Съпрузи от Велико Търново отглеждат сираци вече 13 години
Ани и Марин Дриндолови дават дом и любов на деца, лишени от родителска грижа
Да обичаш и да се грижиш за дете като за свое, въпреки да нямаш биологична връзка с него, е движещата мощ за Ани и Марин Дриндолови от Велико Търново. Съпрузите се трансфораха в едно от първите приемни фамилии в района още при започване на държавната самодейност за настаняване на деца, лишени от родителска грижа, в домашна конюнктура.
Вече 13 години те се грижат за приемни деца, като споделят, че непрекъснатият шум на малчуганите ги прави щастливи и ги кара да се усещат постоянно млади. В момента се грижат за момиченце на нежната възраст от един месец, чиято майка се е отказала от бебето в родилното поделение.
" Това беше една огромна фантазия, която ни се сбъдна. Не го одобряваме като работа, а като зареждане с положителна сила. Чувстваме се млади около децата и се радваме, когато дете, което сме отглеждали, поеме по своя път и си откри щастието ", споделя 57-годишната Ани.
От санитарка до приемна майка
Преди да стане приемна майка, Ани е работила като санитарка. Обгрижването на сирачета ѝ носи благословията да чува думата " мамо " всеки ден. Със брачна половинка си Марин имат личен наследник на 35 години с висше обучение по обществена педагогика, който е приветствал концепцията за приемните деца.
Дълго време се грижели за приемните деца в жилището си в остарялата столица, само че наскоро се преместили в близо село. Там имат хубава къща с двор, където малчуганите могат да тичат на воля и успокоение. Казват, че имат играчки, които могат да стигнат за деца от 10 детски градини.
Грижа от най-ранна възраст
Настоящето им подопечно - момиченце на един месец, е получено от тях, когато е било на 14 дни. Сега грижите са свързани с хранене на всеки два часа, промяна на памперси, пеене на приспивни песни და разходка, когато времето е уместно.
" Прекрасно е, когато получаваме бебета. Така можем да ги възпитаме от допустимо най-ранна възраст. Имали сме още едно толкоз малко дете, като то беше недоносено даже. Осиновиха го, когато навърши годинка ", показа Ани.
Връзка за цялостен живот
Двамата със брачна половинка си поддържат връзка с всички деца, които са отглеждали. На потегляне им подаряват диск със фотоси и видеа от общия им живот, като резервират копие и за тях.
" Чуваме се по телефона с всички деца. Пращат ни фотоси. Виждаме по какъв начин се трансформират в почтени младежи, със постоянна ценностна система и кураж да следват фантазиите си ", споделя Марин.
Дриндолови са безапелационни, че ще продължат да се грижат за сирачета, до момента в който имат сили. Съветват всички, които се двоумят дали да се насочат към приемната грижа, просто да го създадат, тъй като това носи прелестна сила в дома и нов живот.
Да обичаш и да се грижиш за дете като за свое, въпреки да нямаш биологична връзка с него, е движещата мощ за Ани и Марин Дриндолови от Велико Търново. Съпрузите се трансфораха в едно от първите приемни фамилии в района още при започване на държавната самодейност за настаняване на деца, лишени от родителска грижа, в домашна конюнктура.
Вече 13 години те се грижат за приемни деца, като споделят, че непрекъснатият шум на малчуганите ги прави щастливи и ги кара да се усещат постоянно млади. В момента се грижат за момиченце на нежната възраст от един месец, чиято майка се е отказала от бебето в родилното поделение.
" Това беше една огромна фантазия, която ни се сбъдна. Не го одобряваме като работа, а като зареждане с положителна сила. Чувстваме се млади около децата и се радваме, когато дете, което сме отглеждали, поеме по своя път и си откри щастието ", споделя 57-годишната Ани.
От санитарка до приемна майка
Преди да стане приемна майка, Ани е работила като санитарка. Обгрижването на сирачета ѝ носи благословията да чува думата " мамо " всеки ден. Със брачна половинка си Марин имат личен наследник на 35 години с висше обучение по обществена педагогика, който е приветствал концепцията за приемните деца.
Дълго време се грижели за приемните деца в жилището си в остарялата столица, само че наскоро се преместили в близо село. Там имат хубава къща с двор, където малчуганите могат да тичат на воля и успокоение. Казват, че имат играчки, които могат да стигнат за деца от 10 детски градини.
Грижа от най-ранна възраст
Настоящето им подопечно - момиченце на един месец, е получено от тях, когато е било на 14 дни. Сега грижите са свързани с хранене на всеки два часа, промяна на памперси, пеене на приспивни песни და разходка, когато времето е уместно.
" Прекрасно е, когато получаваме бебета. Така можем да ги възпитаме от допустимо най-ранна възраст. Имали сме още едно толкоз малко дете, като то беше недоносено даже. Осиновиха го, когато навърши годинка ", показа Ани.
Връзка за цялостен живот
Двамата със брачна половинка си поддържат връзка с всички деца, които са отглеждали. На потегляне им подаряват диск със фотоси и видеа от общия им живот, като резервират копие и за тях.
" Чуваме се по телефона с всички деца. Пращат ни фотоси. Виждаме по какъв начин се трансформират в почтени младежи, със постоянна ценностна система и кураж да следват фантазиите си ", споделя Марин.
Дриндолови са безапелационни, че ще продължат да се грижат за сирачета, до момента в който имат сили. Съветват всички, които се двоумят дали да се насочат към приемната грижа, просто да го създадат, тъй като това носи прелестна сила в дома и нов живот.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ