Кристиан Захариев: Анимацията не е жанр, а вид кино
Анимацията не е род, а тип кино. Това е просто медия, сравнима с игралното и с документалното кино и е едно от трите типа кино. Това сподели в предаването " Сториборд " на Радио " Фокус " аниматорът Кристиан Захариев.
По думите му с изключение на детските анимации има и анимирани филми, които разискват съществени тематики, като ни дават опция да погледнем под различен ъгъл на тези неща, без да ги омаловажават по никакъв метод. Изкуството в тези анимации неведнъж те натоварва, само че след изживения катарзис преосмисляш значими неща за света и за себе си. Често и тематиката в тези филми е много сложна тематика за обрисуване. " Някак си окото на фена възприема по-лесно ужасите и насилието когато е стилизирано по някакъв метод, има някаква конвенционалност, като известния " Валс с Башир “ (Waltz with Bashir), който просто се пробва да ни спести ужасите на войната и ни демонстрира много стилизирана версия на цялото нещо, “ разясни той.
Пример за такава анимация е филмът " Персеполис “ (Persepolis) от 2007 година, който е основан на графичен разказ на режисьора Маржан Сатрапи, в който се споделя за детството на едно момиченце в Иран през 80-те с всички канони на системата, които я държат в клетката. " Интересното на кино лентата е, че той е в една черно-бяла хармония, която е доста стилизирана, също както и комиксът е в тази хармония. Във кино лентата се засягат тематики като депресията, меланхолията към дома, носталгия, тематики като самоубийство – все значими тематики. “. Друг образец за филм, който също се занимава с много сложни и неуместни тематики, е филмът " Мери и Макс “ (Mary and Max) – австралийски анимационен филм от 2009 година на режисьора Адам Елиът. " Филмът е превъзходен, stop-motion анимация, която преглежда тематики, като аутизъм, като синдром на Аспергер, меланхолия, тормоз, алкохолизъм – супер неприятни неща, и ги преглежда по един мегаплавен и гальовен, даже внимателен метод. И макар че има черен комизъм в него, във кино лентата се усеща обичта на създателя към персонажите. “
Според Кристиан Захариев в stop-motion анимацията има доста по-особена хармония, която нормално се избира за истории, които са по-реалистични, по-близки до действителността. Едно от известните студия за анимация – cтудио " Лайка “, специализирало се в stop-motion анимацията, придобива популярност с няколко пълнометражни кино лентата, част от които са: " Коралайн и тайната на огледалото “ (Coraline), режисиран от Хенри Селик, разискващ извънредно мрачни тематики, свързани със фамилните връзки, както и " ПараНорман “ (ParaNorman), " Кубо и пътят на самурая “ (Kubo and the Two Strings).
Следващото заглавие и образец за добър анимационен пълнометражен филм е едно артхаус предложение, което се споделя The Wolf House (La casa lobo) или " Къщата на вълка “ на чилийските режисьори Кристобал Леон и Хоакин Косиня, които насочат послания посредством остаряла история, разказана по нов метод. " Далеч не става дума за приказки, тук става дума за доста страшни неща, само че в основата на описа в действителност стои приказката за трите прасенца и вълка, което е неповторимо употребявано в този случай. Има доста забавен метод, тъй като се рисува върху стените на къща, която създателите са избрали, с цел да опишат историята, и в действителност минаваме от двуизмерно изображение в триизмерно – нещо, което леко припомня нa Дейвид Линч като чувство и като въодушевление, “ изясни аниматорът.
Кристиан Захариев предложи и един късометражен филм " Райън “ (Ryan) от 2004 година, който е хибриден сред писмено и анимационно кино, основан и режисиран от Крис Ландрет. Във кино лентата се споделя за възхода и падението на канадския аниматор Райън Ларкин, получил " Оскар “ за анимационния си филм Walking, който след това пропада и се алкохолизира. Филмът съставлява диалог с Райън Ларкин, сниман с камера, като анимацията е употребена, с цел да покаже разпадането и саморазрухата на личността. " Използвани са типично анимационни метафори: виждаме разпада на фигурата му, първоначално лицето му става на половина, да вземем за пример в един миг виждаме по какъв начин термосът, в който си носи уиски, се пробва да го извика, губи контура си в един миг. “
По думите му с изключение на детските анимации има и анимирани филми, които разискват съществени тематики, като ни дават опция да погледнем под различен ъгъл на тези неща, без да ги омаловажават по никакъв метод. Изкуството в тези анимации неведнъж те натоварва, само че след изживения катарзис преосмисляш значими неща за света и за себе си. Често и тематиката в тези филми е много сложна тематика за обрисуване. " Някак си окото на фена възприема по-лесно ужасите и насилието когато е стилизирано по някакъв метод, има някаква конвенционалност, като известния " Валс с Башир “ (Waltz with Bashir), който просто се пробва да ни спести ужасите на войната и ни демонстрира много стилизирана версия на цялото нещо, “ разясни той.
Пример за такава анимация е филмът " Персеполис “ (Persepolis) от 2007 година, който е основан на графичен разказ на режисьора Маржан Сатрапи, в който се споделя за детството на едно момиченце в Иран през 80-те с всички канони на системата, които я държат в клетката. " Интересното на кино лентата е, че той е в една черно-бяла хармония, която е доста стилизирана, също както и комиксът е в тази хармония. Във кино лентата се засягат тематики като депресията, меланхолията към дома, носталгия, тематики като самоубийство – все значими тематики. “. Друг образец за филм, който също се занимава с много сложни и неуместни тематики, е филмът " Мери и Макс “ (Mary and Max) – австралийски анимационен филм от 2009 година на режисьора Адам Елиът. " Филмът е превъзходен, stop-motion анимация, която преглежда тематики, като аутизъм, като синдром на Аспергер, меланхолия, тормоз, алкохолизъм – супер неприятни неща, и ги преглежда по един мегаплавен и гальовен, даже внимателен метод. И макар че има черен комизъм в него, във кино лентата се усеща обичта на създателя към персонажите. “
Според Кристиан Захариев в stop-motion анимацията има доста по-особена хармония, която нормално се избира за истории, които са по-реалистични, по-близки до действителността. Едно от известните студия за анимация – cтудио " Лайка “, специализирало се в stop-motion анимацията, придобива популярност с няколко пълнометражни кино лентата, част от които са: " Коралайн и тайната на огледалото “ (Coraline), режисиран от Хенри Селик, разискващ извънредно мрачни тематики, свързани със фамилните връзки, както и " ПараНорман “ (ParaNorman), " Кубо и пътят на самурая “ (Kubo and the Two Strings).
Следващото заглавие и образец за добър анимационен пълнометражен филм е едно артхаус предложение, което се споделя The Wolf House (La casa lobo) или " Къщата на вълка “ на чилийските режисьори Кристобал Леон и Хоакин Косиня, които насочат послания посредством остаряла история, разказана по нов метод. " Далеч не става дума за приказки, тук става дума за доста страшни неща, само че в основата на описа в действителност стои приказката за трите прасенца и вълка, което е неповторимо употребявано в този случай. Има доста забавен метод, тъй като се рисува върху стените на къща, която създателите са избрали, с цел да опишат историята, и в действителност минаваме от двуизмерно изображение в триизмерно – нещо, което леко припомня нa Дейвид Линч като чувство и като въодушевление, “ изясни аниматорът.
Кристиан Захариев предложи и един късометражен филм " Райън “ (Ryan) от 2004 година, който е хибриден сред писмено и анимационно кино, основан и режисиран от Крис Ландрет. Във кино лентата се споделя за възхода и падението на канадския аниматор Райън Ларкин, получил " Оскар “ за анимационния си филм Walking, който след това пропада и се алкохолизира. Филмът съставлява диалог с Райън Ларкин, сниман с камера, като анимацията е употребена, с цел да покаже разпадането и саморазрухата на личността. " Използвани са типично анимационни метафори: виждаме разпада на фигурата му, първоначално лицето му става на половина, да вземем за пример в един миг виждаме по какъв начин термосът, в който си носи уиски, се пробва да го извика, губи контура си в един миг. “
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ