Как руснаците и англичаните узнават едни за други?
Англия и Русия не са били постоянно непримирими противници на международната сцена.
В началото те са много близки и добросърдечни една към друга.
Контактите сред Русия и „мъгливия Албион“ са спорадични и краткотрайни до наши дни. Около 1074 година смоленският княз Владимир Мономах се дами за дъщерята на последния англосаксонски крал Харолд II, Гите Уессекска, само че през идващите епохи не се случват повече сходни ярки събития.
Едва през XVI в. силите се откриват една друга. През 1525 година съветското посолство отпътува за Мадрид, водено от княз Иван Засекин, като стопира на път за Испания в Лондон, а 30 години по-късно британски моряци стопират на съветска земя.
Неочаквани посетители
Експедицията на Ричард ЧанслърВ.Косов (CC BY-SA 4.0)
Обаче задачата на флотилията, изпратена от крал Едуард VI в Северния ледовит океан през 1553 година, напълно не е загадъчната Московия. Британците търсят тук различен път към Индия и Китай.
Експедицията обаче се проваля. Буря оставя двата кораба на безлюдния бряг на Колския полуостров, където екипажите им вземат съдбоносното решение да изчакат зимата и скоро умират.
Корабът „Едуард Бонавентура“ на капитан Ричард Чанслър има надалеч по-голям шанс. На 24 август 1553 година хвърля котва в устието на река Северна Двина, покрай съветското село Ненокс. Местните поданици познават добре скандинавските моряци, само че за първи път виждат англичани.
Свободни източници
Чужденците обаче са посрещнати задушевно и изпратени при воеводата Феофан Морозов в село Холмогори, което по това време е основният съветски аванпост в развиването на Севера. Той на собствен ред им урежда пътешестване до столицата на страната.
„Москва сама по себе си е доста огромна, – по-късно в записките си Чанслър. – Смятам, че градът като цяло е по-голям от Лондон и неговите покрайнини. Но е издигнат доста жестоко и стои без никакъв ред. Всички къщи са дървени, което е доста рисково от позиция на пожарите. В Москва има прелестен палат, чиито високи стени са построени от тухли. Казват, че стените са дебели 18 фута, само че аз не им вярвам; не наподобяват по този начин. Но не знам сигурно, защото на никой чужденец не е разрешено да ги вижда…“
Цар Иван IV приветства задграничните посетители. Далечната Англия провокира огромен интерес у него както като търговски сътрудник, по този начин и като вероятен политически съдружник. В резултат на това тя се трансформира в първата западноевропейска мощ, с която Русия има опция да откри мощно икономическо съдействие.
Първите и единствените
Фрагмент от старинна гравюра. Ричард Чанслър на банкет при Иван ГрозниСвободни източници
Лондон демонстрира интерес и към установяването на дипломатически и стопански връзки с Русия, където Чанслър се завръща през идната година. През 1555 година за тази цел е основана Московската компания, а капитанът, който е написа книга, озаглавена „За великия и всесилен съветски цар и великия московски княз“, е назначен за царски делегат и още веднъж е изпратен в двора на московския държател.
Ричард Чанслър идва в съветския север, съпроводен от сътрудниците на Московската компания Джордж Килингворт и Ричард Грей. Трюмовете на корабите му са цялостни със артикули – от платове до барут и оръжия. Русия може да им предложи дървен материал, коноп и кожи.
Както и предходния път, срещата с Иван IV е сполучлива. Англичаните получават правото да търгуват безмитно в редица северни съветски пристанища (по това време Русия няма различен „прозорец към Европа“). По разпореждане на царя Московската компания скоро открива посланичество в столицата – Английския двор (сградата е непокътната и до днес).
Старият Английски дворGAlexandrova (CC BY-SA 4.0)
Същите привилегии са предоставени на съветските търговци от англичаните. Но те не могат да се възползват от тях – по това време Русия не разполага с търговски флот.
За страдание индивидът, който е направил толкоз доста за развиването на двустранните връзки сред двете сили, не вижда резултатите от труда си. При завръщането си в родината през 1556 година корабът му попада на стихия край крайбрежията на Шотландия и потъва дружно с капитана. Интересно е, че царският делегат в двора на Мария Тюдор, писарят Осип Непея, оцелява по знамение и е сполучливо отведен в Лондон, където е признат с почести от кралицата.
След като съумяват да пробият на съветския вътрешен пазар, англичаните в продължение на десетилетия се радват на изключителното право да търгуват с тази богата на запаси страна, уголемяват мрежата си от представителства в нейните градове и даже основават директни направления за своите артикули през съветските земи до Западна Азия.
Свободни източници
Англия се пробва да резервира този ред на нещата допустимо най-дълго. Едва при започване на 1580-те години се постанова малко да се придвижи, за нейно огромно отегчение, защото на съветския вътрешен пазар съумяват да си пробият път и холандските и френските търговци.
създател: БОРИС ЕГОРОВ
източник: bg.rbth.com
В началото те са много близки и добросърдечни една към друга.
Контактите сред Русия и „мъгливия Албион“ са спорадични и краткотрайни до наши дни. Около 1074 година смоленският княз Владимир Мономах се дами за дъщерята на последния англосаксонски крал Харолд II, Гите Уессекска, само че през идващите епохи не се случват повече сходни ярки събития.
Едва през XVI в. силите се откриват една друга. През 1525 година съветското посолство отпътува за Мадрид, водено от княз Иван Засекин, като стопира на път за Испания в Лондон, а 30 години по-късно британски моряци стопират на съветска земя.
Неочаквани посетители
Експедицията на Ричард ЧанслърВ.Косов (CC BY-SA 4.0)
Обаче задачата на флотилията, изпратена от крал Едуард VI в Северния ледовит океан през 1553 година, напълно не е загадъчната Московия. Британците търсят тук различен път към Индия и Китай.
Експедицията обаче се проваля. Буря оставя двата кораба на безлюдния бряг на Колския полуостров, където екипажите им вземат съдбоносното решение да изчакат зимата и скоро умират.
Корабът „Едуард Бонавентура“ на капитан Ричард Чанслър има надалеч по-голям шанс. На 24 август 1553 година хвърля котва в устието на река Северна Двина, покрай съветското село Ненокс. Местните поданици познават добре скандинавските моряци, само че за първи път виждат англичани.
Свободни източници Чужденците обаче са посрещнати задушевно и изпратени при воеводата Феофан Морозов в село Холмогори, което по това време е основният съветски аванпост в развиването на Севера. Той на собствен ред им урежда пътешестване до столицата на страната.
„Москва сама по себе си е доста огромна, – по-късно в записките си Чанслър. – Смятам, че градът като цяло е по-голям от Лондон и неговите покрайнини. Но е издигнат доста жестоко и стои без никакъв ред. Всички къщи са дървени, което е доста рисково от позиция на пожарите. В Москва има прелестен палат, чиито високи стени са построени от тухли. Казват, че стените са дебели 18 фута, само че аз не им вярвам; не наподобяват по този начин. Но не знам сигурно, защото на никой чужденец не е разрешено да ги вижда…“
Цар Иван IV приветства задграничните посетители. Далечната Англия провокира огромен интерес у него както като търговски сътрудник, по този начин и като вероятен политически съдружник. В резултат на това тя се трансформира в първата западноевропейска мощ, с която Русия има опция да откри мощно икономическо съдействие.
Първите и единствените
Фрагмент от старинна гравюра. Ричард Чанслър на банкет при Иван ГрозниСвободни източници
Лондон демонстрира интерес и към установяването на дипломатически и стопански връзки с Русия, където Чанслър се завръща през идната година. През 1555 година за тази цел е основана Московската компания, а капитанът, който е написа книга, озаглавена „За великия и всесилен съветски цар и великия московски княз“, е назначен за царски делегат и още веднъж е изпратен в двора на московския държател.
Ричард Чанслър идва в съветския север, съпроводен от сътрудниците на Московската компания Джордж Килингворт и Ричард Грей. Трюмовете на корабите му са цялостни със артикули – от платове до барут и оръжия. Русия може да им предложи дървен материал, коноп и кожи.
Както и предходния път, срещата с Иван IV е сполучлива. Англичаните получават правото да търгуват безмитно в редица северни съветски пристанища (по това време Русия няма различен „прозорец към Европа“). По разпореждане на царя Московската компания скоро открива посланичество в столицата – Английския двор (сградата е непокътната и до днес).
Старият Английски дворGAlexandrova (CC BY-SA 4.0)
Същите привилегии са предоставени на съветските търговци от англичаните. Но те не могат да се възползват от тях – по това време Русия не разполага с търговски флот.
За страдание индивидът, който е направил толкоз доста за развиването на двустранните връзки сред двете сили, не вижда резултатите от труда си. При завръщането си в родината през 1556 година корабът му попада на стихия край крайбрежията на Шотландия и потъва дружно с капитана. Интересно е, че царският делегат в двора на Мария Тюдор, писарят Осип Непея, оцелява по знамение и е сполучливо отведен в Лондон, където е признат с почести от кралицата.
След като съумяват да пробият на съветския вътрешен пазар, англичаните в продължение на десетилетия се радват на изключителното право да търгуват с тази богата на запаси страна, уголемяват мрежата си от представителства в нейните градове и даже основават директни направления за своите артикули през съветските земи до Западна Азия.
Свободни източници Англия се пробва да резервира този ред на нещата допустимо най-дълго. Едва при започване на 1580-те години се постанова малко да се придвижи, за нейно огромно отегчение, защото на съветския вътрешен пазар съумяват да си пробият път и холандските и френските търговци.
създател: БОРИС ЕГОРОВ
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ