Тъгата има своето име - Англия!
Англия загуби трагично от Испания с 1:2 и не съумя да завоюва първата си европейска купа. " Трите лъва " са международни първенци от 1966 година, само че в никакъв случай не са стъпвали на европейския връх. Всъщност след домашния мондиал от преди 58 години британците не могат да завоюват нищо значително на интернационалната сцена, а мнозина отдават това на ориста. Във финала против Германия на " Уембли " през 1966-а беше зачетен гол за островитяните, който съгласно мнозина е неточен, защото топката не е минала голлинията.
При резултат 2:2 и 11 минути от началото на първото продължение, англичанинът Джеф Хърст насочва мощен удар към вратата, който внезапно се отбива от напречната греда, удря се в земята и по-късно се завърта обратно от задачата. Има няколко момента на колебливост от основния рефер - швейцарецът Готфрид Диенст, преди да забележи, че Тофик Бахрамов, който е непряк арбитър в тази половина на игрището, му алармира, че попадението е постоянно. В последна сметка Диенст присъжда гол за " трите лъва ".
Решението за присъждането на третия гол за Англия към момента се разисква и надали в миналото ще се успокоят пристрастеностите що се касае до този миг. На Албиона постоянно се счита, че решението е вярно, до момента в който в Германия постоянно се споделя, че Бахрамов е позволил неточност и по този метод тя е влезнала в немския национален език, защото всяка обстановка, в която топка удря напречната греда и се отразява надолу, кацайки директно преди или зад голлинията, се разказва като " Wembley-Tor ".
Както и да е - минало-заминало.
Фактът е, че Англия стана първият тим, който губи два следващи финала на европейско състезание. През 2021 година британците отстъпиха след дузпи на Италия. Тогава те още веднъж бяха водени от Гарет Саутгейт, който пък е първият треньор, изгубил два следващи еврофинала.
" Испания беше най-хубавият тим в шампионата. Не можахме да владеем задоволително дълго топката, а това е наложително, с цел да имаш триумф против иберийците. Тъжно ми е поради момчетата, които бяха невероятни. Гордея се с всичко, което футболистите направиха. Малко не ни стигна ", разяснява след срещата в Берлин Саутгейт, който е един от огромните грешници през 1996-а, когато на тогавашното европейско състезание островитяните отпадат след осъществяване на дузпи от... Германия.
Новият европейски първенец Испания зае своето място в историята. Това е четвърта купа за " ла хала " в изданието на шампионата на Стария континент след 1964-а, 2008-а и 2012-а година. По този метод " ла роха " еднолично излезе на върха във безконечната класация на европейските първенци, изпреварвайки Германия, с чийто отбор деляха върха с по три европейски трофея.
От изиграните общо пет край на европейски шампионати, Испания има единствено една загуба - през 1984 година от Франция.
За Испания към този момент стана въпрос по кое време е спечелила купите си, само че кои са другите призьори, докоснали се до славата?
С три купи е Германия (1972 година, 1980 година, 1996 г.), а по две имат Италия (1968-а, 2020-а), Франция (1984 година, 2000 г.), а с по една са – Съюз на съветските социалистически републики (1960 г.), Чехословакия (1976-а), Нидерландия (1988 г.), Дания (1992 г.), Гърция (2004-а) и Португалия (2016-а).
Футболистите на Луис де ла Фуенте направиха и връх за най-вече маркирани голове на финали на европейско състезание. " Фуриите " вкараха общо 15 попадения.
В груповата фаза те подчиниха поредно Хърватия (3:0), Италия (1:0) и Албания (1:0).
На осминафиналите испанците отстраниха Грузия след триумф с 4:1, по-късно надделяха трагично домакина Германия с 2:1 след продължения, а на полуфиналите отстраниха Франция след победа с 2:1.
Друг любопитен факт е, че Испания за първи път победи Англия на европейско състезание. През 1980 година " трите лъва " завоюваха с 2:1, а през 1996-а двата отбора направиха нулево тъждество.На Екологичен потенциал 2024 испанците победиха четири тима, които са ставали международни първенци - Италия, Германия, Франция и Англия.
И тук надвисва въпросът - в действителност ли Хари Кейн е анатемосан? 545 мача, седем тима. 78 опита за продобиване на трофей. Шест финала. Нула победи. Нула гола. Нула асистенции.
Повече жълти картони във финалите, в сравнение с удари в задачата - нула трофея.
" Та той не може да завоюва и Johnstone paint trophy, даже и да играе в по-ниските лиги на Англия ", майтапят се зевзеци.
Представяте ли си да сте на мястото на Хари Кейн? Той загуби два финала за " Карабао къп " (2015 година и 2021-а), загуби финала на Шампионската лига (2019-а), отстъпи на финала на европейското състезание през 2020-а, загуби Суперкупата на Германия (2023 г.), в първата си година в Байерн клубът сдаде и купа си от 12 години насам, а в този момент падна и финала на шампионата на Стария континент...
Преди финалния конфликт Хари Кейн съобщи, че би " заменил всичко " в досегашната си кариера, с цел да помогне на Англия да завоюва европейското.
Нападателят на Байерн Мюнхен е един от най-хубавите изпълнители на своето потомство, само че към момента не е спечелил трофей за тима на 30-годишна възраст, макар че стана водещ голмайстор на Тотнъм за всички времена и се реалокира в Германия предходната година.
" Не е загадка, че не съм печелил екипен трофей и с всяка минала година съм все по-мотивиран да трансформира това. Срещу Испания имам шанса да печеля една от най-големите купи, които в миналото можеш да вдигнеш, и да вляза в историята с моята нация. Без подозрение бих заменил всичко, което съм направил в кариерата си, с цел да имам специфична вечер в неделя ", призна Кейн.
След дуела на " Олимпиащадион " селекционерът на Англия Гарет Саутгейт стоеше имобилен и самичък със своите мисли, до момента в който пред него и играчите му на историческия стадион в Берлин се разпростра позната сцена.
Кадрите на още една история за героично проваляне на Англия към този момент се въртяха, до момента в който Испания празнуваше изцяло заслужена победа.
За Саутгейт това беше четвърти следващ огромен шампионат, в който Англия стигна до край, само че още един път се оказа прекомерно близо, само че не задоволително покрай триумфа – тематика, която се повтаря през осемте му години като народен селекционер.
Може да звучи сурово да се опише Саутгейт и Англия като " половин треньор " и " половин тим ", само че непрекъснатата некадърност да се приближат до заветния триумф в такива моменти, както се случи и в този шампионат, ги прави уязвими на такива обвинявания.
Близо до Саутгейт стоеше разочарованият капитан на Англия Хари Кейн в края на спорната акция на шампионата на Стрия континент. Въпреки че завоюва " Златната обувка " през предишния сезон, Кейн може да заключи, че неговите най-хубави години може към този момент да са зад него.
Кейн, чиято физическа форма беше под подозрение преди шампионата, вкара три гола на Екологичен потенциал 2024, само че беше толкоз надалеч от стандартите, които самичък си е сложил в своята блестяща кариера, че не изненадва обстоятелството, че беше сменен от Оли Уоткинс след 61 минути. Феновете на Англия упорстваха за стартирането на нападателя на Астън Вила още при започване на второто полувреме.
Докато Саутгейт има тези четири опита да постави завършек на серията без триумф за мъжкия тим, която скоро ще продължи до 60 години до Световното състезание през 2026-а, това беше още една мъчителна загуба за Кейн, оставяйки го без трофей от кариерата му.
И двамата ще имат доста за размисъл, до момента в който Англия се връща вкъщи след шампионат, в който рядко доближи върхове. След като се избавиха от загуба против Словакия на осминафиналите, победиха Швейцария на дузпи в четвъртфиналите, и по-късно обърнаха Нидерландия, с цел да стигнат до финала.
Саутгейт може да е приказвал за фантазиите си преди финала, само че беше изправен пред жестоката действителност, че Испания просто беше по-добър тим от Англия. Няма позор в това, само че разликата сред тимовете в клас и креативност беше явна и обезкуражаваща.
Англия не съумя да повтори своето бягство против впечатляващия испански отбор. Този път нямаше поврат, макар че резервата Коул Палмър изравни след гола на Нико Уилямс, преди Микел Оярсабал да вкара победното попадение четири минути преди края.
Това беше късмет за история и величие за Саутгейт и Англия, опит за възмездие след загубата във финала на Екологичен потенциал 2020 от Италия на дузпи на техния " Уембли ". Вместо това, се оказа същата остаряла история.
И още веднъж тишина... А тъгата има своето име - Англия!
При резултат 2:2 и 11 минути от началото на първото продължение, англичанинът Джеф Хърст насочва мощен удар към вратата, който внезапно се отбива от напречната греда, удря се в земята и по-късно се завърта обратно от задачата. Има няколко момента на колебливост от основния рефер - швейцарецът Готфрид Диенст, преди да забележи, че Тофик Бахрамов, който е непряк арбитър в тази половина на игрището, му алармира, че попадението е постоянно. В последна сметка Диенст присъжда гол за " трите лъва ".
Решението за присъждането на третия гол за Англия към момента се разисква и надали в миналото ще се успокоят пристрастеностите що се касае до този миг. На Албиона постоянно се счита, че решението е вярно, до момента в който в Германия постоянно се споделя, че Бахрамов е позволил неточност и по този метод тя е влезнала в немския национален език, защото всяка обстановка, в която топка удря напречната греда и се отразява надолу, кацайки директно преди или зад голлинията, се разказва като " Wembley-Tor ".
Както и да е - минало-заминало.
Фактът е, че Англия стана първият тим, който губи два следващи финала на европейско състезание. През 2021 година британците отстъпиха след дузпи на Италия. Тогава те още веднъж бяха водени от Гарет Саутгейт, който пък е първият треньор, изгубил два следващи еврофинала.
" Испания беше най-хубавият тим в шампионата. Не можахме да владеем задоволително дълго топката, а това е наложително, с цел да имаш триумф против иберийците. Тъжно ми е поради момчетата, които бяха невероятни. Гордея се с всичко, което футболистите направиха. Малко не ни стигна ", разяснява след срещата в Берлин Саутгейт, който е един от огромните грешници през 1996-а, когато на тогавашното европейско състезание островитяните отпадат след осъществяване на дузпи от... Германия.
Новият европейски първенец Испания зае своето място в историята. Това е четвърта купа за " ла хала " в изданието на шампионата на Стария континент след 1964-а, 2008-а и 2012-а година. По този метод " ла роха " еднолично излезе на върха във безконечната класация на европейските първенци, изпреварвайки Германия, с чийто отбор деляха върха с по три европейски трофея.
От изиграните общо пет край на европейски шампионати, Испания има единствено една загуба - през 1984 година от Франция.
За Испания към този момент стана въпрос по кое време е спечелила купите си, само че кои са другите призьори, докоснали се до славата?
С три купи е Германия (1972 година, 1980 година, 1996 г.), а по две имат Италия (1968-а, 2020-а), Франция (1984 година, 2000 г.), а с по една са – Съюз на съветските социалистически републики (1960 г.), Чехословакия (1976-а), Нидерландия (1988 г.), Дания (1992 г.), Гърция (2004-а) и Португалия (2016-а).
Футболистите на Луис де ла Фуенте направиха и връх за най-вече маркирани голове на финали на европейско състезание. " Фуриите " вкараха общо 15 попадения.
В груповата фаза те подчиниха поредно Хърватия (3:0), Италия (1:0) и Албания (1:0).
На осминафиналите испанците отстраниха Грузия след триумф с 4:1, по-късно надделяха трагично домакина Германия с 2:1 след продължения, а на полуфиналите отстраниха Франция след победа с 2:1.
Друг любопитен факт е, че Испания за първи път победи Англия на европейско състезание. През 1980 година " трите лъва " завоюваха с 2:1, а през 1996-а двата отбора направиха нулево тъждество.На Екологичен потенциал 2024 испанците победиха четири тима, които са ставали международни първенци - Италия, Германия, Франция и Англия.
И тук надвисва въпросът - в действителност ли Хари Кейн е анатемосан? 545 мача, седем тима. 78 опита за продобиване на трофей. Шест финала. Нула победи. Нула гола. Нула асистенции.
Повече жълти картони във финалите, в сравнение с удари в задачата - нула трофея.
" Та той не може да завоюва и Johnstone paint trophy, даже и да играе в по-ниските лиги на Англия ", майтапят се зевзеци.
Представяте ли си да сте на мястото на Хари Кейн? Той загуби два финала за " Карабао къп " (2015 година и 2021-а), загуби финала на Шампионската лига (2019-а), отстъпи на финала на европейското състезание през 2020-а, загуби Суперкупата на Германия (2023 г.), в първата си година в Байерн клубът сдаде и купа си от 12 години насам, а в този момент падна и финала на шампионата на Стария континент...
Преди финалния конфликт Хари Кейн съобщи, че би " заменил всичко " в досегашната си кариера, с цел да помогне на Англия да завоюва европейското.
Нападателят на Байерн Мюнхен е един от най-хубавите изпълнители на своето потомство, само че към момента не е спечелил трофей за тима на 30-годишна възраст, макар че стана водещ голмайстор на Тотнъм за всички времена и се реалокира в Германия предходната година.
" Не е загадка, че не съм печелил екипен трофей и с всяка минала година съм все по-мотивиран да трансформира това. Срещу Испания имам шанса да печеля една от най-големите купи, които в миналото можеш да вдигнеш, и да вляза в историята с моята нация. Без подозрение бих заменил всичко, което съм направил в кариерата си, с цел да имам специфична вечер в неделя ", призна Кейн.
След дуела на " Олимпиащадион " селекционерът на Англия Гарет Саутгейт стоеше имобилен и самичък със своите мисли, до момента в който пред него и играчите му на историческия стадион в Берлин се разпростра позната сцена.
Кадрите на още една история за героично проваляне на Англия към този момент се въртяха, до момента в който Испания празнуваше изцяло заслужена победа.
За Саутгейт това беше четвърти следващ огромен шампионат, в който Англия стигна до край, само че още един път се оказа прекомерно близо, само че не задоволително покрай триумфа – тематика, която се повтаря през осемте му години като народен селекционер.
Може да звучи сурово да се опише Саутгейт и Англия като " половин треньор " и " половин тим ", само че непрекъснатата некадърност да се приближат до заветния триумф в такива моменти, както се случи и в този шампионат, ги прави уязвими на такива обвинявания.
Близо до Саутгейт стоеше разочарованият капитан на Англия Хари Кейн в края на спорната акция на шампионата на Стрия континент. Въпреки че завоюва " Златната обувка " през предишния сезон, Кейн може да заключи, че неговите най-хубави години може към този момент да са зад него.
Кейн, чиято физическа форма беше под подозрение преди шампионата, вкара три гола на Екологичен потенциал 2024, само че беше толкоз надалеч от стандартите, които самичък си е сложил в своята блестяща кариера, че не изненадва обстоятелството, че беше сменен от Оли Уоткинс след 61 минути. Феновете на Англия упорстваха за стартирането на нападателя на Астън Вила още при започване на второто полувреме.
Докато Саутгейт има тези четири опита да постави завършек на серията без триумф за мъжкия тим, която скоро ще продължи до 60 години до Световното състезание през 2026-а, това беше още една мъчителна загуба за Кейн, оставяйки го без трофей от кариерата му.
И двамата ще имат доста за размисъл, до момента в който Англия се връща вкъщи след шампионат, в който рядко доближи върхове. След като се избавиха от загуба против Словакия на осминафиналите, победиха Швейцария на дузпи в четвъртфиналите, и по-късно обърнаха Нидерландия, с цел да стигнат до финала.
Саутгейт може да е приказвал за фантазиите си преди финала, само че беше изправен пред жестоката действителност, че Испания просто беше по-добър тим от Англия. Няма позор в това, само че разликата сред тимовете в клас и креативност беше явна и обезкуражаваща.
Англия не съумя да повтори своето бягство против впечатляващия испански отбор. Този път нямаше поврат, макар че резервата Коул Палмър изравни след гола на Нико Уилямс, преди Микел Оярсабал да вкара победното попадение четири минути преди края.
Това беше късмет за история и величие за Саутгейт и Англия, опит за възмездие след загубата във финала на Екологичен потенциал 2020 от Италия на дузпи на техния " Уембли ". Вместо това, се оказа същата остаряла история.
И още веднъж тишина... А тъгата има своето име - Англия!
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ