Рубльов: Руските лидери никога не биха разговаряли с мен
Андрей Рубльов разяснява една от най-наболелите тематики в мъжкия тенис – възбраната за съветските тенисисти да вземат участие на Уимбълдън. Тя бе наложена от Lawn Tennis Association след нашествието в Украйна, само че е доста евентуално да продължи и през идващите сезон макар глобите, които английската федерация понесе от ATP и WTA. В изявление за Claytenis.com Рубльов разкри, че на особено проведена среща съветските играчи са уверили хората от LTA, че не поддържат войната, само че те не са желали да ги чуят.
– Андрей, какви бяха позитивните и отрицателните последици за теб откакто обществено осъди войната в Украйна?
– Просто е – за мен най-лесният метод да направя изказване и да заявя позицията си е това, което върша на корта. Това е единствената платформа, от която бих могъл да покажа какъв брой е значимо да бъдеш непретенциозен, добър и просветен, с цел да можеш да се бориш за основаването на по-добър свят. Опитвам се да употребявам тази платформа по положителен метод. Също по този начин е значимо почитателите да виждат, че се държа естествено, защото в случай че правиш сходни неща прекомерно постоянно, ще наподобява завладяно и престорено. Трябва да намираш верния миг.
– Ако можеше да се срещнеш с някой от съветските водачи, виновни за войната, какво би му споделил?
– Трудно е да си показва какво бих направил в сходна обстановка, тъй като не пребивавам в тази среда. Тези хора в никакъв случай не биха разговаряли с мен лице в лице. Има доста неща, които никой с изключение на тях не знае. Най-важното, а и най-болезненото в тази ситуация е, че елементарните хора страдат и заплащат цената за грешките на водачите си. Хората би трябвало да се любуват на живота, а не да им се постанова да минават през такива неща.
– В свое изявление майка ти съобщи, че медиите са почнали да те тормозят поради протичащото се в Украйна. Смяташ ли, че това в действителност е по този начин?
– Опитвам се да виждам на нещата не от моята вероятност, а от тази на хората, които страдат. Аз нямам право да се окайвам, защото пребивавам прекрасен живот – има опцията да пътувам, да играя тенис и да се любувам на нещата, които имам. Предвид обстоятелството, че има доста хора, които се опасяват за живота си и се пробват да оцелеят, би било погрешно да споделям, че се усещам унизен. Да, минах през сложни моменти, само че не мога да се съпоставям с жертвите от войната.
– Каква е позицията ти по отношение на отношението на Уимбълдън към съветските тенисисти?
– По-рано през годината беше проведена среща с шефовете на всички шампионати от Големия шлем, както и хора от управлението на ATP. Хубаво е, че ATP са настроени положително към нас и се пробват да ни оказват помощ. С останалите съветски и белоруски тенисисти изразихме откровеното си мнение и направихме голям брой оферти по какъв начин обстановката може да се усъвършенства, тъй като в случай че не ни позволен за втора поредна година, всичко ще си остане същото и това няма да е добре за тениса. Предложихме им да помогнем по всеки вероятен метод, с цел да покажем, че тенисът е по-голям от политиката?
– Да разбираме ли, че желаете да играте на Уимбълдън?
– Да, естествено. Направихме доста оферти, само че тях не ги интересува. Нямат никакво предпочитание да оказват помощ. Правителството на Англия сподели, че за тях политиката е по-важна от мира. Бихме могли да покажем, че политиката не може да раздели света на спорта. Би било положително начало. Знам, че ще е мъчно, тъй като спортът постоянно е бил употребен за политически операции, само че би трябвало да опитаме.
– Преди известно време показа в изявление, че огромната ти уязвимост на корта е душeвността. Какви старания полагаш, с цел да промениш това?
– Медитация, специфични извършения, такива неща. Правя всичко допустимо. Винаги проучвам деликатно представянето си на корта и знам, че е належащо да приема и модернизирам нещата, които не върша добре. В такива обстановки първата стъпка е да приемеш, че виновността е единствено твоя. Много хора обичат да сочат с пръст и да си търсят оправдания, само че аз не съм измежду тях.
– Как стигна до заключението, че би трябвало да работиш върху душeвността си?
– Защото знам що за човек съм и познавам характера си. Аз съм доста прочувствен и когато се занимавам с нещо, което е значимо за мен, постоянно одобрявам нещата персонално. Очевидно е, че тенисът е доста значим за мен. Приемам всеки мач и даже всяка точка персонално и прочувствено. Това се случва от доста години и по тази причина ми е ясно, че напредъкът ми в това отношение няма да бъде бърз и елементарен.
– Какво мислиш за сегашния формат на Купа „ Дейвис “?
– Някои неща ми харесват, а други – не. Може би е добре, че мачовете лишават по-малко време. Спомням си, че при започване на кариерата ми губех по две седмици за всеки мач от шампионата, защото пътувахме доста. Тогава бях на 160-о или 170-о място в ранглистата и вместа да играя в ATP и да натрупвам точки, аз бях в националния тим. Имаше моменти, когато губех по 30 позиции за тези две седмици и по-късно трябваше да стартирам от начало. Турнирът несъмнено не ми помагаше в това отношение. В същото време обаче мачовете на разменено посещение ми харесваха, защото някои страни в действителност обичат тениса и публиката е невероятна.
– Какви промени би направил, в случай че имаше тази власт?
– Според мен би трябвало да е нещо като Световно състезание и да се организира един път на две или четири години. Така успеха би била доста по-специална, тъй като в този момент приключваш шампионата в края на ноември и през февруари би трябвало да играеш още веднъж. Лично за мен това лиши част от удоволствието. Мисля, че е по-добре да се изчака известно време, с цел да могат играчите да се насладят на момента.
