Цар Румен – новият Орбан или дежа вю с Н.В. Симеон II
Андрей Райчев вижда в оставката на президента знак за източноевропейска равноправност, само че и риск за конфликт с демократичния хайлайф на Европа
България влиза в нов стадий от своето развиване, откакто президента на републиката Румен Радев подаде през днешния ден публично оставка, само че разгласи, че ще продължи борбата с кукловодите, които спускат наставления на Народното събрание и употребяват властта като бухалка. За новия преход загатна социологът Андрей Райчев, съгласно който, 25 години след цар Симеон II на политическата сцена излиза нов благородник. Аналогията със събитията от 2001 година, когато царско цунами обърка проектите на Съюз на демократичните сили и Българска социалистическа партия, не е напълно удачна, тъй като за разлика от монарха Симеон Сакскобургготски, който е бил пропъден от комунистите без да бъде принуден да подпише акт за абдикация, ген. Радев зрелищно абдикира и завеща президентството на Илияна Йотова.
След девет години на „ Дондуков “ 2 генералът смъкна президентския " шинел ", само че не и упоритостта си да води борбата за България. С оставката на Румен Радев стартира нов стадий – освен за него, само че и за страната. Социологът, който в " Лице в лице " по бТВ го съпостави с цар Симеон II, откри допирни точки и с Виктор Орбан, въпреки двамата министър председатели да са знаци на два разнообразни модела на власт и въздействие, само че въпреки всичко това, което се случва, наподобява на дежа вю - претърпяли сме го като че ли към този момент.
Райчев чака сходно на царят-премиер, който пристигна, с цел да ни оправи за 800 дни, генералът да провокира мощна вълна и зад него да има най-малко 80 гласа в Народното събрание. Според него Радев се трансформира в основна фигура на източноевропейската наклонност за разграничение от демократичния Брюксел и търсене на „ национална равноправност “.
Той дефинира дейностите му като „ политическа трансформация, която припомня появяването на Симеон Сакскобургготски през 2001 година “.
„ Влизането на Радев в политиката е от дълго време предстоящо събитие, на което съперниците му си мислиха, че няма да стане, че няма да посмее. Той откри момента, съумя да концентрира върху себе си задоволително внимание и излезе с позицията на цар Симеон. Това сме го гледали преди тъкмо 25 години “, съобщи социологът.
„ Радев върви по пътя на Орбан, Фицо и Бабиш. Това е вълна от водачи, които излизат от сянката на Западна Европа. Процесът е явен – Източна Европа се еманципира “, съобщи социологът.
„ Нека да погледнем обстановката с Радев от птичи взор! Виждаме Бабиш, Фицо, Орбан, а и в Румъния щеше да има такова нещо, само че по неестествен и възмутителен метод го стопираха. Еманципираме се от прислужник на Западна Европа ", изясни той.
Според него аналогията с царя не е инцидентна. Симеон пристигна като фигура над партиите, която сплотява. Радев се пробва да направи същото, само че в по-тежка интернационална конюнктура. Той към този момент не е президент, само че е знак на антисистемния митинг.
Политологът Христо Панчугов обаче е на противоположното мнение. „ Президентът постоянно е бил против европейските политики – против Истанбулската спогодба, глобите против Русия ", разяснява той.
Райчев отвърна: „ Европа има четири фундаментални неточности – зелената политика, гей нормите, мигрантската тактика и войната в Украйна. Според него Радев просто споделя на глас това, което другите мислят.
Дали обаче цар Румен може да събере сред 80 и 120 депутата? „ Нали знаете, че най-важното качество на парите е тяхното количество. Най-важната характерност на един електорат е неговата величина, само че не ми се има вяра да има под 80 депутата. Някои мислят, че 100, а други – 120, само че не ми се има вяра “, посочи социологът.
Политическите коментатори съпоставят момента с оня през 2001 година, когато цар Симеон внесе вяра за „ нов морал в политиката “. Разликата, съгласно тях, е че през днешния ден Европа е друга – разграничена, изтощена и под напън.
Дали Румен Радев ще се трансформира в българския Орбан, или историята ще повтори сюжета със Симеон II, времето ще покаже. Едно е несъмнено – оставката му не е край, а начало на нова борба.
България влиза в нов стадий от своето развиване, откакто президента на републиката Румен Радев подаде през днешния ден публично оставка, само че разгласи, че ще продължи борбата с кукловодите, които спускат наставления на Народното събрание и употребяват властта като бухалка. За новия преход загатна социологът Андрей Райчев, съгласно който, 25 години след цар Симеон II на политическата сцена излиза нов благородник. Аналогията със събитията от 2001 година, когато царско цунами обърка проектите на Съюз на демократичните сили и Българска социалистическа партия, не е напълно удачна, тъй като за разлика от монарха Симеон Сакскобургготски, който е бил пропъден от комунистите без да бъде принуден да подпише акт за абдикация, ген. Радев зрелищно абдикира и завеща президентството на Илияна Йотова.
След девет години на „ Дондуков “ 2 генералът смъкна президентския " шинел ", само че не и упоритостта си да води борбата за България. С оставката на Румен Радев стартира нов стадий – освен за него, само че и за страната. Социологът, който в " Лице в лице " по бТВ го съпостави с цар Симеон II, откри допирни точки и с Виктор Орбан, въпреки двамата министър председатели да са знаци на два разнообразни модела на власт и въздействие, само че въпреки всичко това, което се случва, наподобява на дежа вю - претърпяли сме го като че ли към този момент.
Райчев чака сходно на царят-премиер, който пристигна, с цел да ни оправи за 800 дни, генералът да провокира мощна вълна и зад него да има най-малко 80 гласа в Народното събрание. Според него Радев се трансформира в основна фигура на източноевропейската наклонност за разграничение от демократичния Брюксел и търсене на „ национална равноправност “.
Той дефинира дейностите му като „ политическа трансформация, която припомня появяването на Симеон Сакскобургготски през 2001 година “.
„ Влизането на Радев в политиката е от дълго време предстоящо събитие, на което съперниците му си мислиха, че няма да стане, че няма да посмее. Той откри момента, съумя да концентрира върху себе си задоволително внимание и излезе с позицията на цар Симеон. Това сме го гледали преди тъкмо 25 години “, съобщи социологът.
„ Радев върви по пътя на Орбан, Фицо и Бабиш. Това е вълна от водачи, които излизат от сянката на Западна Европа. Процесът е явен – Източна Европа се еманципира “, съобщи социологът.
„ Нека да погледнем обстановката с Радев от птичи взор! Виждаме Бабиш, Фицо, Орбан, а и в Румъния щеше да има такова нещо, само че по неестествен и възмутителен метод го стопираха. Еманципираме се от прислужник на Западна Европа ", изясни той.
Според него аналогията с царя не е инцидентна. Симеон пристигна като фигура над партиите, която сплотява. Радев се пробва да направи същото, само че в по-тежка интернационална конюнктура. Той към този момент не е президент, само че е знак на антисистемния митинг.
Политологът Христо Панчугов обаче е на противоположното мнение. „ Президентът постоянно е бил против европейските политики – против Истанбулската спогодба, глобите против Русия ", разяснява той.
Райчев отвърна: „ Европа има четири фундаментални неточности – зелената политика, гей нормите, мигрантската тактика и войната в Украйна. Според него Радев просто споделя на глас това, което другите мислят.
Дали обаче цар Румен може да събере сред 80 и 120 депутата? „ Нали знаете, че най-важното качество на парите е тяхното количество. Най-важната характерност на един електорат е неговата величина, само че не ми се има вяра да има под 80 депутата. Някои мислят, че 100, а други – 120, само че не ми се има вяра “, посочи социологът.
Политическите коментатори съпоставят момента с оня през 2001 година, когато цар Симеон внесе вяра за „ нов морал в политиката “. Разликата, съгласно тях, е че през днешния ден Европа е друга – разграничена, изтощена и под напън.
Дали Румен Радев ще се трансформира в българския Орбан, или историята ще повтори сюжета със Симеон II, времето ще покаже. Едно е несъмнено – оставката му не е край, а начало на нова борба.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ