Андрей Керанов е поредния гост в рубриката Легенди на в.

Андрей Керанов е следващия посетител в рубриката „ Легенди ” на в. " Народно дело Седмицата ". Керанов, който преди дни навърши 62 години, държи едно достижение, което надали ще в миналото ще бъде надминато.

Той е единственият артикул на варненската школа по спортна гимнастика, спечелил орден от международно състезание за мъже като настоящ играч на варненски клуб. През 1974 година Андрей взема бронз на земя във Варна, като оценката е първо и за българската спортна гимнастика от шампионат на планетата.

Иначе Керанов има доста трофеи и медали от държавни шампионати за деца, юноши и мъже, както и от Балканиади. Бил е също трети на Универсиада, и постоянен победител на земя в мощния в миналото шампионат „ Златни пясъци ”. На европейско за мъже в Швейцария пък му лишават по престъпен метод бронзовия орден в неговата коронна дисциплинираност. Великият гимнастик е заслужил занаятчия на спорта и в България е бил част единствено от един клуб – „ Черно море ”.

В изявление за „ Народно дело Седмицата ” Андрей Керанов се връща към най-драматичните си и приятни моменти в кариерата си на играч и треньор.

- Г-н Керанов, по какъв начин станахте гимнастик?

- Бях четвърти клас, когато Ванков, Любен Михайлов и Стефан Стаматов правеха асортимент по учебните заведения. Дойдоха и в нашето школо, в родния ми квартал „ Аспарухово ”, и след физически проби ми предложиха да упражнявам спортна гимнастика. Приех и влязох в групата на Стефан Стаматов, който е първия ми и единствен треньор. Година по-късно станах държавен първенец в многобоя за деца, дружно с по-големия от мен Николай Христов. Малко по-късно ме желаеха в „ Олимпийски очаквания ” в София, само че родителите ми не ме пуснаха.

 

- Помните ли първата си огромна интернационална изява за мъже?

 - Доста млад, в ранна юношеска възраст, дебютирах на европейското в Гренобъл. Пуснаха ни дружно с Райчо Христов да се обиграваме.

 

- Върхът в кариерата ви е третото място на земя на международното във Варна през 1974 година. Кога почувствахте, че можете да вземете орден?



- След наложителната и волна стратегия, когато влязох във финала. Тогава се отпуснах, изключих се от публиката и на финала изиграх съчетанието си по най-хубавия метод. След него цялостната зала „ Конгресна ” изригна и усетих неспокойствие, което не бях изпитвал до този миг.

 

- Пред вас се класират двама японци. Бронзът ли беше максимумът за вас на това състезание?

 

- Може и по този начин да се каже, защото по това време хегемонията на руснаци и японци бе тотална. Първият във Варна Касамацу да вземем за пример беше международен първенец в многобоя.

 

 - С какво ви наградиха за голямото достижение?

 

- Дадоха ми 1000 лв. награда, от която след удръжките взех 850 лв. чисти. Другите мои съотборници от Варна, които участваха на шампионата – Гено Радев и Димитър Кърджалийски, както и персоналният ми треньор Стефан Стаматов имаха по-голям шанс. Те получиха служебни жилища.



- Вярно ли, че след международното сте можели да напуснете „ Черно море ”?

 

- Пет дни, откакто взех медала, влязох в казармата в ЦСКА. Тренирах с тях известно време и ме върнаха във Варна. Двете сдружения водиха договаряния да упражнявам в Черно море и да играя от името на ЦСКА в шампионатите. Това по този начин и не се случи, и продължих да се състезавам единствено за моя роден клуб.

 

- През 1975 година на европейското в Берн преживявате огромен призрачен сън. Разкажете какво се случи?

 

- Завърших трети на земя и на таблото светна крайното класиране. Същото остана да стои и след финалите на висилка и успоредка. Дойде време за награждаването и безусловно секунди преди се отправим към почетната стълбичка, ни споделиха да изчакаме. След 10-15 минути на таблото изписаха ново класиране, в което на трето място е класиран чех. Разбрах, че основният арбитър му е подарил медала, откакто понижил моята оценка. Две години по-късно на Балканиадата в Атина една съдийка пристигна при мен и ми сподели: „ Андрей, приемете моите извинения, че мъжът ми ви открадна медала в Берн. Аз му споделих, че не е прав, даже се скарах с него, само че той взе погрешно решение. ” Доколкото помня, въпросният арбитър бе чех или сърбин.

 

- На Олимпиадата в Монреал през 1976 година оставате на 11-о място на земя?

 

- Пристигнахме в Канада по-рано, с цел да се аклиматизираме. Тогава преди подготовка и след нея записвахме точните си килограми и грамове. 15 дни преди надпреварата ме изкарах пълен, защото бях с кг наднормено тегло. Влязох в болница, нагълтах се с фурантрил и зофен, обезводних се и ми падна кръвното. На надпреварата се усещах като парцал, а имах най-силното комбиниране, в което бях първият в света, който извършва двойно странично салто. В последната серия във волната стратегия обаче към края на съчетанието лакетят ми се подгъна и след двойно салто се приземих на два крайници и две ръце. Това бе огромна неточност, последвана от ниска оценка, и останах отвън финала. Аз не съумях, защото след внезапното събаряне на килограми, не бях в оптимално физическо положение.

 

- Как стана по този начин, че спряхте рано с гимнастиката?



- На Универсиадата в София през 1977 година станах трети на земя и шести на прескок. Това бе доста мощно съревнование, защото пристигналите студенти – за първи път от Китай, Съюз на съветските социалистически републики и другите страни бяха в действителност националните им тимове. Месеци по-късно приключих първи на земя и висилка на Балканиадата. Изненадващо обаче, единствено на мен стопираха месечните тласъци за достижения. Аз повдигнах въпроса и бях привикан от Меранзов, който бе заместител на Трендафил Мартинсти в ЦС на БСФС, само че в действителност мощният човек в спорта ни, защото бе представител на партията. Преди да бъде утвърден новия годишен проект Меранзов ме попита за какво съм възроптал. Отговорих му, че желая да зная за какво са ми спрели възнагражденията. Той мълча, мълча и след това сподели, че повода е субективна преценка на старши треньора на националния тим. Тогава бях и на олимпийски щат към БОК, само че ми стопираха и заплатата. Казах им: „ край ”. Осем месеца по-късно ми предложиха да стартира да упражнявам за присъединяване в републиканско състезание и дадоха обещание да ми изплатят заплатите със задна дата, което по този начин и не се случи. Аз започнах да упражнявам, върнах се в националния тим и отпътувах на лагер в Пловдив, който бе част от подготовката ни за Олимпиадата в Москва 80. По време на лагера обаче ми оповестиха, че на майка не й остава доста, защото заболяването й е в последна фаза. Върнах се във Варна, с цел да съм до нея и скоро тя умря. Това бе голям потрес и прочувствен срив за мен, и повече не ми бе до гимнастика. А и никой от федерацията или националния не ме потърси в този тежък за мен миг. Иначе Съединени американски щати и другите Западни сили бойкотираха Москва 80, а там първенец при слаба конкуренция на земя стана Александър Дитятин. Него постоянно го бях побеждавал и в случай че участвах на Олимпиадата, можех да направя нещо огромно. Явно, не ми било писано.

-  Спирате с гимнастиката, само че след това не успявате и да завършите НСА, тогава ВИФ „ Георги Димитров ”. Защо?

- Бях трети курс, когато изтървах дата за изпит поради гибелта на майка ми. Тогава ректор на ВИФ „ Георги Димитров ” бе шефът на федерацията по спортна гимнастика проф. Никола Хаджиев. Отидох в София и срещнах в института дамата, с която професорът живееше – Цветана Димова. Когато разбра за казуса ми, тя сподели, че ще приказва с него и да се обадя тази вечер, с цел да ми насрочи нова дата за изпита. Обадих се, само че резултат нямаше и завърших със следването, като останах единствено със приблизително обучение от механотехникум „ Антон Иванов ”. След това две години работих като състезателен уредник в „ Транстрой ” Белослав.



-  Кой ви върна в залата?

-  Стефан Стаматов ме предложения да съм треньор в Черно море и изкарах две години.  Започнах с деца и живеех в хотела до залата. После наследих групата на Бахарски, който стана преподавател по физическо взъпитание. Работих с 5 надарени момчета и моите ученици Димитър Тасков и Роберт Милконов попаднаха в състава на националния тим на България за европейското за юноши. Резерва им беше Любен Герасков, който години по-късно щеше да стане международен първенец на кон с гривни за мъже.

10 дни преди шампионата обаче бях отхвърлен като треньор в „ Черно море ” с мотив, че не съм слязъл в точния момент от хотела и съм просрочен с 10 минути за подготовка. Взеха ми Митко и Роберт, и ги пратиха да упражняват при Данчо Йорданов, който одеве се бе отказал от дейна активност след шампионата „ Златни пясъци ”. На европейското Димитър Тасков стана първенец на успоредка. Данчо Йорданов по този начин и не пристигна да ми каже най-малко едно „ благодаря ” за заслугите ми към построяването на двамата гимнастици.

- Разбрахте ли кой ви спретна постановката?

- Как кой? Радил Рашков, несъмнено. Той бе партиен секретар и старши треньор на мъжкото направление по спортна гимнастика във ФСФД „ Черно море ”. След като ми погодиха този кален номер, влязох в кабинета му и щях да го набия. Взех една лампа, хвърлих я по него и я счупих. Добре че Стефан Стаматов ме спря.

 

- Защо сте имали врагове в спорта?

- Защото бях непосредствен и до болежка прям. Казвах всичко в очите, което обаче постоянно не се харесваше на мощните на деня при оня режим.

 

- Все отново успявате да упражнявате също девойки, девойки и дами?

- Г-н Пиринска, която отговаряше за женското направление в сдружението, ме предложения при тях. Работих три години дружно с Лили Стоянова, само че през 1988 година взех решение да спра, защото се ожених, а със 160 лв. заплата не може да се гледа семейство. В идващите три години бях кафеджия на „ Червения площад ”, карах едни от първите частни таксита и помагах на мой другар, който бе взел под аренда комета по линията Варна – Несебър – Поморие - Бургас - Созопол.

 

- Старата обич наслойка не хваща и още веднъж се връщате към обичания спорт?

- Получи се с помощта на Лили Стоянова. Тя бе треньор в Белгия и с тима си пристигна на подготовка край Варна. След диалог с нея ме свърза с управлението на различен белгийски клуб и по този начин отпътувах на гурбет. Осем години и половина – до 1999-а, бях треньор в Ат. Това е град, с поданици колкото моя квартал ”Аспарухово ”, на 10 км от Мос и 60 км от Брюксел. Там, където бях, спортната гимнастика бе западнала, само че с мой сътрудник я възродихме. Много деца в двата профила започнаха да упражняват, по-късно имахме представители във всички възрасти. Един от тях стана втори за мъже в Белгия, само че след това объркаха развиването му.

 

- С какво за занимавате след завръщането си от Белгия в последните 18 години?

- С жена ми си купихме апартамент против родната ми къща в „ Аспарухово ”. Долу под нас отворихме хранителен магазин, който работеше добре 13 години, само че след отварянето на огромните вериги, го затворихме. Аз от 10 години съм чиновник информация в общинския спортния комплекс в парка в „ Аспарухово ”. Жена ми пък, откакто затворихме магазина, отпътува да работи в чужбина. Каза ми: „ Аз прекосих 50-те, кой ще ме вземе на порядъчна работа в България? ”

 

- Г-н Керанов, чувал съм по-възрастни потенциали да разясняват, че бронзовият ви орден от международното в действителност бил жест към домакините от Варна?

- Всеки е свободен да приказва каквото си желае. Мен това по никакъв метод не ме тормози, тъй като истината е една – медалът ми е извоюван със спортно-технически качества и гений. По-неприятно е, когато пробват да преиначат историята. В книгата „ Един век „ Черно море ” да вземем за пример на 88-а страница написа, че гимнастик от Варна е взел цели три медала от международно за мъже в Япония  – златен на халки и бронзови на висилка и в многобоя. Обадих се във федерацията за информация и от там ми дадоха отговор: „ Такъв гимнастик има, такива медали – няма. ”

 

- Вие сте увековечили името си в спортната гимнастика във Варна, само че нито сте почетен жител на Варна, нито сте награждаван с Почетен знак на кмета с лента или Почетен знак „ За заслуги - златен или сребърен ”, да вземем за пример. Много хора, които са създали обаче по-малко от вас за Варна, са удостоени с тези звания. Как приемате този факт?

- Не ми е прелестно, само че сходни неща не зависят от мен.

 

- За край. Кои са най-големите ви достижения в живота?



- Успехите в гимнастиката и моето семейство. Със брачната половинка ми Петя създадохме прелестен наследник Иво, който през предходната година се дипломира в „ Империал колидж ” в Лондон с цялостно отличие. Университетът, дружно с този в Кембридж, е шестия по авторитет в света. Професорът, пред който Иво е защитил дипломната си работа, му е признал, че е вторият им студент в историята, приключил с цялостно отличие. Още по-радостен съм, че Иво отхвърли оферти за работа в Лондон и избра да се завърне в България, с цел да ползва знанията си тук. Сега работи като корабен оператор във Варна.