Ане Франк е еврейско момиче, родено на 12 юни 1929

Ане Франк е еврейско момиче, родено на 12 юни 1929 година в Германия, което става международно известно след гибелта си посредством дневника, който води по време на Втората международна война.

Когато нацистите идват на власт и стартират преследването на евреите, фамилията ѝ бяга в Нидерландия. През 1942 година, с цел да се спасят, те се укриват в скрито помещение, което през днешния ден е превърнато в музей. По време на близо две години в скривалище, Ане написа дневник, който се трансформира в едно от най-разтърсващите свидетелства за Холокоста. 

На 4 август 1944 година, в една тиха къща на канала Принсенграхт в Амстердам, тишината е нарушена от стъпки и гласове, които не предвещават нищо положително. След повече от две години, прекарани в цялостно скривалище, Ане Франк и фамилията ѝ са открити и задържани от нацистите.

Зад тази елементарна фасада се намира така наречен " Задна къща " - скрито помещение, прикрито зад движеща се библиотека. Там, в продължение на 25 месеца, се укриват осем души: фамилията на Ане, семейство ван Пелс и зъболекарят Фриц Пфефер. Те живеят в непрекъснат боязън, само че и с вяра за оцеляване.

Арестът се прави към 10 часа сутринта от немската загадка полиция (Гестапо), водена от Карл Йозеф Зилбербауер - офицер от Виена. Все още не е изцяло изяснено кой тъкмо подава сигнала, само че следствията през годините сочат към неизвестен донос.

Заедно с тях са арестувани и двама от нидерландските им помощници - Йоханес Клеиман и Виктор Куглер. Другите двама помощници, Мип Гис и Беп Воскуйл, не са задържани. Именно Мип намира по-късно дневника на Ане - тетрадка, която тя деликатно резервира, с вярата да го върне на момичето след войната.

След ареста, всички укриващи се са депортирани. Ане Франк и сестра ѝ Марго умират в лагера Берген-Белзен при започване на 1945 година Само татко им, Ото Франк, оцелява. Когато се връща в Амстердам, получава дневника на щерка си. През 1947 година той взема решение да го разгласява, напомня History.

Днес дневникът на Ане Франк е преведен на над 70 езика и се чете от милиони. Но зад всяка дума стои действителна история - на едно момиче, което просто желае да живее, да написа и да бъде разбрано.

4 август не е просто дата от календара. Това е денят, в който мълчанието се пречупва, а светът губи един глас. Иронично - точно този глас остава жив, с помощта на написаното.

" Въпреки всичко, аз към момента имам вяра, че хората са положителни по душа ", пише Ане Франк на 15 юли 1944 година