Колко дълго ще издържи Ердоган?
Анкара настойчиво продължава посредническите си старания сред Москва и Киев за превъзмогване на най-тежката украинска рецесия.
Турският външен министър Мевлют Чавушоглу след посещаване в съветската столица отпътува за Лвов, където организира диалози с украинския си сътрудник Дмитрий Кулеба. На собствен ред президентът Реджеп Тайип Ердоган, по време на телефонен диалог с съветския президент Владимир Путин, предложи да се проведат диалози с украинския президент Владимир Зеленски в Анкара или Истанбул.
В същото време турската страна, без да рапортува детайлности по договарянията, приказва за „ нови шансове за преустановяване на огъня в Украйна “. „ Възможно е спокойно съглашение. Сега единственият въпрос е по кое време и по какъв начин ще бъде постигнато”, споделя представителят на турския президент Ибрахим Калън. В същото време Анкара по едно и също време се пробва да играе на по-широк фронт.
Калън в изявление за The New York Times прикани Запада да „ чуе доводите на Русия, тъй като след украинската рецесия би трябвало да се сътвори нова архитектура за сигурност сред Русия и западния блок “. И в случай че единствено, както счита Чавушоглу, Москва се съгласи с предлагането на Киев да одобри Турция като един от гарантите на сигурността на Украйна, Анкара може да чака да получи „ регистрация “ в препоръчаната нова архитектура за сигурност.
Русия не отхвърля сходни старания на Турция. По-рано съветският външен министър Сергей Лавров сподели, че „ Москва прави оценка напъните на Анкара за разрешаване на рецесията в Украйна, макар че позициите на Русия и Турция по този въпрос не съответстват “. Естествено, Русия схваща, че Турция се стреми да усъвършенства статута си, систематичната си роля в света.
Но и не й пречи, осъзнавайки, че даже занимавайки се с на пръв взор, чисто мироопазваща щедрост. Анкара се стреми да взема решение характерните си национални задания. Посредническата позиция, която заема, й дава опция да се изясни на западните сътрудници за какво Турция не желае да гори мостовете с Москва и Киев.
Анкара демонстрира, че от една страна е самостоятелен състезател, а от друга загатва на Запада, че може да работи и на нейна страна. Турция също не се интересува от милитаризацията на Източна Европа, защото се притеснява от възможна смяна в салдото на силите в района не в нейна изгода.
В същото време като цяло тя се пробва да отклони Москва от дейностите й, защото не е заинтересувана от цялостното осъществяване от страна на Русия на задачите на продължаващата специфична интервенция в Украйна.
В тази връзка специалисти, близки до турското държавно управление, считат, че в случай че Москва успее в Украйна, „ малко евентуално е страната да остане във типа, в който съществува “ и настояват, че турската дипломация, в контактите с Москва и Киев, се пробва се да реализира сюжета на украински неутралитет „ по шведски “.
Подобен ход на събитията надали е допустим или даже недопустим за Русия, само че обстановката е прекомерно пластична, прекомерно изменчива, прекомерно подвластна от доста фактори, в това число справедливи.
Днес се приказва и написа доста за това, че Турция и Русия са комплицирани сътрудници с сложна история на връзките. Но те имат и доста общо. Подобно на Русия, Турция претърпява тектоничен политически потрес при започване на 20-ти век, губейки статута си на империя. Подобно на Москва, Анкара претърпя различен политически потрес на границата сред 20-и и 21-ви век, когато се опита съществено да се интегрира в Западния /европейски/ дом, само че откри, че не й е разрешено влизането по-далеч от коридора на антрето.
Появява се завладяващ абсурд: решителният опит на Русия да възвърне стратегическото си достолепие обективно дава на Турция същия късмет. Но казусът е, че на Анкара ще бъде мъчно да заема " уравновесена позиция " във връзка с украинската рецесия за дълго време, защото груповият Запад надали ще разреши на турския транспортен съд да се люлее на международните дипломатически талази.
Натискът върху Ердоган се ускорява. Пентагонът удостовери, че Вашингтон договаря с Анкара за изпращане на съветските С-400 в Киев в подмяна на връщането на Турция към американската стратегия за изтребители от пето потомство F-35 и премахването на глобите. Подобно деяние се подхваща, макар че според съглашението Анкара няма право да трансферира С-400 на трета страна без единодушието на Русия.
Според специалисти обаче, полемиката към С-400 демонстрира, че тази тематика се връща в дневния ред на американо-турските връзки в светлината на събитията в Украйна. В тази връзка " Ню Йорк Таймс " твърди, че Белият дом заплашва да включи Ердоган " в обединен лист със наказания дружно с Путин ", с цел да го принуди да върви по острието на бръснача. Ердоган се държи. Но по-нататъшната му политика и дейности ще се дефинират значително от хода на събитията в самата Украйна.
Превод: ЕС
Турският външен министър Мевлют Чавушоглу след посещаване в съветската столица отпътува за Лвов, където организира диалози с украинския си сътрудник Дмитрий Кулеба. На собствен ред президентът Реджеп Тайип Ердоган, по време на телефонен диалог с съветския президент Владимир Путин, предложи да се проведат диалози с украинския президент Владимир Зеленски в Анкара или Истанбул.
В същото време турската страна, без да рапортува детайлности по договарянията, приказва за „ нови шансове за преустановяване на огъня в Украйна “. „ Възможно е спокойно съглашение. Сега единственият въпрос е по кое време и по какъв начин ще бъде постигнато”, споделя представителят на турския президент Ибрахим Калън. В същото време Анкара по едно и също време се пробва да играе на по-широк фронт.
Калън в изявление за The New York Times прикани Запада да „ чуе доводите на Русия, тъй като след украинската рецесия би трябвало да се сътвори нова архитектура за сигурност сред Русия и западния блок “. И в случай че единствено, както счита Чавушоглу, Москва се съгласи с предлагането на Киев да одобри Турция като един от гарантите на сигурността на Украйна, Анкара може да чака да получи „ регистрация “ в препоръчаната нова архитектура за сигурност.
Русия не отхвърля сходни старания на Турция. По-рано съветският външен министър Сергей Лавров сподели, че „ Москва прави оценка напъните на Анкара за разрешаване на рецесията в Украйна, макар че позициите на Русия и Турция по този въпрос не съответстват “. Естествено, Русия схваща, че Турция се стреми да усъвършенства статута си, систематичната си роля в света.
Но и не й пречи, осъзнавайки, че даже занимавайки се с на пръв взор, чисто мироопазваща щедрост. Анкара се стреми да взема решение характерните си национални задания. Посредническата позиция, която заема, й дава опция да се изясни на западните сътрудници за какво Турция не желае да гори мостовете с Москва и Киев.
Анкара демонстрира, че от една страна е самостоятелен състезател, а от друга загатва на Запада, че може да работи и на нейна страна. Турция също не се интересува от милитаризацията на Източна Европа, защото се притеснява от възможна смяна в салдото на силите в района не в нейна изгода.
В същото време като цяло тя се пробва да отклони Москва от дейностите й, защото не е заинтересувана от цялостното осъществяване от страна на Русия на задачите на продължаващата специфична интервенция в Украйна.
В тази връзка специалисти, близки до турското държавно управление, считат, че в случай че Москва успее в Украйна, „ малко евентуално е страната да остане във типа, в който съществува “ и настояват, че турската дипломация, в контактите с Москва и Киев, се пробва се да реализира сюжета на украински неутралитет „ по шведски “.
Подобен ход на събитията надали е допустим или даже недопустим за Русия, само че обстановката е прекомерно пластична, прекомерно изменчива, прекомерно подвластна от доста фактори, в това число справедливи.
Днес се приказва и написа доста за това, че Турция и Русия са комплицирани сътрудници с сложна история на връзките. Но те имат и доста общо. Подобно на Русия, Турция претърпява тектоничен политически потрес при започване на 20-ти век, губейки статута си на империя. Подобно на Москва, Анкара претърпя различен политически потрес на границата сред 20-и и 21-ви век, когато се опита съществено да се интегрира в Западния /европейски/ дом, само че откри, че не й е разрешено влизането по-далеч от коридора на антрето.
Появява се завладяващ абсурд: решителният опит на Русия да възвърне стратегическото си достолепие обективно дава на Турция същия късмет. Но казусът е, че на Анкара ще бъде мъчно да заема " уравновесена позиция " във връзка с украинската рецесия за дълго време, защото груповият Запад надали ще разреши на турския транспортен съд да се люлее на международните дипломатически талази.
Натискът върху Ердоган се ускорява. Пентагонът удостовери, че Вашингтон договаря с Анкара за изпращане на съветските С-400 в Киев в подмяна на връщането на Турция към американската стратегия за изтребители от пето потомство F-35 и премахването на глобите. Подобно деяние се подхваща, макар че според съглашението Анкара няма право да трансферира С-400 на трета страна без единодушието на Русия.
Според специалисти обаче, полемиката към С-400 демонстрира, че тази тематика се връща в дневния ред на американо-турските връзки в светлината на събитията в Украйна. В тази връзка " Ню Йорк Таймс " твърди, че Белият дом заплашва да включи Ердоган " в обединен лист със наказания дружно с Путин ", с цел да го принуди да върви по острието на бръснача. Ердоган се държи. Но по-нататъшната му политика и дейности ще се дефинират значително от хода на събитията в самата Украйна.
Превод: ЕС
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ