Не съм злополука, аз съм човек ВИДЕО
Ангелина е жена, чийто живот се прекатурва за секунди след трудова акцидент във „ ХЕС АД “. Работейки на необезопасена машина, косата ѝ е захваната от механизма и тя получава тежки контузии, които вечно белязват външността и всекидневието ѝ. Следват десетки интервенции, месеци в болница, болежка и психически срив. Семейството ѝ минава през големи тествания, само че остава компактно до нея.
Пред Тина Ивайлова и екипа на GlasNews тя споделя своята история – за ужаса на случая, за безразличието на работодателя, за битката за правдивост и за силата, която черпи само от околните си. За пръв път тя маха кърпата, с цел да покаже ужаса от претърпяното и истината за контузиите си. Защо Ангелина разделя живота си на: преди и след злополуката? Как реагира нейният шеф?-
Гледайте цялото изявление с Ангелина Кабадиева и брачна половинка й Милен Кабадиев във видеото:
– Какво се случи на 23 май 2023 година?
– Пострадах в трудова акцидент в цех „ ХЕС АД “ Ямбол. Работех на цифроструг. Половината от детайла работи вътре в машината, а другата половина е извън – необезопасена, без похлупак, непокрита. Именно там пострадах – детайлът взе скалпа ми.
– Как стана самият случай?
– По време на конфигурация на детайла. Отвън има приспособление, което държи пръта и също би трябвало да се настрои. Докато го правех, усетих по какъв начин нещо захапа главата ми. Стана за секунди. Паднах на земята и всичко потъна в мрачевина. Колега видял и спрял машината, придържа ме и ме изведе от цеха. Гледката е била ужасяваща, кръвта бликаше.
– Какво последва по-късно?
– Извикаха кола за спешна помощ. Благодарение на доктор Влахова, която действаше бързо и съответно, незабавно беше проведена връзка с Пирогов в София и колата за спешна помощ беше пренасочена. В незабавния център брачният партньор ми дойде и видя положението ми. Дежурната сестра му сподели, че машината е взела всичко до черепа. Главата ми беше превързана, само че аз не съзнавах какво се е случило.
– Колегата Ви е опитал да избави скалпа, нали по този начин?
– Да. Той желал да го смъкна от машината и да го съобщи на колата за спешна помощ, само че управлението не му разрешило. Казали, че би трябвало да се води следствие и да се вършат фотоси. Така скалпът два часа стоял навит на пръта, а след това е издадено предписание да бъде изхвърлен в контейнера със стружки. А той беше необходим за реплантация и можеше да понижи провалите.
– Как продължи лекуването Ви?
– В болница „ Пирогов “ ми направиха седем интервенции. Най-голямата търпя към 4–5 часа. Взеха донор от гърба, само че кожата некротизира. В момента черепът ми е затрупан с кожа от левия крайник – една тънка кожичка. Така пребивавам към този момент две години.
– Как разбрахте, че скалпът е бил изхвърлен?
– В болничното заведение чух диалог, че от Ямбол са се обадили, че са го намерили в резервоар със стружки. Но към този момент било късно за реплантация. Истината е, че сътрудника ми го беше съхранил вярно – в лед и завит в хартия. Но след това, след напътствие на доктор, че е късно, той още веднъж е бил изхвърлен.
– Имаше ли обещания за помощ?
– Да. Професор Гьорева и Венцислав Лудов дадоха обещание, че ще създадат всичко допустимо и даже говореха за лекуване в Турция. Но това не се случи. По-късно даже основният прокурор на завода ми сподели, че ще провежда пътешестване за консултация – и това не стана. От завода никой не ме потърси след случая, с цел да попита по какъв начин съм.
– Имахте ли застраховка?
– Да, само че не ми е изплатена. Докато бях в болнични, питах за документите, само че ми споделиха, че първо би трябвало да завърши лекуването и тогава ще ги подадем. Последните интервенции сме ги платили сами – наложи се да изтеглим заем.
– Как се чувствахте в този тежък интервал?
– Един месец бях в реанимация. Правиха ми пет интервенции, имаше кръвопреливания. Семейството ми беше компактно до мен, само че щерка ми трябваше да живее при другари. Когато за първи път се погледнах без превръзка, месец след изписването, гледката беше ужасяваща – глава в рани и корички. Бях обезобразена. Много мъчно одобрих новия си тип. Постоянно плачех, не можех да дремя, страхът ме преследваше.
– Какво се случи с по-нататъшните Ви интервенции?
– Опитах се да направя експандерна интервенция, само че тя претърпя крах – получи се некроза. Така изгубих още част от скалпа си. Метода е мъчителен, дълъг и рисков. Вече имам седем интервенции за две години. Болката е непрекъсната.
– Как наподобяват нещата през днешния ден?
– Живея в непрекъсната болежка. Психологическият срив беше голям. От завода се разпространяваха клюки, че ме лекуват в Турция и че са ми трансплантирали коса – което е неистина. Лекувана съм единствено в Пирогов.
– Как промени това живота ви?
– Жената, която бях, умря на 23 май. Сега съм различен човек, друга освен образно. Преди бях жизнерадостна, отворена, борбена. Сега знам, че в никакъв случай няма да си върна предходния живот. Всичко е окончателно.
– Търсите ли правата си?
– Да, повеждам каузи за обезщетение. Но досега нито застраховка, нито помощ съм получила.
– Кои бяха най-тежките моменти след случая?
– Болката след всяка интервенция. Понякога си мислех, че няма да устоя. Но най-тежко беше психически – когато застанах пред огледалото и видях себе си без коса, с белези, с рани. Беше като да виждам чужд човек.
– Как реагира фамилията ви?
– Бяха до мен от самото начало. Мъжът ми, децата, околните – всички ме подкрепяха, само че и на тях им беше доста тежко. Дъщеря ми трябваше да се изнесе при другари, с цел да може да върви на учебно заведение, тъй като аз бях дълго време в болница. Това ме боли и до през днешния ден.
– Смятате ли, че е можело да се предотврати този инцидент?
– Абсолютно да. Машината нямаше похлупак, не беше обезопасена. Това е обвързване на работодателя. Ако имаше обикновена отбрана, нямаше да стигнем дотук.
– След злополуката от „ ХЕС АД “ потърсиха ли ви?
– Никой не ме потърси. Нито да питат по какъв начин съм, нито да предложат помощ. Само обещания, които след това се оказаха празни думи.
– Какви компликации имате през днешния ден в всекидневието?
– Болката не стопира. Всяка промяна на превръзка е изтезание. Не мога да дремя обикновено, имам кошмари. Не мога да изляза без перука – хората ме гледат и шушукат. Постоянно чувствам, че животът ми е изменен окончателно.
– Какво желаете да постигнете с делото си?
– Искам правдивост. Да се знае истината. Искам да има отговорност, тъй като не съм единственият служащ там. Днес пострадах аз, само че на следващия ден може да е някой различен.
– Вярвате ли, че ще получите обезщетение?
– Надявам се. Но битката е тежка, институциите се бавят, а ние сами плащаме лекуването. Взехме заеми, продължаваме да плащаме.
– Какво ви държи жива и ви дава сили?
– Семейството ми. Те са всичко за мен. И вярата, че един ден ще мога да пребивавам без непрекъсната болежка и оскърбление.
– Какво бихте споделили на хората, които четат и гледат това изявление?
– Да ценят здравето си, тъй като то е най-важното. И да знаят, че зад всеки служащ стои човешка орис. Не съм просто „ акцидент “. Аз съм човек, който желае правдивост и късмет за живот.
Потърсихме за коментар прокуриста на завода Венцислав Калудов, само че той отхвърли подобен, тъй като все още се водят каузи. Следващото съвещание е на 25 септември.
Продължаваме да следим този случай!
Пред Тина Ивайлова и екипа на GlasNews тя споделя своята история – за ужаса на случая, за безразличието на работодателя, за битката за правдивост и за силата, която черпи само от околните си. За пръв път тя маха кърпата, с цел да покаже ужаса от претърпяното и истината за контузиите си. Защо Ангелина разделя живота си на: преди и след злополуката? Как реагира нейният шеф?-
Гледайте цялото изявление с Ангелина Кабадиева и брачна половинка й Милен Кабадиев във видеото:
– Какво се случи на 23 май 2023 година?
– Пострадах в трудова акцидент в цех „ ХЕС АД “ Ямбол. Работех на цифроструг. Половината от детайла работи вътре в машината, а другата половина е извън – необезопасена, без похлупак, непокрита. Именно там пострадах – детайлът взе скалпа ми.
– Как стана самият случай?
– По време на конфигурация на детайла. Отвън има приспособление, което държи пръта и също би трябвало да се настрои. Докато го правех, усетих по какъв начин нещо захапа главата ми. Стана за секунди. Паднах на земята и всичко потъна в мрачевина. Колега видял и спрял машината, придържа ме и ме изведе от цеха. Гледката е била ужасяваща, кръвта бликаше.
– Какво последва по-късно?
– Извикаха кола за спешна помощ. Благодарение на доктор Влахова, която действаше бързо и съответно, незабавно беше проведена връзка с Пирогов в София и колата за спешна помощ беше пренасочена. В незабавния център брачният партньор ми дойде и видя положението ми. Дежурната сестра му сподели, че машината е взела всичко до черепа. Главата ми беше превързана, само че аз не съзнавах какво се е случило.
– Колегата Ви е опитал да избави скалпа, нали по този начин?
– Да. Той желал да го смъкна от машината и да го съобщи на колата за спешна помощ, само че управлението не му разрешило. Казали, че би трябвало да се води следствие и да се вършат фотоси. Така скалпът два часа стоял навит на пръта, а след това е издадено предписание да бъде изхвърлен в контейнера със стружки. А той беше необходим за реплантация и можеше да понижи провалите.
– Как продължи лекуването Ви?
– В болница „ Пирогов “ ми направиха седем интервенции. Най-голямата търпя към 4–5 часа. Взеха донор от гърба, само че кожата некротизира. В момента черепът ми е затрупан с кожа от левия крайник – една тънка кожичка. Така пребивавам към този момент две години.
– Как разбрахте, че скалпът е бил изхвърлен?
– В болничното заведение чух диалог, че от Ямбол са се обадили, че са го намерили в резервоар със стружки. Но към този момент било късно за реплантация. Истината е, че сътрудника ми го беше съхранил вярно – в лед и завит в хартия. Но след това, след напътствие на доктор, че е късно, той още веднъж е бил изхвърлен.
– Имаше ли обещания за помощ?
– Да. Професор Гьорева и Венцислав Лудов дадоха обещание, че ще създадат всичко допустимо и даже говореха за лекуване в Турция. Но това не се случи. По-късно даже основният прокурор на завода ми сподели, че ще провежда пътешестване за консултация – и това не стана. От завода никой не ме потърси след случая, с цел да попита по какъв начин съм.
– Имахте ли застраховка?
– Да, само че не ми е изплатена. Докато бях в болнични, питах за документите, само че ми споделиха, че първо би трябвало да завърши лекуването и тогава ще ги подадем. Последните интервенции сме ги платили сами – наложи се да изтеглим заем.
– Как се чувствахте в този тежък интервал?
– Един месец бях в реанимация. Правиха ми пет интервенции, имаше кръвопреливания. Семейството ми беше компактно до мен, само че щерка ми трябваше да живее при другари. Когато за първи път се погледнах без превръзка, месец след изписването, гледката беше ужасяваща – глава в рани и корички. Бях обезобразена. Много мъчно одобрих новия си тип. Постоянно плачех, не можех да дремя, страхът ме преследваше.
– Какво се случи с по-нататъшните Ви интервенции?
– Опитах се да направя експандерна интервенция, само че тя претърпя крах – получи се некроза. Така изгубих още част от скалпа си. Метода е мъчителен, дълъг и рисков. Вече имам седем интервенции за две години. Болката е непрекъсната.
– Как наподобяват нещата през днешния ден?
– Живея в непрекъсната болежка. Психологическият срив беше голям. От завода се разпространяваха клюки, че ме лекуват в Турция и че са ми трансплантирали коса – което е неистина. Лекувана съм единствено в Пирогов.
– Как промени това живота ви?
– Жената, която бях, умря на 23 май. Сега съм различен човек, друга освен образно. Преди бях жизнерадостна, отворена, борбена. Сега знам, че в никакъв случай няма да си върна предходния живот. Всичко е окончателно.
– Търсите ли правата си?
– Да, повеждам каузи за обезщетение. Но досега нито застраховка, нито помощ съм получила.
– Кои бяха най-тежките моменти след случая?
– Болката след всяка интервенция. Понякога си мислех, че няма да устоя. Но най-тежко беше психически – когато застанах пред огледалото и видях себе си без коса, с белези, с рани. Беше като да виждам чужд човек.
– Как реагира фамилията ви?
– Бяха до мен от самото начало. Мъжът ми, децата, околните – всички ме подкрепяха, само че и на тях им беше доста тежко. Дъщеря ми трябваше да се изнесе при другари, с цел да може да върви на учебно заведение, тъй като аз бях дълго време в болница. Това ме боли и до през днешния ден.
– Смятате ли, че е можело да се предотврати този инцидент?
– Абсолютно да. Машината нямаше похлупак, не беше обезопасена. Това е обвързване на работодателя. Ако имаше обикновена отбрана, нямаше да стигнем дотук.
– След злополуката от „ ХЕС АД “ потърсиха ли ви?
– Никой не ме потърси. Нито да питат по какъв начин съм, нито да предложат помощ. Само обещания, които след това се оказаха празни думи.
– Какви компликации имате през днешния ден в всекидневието?
– Болката не стопира. Всяка промяна на превръзка е изтезание. Не мога да дремя обикновено, имам кошмари. Не мога да изляза без перука – хората ме гледат и шушукат. Постоянно чувствам, че животът ми е изменен окончателно.
– Какво желаете да постигнете с делото си?
– Искам правдивост. Да се знае истината. Искам да има отговорност, тъй като не съм единственият служащ там. Днес пострадах аз, само че на следващия ден може да е някой различен.
– Вярвате ли, че ще получите обезщетение?
– Надявам се. Но битката е тежка, институциите се бавят, а ние сами плащаме лекуването. Взехме заеми, продължаваме да плащаме.
– Какво ви държи жива и ви дава сили?
– Семейството ми. Те са всичко за мен. И вярата, че един ден ще мога да пребивавам без непрекъсната болежка и оскърбление.
– Какво бихте споделили на хората, които четат и гледат това изявление?
– Да ценят здравето си, тъй като то е най-важното. И да знаят, че зад всеки служащ стои човешка орис. Не съм просто „ акцидент “. Аз съм човек, който желае правдивост и късмет за живот.
Потърсихме за коментар прокуриста на завода Венцислав Калудов, само че той отхвърли подобен, тъй като все още се водят каузи. Следващото съвещание е на 25 септември.
Продължаваме да следим този случай!
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ