90% от „лекарите, на които вярваме“: Да се въведат ДСГ, но не веднага, а постепенно
Анкета от 10 тематики „ Какъв резистентен модел на опазване на здравето е необходим на България “ беше показана през днешния ден по време на церемонията „ Лекарите, на които имаме вяра “, проведена от „ 24 часа “. Анкетирани са всички членове на лигата „ Лекарите, на които имаме вяра “, министрите на опазването на здравето след 1989 година, ректорите на медицинските университети в България и шефовете на огромните лечебни заведения.
От анкетата излиза наяве, че 75% от 510 интервюирани са „ за “ демонополизация на НЗОК, с цел да има конкуренция, по-голям избор на пациента и по-високо качество на услугата, по-добро финансиране на лечебните заведения и възнаграждение по европейски стандарти на медиците. 25% считат, че би трябвало да остане НЗОК, само че с действителна регулация и надзор.
60% от интервюираните считат, че месечната здравна вноска би трябвало да остане 8%, а 20% са за по-висока вноска, само че покачването да е съгласно инфлацията и Брутният вътрешен продукт на страната, да има персонален избор за спомагателни здравни вноски и да се регламентира понижаване на доплащанията в лечебните заведения и 20% са за стъпково повишаване на вноската над базовата с опция за персонален избор.
90% от участниците в анкетата считат, че би трябвало да се вкарат диагностично-свързаните групи, само че не незабавно, а последователно, а 10% са за финансиране по клинични пътеки, само че съгласно тях те би трябвало да се преизчислят и модернизират. 95% желаят и лечебните заведения да са по-малко на брой, само че да са високотехнологични, а едвам 5% са за опазване на сегашната мрежа от лечебни заведения.
По отношение на това по какъв начин да се образува заплатата на медиците 80% от интервюираните считат, че би трябвало да има базова заплата плюс диференцирано ДМС за принос, 90% желаят базовата заплата да не се обвързва с брой минали пациенти, а 95% - да се поправя с добитата нова подготовка и действителни умения за използване на високотехнологични способи за диагностика и лекуване.
По отношение на Спешната помощ интервюираните декларират, че би трябвало да се обезпечат съвременни реанимобили и въздушни линейки; да има съответно заплащате на целия персонал; всяка болница да има Спешна помощ и построена транспортна система; автоматизирана денонощна осведомителна система за свободните места в болници; ясно разграничение на незабавната от неотложната помощ; пълномощия за налагане на наказания за подправени сигнали и показания; парамедиците да са в колите за спешна помощ, а лекарите – в лечебните заведения и на място единствено при незабавни инциденти; да има съответни протоколи за поддържане на виталните индикатори на пациентите.
Анкетираните са показали 10 правила за усъвършенстване на работата на персоналните лекари и системата за профилактични прегледи. Според тях цялата система би трябвало да е дигитализирана; да няма ограничавания за посоки при специалисти; да има по-малко документи предвид на повече време за квалификация; по-голямо финансиране на профилактичните и скрининговите прегледи. Медиците оферират да се трансформират в този момент заложените наказания при непровеждане на профилактични прегледи, като градират от санкции, загуба на осигурителни права и следващо 100% възнаграждение на лекуването от страна на пациента. Необходими са дейни осведомителни акции за профилактика, а системата да се либерализира против недостига на фрагменти, оферират още интервюираните. Останалите три правила са лечебните заведения да могат да назначават персонални лекари за 24-часово обезпечаване на медицински грижи на едно място; стимулиране на сдружаването в групови практики и 2,8% от разноските за опазване на здравето да са за профилактика.
Участниците в анкетата са дали и оферти за възстановяване на лекарствената политика, измежду които са ясни правила при изписване на новаторските скъпи медикаменти или евтините генерични медикаменти; действително настояща възбрана дистрибуторът на медикаменти и аптеката да не са благосъстоятелност на едно и също физическо или юридическо лице; включването на нови лекарства би трябвало да става единствено след явен разбор на изгодата и цената на продукта; редуциране на времето за достъп до нововъведения на пациента; всички медикаменти, заплащани от НЗОК, да са обект на централизирани електронни търгове; да отпадне вътрешното и външното референтно ценообразуване и да се мисли за цялостно прекосяване към генерична положителна листа, заплащана от НЗОК.
От анкетата излиза наяве, че 75% от 510 интервюирани са „ за “ демонополизация на НЗОК, с цел да има конкуренция, по-голям избор на пациента и по-високо качество на услугата, по-добро финансиране на лечебните заведения и възнаграждение по европейски стандарти на медиците. 25% считат, че би трябвало да остане НЗОК, само че с действителна регулация и надзор.
60% от интервюираните считат, че месечната здравна вноска би трябвало да остане 8%, а 20% са за по-висока вноска, само че покачването да е съгласно инфлацията и Брутният вътрешен продукт на страната, да има персонален избор за спомагателни здравни вноски и да се регламентира понижаване на доплащанията в лечебните заведения и 20% са за стъпково повишаване на вноската над базовата с опция за персонален избор.
90% от участниците в анкетата считат, че би трябвало да се вкарат диагностично-свързаните групи, само че не незабавно, а последователно, а 10% са за финансиране по клинични пътеки, само че съгласно тях те би трябвало да се преизчислят и модернизират. 95% желаят и лечебните заведения да са по-малко на брой, само че да са високотехнологични, а едвам 5% са за опазване на сегашната мрежа от лечебни заведения.
По отношение на това по какъв начин да се образува заплатата на медиците 80% от интервюираните считат, че би трябвало да има базова заплата плюс диференцирано ДМС за принос, 90% желаят базовата заплата да не се обвързва с брой минали пациенти, а 95% - да се поправя с добитата нова подготовка и действителни умения за използване на високотехнологични способи за диагностика и лекуване.
По отношение на Спешната помощ интервюираните декларират, че би трябвало да се обезпечат съвременни реанимобили и въздушни линейки; да има съответно заплащате на целия персонал; всяка болница да има Спешна помощ и построена транспортна система; автоматизирана денонощна осведомителна система за свободните места в болници; ясно разграничение на незабавната от неотложната помощ; пълномощия за налагане на наказания за подправени сигнали и показания; парамедиците да са в колите за спешна помощ, а лекарите – в лечебните заведения и на място единствено при незабавни инциденти; да има съответни протоколи за поддържане на виталните индикатори на пациентите.
Анкетираните са показали 10 правила за усъвършенстване на работата на персоналните лекари и системата за профилактични прегледи. Според тях цялата система би трябвало да е дигитализирана; да няма ограничавания за посоки при специалисти; да има по-малко документи предвид на повече време за квалификация; по-голямо финансиране на профилактичните и скрининговите прегледи. Медиците оферират да се трансформират в този момент заложените наказания при непровеждане на профилактични прегледи, като градират от санкции, загуба на осигурителни права и следващо 100% възнаграждение на лекуването от страна на пациента. Необходими са дейни осведомителни акции за профилактика, а системата да се либерализира против недостига на фрагменти, оферират още интервюираните. Останалите три правила са лечебните заведения да могат да назначават персонални лекари за 24-часово обезпечаване на медицински грижи на едно място; стимулиране на сдружаването в групови практики и 2,8% от разноските за опазване на здравето да са за профилактика.
Участниците в анкетата са дали и оферти за възстановяване на лекарствената политика, измежду които са ясни правила при изписване на новаторските скъпи медикаменти или евтините генерични медикаменти; действително настояща възбрана дистрибуторът на медикаменти и аптеката да не са благосъстоятелност на едно и също физическо или юридическо лице; включването на нови лекарства би трябвало да става единствено след явен разбор на изгодата и цената на продукта; редуциране на времето за достъп до нововъведения на пациента; всички медикаменти, заплащани от НЗОК, да са обект на централизирани електронни търгове; да отпадне вътрешното и външното референтно ценообразуване и да се мисли за цялостно прекосяване към генерична положителна листа, заплащана от НЗОК.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ