Андреас Везалий е роден в брюкселско семейство, което отдавна се

Андреас Везалий е роден в брюкселско семейство, което от дълго време се занимава с медицина или най-малко се пробва да разгадае по-сериозните секрети на природата. Семейството му предава знанията от потомство на потомство и още в детството се разпалва искрата на същинската чиста обич към природата и живия свят. След като се научава да чете, дребният Везалий стартира да чете всяка книга по биология, анатомия и медицина. Лека бавно стартира да прави дисекции на всички примерни животни в книгите, а с това открива и още един добре затулен гений. Влечението към науката дава отражение и невероятни триумфи.

На 20-годишна възраст Андреас можел да чете лекции на младежите, освен това на латински и също по този начин разпознава истинския гръцки език, опознавайки всички направени проучвания досега. Имайки поради, че бъдещият брабантски анатом и доктор се ражда през 1514 година можем умерено да заключим, че в този миг медицината в действителност прохожда.

Нещо повече, записките на Гален и Аристотел влизали в пряк спор с това, което Андреас откривал всеки ден. За времето си, гръцките анатоми в действителност били повече от съвършени, само че за жал не можели да бъдат настоящи в тази ера. Църквата също не гледала с положително око на дисекцията, което стимулирало ученият да влиза скрито в моргите, да краде трупове и да ги носи в университета, където да се прави дисекция.

Тези практики скоро почнали да се изследват в обществото и довели до идната по-драстична смяна – промяната на адресната регистрация. През 1537 година ученият се мести в Падуа, Италия и получава своята докторска степен. Назначен е за хирург и пррофесор в градския университет на възраст от едвам 23 години. Една от тайните за триумфа е пазенето на сериозен списък с най-различни мемоари по отношение на всяко направено проучване. За интервала 1541-1543 година Андреас работи с сътрудниците си върху пренаписването на медицинските текстове на Гален. Всяка последваща страница подсказва, че медицината има потребност от нов ободрителен метод, с който да се доближи до истината.

Той е първият съответен доктор, който декларира, че традицията би трябвало да бъде изгонена напълно от тази просвета, с цел да може напредъкът да настъпи. Андреас прави това, което Кеплер и Коперник се опитватда наложат през вековете – да потвърдят, че Земята се върти към Слънцето, а не противоположното. Разбира се, науката не може да одобри толкоз елементарно сходни тежки изказвания, освен това без нужните доказателства. Следвайки този образец, ученият взема решение, че е време да внесе светлина в анатомията и да я запознае с модерния свят и потребностите на модерния човек. Ето за какво стартира да написа нова анатомия, която в следствие ще се трансформира в основата на модерната просвета, която познаваме и през днешния ден.

През 1543 година разгласява първия си теоретичен труд, тогава е още на 29 години, само че заглавието De humani Corpis Fabrica – Структура на човешкото тяло е повече от идеален и революционен труд. До този миг никой не подозирал какво тъкмо съставлява човешкото тяло. Материалът бил от 663 страници и съдържал повече от 300 дървени стенописи, с които да се изобразяват тайните на човешкото тяло. Голяма част от фреските са направени точно от белгиеца. По-важното е, че в тези страници най-сетне има научно пояснение, връзка и доказателство за наличеито на всяка част от тялото, обвързана с метода ѝ на работа, както и точната позиция.

Всяка страница пък е опит, записан в персоналните бележки на учения. Написването на сходен материал има сериозен импакт върху медицината в цяла Европа. Необходими са няколко века, преди да стане ясно какво тъкмо завещава Андреас Везалий на света. За първи път в историята откриваме метода на работа на сърцете, приказва се за сърдечни камери, разказва се метода на интервенция на кръвоносни съдове, уретрата, черния дроб, мозъкът, приказва се за съвършенната костна система и конструкция, а всяка глава е подредена по този начин, че да покаже по какъв начин един орган се нарежда по отношение на различен. Науката обаче е известна с едно доста напълно качество.

В опита си да резервира старите познания и сигурните способи, въпреки и множеството да не работят, тя ще отхвърли всяко ново и разумно решение, изключително в случай че изпреварва наложително своето време. Авторът не получава популярност, а врагове, освен това доста от всеки вероятен теоретичен кръг. Някои от сътрудниците му се пробват да обяснят труда на Гален и да потвърдят, че гръцкият анатом просто не е дописал, че анатомията се трансформира във времето. Обиден на реакцията на обществото, Андреас напуща Италия и стартира работа при Чарлз V като медицински съветник. Предизвикателството надалеч не е по-леко от писането на неговия теоретичен труд.

Белгиецът се озовава в здравно поделение с испано-говорящи лекари, които към момента имат вяра в старите хрумвания. И в случай че Италия на драго сърце приемала провеждането на опити, Инквизицията гледала доста по-строго на чудатия незнаен, кадърен да приказва врели-некипели когато и да е на денонощието. Има и още една причина, заради която Андреас не е изключително обичан – той постоянно отричал църквата и поставял каноните под сериозен въпрос. Въпреки това, през 1555 година издава второто издание на научния си труд, допълвайки го с още повече стенописи и описания. Често социологията употребява една красива сентенция за обществото гласяща:

„ За да опознаем света на естествените, би трябвало да го погледнем през призмата на лудите. “

През 1562 година ставаме очевидци навръх подобен акт. Синът на краля пада тежко и стартира да страда от мозъчно разтърсване и сериозна контузия. Везалий предлага да се направи интервенция на мозъка, която изисква отварянето на черепа. Единственият проблем е, че неговата диагноза е отхвърлена по съвет на останалите му сътрудници. Минават много тежки седмици и страдалчество, което не може да се облекчи с нито един обичаен способ. Към края на живота си, кралският съд най-сетне позволява на Андреас да направи интервенцията.

След дълги часове работа, осъзнавайки риска от неточност, който най-вероятно ще коства неговата лична глава, наблюдавайки по какъв начин пациента се утежнява и към този момент е стигнал досега на парализа, хирургът прави една от най-хубавите мозъчни интервенции за този интервал. Макар и да потвърждава своята справедливост, както и умения, ученият не стопира да санкционира сътрудниците си за своята непросветеност. В неговата природа е закодирано да не мълчи пред нелепостта, а имайки поради знанията му и езиците, на които може да приказва, Андреас не прощавал на нито един простак. Евентуално това и още куп други неприятности за следващ път го принуждават да напусне страната, в коят о практикува.

Следващата спирка е Йерусалим. Когато съумява да стигне до свещения град, тялото му е понесло доста тежки удари от дългото пътешестване. Когато потегля да се връща през 1564 година към този момент е платил цената за своя труд, както и за нервите, които харчил безмилостно за смислени и безсмислени разногласия. 50-годишният доктор умира на остров Закинтос в Гърция, откакто корабът за пътя наопаки корабокрушира. Макар и мнозина да се пресмиват, бъдещите генерации лекари и учени като Мигел Сервет и сър Уилям Харви стартират да преглеждат обширно наследството от XVI век и не престават пътя на Везалий.

Личната покруса на основоположника на анатомията е животът в двете крайности. Белгийският талант бил непостижим в научната си среда и можел тъкмо и ясно да потвърди и изясни безусловно всичко, само че въпреки това е заставен да работи непрекъснато във враждебна среда, да приема всекидневните нападки, че е вманиачен и луд. Ето за какво се издига защитна стена, с чиято помощ всеки може да бъде държан на безвредна отдалеченост. За жал с нея съумява да отблъсне даже и доброжелателните. Очевидно това е цената за изкореняването на обичайна медицина от Европа, а сходно достижение на 30-годишна възраст идва с голяма цена, както виждаме по-късно.

Грехът на Европа е и най-голямото наказване за груповата нелепост. Оригиналните дървени стенописи, които ученият пази като очите си, са безследно изчезнали след гибелта му. Необходими са няколко века, преди да бъдат напълно „ инцидентно “ открити в библиотеката на университета в Мюнхен през 1893 година Човечеството има малко време да им се порадва, тъй като през Втората Световна война следват тежки бомбардировки, които унищожават безусловно всички архиви. Тук идва един различен необикновен проблем, в случай че един човек може да направи всичко това с чистата религия за по-добро човечество, какво вършат всички останали?

Нещо повече, Андреас Везалий е бил съперник на безусловно всички в своето време, само че се оказва, че нито религията, нито обществото може да му помогне, неговият единствен кей се оказва науката, която не го разочарова, само че взима най-скъпата цена – годините от живота му. Цената за бесмъртието се заплаща със храброст. Тя е нужна, с цел да може науката да се изправи против всяка традиция и всяко вълнуващо поверие, пристигнало от неверните практики през вековете. Именно това са очевидните условия за оставането в историята и превръщането в легенда, на чиято основа през днешния ден се крепи модерната медицина, позволявайки операциите на тялото, за които неговите прародители и сътрудници даже не са подозирали.