Анелия Цинцарска е вдовица и майка на три деца. Далеч

Анелия Цинцарска е вдовица и майка на три деца. Далеч от фамилията се усеща сама, само че се бори, с цел да победи несгодите. Ето какво споделя тя за компликациите в Гърция, какъв брой е мъчно да се оправиш без да знаеш непознат език и още и още…
Представете се…
Казвам се Анелия Цинцарска от град Ихтиман, който се намира на четиридесет километра под София в посока град Пловдив. На четиридесет и пет години и от една година съм вдовица, само че е много дълго за разказване…
Какъв беше животът ви в България?
Завършила съм междинното си обучение със компетентност шивачка, след което записах и приключих за моделиер, конструктор и дизайнер. Имам един несполучлив брак, от който имам две прелестни момчета. Няколко години след развода открих един прелестен човек, с който имахме четиринайсет години фамилен живот и имаме една прелестна щерка. За живота в България, какво да кажа? Работиш, трупаш заеми. Работила съм какво ли не. Била съм шивачка, сервитьорка в дискотека, след това в ресторант, само че след това се появи щерка ми и трябваше да се откажа от тази работа.
През 2009 година дружно със брачна половинка ми дойдохме в Елада, с цел да поработим. Почнахме работа в една таверна в Платания, Волос. Когато свърши сезона си намерихме работа на полето. Само по този начин можехме да бъдем дружно. Работехме и във Варда, наоколо до Патра. И по този начин до септември 2011г. През септември се наложи брачният партньор ми незабавно да замине за България. След четири дни ми се обади да се върна и аз в България. И по този начин върнах се, и почнах работа в едно магазинче за кафе на зърна и цигари и други дребни артикули. Мислех си, че ще се оправя, само че заплатата, която взимах беше 350 лв. и не стига до на никое място. Ето по този начин се взех решение да се върна отново в Гърция и по този начин дойдох в Атина и почнах вътрешна работа.
Помните ли първия си шеф?
Да несъмнено го помня, то това не може да се не помни. Една моя другарка българка, която е женена за грък ми звънна и ми сподели, че мога да почна работа в една таверна в Платания. Моята другарка там живее. И по този начин дружно със брачна половинка ми започнахме работа в таверната. Мога да кажа, че беше извънредно. Работиш по 16-18 часа дневно и то единствено за 600 евро. Но какво да се прави, ние българите си споделяме, а в България няма и толкоз и се помиряваме. А за работата на полето, не беше мъчно, само че забравяха да заплащат. Работиш, само че когато пристигна време за пари, те нямат и ти би трябвало да чакаш.

Как се справяте с живота в Гърция? Днес в изискванията на рецесия живота е труден…
Работя вътрешна работа и нямам доста опция да излизам. От юни месец съм на тази работа и имах достойнството да попадна в едно прелестно семейство. Заплатата, която ми бяха дали обещание не беше понижена, а увеличена.
Тоест е правилно, че единствено страната няма пари, а самите гърци са добре…
Работя към този момент няколко месеца тук в това семейство и не виждам да имат някакъв проблем. Не се вайкат, не приказват, че няма пари и така…
За времето, което сте тук сте опознали характера на гърците. Каква е съгласно вас главната разлика сред двата народа?
Ами аз считам, че те са по сплотени от нас и май единствено това виждам като позитивна линия. Сега в това семейство, в което работя, мога да кажа, че са като нас българите. Обичат да оказват помощ, да подадат ръка, на нуждаещ се което и ние българите вършим, само че не всичките хора са такива.
Имали ли сте компликации като чужденец в Гърция? Расистки прояви към вас или някакво не положително отношение поради това, че сте българка?
Не. Навсякъде са се отнасяли добре с мен. Мога да ти кажа, единствено един израз, от който ме е заболяло, при първите ми работотодатели. Държаха се добре, само че сезонът свършваше и аз трябваше да си диря работа. Обидих се на една графия и ми дадоха обещание работа. Аз споделих на гъркинята, че сме си намерили работа. Те ме пита, какъв брой да ми дали обещание и аз й споделям 1000 евро, а тя ми се изсмя в очите и ми споделя: „ Лъжат те. Няма кой да ти даде тези пари, то ние работим за толкоз “. Пък да ги дадат на мен! Това ужасно ме засегна.

Много хора споделят, че в чужбина е по-добре да се пазиш от сънародник…. На какво се дължи това?
Аз персонално не съм имала никакви проблеми, само че може би по тази причина че постоянно сме били дружно със брачна половинка ми и не ми се е налагало да разгадавам на никого, само че като се замисля сега…Аз, като се върнах този път и дойдох в Атина, в град, който въобще не познавам и в случай че не бяха моите познати и другари, не знам какво бих правила. Може да се каже, че зависи от индивида. А, сетих се! Мога да ти дам доста забавен отговор на този въпрос!
Преди един месец трябваше да отида до Варда, с цел да си взема колата, която остана там, когато потеглих ненадейно преди една година и какво се случи…Един прочут българин, ми предложи да ми помогне и аз се съгласих. Да, в действителност отидохме до Варда, само че се оказа, че водната помпа на колата е счупена и той ми предложи да я поправи и аз се съгласих. Дадох му ключовете, документите на колата. След две седмици му звъннах и ми сподели, че желае да закупи колата. До тук добре, само че нищо повече не се чу. Не се обажда и не подвига телефона си. А аз се тормозя да не я кара по пътищата, че тази година няма обзор и застраховка. Е може би, по тази причина би трябвало да се пазим от българи! Защото в този момент този проблем, който ми сътвори не знам по какъв начин да го оправя. И през днешния ден се пробвах да се свържа с него, само че без триумф и в този момент не знам по какъв начин ще се измъкна от този проблем. Казаха ми познати, да отида да се оплача в полицията, само че имам проблем, тъй като когато отида не съм сигурна, че ще мога да обясня тъкмо какво се е случило, тъй като не знам добре гръцки. Няма да мога да напиша тъжба. Та един българин, съотечественик, ми направи мечешка услуга.
Има ли нещо, което таите в себе си и желаете да извикате, с цел да ви чуят хората…
Не знам какво да ти кажа в действителност, има много неща, с които не съм съгласна. Дразни ме това, което се случва в България, че сме принудени да живеем с някакви мизерни заплати. Да изплащаме заеми, които са с непостижими лихви и вследствие на това се принуждаваме да станем емигранти. Да, в действителност животът на емигранта не е елементарен.
Вашето послание…
Искам да напиша едно нещо, което ужасно доста ми харесва: „ Вярвай в сложните моменти, смей се когато тъжиш. Лесно е глава да отпуснеш, мъчно е да победиш. Животът, споделят, е игра, в която все някой побеждава и в случай че в действителност е по този начин, да победиш ти поисквам! ” Ако в действителност е по този начин, да победят поисквам на всички.

Източник: bgnow.eu