Дори при раздяла в семейството, трябва да опазим децата от страдания
Андрияна Русева, Фондация „ Владиславово “: Децата, въвлечени в наставнически спор, не трябва да страдат и това е тематика, по която всички институции би трябвало да работят дружно.
Защитата на децата, сложени в изискванията на наставнически спор е тематика, на която малко на брой обръщат внимание. Специалистите в обществената работа обаче всекидневно се сблъскват с такива случаи, като им се постанова да работят по комплексното търсене на решения, с цел да бъдат сведени до минимални последствията за децата, живеещи в такива условия. По време на кръгла маса, извършена в края на месец септември 2025 година ръководителят на обществената комисия в Народното събрание госпожа Деница Сачева заяви, че минимум 30 000 деца у нас живеят в среда, в която сред родителите им е налице спор.
В тази връзка, която единствена във Варна посредством комплексите си за обществени услуги в регион „ Аспарухово “ и регион „ Владиславово “ предлага услугата „ Контактен център “, организира акция, която целеше обществото да бъде осведомено с казуса и с другите аспекти за обезпечаване на отбрана за децата, озовали се в среда на наставнически спор. На финала на акцията ДНЕС+ беседва с ръководителя на Фондация „ Владиславово “ госпожа Андрияна Русева, с цел да научим какви са резултатите.
– Г-жо Русева, каква е оценката Ви за резултатите от акцията?
- Кампанията стартира като глас в отбрана на децата, които най-често остават невидими в обстановки на напрежение сред родители. За мен най-големият триумф е, че тематиката към този момент не стои в периферията на публичното внимание. Има индикации, че хората стартират да приказват по-осъзнато, да разпознават рискови обстановки, да търсят помощ. Това демонстрира, че напъните ни са достигнали действително до фамилии с сходни проблеми, и с помощта на акцията ще бъде допустимо да се избегнат контузиите за децата.
– По време на акцията, която продължи повече от месец, публикувахте материали по разнообразни подтеми. Каква беше концепцията?
- Темата е комплицирана и доста сензитивна. Всяка публикация беше отдадена на обособена част от „ пъзела “ – страстите на децата, държанието на родителите, ролята на учебното заведение, механизмите за поддръжка и доста други. Целта беше всеки родител и всеки експерт да може да откри информация, която му е нужна в точния миг. Отзивите демонстрираха, че този метод работи.
– На 5 декември организирахте кръгла маса, която събра експерти от разнообразни области. Какви бяха основните заключения от работата на форума?
- Най-силното обръщение беше, че децата не могат да чакат. Те имат потребност от поддръжка в този момент – не след години, не след следващи правосъдни процедури. Специалистите подчертаха потребността от по-голяма междуинституционална съгласуваност, по-ранна предварителна защита и налична психическа помощ. Когато всички работят дружно – от учебните заведения, през обществените служби, съдът, психолози – резултатите са доста по-добри.
– Споменахте нуждата от законодателни промени. Защо те са толкоз значими?
- Контактният център за деца и родители е една от дребното услуги, която може действително да понижи напрежението, да защищити децата и да поддържа родителите при създаване на по-здравословна връзка. Но с цел да действа качествено, са нужни ясни правила, стандарти и стабилно финансиране. Днес това към момента липсва.
Емоционално, само че и изцяло практично – не можем да оставим една толкоз сензитивна услуга да съществува „ по инерция “. Когато един родител не може да вижда детето си в безвредна и следена среда, когато обществените служащи нямат задоволителни принадлежности, а детето се трансформира в медиатор на напрежението – системата не работи.
Затова рекомендациите ни са ясни:
1. Да бъде основан народен стандарт за Контактните центрове, в който да са избрани изискванията на работа, квалификацията на експертите, разпоредбите за сигурност.
2. Да бъде обезпечено държавно финансиране, което подсигурява резистентност и еднакъв достъп в другите райони на страната.
3. Да се вкара ясна процедура за ориентиране – съдът, обществените служби и експертите би трябвало да разполагат с транспарантни механизми по кое време и по какъв начин да препращат фамилии към услугата.
4. Да има опция за следваща поддръжка – психически съвещания, фамилна работа, медиация.
5. Изграждане на механизъм за мониторинг и оценка на успеваемостта на услугата – с цел да знаем какво работи и какво би трябвало да бъде усъвършенствано.
Тези промени не са административен разкош – те са нужда. Всяко закъснение значи деца, които порастват под непрекъснат стрес; деца, които усещат, че би трябвало да изберат родител; деца, които губят връзка с човек, който ги обича. От извършената акция имаме положителното чувство, че нуждите са разбрани на всяко равнище – от министерство на труда и обществената политика, през районните структури и органи в обществената сфера, до правоохранителните и правораздавателни институции.
– Какви са реакциите, които получихте от родителите и експертите?
- Родителите споделиха истории, които допират. Някои са разбрали по-добре страстите на детето си, други са осъзнали, че личната им реакция въздейства директно на неговото успокоение. Специалистите показаха предпочитание да работим дружно по бъдещи начинания и даже предложиха свои материали. Това дава вяра.
– Какво следва?
- Това е начало, не е край. Планираме обучителни модули, нови акции и дейна работа по тематиката за законодателните промени. Ще продължим да настояваме децата да получат среда, която ги пази и поддържа, даже когато възрастните минават през компликации.
– Какво е най-важното обръщение, което желаете да остане след акцията?
- в никакъв случай не би трябвало да бъде инструмент в спор! То има право на обич от двамата родители, право на мира и право на отбрана от напрежението, което не е негово. Ако всички – фамилии, институции, експерти – вървим в тази посока, можем да променим ориси към по-добро.
*публикация
