Трусове по скалата на Андрес Файел
Андрес Файел израства в разграничена Германия и се опасява, че в днешния свят стените към нас се издигат все по-високо. Чрез ангажираното му със актуалните проблеми кино, той се бори по собствен си метод това да не продължи да се случва.
Роден е през 1959 година в Щутгарт. Описва го като поляризиран град, белязан от Втората международна война и последвалото възприятие на виновност в обществото. " Нямаше открити диалози по тематиката. " Мъжете в фамилията му са някогашни военни, до момента в който майка му е тази, която държи на изкуството и образованието. " Така че в тази доста застинала и немска атмосфера изкуството беше бягство. Намерих петдесетте нюанса сиво в средата към себе си. "
През 80-те години учи логика на психиката в Свободния университет в Западен Берлин значително, с цел да избяга от всичко познато. " От лудостта както на хората към мен, по този начин и може би от моята лична полуда. " Казва, че това не му е помогнало изключително в киното. " Тотално надценена е ролята на логиката на психиката в построяването на персонажи. Дори бих споделил, че е рисков мит, защото вкарва личностите в модели, а действителността е доста по-сложа. Винаги съм бягал от крайни теории ", споделя Файел, който вижда в съвремието едно рисково изтриване на нюансите, отвод да се разбере комплицираното и да се повярва на най-лесното пояснение. Определя това събитие като западен модел на мислене .
" Изкуството на диалога, в който като серпантина намираш разнообразни решения и метод на мислене, сякаш изчезва за сметка на етикетите. В този развой виждам загуба на емпатия, загуба на способността да се бориш с провокации, да ги осмисляш. Получава се битие в балон, в което от ден на ден се постанова мислене сред " нас " и " тях ", а по средата - стена. Има редукция на вероятностите, които в действителност са ми най-интересни. "
За какво приказваме, когато крещим
Според Файел няма явен провинен за тази обстановка, а развой на събиране, раздробяване и събиране, през който човечеството е прекосявало и преди. Разглежда казуса със обществените мрежи и връзката през днешния ден от друг ъгъл. Той дава за образец революциите в Северна Африка или придвижвания като Occupy Wall Street в Съединени американски щати отпреди десетилетие като начало на нов модел на цивилен дейности. " Хората се събират, тъй като инстинктивно усещат обща цел, само че в действителност тези придвижвания не се дължат на обмяна на хрумвания, взаимно другарство, не израстват последователно, а внезапно, надлежно угасват рано. "
Той самоуверено се хвърля към сложните тематики с първите си филми през 90-те: Balagan (1993) споделя за израелско-палестинска театрална натрупа, " Оцелелите " (1996) - за трима негови съученици от гимназията, които се самоубиват по разнообразни аргументи в зрелостта си. По-широк триумф той придобива с " Черна кутия " (2001), който споделя за атентата над Алфред Херхаузен, изтъкнат банкер и ръководител на Дойче банк, през 1989 година и Волфганг Грамс, член на крайнолявата Фракция на Червената войска (RAF), който е обвинен в нападението. Темата е настояща за него още от детство. " В Щутгарт имаше доста мощна лява вълна, която беше обвързана с разнообразни акции и атентати. При тях също имаше едно мислене в крайности, типично и за съперниците им - значимо е единствено на коя страна си, всичко беше черно или бяло, неверно или правилно. " Често филмите му са предшествени от години на изследвания.
Капитал - брой 41
Въпреки че не оставя киното на назад във времето, той става все по-активен като сценичен режисьор. През 2017 година снима първия формален документален филм за неразбираемите обстоятелства в живота и пробното изкуство на Йозеф Бойс, посрещнат с няколко влиятелни награди, в това число от Германската кино академия. Поколението на Файел е мощно повлияно от Бойс и визионерската му концепция, че " всеки може да бъде актьор ". За режисьора това значи да се схване една друга философия за живота - индивидът да не е маркиран от минусите си или рестриктивните мерки си, а от капацитета си, да способства към обществото без значение от кое място идва. В това той вижда и опция да се мисли повече за концепцията за повсеместен главен приход, което би разрешило личността да излезе оттатък ролята си на хамстер в колело. " В днешния свят има един интернализиран боязън, че не се справяш, не си приет, избутан си в ъгъла. Това, че всеки може да е актьор, значи, че всеки може да взе участие в обществото, вместо да е в периферията му. "
Кадър от кино лентата " Екоцид " След нас и потоп!
Определя Бойс и като един от първите модерни актьори, които приоритизират екологията - да вземем за пример плана му със засаждането на 7000 дървета през 1982 година в Касел. Един от дребното игрални филми на Андрес е в действителност последният му досега - " Екоцид ", който показва свят в близкото бъдеще, 2034 година, непоправимо белязан от климатичните промени. Сюжетът споделя за политици (сред които Ангела Меркел), наказани за закононарушения против планетата поради бездействието си към климатичните промени.
В хода на основаването на кино лентата режисьорът изследва голям брой цивилен сигнали и апели по тематиката, останали без отговор от управляващите. " Осъзнавам, че е привилегия да мога да дълбая в документи и да подлагам на критика едно държавно управление, без някой да постави нещо в кафето ми, само че въпреки всичко в тези моменти Германия ми изглеждаше като бананова република. "
Филмът получава най-вече отрицателни мнения, нещо, което Файел е очаквал и свързва с всеобщата илюзия, че бързи зелени политики не са нужни. Разговаряме малко преди изборите в Германия, след това извоювани от Германската социалдемократическа партия с 25.7%. Файел споделя с усмивка, че не е оптимист. Не вижда никаква визия по тематиката от която и да било партия, даже и от Зелената партия, която поддържа.
Междувременно събития като наводненията в Германия тази година за него демонстрират, че дистопията във кино лентата му не е кой знае каква фикция. За Файел бездействието на управляващите е непосредствено нарушаване на правото на живот. " Правим се, че към момента живеем в свят, който се движи в континюитет, че сегашната система може да е функционална, в случай че просто имаме повече електрически коли и слънчеви панели. Това е неистина. Може да е мъчителен развой, само че нуждата от огромна смяна е към този момент неотложна. "
По-рано тази есен Файел беше посетител на " София филм фест " и първото издание на Родопския интернационален фестивал на документалните филми (RIFE) в Смолян. Следващата прожекция на " Бойс " е на а филмът ще бъде показан от Стефка Цанев и художника Лъчезар Бояджиев. Четено Коментирано Препоръчвано 1 Пазар на труда 2 Банки и финанси 3 Политика 1 Банки и финанси 2 Политика 3 Право 1 Банки и финанси 2 Право 3 Свят
Андрес Файел израства в разграничена Германия и се опасява, че в днешния свят стените към нас се издигат все по-високо. Чрез ангажираното му със актуалните проблеми кино, той се бори по собствен си метод това да не продължи да се случва.Роден е през 1959 година в Щутгарт. Описва го като поляризиран град, белязан от Втората международна война и последвалото възприятие на виновност в обществото. " Нямаше открити диалози по тематиката. " Мъжете в фамилията му са някогашни военни, до момента в който майка му е тази, която държи на изкуството и образованието. " Така че в тази доста застинала и немска атмосфера изкуството беше бягство. Намерих петдесетте нюанса сиво в средата към себе си. "
Благодарим ви, че четете Капитал!
Вие употребявате конфиденциален режим на интернет браузъра си. За да прочетете публикацията, би трябвало да влезете в профила си.
Всеки консуматор може да чете до 5 публикации месечно без да има абонамент за Капитал.
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията
Автор Светослав Тодоров
Роден е през 1959 година в Щутгарт. Описва го като поляризиран град, белязан от Втората международна война и последвалото възприятие на виновност в обществото. " Нямаше открити диалози по тематиката. " Мъжете в фамилията му са някогашни военни, до момента в който майка му е тази, която държи на изкуството и образованието. " Така че в тази доста застинала и немска атмосфера изкуството беше бягство. Намерих петдесетте нюанса сиво в средата към себе си. "
През 80-те години учи логика на психиката в Свободния университет в Западен Берлин значително, с цел да избяга от всичко познато. " От лудостта както на хората към мен, по този начин и може би от моята лична полуда. " Казва, че това не му е помогнало изключително в киното. " Тотално надценена е ролята на логиката на психиката в построяването на персонажи. Дори бих споделил, че е рисков мит, защото вкарва личностите в модели, а действителността е доста по-сложа. Винаги съм бягал от крайни теории ", споделя Файел, който вижда в съвремието едно рисково изтриване на нюансите, отвод да се разбере комплицираното и да се повярва на най-лесното пояснение. Определя това събитие като западен модел на мислене .
" Изкуството на диалога, в който като серпантина намираш разнообразни решения и метод на мислене, сякаш изчезва за сметка на етикетите. В този развой виждам загуба на емпатия, загуба на способността да се бориш с провокации, да ги осмисляш. Получава се битие в балон, в което от ден на ден се постанова мислене сред " нас " и " тях ", а по средата - стена. Има редукция на вероятностите, които в действителност са ми най-интересни. "
За какво приказваме, когато крещим
Според Файел няма явен провинен за тази обстановка, а развой на събиране, раздробяване и събиране, през който човечеството е прекосявало и преди. Разглежда казуса със обществените мрежи и връзката през днешния ден от друг ъгъл. Той дава за образец революциите в Северна Африка или придвижвания като Occupy Wall Street в Съединени американски щати отпреди десетилетие като начало на нов модел на цивилен дейности. " Хората се събират, тъй като инстинктивно усещат обща цел, само че в действителност тези придвижвания не се дължат на обмяна на хрумвания, взаимно другарство, не израстват последователно, а внезапно, надлежно угасват рано. "
Той самоуверено се хвърля към сложните тематики с първите си филми през 90-те: Balagan (1993) споделя за израелско-палестинска театрална натрупа, " Оцелелите " (1996) - за трима негови съученици от гимназията, които се самоубиват по разнообразни аргументи в зрелостта си. По-широк триумф той придобива с " Черна кутия " (2001), който споделя за атентата над Алфред Херхаузен, изтъкнат банкер и ръководител на Дойче банк, през 1989 година и Волфганг Грамс, член на крайнолявата Фракция на Червената войска (RAF), който е обвинен в нападението. Темата е настояща за него още от детство. " В Щутгарт имаше доста мощна лява вълна, която беше обвързана с разнообразни акции и атентати. При тях също имаше едно мислене в крайности, типично и за съперниците им - значимо е единствено на коя страна си, всичко беше черно или бяло, неверно или правилно. " Често филмите му са предшествени от години на изследвания.
Капитал - брой 41
Въпреки че не оставя киното на назад във времето, той става все по-активен като сценичен режисьор. През 2017 година снима първия формален документален филм за неразбираемите обстоятелства в живота и пробното изкуство на Йозеф Бойс, посрещнат с няколко влиятелни награди, в това число от Германската кино академия. Поколението на Файел е мощно повлияно от Бойс и визионерската му концепция, че " всеки може да бъде актьор ". За режисьора това значи да се схване една друга философия за живота - индивидът да не е маркиран от минусите си или рестриктивните мерки си, а от капацитета си, да способства към обществото без значение от кое място идва. В това той вижда и опция да се мисли повече за концепцията за повсеместен главен приход, което би разрешило личността да излезе оттатък ролята си на хамстер в колело. " В днешния свят има един интернализиран боязън, че не се справяш, не си приет, избутан си в ъгъла. Това, че всеки може да е актьор, значи, че всеки може да взе участие в обществото, вместо да е в периферията му. "
Кадър от кино лентата " Екоцид " След нас и потоп!
Определя Бойс и като един от първите модерни актьори, които приоритизират екологията - да вземем за пример плана му със засаждането на 7000 дървета през 1982 година в Касел. Един от дребното игрални филми на Андрес е в действителност последният му досега - " Екоцид ", който показва свят в близкото бъдеще, 2034 година, непоправимо белязан от климатичните промени. Сюжетът споделя за политици (сред които Ангела Меркел), наказани за закононарушения против планетата поради бездействието си към климатичните промени.
В хода на основаването на кино лентата режисьорът изследва голям брой цивилен сигнали и апели по тематиката, останали без отговор от управляващите. " Осъзнавам, че е привилегия да мога да дълбая в документи и да подлагам на критика едно държавно управление, без някой да постави нещо в кафето ми, само че въпреки всичко в тези моменти Германия ми изглеждаше като бананова република. "
Филмът получава най-вече отрицателни мнения, нещо, което Файел е очаквал и свързва с всеобщата илюзия, че бързи зелени политики не са нужни. Разговаряме малко преди изборите в Германия, след това извоювани от Германската социалдемократическа партия с 25.7%. Файел споделя с усмивка, че не е оптимист. Не вижда никаква визия по тематиката от която и да било партия, даже и от Зелената партия, която поддържа.
Междувременно събития като наводненията в Германия тази година за него демонстрират, че дистопията във кино лентата му не е кой знае каква фикция. За Файел бездействието на управляващите е непосредствено нарушаване на правото на живот. " Правим се, че към момента живеем в свят, който се движи в континюитет, че сегашната система може да е функционална, в случай че просто имаме повече електрически коли и слънчеви панели. Това е неистина. Може да е мъчителен развой, само че нуждата от огромна смяна е към този момент неотложна. "
По-рано тази есен Файел беше посетител на " София филм фест " и първото издание на Родопския интернационален фестивал на документалните филми (RIFE) в Смолян. Следващата прожекция на " Бойс " е на а филмът ще бъде показан от Стефка Цанев и художника Лъчезар Бояджиев. Четено Коментирано Препоръчвано 1 Пазар на труда 2 Банки и финанси 3 Политика 1 Банки и финанси 2 Политика 3 Право 1 Банки и финанси 2 Право 3 Свят
Андрес Файел израства в разграничена Германия и се опасява, че в днешния свят стените към нас се издигат все по-високо. Чрез ангажираното му със актуалните проблеми кино, той се бори по собствен си метод това да не продължи да се случва.Роден е през 1959 година в Щутгарт. Описва го като поляризиран град, белязан от Втората международна война и последвалото възприятие на виновност в обществото. " Нямаше открити диалози по тематиката. " Мъжете в фамилията му са някогашни военни, до момента в който майка му е тази, която държи на изкуството и образованието. " Така че в тази доста застинала и немска атмосфера изкуството беше бягство. Намерих петдесетте нюанса сиво в средата към себе си. "
Благодарим ви, че четете Капитал!
Вие употребявате конфиденциален режим на интернет браузъра си. За да прочетете публикацията, би трябвало да влезете в профила си.
Всеки консуматор може да чете до 5 публикации месечно без да има абонамент за Капитал.
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията
Автор Светослав Тодоров
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ