Анжела Димчева: Идентичността се поддържа от класиката
Анжела Димчева
Наскоро се чуха отзиви от избрани университетски среди, че литературата не е музей. Разбирай, че типичен създатели би трябвало да бъдат тихомълком отстранени, с цел да влязат в учебниците хранениците на Сорос... Няма да акцентирам безчет причини в опровержение на тази нелепост, а единствено ще осветля общоизвестния факт, че националната еднаквост на всяка европейска страна се крепи на езиковото и литературно завещание, което нациите съхраняват от епохи и съблюдават правилата за ненакърняване на културните си светини. Припомням, че първият прочут закон за авторското право е в Англия от 1709 година и се отнася за книгите. Преди три века англичаните са осъзнали кое е в основата на държавността. Би трябвало запазването на българския език и класическите мостри на литературата ни да е главен приоритет на културната политика в 21. век.
Следвайки народностния дух, характерно българския нюанс и хуманистичните послания в творчеството на наши създатели, съдействали за високото естетическо равнище на родната книжовност, Съюзът на българските писатели стартира издаването на поредицата „ Български класици “, която е подкрепена финансово от Министерство на културата.
Първите три книги се посвещават на годишнините от рождението на Николай Лилиев (140 години), Валери Петров (105 години) и Любомир Левчев (90 години). Изданията са първокласни и доближават до читателите с помощта на издателство „ Български публицист “ – съставители и редактори са Боян Ангелов и Анжела Димчева, съвършеното оформление е дело на дизайнера Благой Иванов. Всяко томче е обогатено с архивни фотоси от живота на съответния публицист.
„ Ридаят скръбни ветрове “ е заглавието на книгата с определени творби на Николай Лилиев, а архивните снимки са предоставени от Националния книжовен музей. Включени са най-известните стихотворения на Лилиев, няколко настоящи с тематиката си есета, както и обстоен идейно-стилов разбор за неговата кристална по мелодичност лирика от проф. Симеон Янев.
Лирика от Валери Петров е събрана под заглавието „ Гостът “. Известно е, че сътвореното от този наш класик надвишава 9 тома, по тази причина съставителят е избрал произведения с интровертен, изповеден рисунък, писани в разнообразни интервали. Но благосъстоянието на тематики, хрумвания, случки, разговори, монолози и поетически похвати е толкоз впечатляващо, че показва поезията на В. Петров по един вълнуващ метод. Приложението с архивни фотоси е дело напълно на проф. Иво Хаджимишев, а фотографията, употребена за корицата, е уникат – разгласява се за първи път.
Личността на Любомир Левчев изгрява от корицата по едно и също време с портрета му от Дора Бонева и с неговото емблематично верую „ Аз, който не избягах от Помпей “. Томът стартира с едноименното стихотворение и включва 90 стиховидения от разнообразни интервали. Добавени са два послеслова, подборка от критически мнения, архивни фотоси и последното изявление на Левчев – 6 месеца преди кончината му, обещано за вестник „ Труд “ (16 март 2019 г.). Когато читателят разгърне страниците, ще се натъкне освен на текстовете на обичани песни, само че и на станали крилати изречения негови афористични стихове: „ Който не е подготвен да почине – той към този момент е мъртъв “; „ Дайте всекиму да е популярен! А на мене отново да съм неразбираем “; „... Властта удесеторява човешките пороци “; „ Мечтата принадлежи на оня, който може да почине за нея “; „ Само всемирът и любовта свършват до безкрайност “; „ Не си купувай независимост. И в никакъв случай не я продавай “.
С поредицата „ Български класици “ екипът на издателството си слага амбициозната задача да потвърди, че „ музейността “ като еманация на литературно завещание е скъпа. Нека не я зачертаваме с лека ръка.
