Андреа Бочели разказва за трагичния инцидент, който го остави сляп
Андреа Бочели е един от най-обичаните тенори в света, чийто глас и музикални осъществявания въодушевяват милиони хора. Но зад неговия триумф се крие история, която малко хора познават в дълбочина – тази на момчето, което би трябвало да се изправи против тъмнината и да одобри нов живот след драматичен случай. Роден с вродена глаукома, Андреа постоянно е знаел, че зрението му е нежно, само че ориста го провокира, когато е на 12 години.
В документалния филм Andrea Bocelli: Because I Believe, който направи премиерата си на филмовия фестивал в Торонто, Бочели разкрива детайлности за този предопределен миг. Докато играе футбол с другари, топката го удря право в лицето, което провокира кръвоизлив. Този удар освен го лишава от зрението му, само че и прекатурва живота му вечно. Бочели си спомня този миг с ясните думи: „ Не знам за какво бях вратар – в никакъв случай не бях играл на тази позиция и в никакъв случай нямаше да го направя още веднъж “.
Макар че случаят поставя завършек на зрението му, не поставя завършек на неговите фантазии. В фамилията му постоянно е царял дух на борбеност и увереност, като майка му го възпитала да не приема съжалението на другите. Тя вярвала, че той ще откри пътя си даже в света на тъмнината.
След загубата на зрението, музиката се трансформира в леговище за младия Бочели. Той развива своите вокални умения, до момента в който пее в пианобарове, и скоро геният му притегля вниманието на огромни имена в промишлеността. Днес, на 65 години, Андреа Бочели продължава да изнася концерти по целия свят, а музиката му допира сърцата на милиони.
През годините той в никакъв случай не разрешава на своята слепота да го ограничи, като се стреми да въодушевява хората с послания за вяра и религия.
„ Слепотата вижда посредством музиката “ , споделя той в едно изявление, наблягайки, че неговият метод да гледа на света постоянно е бил през призмата на хубостта и позитивизма. Андреа Бочели идва в София на 14 септември на националния стадион „ Васил Левски “.
В документалния филм Andrea Bocelli: Because I Believe, който направи премиерата си на филмовия фестивал в Торонто, Бочели разкрива детайлности за този предопределен миг. Докато играе футбол с другари, топката го удря право в лицето, което провокира кръвоизлив. Този удар освен го лишава от зрението му, само че и прекатурва живота му вечно. Бочели си спомня този миг с ясните думи: „ Не знам за какво бях вратар – в никакъв случай не бях играл на тази позиция и в никакъв случай нямаше да го направя още веднъж “.
Макар че случаят поставя завършек на зрението му, не поставя завършек на неговите фантазии. В фамилията му постоянно е царял дух на борбеност и увереност, като майка му го възпитала да не приема съжалението на другите. Тя вярвала, че той ще откри пътя си даже в света на тъмнината.
След загубата на зрението, музиката се трансформира в леговище за младия Бочели. Той развива своите вокални умения, до момента в който пее в пианобарове, и скоро геният му притегля вниманието на огромни имена в промишлеността. Днес, на 65 години, Андреа Бочели продължава да изнася концерти по целия свят, а музиката му допира сърцата на милиони.
През годините той в никакъв случай не разрешава на своята слепота да го ограничи, като се стреми да въодушевява хората с послания за вяра и религия.
„ Слепотата вижда посредством музиката “ , споделя той в едно изявление, наблягайки, че неговият метод да гледа на света постоянно е бил през призмата на хубостта и позитивизма. Андреа Бочели идва в София на 14 септември на националния стадион „ Васил Левски “.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ