Луканов предложил брак на Людмила Живкова: Искал да се сроди с Тато, но тя го отрязала заради Батето
Андрей Луканов се обяснил в обич на Людмила Живкова и изискал тя да му стане жена след развода с първия й мъж – Любомир Стойчев, оповестява вестник „ България през днешния ден “.
Татовата дъщеря обаче изрично му отказала, тъй като към този момент била увлечена по прословутия Иван Славков. За тия обстоятелства бил осведомен и Димитър Иванов, някогашен офицер от Държавна сигурност. Според него Андрей Луканов нямал никакви угризения, когато си преследвал задачите.
Мотивите му да подписа брак с Людмила били чисто прагматични – тя е правоприемник на най-силната фамилия в страната, а той, Луканов, на най-авторитетната. И в случай че двете семейства се сродят, двамата ще ръководят без проблем и партията, и страната. Било е изцяло действително даже да имат и поколение.
Тодор Живков обаче недолюбвал Луканов и зорко бдял над интимния живот на щерка си от боязън да не се увлече там, където не би трябвало. Жертва на тази зоркост станал Александър Лилов, за който се приказва, че също ухажвал Людмила. Татовата дъщеря имала благосклонности към него и го покровителствала, само че след гибелта й Живков безогледно смъква Лилов от поста на втори човек в партията.
Сметките на Андрей Луканов напълно не са били нелогични. Той в действителност е от огромен и влиятелен комунистически жанр. Основоположник на политическия клан е Тодор Луканов от Ловеч. Той приключва правни науки в Женева, връща се в България и основава локалната социалистическа организация в Плевен.
Години наред е депутат, а по-късно става и секретар на Комунистическата партия. Лукановият жанр се счита за нещо като партийна аристокрация, а Тодор Живков може да бъде присъединен към графата локални партийни фрагменти – учили-недоучили, повече локални патриоти, в сравнение с интернационалисти.
Именно по тази причина жадният за власт Луканов считал, че с Людмила Живкова ще са в най-хубавата композиция за страната. За страдание той си отива от този свят по отблъскващ метод – гръмнаха го на улицата пред дома му, а два дни преди този момент в Плевен се вижда с Димитър Иванов.
„ Разказваше мемоари за татко си и дядо си, за честните връзки сред Димитър Благоев и най-близките му в партията. Призори се отделихме единствено двамата.
Той организира с мен главния диалог – уверен бил, че Жан Виденов е към този момент нездравословен за партията и страната. Каза буквално: „ Трябва да го сменим! Предстои ми среща с Лилов и ти би трябвало да накараш Кольо Добрев най-сетне да се дефинира на чия страна е. Убедих се, че Георги Пирински не става нито за ръководител на партията, нито за министър-председател “, спомня си Димитър Иванов.
Андрей Луканов от дълго време не е сред живите, а ужасяващата му кончина и през днешния ден е мистерия. Убиецът, естествено, по този начин и не е хванат.
Димитър Иванов: Не съм й почитател само че тя направи доста за България!
„ Не съм почитател на Людмила Живкова, само че в последните 10 години преподавам история на международните музеи и виждам по какъв начин България е известна по света доста повече с това, което е направено по нейно време. И едвам в този момент с Вежди Рашидов при по този начин доста оплювания Бойко Борисов живваме още веднъж в културно отношение. “ Това показа Димитър Иванов, който с изключение на офицер от Държавна сигурност е и публицист, написал книга за Шесто ръководство. Отношението към втория мъж на „ алената принцеса “ също е позитивно. „ Славков си позволяваше много постоянно непремерени политически изявления не напълно в унисон с формалната априлска линия на партията. И това беше известно.
Без да се е правил на отстъпник, в действителност Славков имаше много сериозно отношение към партийната администрация, към прекаленостите в идеологическия живот, към натягането и кариеризма на обособени хора и го показваше. Може би тъй като знаеше, че на него са му позволени повече неща, си позволяваше да приказва намерено.
В диалози с представителите на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в България нямам спомен някой да е изразявал противоречие към Людмила. По-скоро импровизирано съм чувал подмятания: „ Тази жена болшевик ли е? “, „ Тя марксическа линия ли организира? “. Правеше усещане в държанието на Людмила, че беше един технократ в региона на културното строителство.
