Анелия е родена на 1 юли 1982 г. в Стара

Анелия е родена на 1 юли 1982 година в Стара Загора. Взима уроци по пиано още в детската градина Във 2-ри клас по самодейност на нейна учителка по пеене в началното учебно заведение Славка Иванова е образувано триото „ Гласовити тракийчета “, в което вземат участие Анелия и още две нейни съученички, а през 1994 година триото записва в „ Балкантон “ лична плоча с национални песни През 2001 година приключва Музикалното учебно заведение „ Филип Кутев “ в Котел със компетентност гъдулка. Милко Калайджиев я води на експериментален запис в „ Пайнер “, където е и до през днешния ден

През лятото на 2005 година е призната в Държавната музикална академия „ Панчо Владигеров “, компетентност „ Поп и джаз пеене “ През 2016 година получава грамота от Националната армия. Призът е връчен на фолкпевицата персонално от военачалник Боян Ставрев Има една щерка – Ивон, от брака си с предприемача Константин Динев. Ето какво съобщи Анелия в изявление за Телеграф:

Здравейте, Анелия, и поздравления за новата визия. Изглеждате ужасно, по какъв начин успяхте да изваете такава форма, каква е тайната?

Благодаря ви, ще черпя за хубавите думи (смее се). Истината е, че се усещам ужасно. Не знам каква е тайната, нямам пояснение. Щастлива съм, пребивавам си живота, обградена съм с хубави и положителни хора, изживявам една прелестна обич, усещам се задоволена от живота си и може би това е разковничето. Ако си благополучен от вътрешната страна, това се отразява и на външния тип.

Полагате ли някакви по-специални грижи за тялото си, упражнявате ли?

От една година не упражнявам. В подобен стадий от живота си съм. Но преди този момент доста упражнявах, плувах, правех дълги походи измежду природата и това няма по какъв начин да не се е отразило, само че към този миг не поставям някакви особени грижи.

Освен с прелестна визия изненадахте почитателите си и със страхотна нова ария, която носи името „ Няма драма “. Споделихте, че това е специфичен план, за какво?

Песента е специфична от позиция на това, че е първата в независимия ми Ютуб канал. С нея стартирах и съм доста разчувствана. Но от позиция на планове няма по какъв начин да кажа, че един е по- специфичен от различен, тъй като аз влагам цялата си страст и обич във всяка моя ария. Във всеки план давам 100% от себе си и виждам да съм напълно уверена, че това е точното парче. Всяка една ария за мен е специфична.

След появяването на независимия ви Ютуб канал потеглиха спекулации, че сте се разделили с вашите дългогодишни продуценти – компания „ Пайнер “. Има ли истина в тези изказвания, или са плод на мечти?

Няма такова нещо, продължаваме да работим дружно с моите продуценти от компания „ Пайнер “. Не съм напуснала. Просто взех решение да си направя независим канал, както по-голяма част от сътрудниците ми. Живеем в такива времена и в случай че би трябвало да съм почтена, съм една от последните, която си направи (смее се). Но ние сме си дружно с моите продуценти, работим си, те ми поемат уговорките. Няма драма сред мен и „ Пайнер “, няма кавги и всичко друго, което се тиражира или пуска като клюки, е неистина.

Кой е екипът, който стои зад новата ария?

Музиката и аранжиментът са на Даниел Ганев. Текстът е на Анастаси Мавродиева. За първи път работим с нея дружно, само че считам, че се получи една доста хубава ария. Видеото също е извънредно, за което благодаря на Башмоушън. Ние с него сме правили доста от плановете им отвън граница. Сега също имаме някакви хрумвания, с които да изненадаме феновете, само че все още избирам да ги запазя в загадка. Стайлингът и гримът са на Никола Иванов, а фотограф е Теди Грозданов.

Чудесно лятно видео и парче, а вие самата по какъв начин прекарвате топлите месеци. С толкоз натоварена от участия и планове стратегия остава ли ви малко време да си починете?

За страдание нямам съвсем никакво време за отмора, само че съм щастлива, че съумявам да съм измежду почитателите си. Ангажиментите ми са поети от много от дълго време и няма по какъв начин да трансформира програмата си и да се освободя. С половинката ми успяхме да отидем за няколко дни на къса отмора. Като цяло с него от време на време си крадем по малко време и пътуваме отвън България за няколко дни.

Да ви върна няколко месеца обратно, към обичания формат „ Като две капки вода “. С каква страст останахте от шоуто и какво остави у вас това прекарване на тази сцена?

Аз бях в страхотна еуфория. Много наситени усеща от две страни. Първо, любовта, която пристигна, без да желая, в живота ми. После Капките, един план, който е напълно прочувствено взето решение. Много съм щастлива и се веселя, това е най-хубавото нещо, което можах да направя, тъй като съумях да изляза от зоната си на комфорт. Аз доста мъчно позволявам хората в персоналното ми пространство, а тези хора ги позволих до себе си. Никога не съм приемала присъединяване си там като съревнование, а желаех да се развличам и съм щастлива, че бе точно по този начин. Прекарах едни три месеца със страхотни хора и постоянно ще вардя доста благи усеща и мемоари от Капките.

Успяхте ли да се видите с някои от другите участници след финала на предаването. Там се бяхте трансформирали като едно семейство?

Така е, сред нас царяха естетика и другарство. За страдание към момента не сме съумели да се съберем или забележим. Всеки един от нас е доста ангажиран. Като съчетаете работа, семейство, и то най-после не остава време за нищо. Ние сме много работещи актьори и като имаме свободно време, гледаме да го отделим за най- околните.

Вече няколко пъти в изявлението споделихте, че сте щастлива и влюбена жена. Мъжът до вас би трябвало да е доста специфичен, за какво го държите отвън светлините на прожекторите?

Личния си живот не го разгласявам. Щастлива съм с индивида до себе си. Аз съм певица и считам, че точно с музиката си и с това, което върша в професионален проект, би трябвало да държа вниманието на хората и да съм забавна с плановете си, а не да разгласявам персоналния си живот. Никого не укривам, когато има мотив, на всички места сме си дружно, само че не съм от хората, които бият барабан. Смятам, че това е нещо персонално, което би трябвало да си остане сред двама души и по този начин любовта се резервира още повече. Не обичам да налагам на хората неща, които не са свързани с работа.

Тази година вашата дъщеричка Ивон беше абитуриентка. Наесен ще бъде ли студентка и с какво желае да се занимава в живота си оттук насетне?

Ивон към този момент е студентка. Записа се в Нов български университет, компетентност „ Бизнес мениджмънт “. Поема си по нейния път. Тя искаше това да учи и аз я поддържах. Има си цел. Иначе готви и други неща, изненади, само че когато би трябвало, ще се разбере. Тя си е независима персона и сама ще си опише какво я чака, като му пристигна времето.

Като майка какво е нещото, на което най- доста желаете да я научите, житейският урок, който желаете да ѝ предадете?

Истината е, че аз към този момент каквото би трябвало съм ѝ предала като персонален образец. Винаги съм считала, че това е от главно значение. Да, значимо е какво приказваме и какви препоръки им даваме, само че най-голямо значение във възпитанието е образецът, който те виждат. Много неща желая да ѝ предам. Да се любува на живота, да мечтае доста, тъй като считам, че приказката „ Внимавай какво си пожелаваш “ доста важи за хората, въпросът е, че всяко едно нещо си има цена. Една хубава основа съм ѝ дала в живота, тъй че да се любува, да си слага цели и да е един благополучен човек, признателен за всичко, което има. Да бъде добър човек.

Вие самата благополучен човек ли сте и в случай че ви върнем в годините обратно, съумя ли дребната Анелия да сбъдне фантазиите си?

Да. Знаете ли, считам, че всеки ден би трябвало още със ставането си да благодаря на Бог за всичко, което имам, което ми е дал. Постигнала съм доста в професионален проект. За мен най-важното нещо е човек да му е хубаво на душата, да си има половинка, да си има приятел в живота. Не се живее самичък, колкото и процъфтяващ да си. Аз съм щастлива, че в този стадий от живота си си открих половинката. Дай Боже, да остане всичко по този начин, защото за любовта се изисква една непрекъсната грижа. Именно това желая да науча и Ивон, че най-важното е да си благополучен, като се прибереш вкъщи.