Андреа Бочели пя вчера в София и донесе със себе

Андреа Бочели пя през вчерашния ден в София и донесе със себе си насладата на десетки хиляди българи да се почувстват като общественост от хора от един и същи тип. На едно място се събраха 30 000 българи (заедно с гостите от чужбина, само че въпреки всичко българското голям брой беше определящо). Така че “има подобен народ ”, който несъмнено не се вписва в визията за чалгаджийския нрав на едно шумно голям брой в страната ни. Така разяснява снощното музикално събитие – грандиозният концерт на Андреа Бочели журналистът Иво Инджев.

SafeNews разгласява коментара в персоналния му блог без редакторска интервенция:

Андреа Бочели пя през вчерашния ден в София и донесе със себе си насладата на десетки хиляди българи да се почувстват като общественост от хора от един и същи тип. Ще поясня.

За феновете на класическата аудитория гастролът на Бочели евентуално е събитието на годината. По собствен метод и за мен то беше “откритието ” на годината за нещо, което зна(е)м, само че рядко ни се случва в подобен мащаб. Може и да е било същото на концерта на Ед Ширън на същия Национален стадион преди броени дни, само че не мога да потвърждавам за това персонално.

На едно място се събраха 30 000 българи (заедно с гостите от чужбина, само че въпреки всичко българското голям брой беше определящо).

Не видях нито една изява, обвързвана с дивотия при толкоз огромно голямо скупчване на хора. Не желая да съпоставям и да опълчвам с публиката на спортни събития, която не познавам от личен опит. Не съм част от нея. Но фактът си е реалност: беше в действителност Културно събитие – в случай че не и цялостен културен потрес да се означи, че е допустимо да бъдем дружно с хиляди, да сме вежливи, да съблюдаваме разпоредбите ( да вземем за пример за възбраната на чадърите, с цел да не пречим на околните).

Наблюдавах целеустремено, слушах и записах. Отвсякъде се дочуваше единствено “моля ”, “благодаря ”, “ако обичате ”, “бихте ли ”, “извинявайте ”. Не чух нито едно фамилиарно послание макар очевидната непосредственост по ползи сред хората. Получих горещи благодарности поради дреболията да предложа забрадка на една дама да си подсуши седалката след проливния дъжд.

Не видях един боклук по трибуните след края на музикалното празненство. Може и да е имало, само че най-малко аз не забелязах нещо сходно. Хората съблюдаваха прецизно и изискването да не снимат със светкавици.

Спомних си за феномена от олимпиадата в Токио, където камерите уловиха публиката от южнокорейци да почистват всичко след себе си по трибуните. Май и ние можем да бъдем като тях, споделих си.

Накрая всички се разотидоха без боричкане и препирни, изчаквайки реда си. Пътьом особено погледнах тоалетните (с опрощение за натурализма). Изглеждаха в обичайно положение макар интензивната им приложимост им в продължение на два часа.

Не се стърпях и заговорих на улицата пред стадиона няколко служители на реда. Попитах ги дали им прави усещане нещо в публиката. “Оооо, в случай че беше по този начин и на мачовете, можехме без проблем да охраняваме и по няколко дневно ”, възкликна един от тях.

Така че “има подобен народ ”, който несъмнено не се вписва в визията за чалгаджийския нрав на едно шумно голям брой в страната ни.

А за какво този народ не е определящ и за всичко останало в страната със своето държание и нрав е тематика, която всеки може самичък да доразвие за себе си.

НА СНИМКАТА: Панорама малко преди залеза и началото на концерта на стадион “Васил Левски ” в София. Снимката на Бочели по изискване (беш)е значима. Моята не е нищо изключително, само че ми се стори по-съществена като илюстрация, въпреки да не приказва сама по себе си за това, което споделям в текста.

Позицията в този коментар отразява персоналното мнение на създателя и може да се разграничава от тази на 

Въпреки внезапното захлаждане и дъжд близо 30 000 души станаха на крайници и приветстваха Андреа Бочели, който в съботната вечер на 14 септември чества 30-годишната си кариера.

По мотив юбилея италианският тенор пя на националния стадион „ Васил Левски “, броени дни преди да означи 66-ия си рожден ден.

Заедно с Бочели на двучасовият театър пя именитият Национален филхармоничен хор „ Светослав Обретенов “ и свири оркестъра на Софийската филхармония. На диригентския пулт бе маестро Марчело Рота, работил с Пласидо Доминго, а с Андреа Бочели е непрестанно през последните 25 години.

Осемнадесет от най-известните оперни арии, песни и кино музика звучаха в осъществяване на Бочели и неговите специфични посетители – румънското сопрано Кристина Пазару, италианската певица и композитор Елиза Гаиото, и флейтистът Андреа Гриминели.

Източник – ivo.bg