Анна Ларсон: За България 10 евроцента е съвсем подходящ размер на компенсацията за върната пластмасова бутилка
Анна Ларсон е водещ специалист в ръководството на отпадъците, устойчивото потребление на ресурсите и кръговата стопанска система, с богат опит в основаването и използването на системи с действителен екологичен резултат.
Тя има забележителен интернационален опит в създаването на новаторски модели за кръгова стопанска система, които ползват систематични подходи за ограничение на замърсяването и за по-ефективно потребление на вторични първични материали, получени от отпадъците от семействата.
Ларсон е магистър по обществена администрация от Ягелонския университет-Краков в Полша и има специализация по ръководство на твърдите боклуци от Норвежкия университет по просвета и технологии в Трондхайм.
Депозитната система за връщане на опаковки от безалкохолни питиета (пластмасови и кенчета) следва да бъде въведена у нас. Въпросната Депозитна система ще се ползва за употребявани бутилки от безалкохолни питиета до 3 литра, както и кенчета . Целта е всички по веригата - производители, търговци, оператора на системата и най-много жителите - да са заинтригувани от присъединяване в тази система и надлежно връщане на празните бутилки, включително и поради т.тар. депозитна такса, която у нас е определана на 10 евроцента.
Как действа Депозитната система в други страни и какви са рекомендациите за внедряването й в България, изяснява в изявление за Money.bg Анна Ларсон , шеф " Развитие на кръговата стопанска система " в RELOOP .
Дeпoзитнaтa cиcтeмa зa вpъщaнe нa oпaĸoвĸи oт бeзaлĸoxoлни нaпитĸи (плacтмacoви и ĸeнчeтa) е въведена от дълго време в Швеция. Г-жо Ларсон, може ли да кажете по какъв начин преценявате, дали е резистентен модела и дали е имало в това време някакви промени в Депозитната система?
Права сте, депозитната система беше основана доста от дълго време, в действителност мога да кажа, че депозитната система за опаковки от питиета за еднократна приложимост беше основана още през 1994 година, т.е. преди над 50 години. И както множеството неща в Швеция, доста е значимо да кажа, че беше основана въз основа на тясно съдействие и разговор меоду страната и заинтригуваната промишленост.
В началото моделът беше основан, спазвайки правилото на взаимно деяние сред промишлеността и търговците. Това беше извънредно значимо, тъкмо тъй като имаше редици практични детайлности, които трябваше промишлеността и търговците да разрешат.
И безпрепятственото действие на депозитната система, в действителност пристигна вследствие на сполучливото съдействие сред промишлеността и търговците , и практическите умения и опитата, който беше прибавен при внедряването на модела.
Този модел беше още един от множеството от европейските страни. Сега същият модел е " вплетен " в регламента за опаковките и за отпадъците от опаковки.
Нещо трансформирали ли се междувремнно по отношение на първичния вид на действие на Депозитната система?
Принципът не се промени съществено, т.е. рамката върху която стои моделът не се трансформирала, както и организацията на депозитната система също не се е трансформирала. Но несъмнено, тя се разви след 1994 година, бяха включени спомагателни групи артикули.
Защото напълно първоначално не бяха включени пластмасовите опаковки, те бяха включени в следствие. А последното включване на нови детайли беше през 2023 година, когато добавихме опаковките от сокове.
Бихте ли споделили, какъв е казусът при Германия - страната с най-голямата стопанска система в Европа - с действието на Депозитната система?
В Германия в действителност нямат един единствен систематичен оператор (който да прави организацията на депозитната система), при тях системата действа на друг принцип.
Там всеки производител на питиета в пластмасови опековки и/или кенчета би трябвало да се споразумее с търговец " на дребно ", т.е. те нямат промеждутъчен орган или оператор, който да събира данни и да борави с всички такси, които включва тази Депозитна система.
А има ли огромни страни в Европа - които като България - не са въвели още въпросната Депозитна система?
Досега 18 от страните в Европа, включително не членки на Европейски Съюз, са въвели Депозитна система при събиране на отпадъчни опаковки. От огромните дължави в Европа, не въвели още Депозитната система, мога да загатна Испания. Там сега са в развой на подготовка за изберат систематичен оператор за събиране на депозитите.
Другите две огромни страни без депозитна система, са Франция и Италия. Бих споделила, че за Италия не съм доста огромен оптимист, защото нещата с използване на европейското законодателство в тази област вървят малко по-трудно.
Франция обаче, е изцяло ангажирана с " кръговата стопанска система ", те даже одобриха специфичен закон през 2020 година, и като част от този закон, е въвеждането на Депозитна система за събиране на отпадъците от опаковки.
Какво ще кажете за депозитната такса, която ( ще ) се дава на жителите при предаване на употребяваните опаковки от безалкохолни питиета? За България тя е избрана на 20 ст., респективно 10 евроцента. А в други страни какъв е размерът й?
По принцип размерът на депозитната такса би трябвало да стимулира жителите да връщат празните опаковки. Обаче в този аспект, всяка страна би трябвало да пресметна самостоятелно таксата, като има поради фактори като брутен вътрешен артикули и покупателна дарба на популацията. Освен това, би трябвало и да съобрази други фактори, като отбягване на риск от измами, поради на това, че от прилежащи страни би могло да има някакво въздействие.
Така че считам, че 10 евроцента за България е напълно подобаващ размер на депозита (компенсацията).
Що се отнася до размера на депозитната такса в други страни, да вземем за пример: в Словакия е 15 евроцента, в балтийските страни е 10 евроцента, в Румъния - 12 евроцента.
Смятам че, според от икономическото положение на съответната страна, би трябвало да се дефинира размера на депозита.
Г-жо Ларсон, какво най-общо ще препоръчате - въз основа на Вашия опит - за България при въвеждането на Депозитната системата, с изключение на систематичния оператор да е частен?
Освен това което Вие споменахте, за мен е доста значимо, за постигането на добър резултат, системата да бъде добре проектирана, добре проведена, с добра инфраструктура и с положително наблюдаване, т.е. мониторинг.
Според анализите, държавно ръководените системи биха заплашили постигането на по-добри екологични резултати , биха били по-малко финансово ефикасни и не са съвместими с европейското законодателство. Европейският опит демонстрира, че когато промишлеността ръководи депозитната система, тя е транспарантна, самофинансираща се и извънредно ефикасна във връзка с разноските.
Ще получаваме ли скоро отплата за върнати празни пластмасови бутилки?
Въпросната отплата към този момент е избрана на 20 ст. или 10 евроцента, без значение от размера на бутилката
Тя има забележителен интернационален опит в създаването на новаторски модели за кръгова стопанска система, които ползват систематични подходи за ограничение на замърсяването и за по-ефективно потребление на вторични първични материали, получени от отпадъците от семействата.
Ларсон е магистър по обществена администрация от Ягелонския университет-Краков в Полша и има специализация по ръководство на твърдите боклуци от Норвежкия университет по просвета и технологии в Трондхайм.
Депозитната система за връщане на опаковки от безалкохолни питиета (пластмасови и кенчета) следва да бъде въведена у нас. Въпросната Депозитна система ще се ползва за употребявани бутилки от безалкохолни питиета до 3 литра, както и кенчета . Целта е всички по веригата - производители, търговци, оператора на системата и най-много жителите - да са заинтригувани от присъединяване в тази система и надлежно връщане на празните бутилки, включително и поради т.тар. депозитна такса, която у нас е определана на 10 евроцента.
Как действа Депозитната система в други страни и какви са рекомендациите за внедряването й в България, изяснява в изявление за Money.bg Анна Ларсон , шеф " Развитие на кръговата стопанска система " в RELOOP .
Дeпoзитнaтa cиcтeмa зa вpъщaнe нa oпaĸoвĸи oт бeзaлĸoxoлни нaпитĸи (плacтмacoви и ĸeнчeтa) е въведена от дълго време в Швеция. Г-жо Ларсон, може ли да кажете по какъв начин преценявате, дали е резистентен модела и дали е имало в това време някакви промени в Депозитната система?
Права сте, депозитната система беше основана доста от дълго време, в действителност мога да кажа, че депозитната система за опаковки от питиета за еднократна приложимост беше основана още през 1994 година, т.е. преди над 50 години. И както множеството неща в Швеция, доста е значимо да кажа, че беше основана въз основа на тясно съдействие и разговор меоду страната и заинтригуваната промишленост.
В началото моделът беше основан, спазвайки правилото на взаимно деяние сред промишлеността и търговците. Това беше извънредно значимо, тъкмо тъй като имаше редици практични детайлности, които трябваше промишлеността и търговците да разрешат.
И безпрепятственото действие на депозитната система, в действителност пристигна вследствие на сполучливото съдействие сред промишлеността и търговците , и практическите умения и опитата, който беше прибавен при внедряването на модела.
Този модел беше още един от множеството от европейските страни. Сега същият модел е " вплетен " в регламента за опаковките и за отпадъците от опаковки.
Нещо трансформирали ли се междувремнно по отношение на първичния вид на действие на Депозитната система?
Принципът не се промени съществено, т.е. рамката върху която стои моделът не се трансформирала, както и организацията на депозитната система също не се е трансформирала. Но несъмнено, тя се разви след 1994 година, бяха включени спомагателни групи артикули.
Защото напълно първоначално не бяха включени пластмасовите опаковки, те бяха включени в следствие. А последното включване на нови детайли беше през 2023 година, когато добавихме опаковките от сокове.
Бихте ли споделили, какъв е казусът при Германия - страната с най-голямата стопанска система в Европа - с действието на Депозитната система?
В Германия в действителност нямат един единствен систематичен оператор (който да прави организацията на депозитната система), при тях системата действа на друг принцип.
Там всеки производител на питиета в пластмасови опековки и/или кенчета би трябвало да се споразумее с търговец " на дребно ", т.е. те нямат промеждутъчен орган или оператор, който да събира данни и да борави с всички такси, които включва тази Депозитна система.
А има ли огромни страни в Европа - които като България - не са въвели още въпросната Депозитна система?
Досега 18 от страните в Европа, включително не членки на Европейски Съюз, са въвели Депозитна система при събиране на отпадъчни опаковки. От огромните дължави в Европа, не въвели още Депозитната система, мога да загатна Испания. Там сега са в развой на подготовка за изберат систематичен оператор за събиране на депозитите.
Другите две огромни страни без депозитна система, са Франция и Италия. Бих споделила, че за Италия не съм доста огромен оптимист, защото нещата с използване на европейското законодателство в тази област вървят малко по-трудно.
Франция обаче, е изцяло ангажирана с " кръговата стопанска система ", те даже одобриха специфичен закон през 2020 година, и като част от този закон, е въвеждането на Депозитна система за събиране на отпадъците от опаковки.
Какво ще кажете за депозитната такса, която ( ще ) се дава на жителите при предаване на употребяваните опаковки от безалкохолни питиета? За България тя е избрана на 20 ст., респективно 10 евроцента. А в други страни какъв е размерът й?
По принцип размерът на депозитната такса би трябвало да стимулира жителите да връщат празните опаковки. Обаче в този аспект, всяка страна би трябвало да пресметна самостоятелно таксата, като има поради фактори като брутен вътрешен артикули и покупателна дарба на популацията. Освен това, би трябвало и да съобрази други фактори, като отбягване на риск от измами, поради на това, че от прилежащи страни би могло да има някакво въздействие.
Така че считам, че 10 евроцента за България е напълно подобаващ размер на депозита (компенсацията).
Що се отнася до размера на депозитната такса в други страни, да вземем за пример: в Словакия е 15 евроцента, в балтийските страни е 10 евроцента, в Румъния - 12 евроцента.
Смятам че, според от икономическото положение на съответната страна, би трябвало да се дефинира размера на депозита.
Г-жо Ларсон, какво най-общо ще препоръчате - въз основа на Вашия опит - за България при въвеждането на Депозитната системата, с изключение на систематичния оператор да е частен?
Освен това което Вие споменахте, за мен е доста значимо, за постигането на добър резултат, системата да бъде добре проектирана, добре проведена, с добра инфраструктура и с положително наблюдаване, т.е. мониторинг.
Според анализите, държавно ръководените системи биха заплашили постигането на по-добри екологични резултати , биха били по-малко финансово ефикасни и не са съвместими с европейското законодателство. Европейският опит демонстрира, че когато промишлеността ръководи депозитната система, тя е транспарантна, самофинансираща се и извънредно ефикасна във връзка с разноските.
Ще получаваме ли скоро отплата за върнати празни пластмасови бутилки?
Въпросната отплата към този момент е избрана на 20 ст. или 10 евроцента, без значение от размера на бутилката
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ