Ангел Димитров, сн. БГНЕС Дългогодишният дипломат и историк Ангел Димитров

Ангел Димитров, сн. БГНЕС
Дългогодишният посланик и историк Ангел Димитров ще води от българска страна договарянията с Македония, които би трябвало да решат противоречивите въпроси от историята сред двете страни. В сряда държавното управление утвърди състава на комисията, в която е издирван баланс сред историци от по-старата и по-новата школа. Съставянето на такава взаимна двустранна комисия бе планувано в Договора за добросъседство сред двете страни и бе коментирана като най-сериозното предизвикателство в двустранните връзки поради многогодишните искания на Македония към българската история. Ангел Димитров е първият ни дипломат в Скопие, а по-късно е бил дипломат и в Белград. Негов заместител ще бъде историкът доцент Наум Кайчев, който е бил общоприет консул в Битоля и Торонто и е член на Македонския теоретичен институт. " Давам си сметка, че с сътрудниците от Република Македония ще имаме тежки диалози. Надяваме се, че техният състав на комисията е селекциониран по този начин, че да даде късмет за обикновено развиване на диалозите. От наша страна ние ще демонстрираме тази доброжелателност, която е залегнала в контракта за другарство и добросъседство “, разяснява Ангел Димитров. Той добави, че ще бъде направено всичко допустимо за отбрана на нашите ползи и то по подобен метод, че да бъде улеснено приложението на Договора в тази част, която, по думите на Димитров, е доста значима за образуването на ново потомство в Република Македония. В комисията влизат още доктор Момчил Методиев – основен редактор на " Християнство и просвета “ и някогашен дипломатически чиновник в Министерството на външните работи, проф. Иван Илчев – някогашен ректор на СУ " Св. Климент Охридски “, Даниел Вачков – шеф на Института за исторически проучвания към Българска академия на науките, проф. Кирил Топалов – някогашен дипломат на България във Ватикана, прочут публицист и учител по българска възрожденска литература, доцент доктор Бони Петрунова – археолог и шеф на Националния исторически музей. Вицепремиерът и външен министър Екатерина Захариева заяви, че първата среща на комисията ще се организира в София и следва да се приготвят разпоредбите за работата й, механизмите, тематичните кръгове и въпроси. Тя уточни, че е доста значимо да се основат ясни механизми на работа, на диспути и на метода на стигане до заключения, с цел да може комисията да реализира резултатите, които цели. Договорът стъпва върху Декларацията за добросъседство, подписана през 1999 година от министър председателите Иван Костов и Любчо Гергиевски. Сега записаното в нея влиза публично в интернационалното право. Предвиден е и междуправителствен механизъм, който да следи осъществяването на контракта. Той вкарва термина " обща история " и планува да бъде образувана взаимна мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и просветителни въпроси на паритетна основа. Общата комисия би трябвало да способства за " обективно и учредено на достоверни исторически извори, научно пояснение на историческите събития " и ще показва годишен отчет за своята работа пред държавните управления на двете страни. С него двете страни поемат ангажимент да подхващат и ефикасни ограничения за попречване на недобронамерена агитация от страна на институции и организации и ще обезкуражават действия на частни субекти, ориентирани към подстрекаване на принуждение, ненавист или други сходни дейности, които биха навредили на техните връзки.