Андреас Клут, Bloomberg Лесен начин да се очертае бъдещето на

Андреас Клут, Bloomberg

Лесен метод да се очертае бъдещето на американската външна политика е да се създадат два сюжета като двоичен избор. Ако Доналд Тръмп се върне в Белия дом, Съединените щати стават изолационисти. Ако Джо Байдън завоюва преизбирането, Съединени американски щати остават като цяло интернационалисти.

Това рамкиране подценява смяна, която може да е по-малко явна, само че по-значима за други страни, смяна, която ще продължи да се разиграва, без значение кой ще завоюва през ноември: За първи път от своите два века и половина Съединени американски щати ще спрат да гледат на света през призмата на личната си изключителност и ще се държат като просто още една Велика мощ, употребяваща своята внушаваща страхопочитание мощност, с цел да обслужва своя стеснен персонален интерес.

Старата визия, че Америка е изключителна, съществува през цялото време. Това въодушеви Джон Уинтроп като губернатор на колонията в Масачузетския залив през 1630 година да приказва за „ град на рид “, а Роналд Рейгън през 1980 година да трансформира същата фраза в „ ослепителен град на рид “.

През годините тази изключителност одобри доста форми, от очевидна орис до расистки „ англосаксонизъм “, от религия в неповторимото богословско предопределение на страната до горделивост с нейните цивилен добродетели. По един или различен метод обаче множеството политици се съгласиха с Херман Мелвил: „ Ние, американците, сме необикновен, определен народ – Израел на нашето време; ние носим ковчега на свободите на света... Останалите народи са зад нас. Ние сме пионерите в света, авангардът. ”

Това споделено възприятие за изключителност беше и общият фактор в двете другояче спорни външнополитически обичаи на страната, както уточни Хенри Кисинджър през 1994 година, в миг на еднополюсно американско превъзходство. Изолационистите смятаха, че Съединени американски щати усъвършенстват своята народна власт вкъщи и работят като „ фар “ за останалата част от човечеството, само че другояче оставят света самичък.
Интернационалистите схващат изключителността като обвързване да популяризират американските полезности по света като „ кръстоносци “ или „ мисионери “.

Всяка традиция в разнообразни времена е служила както добре, по този начин и зле на Америка и света. До испано-американската война изолационизмът значително държеше Съединени американски щати надалеч от машинациите на остарелия свят за салдото на силите и империалистическия авантюризъм; това беше положително. Между двете международни войни изолационистките Съединени американски щати абдикираха от отговорността си, когато можеха да запазят интернационалния ред; това беше неприятно.

След Втората международна война интернационалистките и квази-месианските Съединени американски щати построиха и направляваха нов международен ред, най-малко в огромна част от некомунистическия или „ свободния “ свят. Добре. С течение на времето американската убеденост се трансформира във надменност, както когато Джордж У. Буш разгласи през 2002 година, че „ през днешния ден човечеството държи в ръцете си опцията да продължи триумфа на свободата “ и даде обещание, че „ Съединените щати приветстват нашата отговорност да водим тази велика задача ”. Няколко месеца по-късно той издаде заповед за неправилна и пагубна война в Ирак.

Независимо дали светят като фар или превземат и проповядват като кръстоносец, водачите на Съединени американски щати значително се съгласиха, че самоуправлението на Америка – нейната народна власт – е извънредно. Далеч от приключена, изключително преди придвижването за цивилен права, тази народна власт изглеждаше, че постоянно се изкачва към ориста си на този ослепителен рид, работа в развой, която показва роман за независимост на хората на всички места. И това е, което се промени.

Есхатологията на американската народна власт за първи път стана съмнителна по време на първия мандат на Тръмп, изключително с офанзивата против Капитолия на 6 януари 2021 година Ако след това страната се беше обединила в отбрана на своите републикански идеали - по време на чуванията в Конгреса за протеста, да вземем за пример – идната глава би могла да удостовери описа за непрекъснатата самокорекция. Това не се случи.

Вместо това, Голямата неистина (че последните избори са били „ откраднати “ в ущърб на Тръмп) продължава да живее дружно с други теории на конспирацията. В ход са мерки за потребление на втори мандат на Тръмп, с цел да въоръжи Министерството на правораздаването против политическите врагове, даже когато прислужниците на Тръмп се преструват, че това към този момент се е случило при Байдън. Неутралността на повече от един арбитър от Върховния съд е под въпрос. И левите, и десните, по разнообразни аргументи, се опасяват, че върховенството на правото отстъпва на господството на силата, и губят религия в изборите, институциите и изключителната добродетел на Америка. Филмът, който улавя настроението тази година, е " Гражданска война ", натрапчива история за американците, които се избиват един различен без ясна причина.

Външният свят обръща необикновено огромно внимание. Чужденците сигурно към този момент не виждат Съединени американски щати като фар на републиканизма. Нито пък биха толерирали повече американски кръстоносни походи, без значение дали са съдружници или съперници. Изследователският център Pew интервюира хора в 34 страни и откри, че приблизително 69% нямат доверие в това, че Тръмп прави вярното нещо в международните дела; към момента нелицеприятното голям брой от 46% сподели същото за Байдън.

Това, което евентуално има още по-голямо значение, е това, което имат вяра американците през днешния ден. Съмнявам се, че мнозина оттатък столицата към момента биха се включили към фразата, която някогашният държавен секретар Мадлин Олбрайт измисли и доста републиканци и демократи след това възприеха, която вижда Америка като „ незаменимата “ нация. Изключителността в остарялата си форма е мъртва, а с нея и визиите за ролята на Америка като фар или кръстоносец.

Какво ще я размени? Новият метод към международните каузи ще наподобява на този, който Кисинджър е изучавал като академик и се е опитвал да практикува като върховен посланик на Америка. Оставя по-малко пространство за идеализъм и повече за натурализъм, слага по-малко акцент върху полезностите и повече върху ползите. Това не е нито по своята същина положително, нито явно неприятно, просто е доста друго като резултат за съвсем всяка друга страна.

Например, както Украйна, която пази националния си суверенитет и оцеляване против Русия, по този начин и Тайван, който може би към момента би трябвало да се бори за своята народна власт и независимост против континентален Китай, бяха наречени „ новия Западен Берлин “. Но дали някой предстоящ американски президент ще рискува война, в това число нуклеарна, като дава обещание, че „ Ich bin ein Kyiver “?

Америка, която отхвърля да бъде кръстоносец, също ще отхвърли всякаква роля на избавител. А страна, която не се възприема като фар, няма да се интересува от това да изповядва високи полезности в държанието си по отношение на другите. Икономическата политика на Съединени американски щати към този момент се трансформира в протекционистка и националистическа. Тя също по този начин ще стане по-транзакционна, сключвайки покупко-продажби, които водачите могат да продават въз основата си вкъщи, вместо да поддържат възвишени правила на световното ръководство.

Американската надмощие в отбраната на демократичния - или " учреден на правила " - интернационален ред ще почине заради липса на интерес доста преди да залезе заради липса на запаси. Подкрепата на Вашингтон за интернационалното право, от Организация на обединените нации до Хага, ще избледнее.

Американските водачи вместо това ще подходят към задграничните си сътрудници по този начин, както австрийският общественик принц Метерних (любимец на Кисинджър) се държеше с европейските монарси през 19 век. Те ще се опитат да уредят нов баланс на силите и да договорят сфери на въздействие, даже за сметка на другарски настроени, само че дребни народи. Пекин към този момент приказва този език в Южнокитайско море, а Москва - в Източна Европа. През идващите години, както по времето на Метерних, този жанр на дипломация понякога ще употребява войната като инструмент, въпреки и (надяваме се) в стеснен тип.

Някои студенти по американско държавно изкуство ще скърбят за тази смяна. Други, ядосани от лицемерието, което постоянно съпровождаше както фара, по този начин и лицата на кръстоносците, ще свият плещи и ще кажат отлично. В прочут смисъл светът, вътре в Америка и отвън нея, просто се връща към историческата норма, в която полезностите са имали по-малко значение, а властта - повече. Приятелите и враговете на Америка би трябвало да са наясно.

За създателя

Андреас Клут е колумнист в Bloomberg Opinion, отразяващ американската дипломация, национална сигурност и геополитика. Той е някогашен основен редактор на Handelsblatt Global и сътрудник на Economist.

Инфо: Bloomberg YV Bulgaria