Агаси: На Уимбълдън си като кукла на конци; на 16 мислех, че тревата е само за пушене
Андре Агаси взе присъединяване в подкаста на Анди Родик " Served ", където двамата някогашни номер едно в международната класация приказваха за триумфа на Агаси през 1999-та в Париж, някои от най-легендарните съперничества на първия състезател постигнал " Златен шлем " в историята на играта, както и сегашното на тениса.
Разбира се, нямаше по какъв начин да се мине и без някои от най-знаковите истории за кариерата на " Мистър Ретур ", чието държание на бунтовник може в миналото да е било бодил в очите на тенис моралистите, само че в същото време го трансформира в любим нацяло едно потомство.
8-кратният " мейджър " първенец завоюва любовта на още десетки хиляди и след края на своята кариера, което се дължи на абсолютния бестселър " Открито ", който наподобява повече на житейска изповед, в сравнение с автобиография.
Самата книга стартира оттова, че Андре още на първата страница признава своята ненавист към тениса, а по какъв начин се е стигнало до това да мразиш нещото, в което си най-хубав, разкрива самият именит тенисист:
" Не си изобретявам това. Видях какво аргументи тенисът на моето семейство и връзките в него. Тази игра постоянно означаваше прекалено много и се поставяше над всичко останало. Човек може да бъде стимулиран от две неща - боязън или обич. Винаги съм продължавал напред заради страха от татко ми, а най-после се оказах в академията на Ник Болетиери и се оказах прекомерно рано надалеч от моето семейство, което в никакъв случай не съм желал да се случва. Затова постоянно споделям, че тенисът избра мен, а не аз него.
Това място беше истински пъкъл за мен и желаех да го изгоря до основи. Бунтарят в мен се разсъни на 13-годишна възраст. Изпитвах голям яд, само че не желаех да го отправям към останалите хора и можех да го изкарам само по отношение на моя противник. Изведнъж към този момент бях експерт и някакви хора навираха микрофони в лицето ми, с цел да ме питат за какво нося джинси на корта. Нося джинси на корта, тъй като това беше едно огромно " Ма*ната ти " към целия свят.
Постоянно усещах голям напън и напрежение върху себе си, а това в допълнение ме затрудняваше във вземането на верните решения. Например години наред пропусках Уимблъдън, тъй като там се усещах като кукла на конци. Самата трева е друга тематика. Чувствах се като Бамби (сърничка) на лед. Как въобще се чака да играя на тази настилка? Дотогава мислех, че тревата е единствено за пушене. Някакви хора се държат с теб като чужд в личния си клуб и въобще даже не можеш да стоиш прав върху тази настилка.
Забранява ти се да вървиш на избрани места и да правиш избрани неща. По това време съм единствено на 16 години и бях срещу всевъзможни открити правила и правила, тъй че това ме влудяваше - спомня си златният медалист от Атланта, чиято първа купа по подигравка на ориста, идва навръх " свещената трева ".
Разбира се, нямаше по какъв начин да се мине и без някои от най-знаковите истории за кариерата на " Мистър Ретур ", чието държание на бунтовник може в миналото да е било бодил в очите на тенис моралистите, само че в същото време го трансформира в любим нацяло едно потомство.
8-кратният " мейджър " първенец завоюва любовта на още десетки хиляди и след края на своята кариера, което се дължи на абсолютния бестселър " Открито ", който наподобява повече на житейска изповед, в сравнение с автобиография.
Самата книга стартира оттова, че Андре още на първата страница признава своята ненавист към тениса, а по какъв начин се е стигнало до това да мразиш нещото, в което си най-хубав, разкрива самият именит тенисист:
" Не си изобретявам това. Видях какво аргументи тенисът на моето семейство и връзките в него. Тази игра постоянно означаваше прекалено много и се поставяше над всичко останало. Човек може да бъде стимулиран от две неща - боязън или обич. Винаги съм продължавал напред заради страха от татко ми, а най-после се оказах в академията на Ник Болетиери и се оказах прекомерно рано надалеч от моето семейство, което в никакъв случай не съм желал да се случва. Затова постоянно споделям, че тенисът избра мен, а не аз него.
Това място беше истински пъкъл за мен и желаех да го изгоря до основи. Бунтарят в мен се разсъни на 13-годишна възраст. Изпитвах голям яд, само че не желаех да го отправям към останалите хора и можех да го изкарам само по отношение на моя противник. Изведнъж към този момент бях експерт и някакви хора навираха микрофони в лицето ми, с цел да ме питат за какво нося джинси на корта. Нося джинси на корта, тъй като това беше едно огромно " Ма*ната ти " към целия свят.
Постоянно усещах голям напън и напрежение върху себе си, а това в допълнение ме затрудняваше във вземането на верните решения. Например години наред пропусках Уимблъдън, тъй като там се усещах като кукла на конци. Самата трева е друга тематика. Чувствах се като Бамби (сърничка) на лед. Как въобще се чака да играя на тази настилка? Дотогава мислех, че тревата е единствено за пушене. Някакви хора се държат с теб като чужд в личния си клуб и въобще даже не можеш да стоиш прав върху тази настилка.
Забранява ти се да вървиш на избрани места и да правиш избрани неща. По това време съм единствено на 16 години и бях срещу всевъзможни открити правила и правила, тъй че това ме влудяваше - спомня си златният медалист от Атланта, чиято първа купа по подигравка на ориста, идва навръх " свещената трева ".
Източник: tennis.bg
КОМЕНТАРИ