма по какъв начин да изправим това “, сподели той, представен от MIT Technology Review.
Хиляди парчета боклуци в космоса
Бриденстин имаше поради възходящия проблем с галактическите боклуци. Това са мъртви спътници, останки от ракети и парчета от предходни конфликти, които заплашват настоящите спътници, галактическите полети и даже Международната галактическа станция.
Все още е прекомерно рано да се добият задоволително положителни данни за облака от парчета от индийските анти-спътникови проби. За момента се знае за към 250 обособени части. Но въпреки да е ясно, че резултатът е „ облак “ от железни фрагменти, въпреки всичко това се случи на относително дребна височина. Това значи, че множеството парчета ще паднат и ще изгорят в атмосферата на Земята в границите на няколко месеца.
още по тематиката
Но казусът не свършва с това. Експертите по галактически боклуци сега имат доста по-големи опасения. Предложените „ мега-съзвездия “ от спътници, които ще са ситуирани по-високо, евентуално ще провокират доста по-големи и по-дълготрайни проблеми.
Около половината от всички парчета в космоса през днешния ден са резултат от едвам две събития: анти-сателитен тест на китайското държавно управление през 2007 година и инцидентен конфликт сред два спътника през 2009 година.
Скоро земната орбита ще стане по-гъсто обитаема. Например, младата компания OneWeb желае да вдигне 900 дребни спътника в орбита, с цел да обезпечава широколентова интернет връзка тук-там, където понастоящем такава няма. Междувременно SpaceX получи позволение да качи 12 000 спътника в ниската и доста ниската земна орбита. Други компании като Telesat и LeoSat имат сходни проекти.
Този неочакван приток на новопристигнали спътници може да аргументи съществени проблеми. В отчет, показан на 69-ия Международен конгрес по космонавтика в Бремен, Германия, през октомври предходната година, Глен Питърсън, откривател в Aerospace Corporation, показа калкулации по отношение на резултата от въвеждането на хиляди спътници за връзки, следене и наблюдаване на Земята в ниските земни орбити. Там точно летят по-голямата част от галактическите отпадъци.
Сблъсъци и преизчисления
Ако се изградят всички съзвездия от спътници, за които има проекти, съгласно Питърсън, настоящите технологии за следене ще генерират над 67 000 „ сигнала за конфликт “ годишно. На тази база операторите ще би трябвало да избират дали да вършат стотици корекции маневри със спътниците – всеки ден, или пък да рискуват дребната възможност от конфликт.
През януари Capella, компания за радарни изображения, избра да реалокира единствения си спътник, Denali, когато се появи сигнал за вероятен конфликт с комерсиалния спътник CubeSat. „ Вероятността от конфликт бе 12% “, споделя основният изпълнителен шеф на Capella Паям Баназаде. „ Това е огромен риск и ние го приехме доста съществено “.
Целият развой лиши няколко дни. Бъдещите маневри ще бъдат по-бързи, само че въпреки всичко ще тормозят фирмите и ще им костват време и пари. И всичко това ще би трябвало да се прави по няколко пъти дневно. „ Вместо да събирате изображения за избрана област, вие променяте орбитата, т.е. отнемате сила и запаси, с цел да извършите тази маневра, а по-късно отделяте време и да ревизирате резултата, ” споделя Баназаде.
Ами в случай че не го създадат? Дори единствено един сигнал да се окаже правилен, това може да бъде пагубно.
„ Срещата “ сред информационния спътник на Iridium и неактивния съветски спътник „ можеше да се предскаже, само че цената на вероятността не се открои от доста другирте прогнози, пред които беше изправен Iridium в този ден “, написа Петърсън в публикацията си. В резултат никой не предлага спътникът да бъде изместен, с цел да се спестят пари или да удължи експлоатационният му живот.
Фалшиви сигнали
В момента е в развой на създаване система за наблюдаване на многочислените спътници, която би трябвало да усъвършенства точността на прогнозите за вероятни конфликти. Но тази технология е нож с две остриета, показва Питърсън. Днешните радари могат да проследят надеждно 20 000-те части галактически отпадъци, по-големи от 10 сантиметра. Но утрешните датчици ще наблюдават фрагменти с размер до 2 сантиметра, наброяващи към 200 000.
Питърсън пресмята, че даже в случай че всички обекти се наблюдават тъкмо, по-големите съзвездия от спътници ще си имат работа с по няколкостотин подправени сигнала всяка година. Някои оператори вероятно ще се изкушат да рискуват да не поправят позициите на спътниците при възможност за среща с нещо, което е с размер на винтче. Нищо, че то пътува с към 30 000 километра в час. Няма и интернационалните правила, които да ги задължат да вземат ограничения срещу конфликтите.
Съзвездията от спътници за интернет евентуално ще провокират огромни и дълготрайни проблеми (източник: CC0 Public Domain)
Няколко огромни и не толкоз огромни компании възнамеряват построяването на мрежи от спътници, с които да покрият целия свят с интернет. Звучи отлично, само че какво ли ще стане, когато всички тези съзвездия от спътници стартират да кръжат към Земята? Неотдавнашен индийски анти-сателитен тест сподели, че проектите за стартиране на десетки спътници за интернет биха могли да основат големи опасности в орбитата на планетата.
Когато тази седмица Индия смъкна един от личните си спътници с ракета, админът на НАСА Джим Бриденстин реагира яростно. „ Целенасоченото основаване на полета от парчета е неприятен ход… Ако създадем безпорядък в космоса, няма по какъв начин да изправим това “, сподели той, представен от MIT Technology Review.
Хиляди парчета боклуци в космоса
Бриденстин имаше поради възходящия проблем с галактическите боклуци. Това са мъртви спътници, останки от ракети и парчета от предходни конфликти, които заплашват настоящите спътници, галактическите полети и даже Международната галактическа станция.
Все още е прекомерно рано да се добият задоволително положителни данни за облака от парчета от индийските анти-спътникови проби. За момента се знае за към 250 обособени части. Но въпреки да е ясно, че резултатът е „ облак “ от железни фрагменти, въпреки всичко това се случи на относително дребна височина. Това значи, че множеството парчета ще паднат и ще изгорят в атмосферата на Земята в границите на няколко месеца.
още по тематиката
Но казусът не свършва с това. Експертите по галактически боклуци сега имат доста по-големи опасения. Предложените „ мега-съзвездия “ от спътници, които ще са ситуирани по-високо, евентуално ще провокират доста по-големи и по-дълготрайни проблеми.
Около половината от всички парчета в космоса през днешния ден са резултат от едвам две събития: анти-сателитен тест на китайското държавно управление през 2007 година и инцидентен конфликт сред два спътника през 2009 година.
Скоро земната орбита ще стане по-гъсто обитаема. Например, младата компания OneWeb желае да вдигне 900 дребни спътника в орбита, с цел да обезпечава широколентова интернет връзка тук-там, където понастоящем такава няма. Междувременно SpaceX получи позволение да качи 12 000 спътника в ниската и доста ниската земна орбита. Други компании като Telesat и LeoSat имат сходни проекти.
Този неочакван приток на новопристигнали спътници може да аргументи съществени проблеми. В отчет, показан на 69-ия Международен конгрес по космонавтика в Бремен, Германия, през октомври предходната година, Глен Питърсън, откривател в Aerospace Corporation, показа калкулации по отношение на резултата от въвеждането на хиляди спътници за връзки, следене и наблюдаване на Земята в ниските земни орбити. Там точно летят по-голямата част от галактическите отпадъци.
Сблъсъци и преизчисления
Ако се изградят всички съзвездия от спътници, за които има проекти, съгласно Питърсън, настоящите технологии за следене ще генерират над 67 000 „ сигнала за конфликт “ годишно. На тази база операторите ще би трябвало да избират дали да вършат стотици корекции маневри със спътниците – всеки ден, или пък да рискуват дребната възможност от конфликт.
През януари Capella, компания за радарни изображения, избра да реалокира единствения си спътник, Denali, когато се появи сигнал за вероятен конфликт с комерсиалния спътник CubeSat. „ Вероятността от конфликт бе 12% “, споделя основният изпълнителен шеф на Capella Паям Баназаде. „ Това е огромен риск и ние го приехме доста съществено “.
Целият развой лиши няколко дни. Бъдещите маневри ще бъдат по-бързи, само че въпреки всичко ще тормозят фирмите и ще им костват време и пари. И всичко това ще би трябвало да се прави по няколко пъти дневно. „ Вместо да събирате изображения за избрана област, вие променяте орбитата, т.е. отнемате сила и запаси, с цел да извършите тази маневра, а по-късно отделяте време и да ревизирате резултата, ” споделя Баназаде.
Ами в случай че не го създадат? Дори единствено един сигнал да се окаже правилен, това може да бъде пагубно.
„ Срещата “ сред информационния спътник на Iridium и неактивния съветски спътник „ можеше да се предскаже, само че цената на вероятността не се открои от доста другирте прогнози, пред които беше изправен Iridium в този ден “, написа Петърсън в публикацията си. В резултат никой не предлага спътникът да бъде изместен, с цел да се спестят пари или да удължи експлоатационният му живот.
Фалшиви сигнали
В момента е в развой на създаване система за наблюдаване на многочислените спътници, която би трябвало да усъвършенства точността на прогнозите за вероятни конфликти. Но тази технология е нож с две остриета, показва Питърсън. Днешните радари могат да проследят надеждно 20 000-те части галактически отпадъци, по-големи от 10 сантиметра. Но утрешните датчици ще наблюдават фрагменти с размер до 2 сантиметра, наброяващи към 200 000.
Питърсън пресмята, че даже в случай че всички обекти се наблюдават тъкмо, по-големите съзвездия от спътници ще си имат работа с по няколкостотин подправени сигнала всяка година. Някои оператори вероятно ще се изкушат да рискуват да не поправят позициите на спътниците при възможност за среща с нещо, което е с размер на винтче. Нищо, че то пътува с към 30 000 километра в час. Няма и интернационалните правила, които да ги задължат да вземат ограничения срещу конфликтите.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ