Анна Аберг, Chatham В Бразилия днес започва 30-ата конференция на

Анна Аберг, Chatham

В Бразилия през днешния ден стартира 30-ата конференция на Организация на обединените нации по изменението на климата (COP30). Срещата в град Белем се организира в сериозен миг, белязан от все по-опустошителните последствия от световното стопляне и от надълбоко геополитическо напрежение. Ключов фокус на форума ще бъдат новите национални проекти за климата, финансирането на зеления преход и ориста на изкопаемите горива, а договарянията ще преминат под сянката на повторното отдръпване на Съединени американски щати от Парижкото съглашение.

Конференциите на страните (COP) са годишни срещи, на които страните, подписали Рамковата спогодба на Организация на обединените нации по изменение на климата, разискват общия си отговор на рецесията. Първият подобен конгрес се организира в Берлин през 1995 година, а ротационното председателство тази година се поема от Бразилия, която ще получи щафетата от домакина на COP29 - Азербайджан. За ръководител на срещата е назначен опитният бразилски посланик Андре Араня Кореа до Лаго.

Още по тематиката

Няколко страни-членки спъват Европейска комисия за климатичните хрумвания на идния COP 30 в Бразилия ВЕИ Енергетика / Свят 4 ное 2025 Антиклиматичната атака на Тръмп блокира позицията на Европейски Съюз за COP30 Климат / Анализи / Интервюта, Климат / Екология 22 окт 2025

Значимостта на COP30 произтича директно от Парижкото съглашение от 2015 година, което задължава страните на всеки пет години да показват обновени и по-амбициозни национални проекти за понижаване на излъчванията, известни като " Национално избрани приноси " (NDCs). Именно през 2025 година изтича следващият петгодишен цикъл. Успехът на конференцията в Белем ще се мери значително със съвкупната упоритост на тези нови проекти и до каква степен те приближават света до задачата за ограничение на стоплянето до 1,5°C.

Данните обаче не са окуражаващи. Официалният краен период за подаване на новите проекти беше 10 февруари 2025 година, само че бе пропуснат от 95% от страните, в това число от стопански колоси като Китай и Европейския съюз. Според последния систематизиран отчет на Организация на обединените нации, актуалните задължения биха довели до спад на излъчванията с едвам 5,9% до 2030 година по отношение на равнищата от 2019 година За съпоставяне, научният консенсус изисква понижение от 43% за реализиране на задачата от 1,5°C. Очакванията са, че показаните преди COP30 проекти няма да съумеят да запълнят тази голяма разлика, което слага върху конференцията отговорността да начертае незабавен проект за ускорение на дейностите.

Освен националните цели, на дневен ред ще бъдат и други три основни тематики. На първо място е финансирането. Развиващите се страни се нуждаят от трилиони долари, с цел да осъществят енергийния си преход и да се приспособяват към към този момент неизбежните последствия от измененията. В Белем ще бъде разисквана пътна карта за активизирането на 1,3 трилиона $ годишно до 2035 година от всички вероятни източници. Втората тематика е акомодацията, като се чака да бъдат признати съответни знаци за премерване на напредъка по Глобалната цел за акомодация. Третият, и може би най-спорен въпрос, е преходът от изкопаеми горива. След пробива на COP28 в Дубай, където за пръв път беше реализиран консенсус за подобен преход, в този момент се чака Бразилия да предложи съответна пътна карта за " планувано и заслужено преустановяване на потреблението на изкопаеми горива ".

Всички тези старания обаче са изправени пред съществено предизвикателство - политиката на администрацията на президента Доналд Тръмп. Още в първия си ден на поста той инициира отдръпването на Съединени американски щати от Парижкото съглашение, придружено от унищожаване на екологични регулации, орязване на интернационалната помощ и мощна поддръжка за въгледобивната промишленост. Оттеглянето на най-голямата стопанска система и втори максимален замърсител в света освен забавя прогнозите за понижаване на американските излъчвания, само че и понижава натиска върху други страни да бъдат по-амбициозни. Това, в композиция с орязаните бюджети за помощи за развиване и от други богати страни, подкопава доверието в преговорния развой и заплашва постигането на консенсус в Белем. Въпреки това, досега нито една друга страна не е последвала образеца на Съединени американски щати.