Мистичните тайни на древния град Ангкор Уат
Ангкор Уат (срещан и като Ангкор Ват) е голям набожен комплекс, намиращ се в северните елементи на Камбоджа. Построен е през първата половина на XII век като индуистки храмов комплекс. Често го назовават „ земния парадайс “. Според легендата на кхмерите Ангкор Уат е издигнат за един ден от боговете Вишну, Шива и други божествени същности, доближени до тях. Археолозите обаче са на мнение, че в действителност големият набожен монумент е строен в продължение на десетки, в случай че не и на стотици, години.
Площта на Ангкор Уат е голяма, заради което той си печели славата на най-големия храмов комплекс в света. В превод от кхмерски името му безусловно се превежда като „ град-храм “. Историци и археолози допускат, че е почнал да се строи по време на ръководството на император Суряварман II, който трансформира Ангкор Уат в столица, набожен, стопански и политически център на своята империя. Неговият правоприемник Джаявама VII продължава делото му и основава една в действителност изумителна мегаструктура.
Към края на XII век (само 50-60 години след построяването) кхмерите напущат свещения си град-храм, евентуално в резултат на войните в района, настояват историците. Постепенно внушителният комплекс от средище на индуистката религия бързо се трансформира в будистка религиозна обител. Ето за какво на територията му се срещат по едно и също време барелефи, скулптури, постройки и рисунки, както от кхмерската просвета, по този начин и от будистките вярвания и вяра.
На територията на големия храмов комплекс могат да бъдат видени 108 скулптури на Буда с разнообразни размери. Това е още една тайнственост, защото 108 е свещено число за индусите. Предполага се, че новите заселници просто са премахнали съществуващите 108 индуистки скулптури и са сложили на тяхно място паметници на Буда, запазвайки основите под тях. Новите жители на Ангкор Уат също имат своя легенда, съгласно която градът-храм е издигнат за една нощ от господ Индра.
Впечатляващи са точно издигнатите системи от канали, водни пътища и резервоари, които се намират на територията на Ангкор Уат. На това място може да бъде открит най-големият воден контейнер, построен от човешка ръка, в света – 8 км дълъг и близо 2 км необятен. Това (както и целият градеж на религиозния комплекс) навежда откривателите на мисълта, че античните кхмери са разполагали с надълбоко мистично знание и забележителна инженерна мисъл. Някои даже ги дефинират като „ божествени “.
В Камбоджа има единствено два сезона – мокър и изсъхнал. Водата събирана грижливо по време на дъждовната половина от годината била употребена по време на сухия интервал. Водните източници, по този начин точно устроени и подредени в верни геометрични форми, с изключение на за ежедневните потребности на локалното население, се употребила и с религиозни цели. За това приказват каменните знаци, вградени под морското ниво. Те въплъщават господ Шива и поклонението на кхмерите пред него.
За античните индуси било от изключителна значимост да отглеждат големи количества ориз, с цел да могат да се изхранват. Именно това била главната им задача. Трябвало да могат да отглеждат зърнената просвета, както по време на дъждовния интервал, по този начин и по време на сухия. За това им помагали големите резервоари, които сами построили.
Ангкор Уот постоянно е спряган като най-големия и преуспяващ град в античния свят. Ето за какво е забавен фактът, че откакто кхмерите мистериозно го напущат, същото вършат и будистите по-късно. Така величественият град, издигащ се измежду камбоджанската джунгла, остава прикрит от очите и знанието на хората с епохи.
И до през днешния ден остава незнайно по какъв начин кхмерите са съумели да построят тази голяма каменна конструкция. Каква технология са употребявали, с цел да повдигат тежките каменни блокове на такава височина. Особено като се има поради, че най-големите каменни парчета тежат по 2 тона. Населението на свещения град било многомилионно и стотици хиляди от жителите му се включвали в строителните действия.
Погледнат от птичи взор, Ангкор Уат съставлява свещена мандала и показва космологията на античните си жители. Това е една от скритите секрети на остарелия град. Петте кули на главния храм пък изобразяват върховете на митичната планина Меру, считана за дом на боговете.
В началото на XX век французите, които по това време ръководят територията на Камбоджа, основават специфична комисия за възобновяване на Ангкор Уат. Целта им е да трансфорат величествения набожен комплекс в туристическа забележителност. Възстановяването се постанова, защото доста елементи от града-храм са разрушени, в резултат на дългия интервал от време и настъпилата ерозия, буйното израстване на дървета и шубраци в джунглата и множеството опустошителни трусове в региона. Същинското възобновяване на комплекса обаче се случва чак през 60-те години на XX век, когато Камбоджа става конституционна монархия.
Свещената сграда в действителност се трансформира в туристическа атракция, каквато е и през днешния ден. Ежегодно останките от античния град посрещат по 2 милиона туристи. През 1992 година Ангкор Уат публично е разгласен за обект на ЮНЕСКО за международно завещание. А площта му е толкоз огромна, че се постанова да бъде проучен от въздуха, с цел да бъде изцяло изследван. Подобни въздушни интервенции подхваща и НАСА. Учените съпоставят Ангкор Уот със актуалните мегаполиси. Големината му е съпоставима с размерите на Лос Анджелис. А същинската му същина и история остават мистерия и до през днешния ден.
Площта на Ангкор Уат е голяма, заради което той си печели славата на най-големия храмов комплекс в света. В превод от кхмерски името му безусловно се превежда като „ град-храм “. Историци и археолози допускат, че е почнал да се строи по време на ръководството на император Суряварман II, който трансформира Ангкор Уат в столица, набожен, стопански и политически център на своята империя. Неговият правоприемник Джаявама VII продължава делото му и основава една в действителност изумителна мегаструктура.
Към края на XII век (само 50-60 години след построяването) кхмерите напущат свещения си град-храм, евентуално в резултат на войните в района, настояват историците. Постепенно внушителният комплекс от средище на индуистката религия бързо се трансформира в будистка религиозна обител. Ето за какво на територията му се срещат по едно и също време барелефи, скулптури, постройки и рисунки, както от кхмерската просвета, по този начин и от будистките вярвания и вяра.
На територията на големия храмов комплекс могат да бъдат видени 108 скулптури на Буда с разнообразни размери. Това е още една тайнственост, защото 108 е свещено число за индусите. Предполага се, че новите заселници просто са премахнали съществуващите 108 индуистки скулптури и са сложили на тяхно място паметници на Буда, запазвайки основите под тях. Новите жители на Ангкор Уат също имат своя легенда, съгласно която градът-храм е издигнат за една нощ от господ Индра.
Впечатляващи са точно издигнатите системи от канали, водни пътища и резервоари, които се намират на територията на Ангкор Уат. На това място може да бъде открит най-големият воден контейнер, построен от човешка ръка, в света – 8 км дълъг и близо 2 км необятен. Това (както и целият градеж на религиозния комплекс) навежда откривателите на мисълта, че античните кхмери са разполагали с надълбоко мистично знание и забележителна инженерна мисъл. Някои даже ги дефинират като „ божествени “.
В Камбоджа има единствено два сезона – мокър и изсъхнал. Водата събирана грижливо по време на дъждовната половина от годината била употребена по време на сухия интервал. Водните източници, по този начин точно устроени и подредени в верни геометрични форми, с изключение на за ежедневните потребности на локалното население, се употребила и с религиозни цели. За това приказват каменните знаци, вградени под морското ниво. Те въплъщават господ Шива и поклонението на кхмерите пред него.
За античните индуси било от изключителна значимост да отглеждат големи количества ориз, с цел да могат да се изхранват. Именно това била главната им задача. Трябвало да могат да отглеждат зърнената просвета, както по време на дъждовния интервал, по този начин и по време на сухия. За това им помагали големите резервоари, които сами построили.
Ангкор Уот постоянно е спряган като най-големия и преуспяващ град в античния свят. Ето за какво е забавен фактът, че откакто кхмерите мистериозно го напущат, същото вършат и будистите по-късно. Така величественият град, издигащ се измежду камбоджанската джунгла, остава прикрит от очите и знанието на хората с епохи.
В средата на XIX век френският откривател Анри Муо обикаля региона в търсене на екзотични инсекти. Но ученият даже не подозира какво изобретение е на път да направи. Изведнъж Муо се натъква на величествения храмов комплекс, чието битие тъне в давност от толкоз доста епохи.
Откривателят споделя за невероятната находка:„ Мястото е по-велико от всичко, оставено ни от Гърция или Рим “.
Интересен артефакт е, че античните кхмери, с изключение на гравюри и скулптури на своите божества, са оставили и голям брой изсечени в стените картини на елементарни хора и техните ежедневни действия. Едно от значимите събития в бита на кхмерите бил пазарът, където те търгували главно с ориз и царевица, само че отглеждали също плодове, зеленчуци и улавяли солидни количества риба във водите, обграждащи града. Всичката тази продукция те продавали на съседите си, пътувайки денонощия до там. За да стане вероятен този развой античните кхмери изграждали пътища, които да ги отведат до мечтаното място.
И до през днешния ден остава незнайно по какъв начин кхмерите са съумели да построят тази голяма каменна конструкция. Каква технология са употребявали, с цел да повдигат тежките каменни блокове на такава височина. Особено като се има поради, че най-големите каменни парчета тежат по 2 тона. Населението на свещения град било многомилионно и стотици хиляди от жителите му се включвали в строителните действия.
Погледнат от птичи взор, Ангкор Уат съставлява свещена мандала и показва космологията на античните си жители. Това е една от скритите секрети на остарелия град. Петте кули на главния храм пък изобразяват върховете на митичната планина Меру, считана за дом на боговете.
В началото на XX век французите, които по това време ръководят територията на Камбоджа, основават специфична комисия за възобновяване на Ангкор Уат. Целта им е да трансфорат величествения набожен комплекс в туристическа забележителност. Възстановяването се постанова, защото доста елементи от града-храм са разрушени, в резултат на дългия интервал от време и настъпилата ерозия, буйното израстване на дървета и шубраци в джунглата и множеството опустошителни трусове в региона. Същинското възобновяване на комплекса обаче се случва чак през 60-те години на XX век, когато Камбоджа става конституционна монархия.
Свещената сграда в действителност се трансформира в туристическа атракция, каквато е и през днешния ден. Ежегодно останките от античния град посрещат по 2 милиона туристи. През 1992 година Ангкор Уат публично е разгласен за обект на ЮНЕСКО за международно завещание. А площта му е толкоз огромна, че се постанова да бъде проучен от въздуха, с цел да бъде изцяло изследван. Подобни въздушни интервенции подхваща и НАСА. Учените съпоставят Ангкор Уот със актуалните мегаполиси. Големината му е съпоставима с размерите на Лос Анджелис. А същинската му същина и история остават мистерия и до през днешния ден.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ