Англичани дават 12 000 лири за Вратата на спомените
Англичани са подготвени да броят 12 000 лири на Лазар Донков, основател на Етнографския музей навън /ЕМО/ „ Етър ” в Габрово, за вратата, през която до неотдавна посетителите на музея са влизали в Гайтандийската одая. Отказът му дава опция тази неповторима културна полезност да остане у нас. Днес тя може да бъде забелязана в изложбата „ Вратата на спомените ”, открита в Изложбената зала над Хлопкарската работилница музея.
През септември 1964 година обектите в „ Етър ”-а, ситуирани от дясната страна на река Сивек, са открити. Между тях е Гайтанджийската одая с вратата, показана през днешния ден в изложбата „ Вратата на спомените ”. В началото на януари 1965 година на работа от Историческия музей е трансферирана Ганка Рибарова.
Гайтанджийската одая става нейно работно място, което тя споделя със основателя на „ Етър ”-а Лазар Донков.
Чарковете заемат огромно пространство, по тази причина работят върху трикраки столчета и попълнят документите, опирайки ги на коленете си. Архивът, който стартират да събират, се съхранява в амбалажно ковчеже.
Двамата са съидейници.
Уредникът Ганка Рибарова доста мощно поддържа концепцията за основаване и насърчаване на музей навън, какъвто през днешния ден е ЕМО „ Етър ”. Още през 50-те години, когато Лазар Донков прави свои изследвания, тя му разпорежда да създаде макети на уреди, задвижвани от вода за фонда на Историческия музей, към който принадлежи. Чарковете за плетене на шнур също попадат в тази поръчка.
Комисия от експерти във Велико Търново, пред която макетите, задвижвани от вода са показани, ги отхвърля. Ганка Рибарова не се отхвърля и ги занася в София, където съумява да завоюва нужната поддръжка. Така стартира построяването на „ Етър ”-а, а показаната в изложбата врата затваря помещението към новото работно място на Рибарова и Лазар Донков.
През 1971 година известни български писатели, които се заселват в габровското село Боженци, вършат предложение до Министерски съвет Лазар Донков да бъде почетен със званието „ Заслужил активист на културата ”. Между подписалите са Станислав Сивриев и Слав Христов Караславов.
В писмото се показва, че с изключение на всичките заслуги, Лазар Донков подарява и една врата, за която англичани му дават 12 000 лири.
При откриването на изложбата „ Вратата на спомените ” бе оповестено и едно проучване на Величка Илиева, основен организатор в ЕМО „ Етър ”, резултатите от което ще бъдат оповестени през април на конференция в Регионалния исторически музей в Габрово. Официалната догадка е, че тази врата е част от от дълго време съборена Гайтанджийска одая в местността Тепавиците – през днешния ден към тунела до цех „ Капитан дядо Никола ” в Габрово. Друга догадка е, че Вратата на спомените е била част от Регионален исторически музей-Габрово. Проучва се и трета версия – че идва от град Априлци.
Вратата е забавна със своята визия и надписите, които са издълбани върху нея през разнообразни интервали. Те означават събития от 1864 до 1886 години. Последно върху нея е гравирана една розета от 1960-та.
Освен Вратата на спомените в изложбата са показани сокай и сокайни шевици.
Идеята на създателите – уредниците в ЕМО „ Етър ” Павлина Дамянова и Георги Георгиев и графичният дизайнер Мирослав Живков, е да показват вратата като гранично пространство. В българската национална традиция прагът и вратата са значими, защото отделят фамилията от външния свят. През вратата се излиза с десния крайник. Булката прекрачва в новия си дом още веднъж с десен крайник, а откакто към този момент е булка – в първия понеделник след сватбата, поставя сокаен накит на главата си.
Накитите върху сокая са предоставени за изложбата от Регионален исторически музей-Габрово.
„ Диадемата, известна като кръжило, се намира над челото при слагане на сокая. Украсена с цветни камъни, тя е от друг метал, който демонстрира обществения статус на фамилията. Интересна е сокайната лента, пред самото кръжило, която е с доста красива декорация. За нея се захваща платното за обвиване на главата на дамата, която носи сокая. Смочетата – дребни триъгълни плочки с висулки, падат около ушите. Подбрадникът също е симптом на обществен статут. Той се състои от нанизани монети, чиито брой е друг. Нагръдникът е синджирче, което пада от сокая върху гърдите на дамата. Наушниците са сложени до смочетата ”, споделя уредникът в РИМ-Габрово Николета Маринова.
Тя напомня, че по информация на доктор Петър Цончев единствено накитите по сокая костват сред 650 и 800 гроша. Колкото по-благороден е металът, толкоз по-скъп е накита.
В изложбата могат да бъдат видени и сокайни шевици с друга техника на разработване – тъкани, писани и ажурни. Част от тях са предоставени от Регионален исторически музей-Габрово, други са на ЕМО „ Етър ”.
Намеренията на екипа са „ Вратата на спомените ” да стане непрекъсната експозиция в Изложбената зала над Хлопкарската работилница в музея.
През септември 1964 година обектите в „ Етър ”-а, ситуирани от дясната страна на река Сивек, са открити. Между тях е Гайтанджийската одая с вратата, показана през днешния ден в изложбата „ Вратата на спомените ”. В началото на януари 1965 година на работа от Историческия музей е трансферирана Ганка Рибарова.
Гайтанджийската одая става нейно работно място, което тя споделя със основателя на „ Етър ”-а Лазар Донков.
Чарковете заемат огромно пространство, по тази причина работят върху трикраки столчета и попълнят документите, опирайки ги на коленете си. Архивът, който стартират да събират, се съхранява в амбалажно ковчеже.
Двамата са съидейници.
Уредникът Ганка Рибарова доста мощно поддържа концепцията за основаване и насърчаване на музей навън, какъвто през днешния ден е ЕМО „ Етър ”. Още през 50-те години, когато Лазар Донков прави свои изследвания, тя му разпорежда да създаде макети на уреди, задвижвани от вода за фонда на Историческия музей, към който принадлежи. Чарковете за плетене на шнур също попадат в тази поръчка.
Комисия от експерти във Велико Търново, пред която макетите, задвижвани от вода са показани, ги отхвърля. Ганка Рибарова не се отхвърля и ги занася в София, където съумява да завоюва нужната поддръжка. Така стартира построяването на „ Етър ”-а, а показаната в изложбата врата затваря помещението към новото работно място на Рибарова и Лазар Донков.
През 1971 година известни български писатели, които се заселват в габровското село Боженци, вършат предложение до Министерски съвет Лазар Донков да бъде почетен със званието „ Заслужил активист на културата ”. Между подписалите са Станислав Сивриев и Слав Христов Караславов.
В писмото се показва, че с изключение на всичките заслуги, Лазар Донков подарява и една врата, за която англичани му дават 12 000 лири.
При откриването на изложбата „ Вратата на спомените ” бе оповестено и едно проучване на Величка Илиева, основен организатор в ЕМО „ Етър ”, резултатите от което ще бъдат оповестени през април на конференция в Регионалния исторически музей в Габрово. Официалната догадка е, че тази врата е част от от дълго време съборена Гайтанджийска одая в местността Тепавиците – през днешния ден към тунела до цех „ Капитан дядо Никола ” в Габрово. Друга догадка е, че Вратата на спомените е била част от Регионален исторически музей-Габрово. Проучва се и трета версия – че идва от град Априлци.
Вратата е забавна със своята визия и надписите, които са издълбани върху нея през разнообразни интервали. Те означават събития от 1864 до 1886 години. Последно върху нея е гравирана една розета от 1960-та.
Освен Вратата на спомените в изложбата са показани сокай и сокайни шевици.
Идеята на създателите – уредниците в ЕМО „ Етър ” Павлина Дамянова и Георги Георгиев и графичният дизайнер Мирослав Живков, е да показват вратата като гранично пространство. В българската национална традиция прагът и вратата са значими, защото отделят фамилията от външния свят. През вратата се излиза с десния крайник. Булката прекрачва в новия си дом още веднъж с десен крайник, а откакто към този момент е булка – в първия понеделник след сватбата, поставя сокаен накит на главата си.
Накитите върху сокая са предоставени за изложбата от Регионален исторически музей-Габрово.
„ Диадемата, известна като кръжило, се намира над челото при слагане на сокая. Украсена с цветни камъни, тя е от друг метал, който демонстрира обществения статус на фамилията. Интересна е сокайната лента, пред самото кръжило, която е с доста красива декорация. За нея се захваща платното за обвиване на главата на дамата, която носи сокая. Смочетата – дребни триъгълни плочки с висулки, падат около ушите. Подбрадникът също е симптом на обществен статут. Той се състои от нанизани монети, чиито брой е друг. Нагръдникът е синджирче, което пада от сокая върху гърдите на дамата. Наушниците са сложени до смочетата ”, споделя уредникът в РИМ-Габрово Николета Маринова.
Тя напомня, че по информация на доктор Петър Цончев единствено накитите по сокая костват сред 650 и 800 гроша. Колкото по-благороден е металът, толкоз по-скъп е накита.
В изложбата могат да бъдат видени и сокайни шевици с друга техника на разработване – тъкани, писани и ажурни. Част от тях са предоставени от Регионален исторически музей-Габрово, други са на ЕМО „ Етър ”.
Намеренията на екипа са „ Вратата на спомените ” да стане непрекъсната експозиция в Изложбената зала над Хлопкарската работилница в музея.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ