Инфлуенсърът Гюров: Властта превръща бюджета в оръжие срещу бъдещето
Андрей Гюров, Facebook
Този бюджет е признак на ръководство, което избира политическия комфорт пред държавническата отговорност. Вместо да очертае път към по-конкурентна стопанска система и по-здрави обществени финанси, то избира добре познатата скица - повече разноски през днешния ден и повече проблеми на следващия ден.
Заложените параметри са проинфлационни. В сходни обстановки най-високата цена постоянно заплащат хората с ниски приходи.
Още по-притеснително е отсъствието на каквато и да е упоритост за модернизиране на страната. Липсват решения за по-ефективна администрация, за ограничение на неефективните разноски и за възстановяване на бизнес средата. Вместо да се употребява политическият заем при започване на ръководството за сложни, само че нужни промени, се избира отлагането.
Посланието е ясно - значимите решения ще чакат, а краткосрочната известност ще бъде сложена над дълготрайния интерес на страната.
Подобен метод неизбежно се отразява и върху метода, по който България се възприема извън. Инвеститорите не се впечатляват от гръмки политически изявления, а от предвидимост, финансова дисциплинираност и поредност. Когато страната показва податливост към възходящи дефицити без явен проект за преодоляването им, това неизбежно поражда подозрения за бъдещата ѝ непоклатимост.
Гражданите чакаха нещо напълно друго. Те чуха обещания за рационално ръководство на обществените средства, за деликатно отношение към данъкоплатците и за основаване на условия за резистентен напредък.
Вместо това получават бюджет, учреден на логиката „ ще му мислим по-късно “.
А непрекъснатото сочене към предходните ръководещи не може да служи като опрощение за личните решения. Всеки, който е изискал властта, е поел и отговорността за следствията от нея.
Проблемът не е в обособени текстове или цифри, които могат да бъдат редактирани. Проблемът е в цялостната философия. Тя е неправилна още в основата си и по тази причина Народното събрание не трябва да се задоволява с козметични корекции.
България има потребност от ръководство, което да гледа оттатък идващите избори. От ръководство, което е готово да взема сложни решения, когато те са нужни.
Когато властта трансформира бюджета в оръжие против бъдещето, площадите рано или късно си спомнят зимата, в която народът отхвърли да заплати цената на непознатата безнаказаност.
Този бюджет е признак на ръководство, което избира политическия комфорт пред държавническата отговорност. Вместо да очертае път към по-конкурентна стопанска система и по-здрави обществени финанси, то избира добре познатата скица - повече разноски през днешния ден и повече проблеми на следващия ден.
Заложените параметри са проинфлационни. В сходни обстановки най-високата цена постоянно заплащат хората с ниски приходи.
Още по-притеснително е отсъствието на каквато и да е упоритост за модернизиране на страната. Липсват решения за по-ефективна администрация, за ограничение на неефективните разноски и за възстановяване на бизнес средата. Вместо да се употребява политическият заем при започване на ръководството за сложни, само че нужни промени, се избира отлагането.
Посланието е ясно - значимите решения ще чакат, а краткосрочната известност ще бъде сложена над дълготрайния интерес на страната.
Подобен метод неизбежно се отразява и върху метода, по който България се възприема извън. Инвеститорите не се впечатляват от гръмки политически изявления, а от предвидимост, финансова дисциплинираност и поредност. Когато страната показва податливост към възходящи дефицити без явен проект за преодоляването им, това неизбежно поражда подозрения за бъдещата ѝ непоклатимост.
Гражданите чакаха нещо напълно друго. Те чуха обещания за рационално ръководство на обществените средства, за деликатно отношение към данъкоплатците и за основаване на условия за резистентен напредък.
Вместо това получават бюджет, учреден на логиката „ ще му мислим по-късно “.
А непрекъснатото сочене към предходните ръководещи не може да служи като опрощение за личните решения. Всеки, който е изискал властта, е поел и отговорността за следствията от нея.
Проблемът не е в обособени текстове или цифри, които могат да бъдат редактирани. Проблемът е в цялостната философия. Тя е неправилна още в основата си и по тази причина Народното събрание не трябва да се задоволява с козметични корекции.
България има потребност от ръководство, което да гледа оттатък идващите избори. От ръководство, което е готово да взема сложни решения, когато те са нужни.
Когато властта трансформира бюджета в оръжие против бъдещето, площадите рано или късно си спомнят зимата, в която народът отхвърли да заплати цената на непознатата безнаказаност.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ