Агаси: Никога не съм бил по-нещастен от времето, когато бях №1 в световната ранглиста
Андре Агаси постоянно е бил измежду най-обичаните хора в света на тениса поради своята искреност, която ни е е дала опция да надникнем в неговия персонален свят, по този начин както даже не можем да го създадем при някои от най-близките ни хора. През предходната седмица 8-кратният " мейджър " притежател беше специфичен посетител на Чаланджъра във Финикс и още веднъж не се поколеба да ни подари с поредна история от своя извънредно забавен живот, разкривайки че в действителност се е чувствал най-нещастен, когато е достигнал до номер едно в международната класация и тъкмо Чаланджър надпреварите са избавили неговата кариера:
Станах номер едно в международната класация през 1995-та и хората евентуално са си мислели, че изживявам фантазията си, само че това надалеч не беше по този начин. Всъщност това е интервалът, в който съм се чувствал най-нещастен и откъснат от света. Всички тогава желаеха нещо от мен, не можеше да различиш същинските от подправените другари и се усещах употребен от толкоз доста страни.
Две години по-късно се намирах под номер 140 в света и всички с изключение на мен бяха изненади. Тогава въпросите бяха отпаднали и към този момент знаех кои са същинските ми другари - хората, в чийто очи постоянно ще бъда номер едно, каквото и да демонстрира класацията. Тогава се върнах назад в Чаланджър Тура и усетих удоволствието от играта, което ми липсваше от времето, когато бях младеж и пътувахме дружно с брат ми в каравана.
Останалите момчета ме гледаха като че ли Брунг Спринстийн е пристигнал да направи концерт в локалния бар и въобще не можеха да повярват, че ще имат опция да играят против мен. Бях като един пътуващ атракцион, само че това въобще не ме интересуваше, тъй като още веднъж бях благополучен и се свързах още веднъж с тениса, както в никакъв случай до момента през живота си. На идната година към този момент печелех ATP шампионати и даже съумях още веднъж да стана номер едно в света, само че към този момент чувството беше тъкмо толкоз сладко, колкото би трябвало да бъде " - разкрива именитият американец.
Източник: Tennis World USA
Станах номер едно в международната класация през 1995-та и хората евентуално са си мислели, че изживявам фантазията си, само че това надалеч не беше по този начин. Всъщност това е интервалът, в който съм се чувствал най-нещастен и откъснат от света. Всички тогава желаеха нещо от мен, не можеше да различиш същинските от подправените другари и се усещах употребен от толкоз доста страни.
Две години по-късно се намирах под номер 140 в света и всички с изключение на мен бяха изненади. Тогава въпросите бяха отпаднали и към този момент знаех кои са същинските ми другари - хората, в чийто очи постоянно ще бъда номер едно, каквото и да демонстрира класацията. Тогава се върнах назад в Чаланджър Тура и усетих удоволствието от играта, което ми липсваше от времето, когато бях младеж и пътувахме дружно с брат ми в каравана.
Останалите момчета ме гледаха като че ли Брунг Спринстийн е пристигнал да направи концерт в локалния бар и въобще не можеха да повярват, че ще имат опция да играят против мен. Бях като един пътуващ атракцион, само че това въобще не ме интересуваше, тъй като още веднъж бях благополучен и се свързах още веднъж с тениса, както в никакъв случай до момента през живота си. На идната година към този момент печелех ATP шампионати и даже съумях още веднъж да стана номер едно в света, само че към този момент чувството беше тъкмо толкоз сладко, колкото би трябвало да бъде " - разкрива именитият американец.
Източник: Tennis World USA
Източник: tennis.bg
КОМЕНТАРИ