Жената на Андрей разказа невероятната им любовна история
Андрей Гридин е огромният победител в третия сезон " Игри на волята: България “ след яростна крайна борба, в която сподели забележителни умения, непримиримост и устойчивост. В студиото на " На кафе “ ултрамаратонецът показа страстите си от игрите и успеха и разкри проектите си за бъдещето. Победителят разкри, че не е очаквал какво ще се случи и е благополучен, че е съумял да победи извънредно съществени противници.
За подготовката преди влизане в риалитито
" Абсолютно не съм се подготвял авансово, дори три или четири месеца преди да вляза в " Игрите “ съвсем не съм упражнявал. Имах доста работа и единствено през последните месеци преглеждах логичен задания, и редях пъзели, с цел да съм най-малко малко квалифициран в тази част, която ми липсва. Знам, че е мъчно да ме победят физически на някакви задания “, споделя в студиото Андрей.
За глада и компликациите в предаването
" Преди да вляза във формата бях 78 кг., до момента в който моето спортно тегло е към 72-73 кг. Това са 5 кг. повече от нормалната ми форма и това ми оказа помощ. Свалих килограми и на финалната борба бях в естественото ми физическо положение. Когато се прибрах за седмица или две още веднъж подвигнах килограмите. Не ми пречеше глада и изтощението, тъй като в ултрамаратона нямаш доста разновидности да се храниш, и би трябвало да носиш всичко със себе си. Затова когато съм бил на маратон се стремях да се придвижвам по-бързо, а не съм носил много храна “, добавя маратонецът.
За взаимоотношенията и другарствата с играчите
" През първите седмици бях като наблюдаващ. Преценявах хората и кой по какъв начин се оправя с игрите и не общувах доста с останалите участници. Следях кой с кого поддържа връзка и с Елизабет си паснахме като хора. Фаворитът ми още от началото бе Морунов, който е освен добър състезател, само че и добър човек. Много се ядосах когато трябваше да изляза против него и даже споделих на Елизабет, че няма да се върна 100%. За мен това беше прочувствено по-тежка борба от финалната “, разкрива любимеца си Андрей.
Той постоянно повтаряше, че желае да се състезава, да опитва и взе участие в борби и съжалява, че не е съумял да премине през множеството от тях. Сред борбите, които би желал да взе участие са тези тествания през които минават Стратимир и Калоян, или тази сред Калоян и Мартин, тежки физически тествания, в които би се радвал да премери сили с заслужен съперник. Спортистът желаеше да провокира и открие лимитите си.
" Трудно ми беше общуването с Красима и Симеон. " Игри на волята: България “ не е единствено физическо предизвикателство, а сложна игра, в която би трябвало и обществено да се адаптираш с хората. В началото бях доста убеден в силите си и мислех, че няма човек в това предаване, който би могъл да ме победи. Затова и казах думите, че няма жена, която да ме победи в " Игрите “. Но имаше такива провокации, с които не можех да се оправя. Не съм робот и не мога всичко “, признава слабостите си и грешката на изказванието си, че не може жена да го победи.
За подозренията в " Игри на волята “
" Сигурно 100 пъти съм си казвал, че ще помоля всички да ме предлагат и ще си потегли от предаването. Имаше доста такива моменти, само че когато останаха единствено две седмици си споделих, че колкото и да ми е зле, ще остана до финала. За да може след това околните ми да са горди с мен “, добавя финалистът.
Планове за премията
" В началото желая да влагам в детето. Искам да я запиша на детска градина, след което да я запиша на уроци като гимнастика, тенис... Това е добре и за нас като семейство, с цел да успеем мало да починем, защото нямаме баби, които да ни оказват помощ и сме с нея 24/7 “,
Шампионски истории
" Имам една история обвързвана с казахстанския народен тим – единственото ми и последно напиване с тима. Това беше когато станах народен първенец и завоювах маратона финален, само че станах в общото класиране първия в Казахстан. Трябваше да почерпя всичките. Аз по принцип не пия въобще, единствено понякога чаша вино и в този случай толкоз се почерпих, че нямах мемоари от половината ден. Трябваше да се прибираме вкъщи и предстояха 1500 км с трен и мой непосредствен другар ми събра багажа и ми придвижи на гърба до влака. Бях " пийнал като казак “. От неговите думи разбрах какво се е случило “, споделя за първото си и само до този миг паметно напиване Андрей.
За любовта като на кино
" Запознах ме се с Андрей когато аз бях на 17 година, а той бе на 23. Аз разхождах кучето си в парка, до момента в който Андрей тренираше там. Кучето се хвърли към него и нямаше нищо повече. По-късно той ме откри в обществените мрежи и стартира да ми написа и да ме кани на срещи. В началото му отказвах, защото имах друга връзка. След това станахме другари, защото сме и съседи и дълго време беше по този начин. След това на един негов рожден ден, откакто го поздравих, му споделих, че в случай че не откри жена, ще отида аз и ще му стана жена. Но това беше на смешка, защото той към този момент беше в България, а ние не бяхме гаджета “, споделя за началото на взаимоотношенията им брачната половинка му Ксения, които прерастват в сантиментална любовна история.
За подготовката преди влизане в риалитито
" Абсолютно не съм се подготвял авансово, дори три или четири месеца преди да вляза в " Игрите “ съвсем не съм упражнявал. Имах доста работа и единствено през последните месеци преглеждах логичен задания, и редях пъзели, с цел да съм най-малко малко квалифициран в тази част, която ми липсва. Знам, че е мъчно да ме победят физически на някакви задания “, споделя в студиото Андрей.
За глада и компликациите в предаването
" Преди да вляза във формата бях 78 кг., до момента в който моето спортно тегло е към 72-73 кг. Това са 5 кг. повече от нормалната ми форма и това ми оказа помощ. Свалих килограми и на финалната борба бях в естественото ми физическо положение. Когато се прибрах за седмица или две още веднъж подвигнах килограмите. Не ми пречеше глада и изтощението, тъй като в ултрамаратона нямаш доста разновидности да се храниш, и би трябвало да носиш всичко със себе си. Затова когато съм бил на маратон се стремях да се придвижвам по-бързо, а не съм носил много храна “, добавя маратонецът.
За взаимоотношенията и другарствата с играчите
" През първите седмици бях като наблюдаващ. Преценявах хората и кой по какъв начин се оправя с игрите и не общувах доста с останалите участници. Следях кой с кого поддържа връзка и с Елизабет си паснахме като хора. Фаворитът ми още от началото бе Морунов, който е освен добър състезател, само че и добър човек. Много се ядосах когато трябваше да изляза против него и даже споделих на Елизабет, че няма да се върна 100%. За мен това беше прочувствено по-тежка борба от финалната “, разкрива любимеца си Андрей.
Той постоянно повтаряше, че желае да се състезава, да опитва и взе участие в борби и съжалява, че не е съумял да премине през множеството от тях. Сред борбите, които би желал да взе участие са тези тествания през които минават Стратимир и Калоян, или тази сред Калоян и Мартин, тежки физически тествания, в които би се радвал да премери сили с заслужен съперник. Спортистът желаеше да провокира и открие лимитите си.
" Трудно ми беше общуването с Красима и Симеон. " Игри на волята: България “ не е единствено физическо предизвикателство, а сложна игра, в която би трябвало и обществено да се адаптираш с хората. В началото бях доста убеден в силите си и мислех, че няма човек в това предаване, който би могъл да ме победи. Затова и казах думите, че няма жена, която да ме победи в " Игрите “. Но имаше такива провокации, с които не можех да се оправя. Не съм робот и не мога всичко “, признава слабостите си и грешката на изказванието си, че не може жена да го победи.
За подозренията в " Игри на волята “
" Сигурно 100 пъти съм си казвал, че ще помоля всички да ме предлагат и ще си потегли от предаването. Имаше доста такива моменти, само че когато останаха единствено две седмици си споделих, че колкото и да ми е зле, ще остана до финала. За да може след това околните ми да са горди с мен “, добавя финалистът.
Планове за премията
" В началото желая да влагам в детето. Искам да я запиша на детска градина, след което да я запиша на уроци като гимнастика, тенис... Това е добре и за нас като семейство, с цел да успеем мало да починем, защото нямаме баби, които да ни оказват помощ и сме с нея 24/7 “,
Шампионски истории
" Имам една история обвързвана с казахстанския народен тим – единственото ми и последно напиване с тима. Това беше когато станах народен първенец и завоювах маратона финален, само че станах в общото класиране първия в Казахстан. Трябваше да почерпя всичките. Аз по принцип не пия въобще, единствено понякога чаша вино и в този случай толкоз се почерпих, че нямах мемоари от половината ден. Трябваше да се прибираме вкъщи и предстояха 1500 км с трен и мой непосредствен другар ми събра багажа и ми придвижи на гърба до влака. Бях " пийнал като казак “. От неговите думи разбрах какво се е случило “, споделя за първото си и само до този миг паметно напиване Андрей.
За любовта като на кино
" Запознах ме се с Андрей когато аз бях на 17 година, а той бе на 23. Аз разхождах кучето си в парка, до момента в който Андрей тренираше там. Кучето се хвърли към него и нямаше нищо повече. По-късно той ме откри в обществените мрежи и стартира да ми написа и да ме кани на срещи. В началото му отказвах, защото имах друга връзка. След това станахме другари, защото сме и съседи и дълго време беше по този начин. След това на един негов рожден ден, откакто го поздравих, му споделих, че в случай че не откри жена, ще отида аз и ще му стана жена. Но това беше на смешка, защото той към този момент беше в България, а ние не бяхме гаджета “, споделя за началото на взаимоотношенията им брачната половинка му Ксения, които прерастват в сантиментална любовна история.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ