Разговарят, но не се чуват
Aнексирането на Крим, а също и разразилият се спор в Донбас, въпреки и да са непосреден мотив, въпреки всичко не са единствената причина за утежняване на връзките сред Евросъюза и Русия. Това продължава през последните 25 година и закупи към този момент систематичен темперамент. Структурните проблеми на Евросъюза, а също и коренната смяна в структурата на международния ред единствено задълбочават обстановката. Една от основните аргументи за рецесията в връзките сред Брюксел и Москва през цялото време бяха другите упования по връзки на задачите на тези връзки. Евросъюзът очакваше от Русия развой на последователно доближаване по образеца на страните от централна Европа, и това трябваше да стане въз основа на приемането от Москва на нормите, полезностите и правилата на Европейски Съюз.
В хода на този развой Русия би трябвало да стане съвместима с Евросъюза и да се движи в посока влизане в Европейски Съюз. Но това, естествено, беше немислимо заради размерите на Русия. За разлика от това Русия искаше колкото се може по-бързо да стане пълностоен член на евроатлантическата общественост и очакваше от Евросъюза схващане за съветската позиция и ползи. В последна сметка в Европа трябваше да се появят напълно нови структури за съдействие и за сигурност с пълноправно присъединяване на Русия.
Различните упования и взаимно изключващите се приказки доведоха до това, че общата идея за бъдещето на тези връзки не съумя даже да възникне. Използвани бяха идентични термини, единствено че под тях се разбираха напълно разнообразни неща. Макар в границите на безбройните конгреси представители на двете страни непрекъснато да говореха между тях, те не се чуваха един различен, Взаимните наказания в дадения случай са очевидно изражение на отчуждението. Независимо от отслабването на трансатлантическите връзки, единствено чисто прагматичното икономическо партньорство може да бъде действително в връзките сред Евросъюза и Русия. Живот един до различен, само че не един с друг…
БГНЕС, със съкращения
В хода на този развой Русия би трябвало да стане съвместима с Евросъюза и да се движи в посока влизане в Европейски Съюз. Но това, естествено, беше немислимо заради размерите на Русия. За разлика от това Русия искаше колкото се може по-бързо да стане пълностоен член на евроатлантическата общественост и очакваше от Евросъюза схващане за съветската позиция и ползи. В последна сметка в Европа трябваше да се появят напълно нови структури за съдействие и за сигурност с пълноправно присъединяване на Русия.
Различните упования и взаимно изключващите се приказки доведоха до това, че общата идея за бъдещето на тези връзки не съумя даже да възникне. Използвани бяха идентични термини, единствено че под тях се разбираха напълно разнообразни неща. Макар в границите на безбройните конгреси представители на двете страни непрекъснато да говореха между тях, те не се чуваха един различен, Взаимните наказания в дадения случай са очевидно изражение на отчуждението. Независимо от отслабването на трансатлантическите връзки, единствено чисто прагматичното икономическо партньорство може да бъде действително в връзките сред Евросъюза и Русия. Живот един до различен, само че не един с друг…
БГНЕС, със съкращения
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ