Анжело ди Ливио, легенда на “Ювентус” и Италия, ексклузивно пред “Труд”: Стоичков е гигантски човек
Анджело ди Ливио е един от най-марковите футболисти в историята на “Ювентус”. Спечели Шампионската лига в родния град Рим през 1996 година, когато “Старата госпожа” съкруши тогавашния настоящ отличник “Аякс” след осъществяване на дузпи. Ди Ливио има три трофеи в Серия А, стана европейски вицешампион с Италия.
Легендата даде извънредно изявление пред “Труд”.
– Сеньор Ди Ливио, изглеждате в прелестна форма. Продължавате ли постоянно да играете футбол в шампионати за ветерани?
– Да, а и упражняваме съществено. Аз сега пребивавам в Рим. Там играем доста постоянно. Разбира се, не го вършим всеки ден, както едно време, когато бяхме млади. Но пък не се предаваме и гледаме да сме в добра форма.
– Роден сте в Рим и сте израсъл в „ Рома “, само че нямате нито един мач за този тим.
– Да. Наистина израснах в „ Рома “ и минах през всички младежки и юношески обединения на клуба, само че ориста не пожела да играя за тях в Серия А. Просто не е било писано.
– Какво съставлява „ Рома “ за хората в Рим? Всички знаем, че е доста обичан тим.
– Рим е прелестен град и всички тифози също са страхотни. Няма значение дали са от “Лацио” или от “Рома”. Винаги са на линия и човек усеща огромното почитание и пристрастеност. Силни усеща, които хората на Рим посвещават на футбола.
– Вашият наследник Лоренцо в този момент прави стъпки в „ Рома “. Ще успее ли да реализира по-добра кариера от вашата?
– Надявам се. Сега към този момент е в Серия А с “Рома” и натрупа опит. До момента има доста положителни мнения и му се разпореждат огромни очаквания, само че всичко зависи от него.
– Не сте играли в Рома, само че в Рим постигнахте най-големия си триумф. “Ювентус” победи “Аякс” и стана европейски първенец.
– Да. “Юве” ликува като европейски първенец през 1996 година. Голяма наслада за мен бе да подвигна купата тъкмо в моя град.
– И какво е чувството да станеш първенец в родния град?
– Приказно, фантастично. Освен това този трофей беше доста значим. “Юве” и до през днешния ден не може да повтори този героизъм. За страдание това е последният подобен трофей за “Старата госпожа” до през днешния ден.
– Бихте ли ни разказали по какъв начин мина мачът с “Аякс”?
– Тук е доста значимо да кажем, че противникът ни тогава беше в действителност стойностен отбор. Литманен, Де Бур … всички бяха отлични футболисти и в топ форма. Имаха в действителност доста мощен тим, само че ние желаехме успеха непременно. Имахме най-хубавия вероятен отбор, с доста персони и макар че противникът беше доста твърд успяхме да ги пречупим при дузпите.
– През идващите две години “Ювентус” игра още два финала, само че загуби на два пъти против “Борусия” (Дортмунд) и “Реал”. Защо се получи по този начин?
– Да. Независимо от това обаче, можем да кажем, че самият факт, че три години поред стигнахме до финала на най-престижния клубен шампионат е доказателство за това, че тимът на “Юве” тогава бе в действителност класен. Никак не е елементарно да стигнеш до финала и то три години поред. Мисля че казусът ни за тези два финала е, че все не успявахме да стигнем до последния мач в съвършено положение. По същото време ни се постановяваше да водим и огромна борба за скудетото, а шампионата не беше толкоз елементарно, колкото през днешния ден. Разбира се, в случай че бяхме спечелили даже и единствено единия от тези финали, щеше да е съвършено.
– И в двата мача “Юве” беше любимец. И против “Борусия”, и против “Реал”.
Да, само че любимците доста постоянно губят. (Смее се). Така е във футбола. Понякога ти върви, а от време на време неприятният шанс те преследва. Важното, в края на краищата, е че въпреки всичко стигахме три пъти до финала на най-престижния шампионат.
– Да в действителност е по този начин. Какво е да носиш фланелката на най-успелия италиански тим?
– Да защитаваш цветовете на “Юве” е извънредно, бих споделил даже приказно. Организацията в клуба е неповторима. Създават се условия, при които футболистите да дават 100 % от опциите си и да ги изцеждат до дъно. Всичко което претърпях там за мен е историята на живота ми. Наистина беше именито да съм част от ерата Липи.
– Зидан, Баждо, Дел Пиеро, Виали… Какво е чувството да играеш с такива футболисти?
– Пропуснахте Ди Ливио. (Смее се). Наистина велики играчи. Родени първенци. Виали беше за нас огромния капитан, останал още от предходния шампионски тим. Неоспорим водач. Даде ни в действителност доста. След това – Дел Пиеро, Баджо, Зидан… Истински първенци. Наистина изключителни.
– Вярно ли е, че Виали ви е наричал Малкият боец, тъй като непрестанно марширувате по фланга?
– Да. Но май не беше Виали, а Баджо. Да, Баджо ми измисли този прякор. И беше прав. Тогава в действителност доста обичах да снова по крилото.
– Кой беше най-големият шегобиец в оня тим на “Ювентус”?
– Бяхме огромни другари с Дел Пиеро и поради това другарство си имахме огромно доверие и се забавлявахме и шегувахме непрекъснато. Преди това бяхме играли дружно в “Падуа”.
– А каква бе ролята на треньора Марчело Липи за тези триумфи?
– Един популярен треньор. Винаги на равнище. С неповторима вътрешен глас. Притежава невероятното качество постоянно да подреди най-хубавия вероятен тим. Показа огромна храброст, тъй като първоначално мачовете ни не потеглиха толкоз добре. Когато обаче наложи системата си на водене на тима, нещата незабавно си пристигнаха на мястото.
– Какво е вашето мнение за абсурда с Лучано Моджи, който повлия доста и на “Ювентус” и на целия италиански футбол?
– За нас играчите постоянно е доста мъчно в сходни обстановки. Говорят се доста неща, само че ние футболистите просто излизахме във всеки мач за победа и не се интересувахме от страничните неща. Трудно бе да възприемем всичко, което се изговори. Най-добре би било Моджи да излезе и да изясни в действителност какво тъкмо се е случвало. Ние просто играехме футбол.
– Спомняте ли си, че “Юве” гостува в София през 1994 година и даже загуби?
Не си припомням доста добре. Май тогава не бях титуляр? А чакайте! Сега си спомних. Да по този начин беше. Е да не може да печелиш постоянно. Има игрища, на които може да си позволиш да загубиш, само че значимото е да си краен победител. Спомням си, че тогава загубихме.
– Помните ли против кого играхте?
– Не мога в действителност да си спомня. Извинявайте.
– ЦСКА.
– Да. Загубихме 2:1, в случай че не бъркам?
– 3:2 за ЦСКА.
– 3:2. Да.
– А на реванша 5:1 за “Ювентус”.
– Да.
– Раванели вкара пет гола.
– Да. Както ви споделих, случваше се от време на време да загубим, само че успявахме да наваксаме на реванша.
– Помните ли и други срещи с български тимове или български футболисти?
Български тимове в действителност не мога да се сетя сега. Минаха в действителност доста години… Но несъмнено незабавно се сещам за Стоичков. Голям! Гигантски футболист и приказен човек. Велик първенец.
– Защо след вас “Юве” все не съумява да завоюва Шампионската лига, макар че няколко пъти стига до финала?
– Ето това е в действителност прекрасен въпрос. Но пък доста мъчно бих могъл да отговоря. Последния път е ясно. Все отново отсреща ни беше “Реал”. Много мощни и с огромни първенци в състава. Не знам в действителност какво се случва постоянно с “Юве”, когато стигне до финала…. Може да се дължи на някакъв психически блокаж… Или от боязън да не загубят… Обаче едно нещо е ясно и това е, че днешният “Юве” е в действителност стойностен тим и ще има още благоприятни условия да стигне до край.
– Колко ще продължи превъзходството на “Ювентус” в италианския футбол?
Това ще зависи от другите кандидати за купата – “Наполи”, “Рома”, “Лацио”, “Интер”… В момента “Юве” действително е по-силен от всички тях. С желанието си за победа и с футболисти, които знаят по какъв начин да се раздават във значимите мачове. В последните години, а и сега интригата е жива, само че не считам, че различен тим в Италия ще може да завоюва скудетото.
– В края на кариерата си отидохте във “Фиорентина”. Знаем по какъв начин реагират на такива неща тифозите. Как ви одобриха там?
– Във Флоренция не гледат с положителни очи на всеки футболист обличал в миналото бяло-черната фланелка. Но когато се докажеш и видят, че защитаваш цветовете на тима, нещата се трансформират. В такива обстановки би трябвало просто да се държиш професионално и с огромно успокоение да понасяш всичко. Това е разковничето.
– Мислите ли, че в миналото ще станете треньор?
Аз ли? Не, нямам доверие. Бих работил с деца, само че не мисля, че в миналото ще стана треньор.
– С националния тим на Италия участвахте на две международни и две европейски шампионати. Натажава ли ви фактът, че не успяхте да спечелите нищо със “скуадра адзура”?
– Да. Наистина не съумях да печеля нищо с Италия. Станахме втори през 2000-та година на европейското в Белгия и Холандия. Загубихме от Франция на финала. Наистина… В другояче хубавата ми и сполучлива кариера ми липсва купа с Италия, само че човек не може да има всичко в този живот.
– Как се живее след шока от златния гол, който Давид Трезеге ви вкара на финала?
– Златният гол е в действителност нещо доста неприятно. Бих споделил непоносимо. А също така водехме с 1:0 … Оставаха секунди до края на постоянното време и бяхме в действителност наивни да допуснем изравнителен гол. Просто трябваше да сме с една концепция най-малко по-спокойни и да задържим малко повече топката. След това в действителност ни се случиха неща, които естествен човек мъчно ще преглътне.
– Приключихте кариерата си след международното състезание през 2002 година. Мислите ли в действителност, че имаше съдийска поддръжка за тима на Южна Корея?
– Да. Спомням си. Може да се каже. Спомням си съдията… Наистина странна обстановка. Усещаше се, че основният рефер има малко необичайно държание и то постоянно бе в интерес на противника. Но през днешния ден след толкоз доста години…. Да наистина… Ядосвам се и до в този момент и ми е неприятно – признавам. Такива персонажи за жалост има и през днешния ден. Затова би трябвало да сме постоянно бдителни.
– Само 4 години по-късно Италия стана международен първенец, само че без вас?
– Да, само че без значение от това се радвах. Давах си сметка, че към този момент не съм толкоз млад и кариерата ми е към края си. Когато Италия стане международен първенец, насладата е толкоз огромна, че изцяло забравяш за това, че ти не си имал същия късмет.
– Какво очаквате от международното състезание, което следва?
– Не взе участие Италия и по тази причина за нас това състезание ще е доста друго. Като изключим това, нещата които виждам до момента ми харесват и мисля, че Русия е подготвена да направи едно огромно и толкоз значимо състезание.
Легендата даде извънредно изявление пред “Труд”.
– Сеньор Ди Ливио, изглеждате в прелестна форма. Продължавате ли постоянно да играете футбол в шампионати за ветерани?
– Да, а и упражняваме съществено. Аз сега пребивавам в Рим. Там играем доста постоянно. Разбира се, не го вършим всеки ден, както едно време, когато бяхме млади. Но пък не се предаваме и гледаме да сме в добра форма.
– Роден сте в Рим и сте израсъл в „ Рома “, само че нямате нито един мач за този тим.
– Да. Наистина израснах в „ Рома “ и минах през всички младежки и юношески обединения на клуба, само че ориста не пожела да играя за тях в Серия А. Просто не е било писано.
– Какво съставлява „ Рома “ за хората в Рим? Всички знаем, че е доста обичан тим.
– Рим е прелестен град и всички тифози също са страхотни. Няма значение дали са от “Лацио” или от “Рома”. Винаги са на линия и човек усеща огромното почитание и пристрастеност. Силни усеща, които хората на Рим посвещават на футбола.
– Вашият наследник Лоренцо в този момент прави стъпки в „ Рома “. Ще успее ли да реализира по-добра кариера от вашата?
– Надявам се. Сега към този момент е в Серия А с “Рома” и натрупа опит. До момента има доста положителни мнения и му се разпореждат огромни очаквания, само че всичко зависи от него.
– Не сте играли в Рома, само че в Рим постигнахте най-големия си триумф. “Ювентус” победи “Аякс” и стана европейски първенец.
– Да. “Юве” ликува като европейски първенец през 1996 година. Голяма наслада за мен бе да подвигна купата тъкмо в моя град.
– И какво е чувството да станеш първенец в родния град?
– Приказно, фантастично. Освен това този трофей беше доста значим. “Юве” и до през днешния ден не може да повтори този героизъм. За страдание това е последният подобен трофей за “Старата госпожа” до през днешния ден.
– Бихте ли ни разказали по какъв начин мина мачът с “Аякс”?
– Тук е доста значимо да кажем, че противникът ни тогава беше в действителност стойностен отбор. Литманен, Де Бур … всички бяха отлични футболисти и в топ форма. Имаха в действителност доста мощен тим, само че ние желаехме успеха непременно. Имахме най-хубавия вероятен отбор, с доста персони и макар че противникът беше доста твърд успяхме да ги пречупим при дузпите.
– През идващите две години “Ювентус” игра още два финала, само че загуби на два пъти против “Борусия” (Дортмунд) и “Реал”. Защо се получи по този начин?
– Да. Независимо от това обаче, можем да кажем, че самият факт, че три години поред стигнахме до финала на най-престижния клубен шампионат е доказателство за това, че тимът на “Юве” тогава бе в действителност класен. Никак не е елементарно да стигнеш до финала и то три години поред. Мисля че казусът ни за тези два финала е, че все не успявахме да стигнем до последния мач в съвършено положение. По същото време ни се постановяваше да водим и огромна борба за скудетото, а шампионата не беше толкоз елементарно, колкото през днешния ден. Разбира се, в случай че бяхме спечелили даже и единствено единия от тези финали, щеше да е съвършено.
– И в двата мача “Юве” беше любимец. И против “Борусия”, и против “Реал”.
Да, само че любимците доста постоянно губят. (Смее се). Така е във футбола. Понякога ти върви, а от време на време неприятният шанс те преследва. Важното, в края на краищата, е че въпреки всичко стигахме три пъти до финала на най-престижния шампионат.
– Да в действителност е по този начин. Какво е да носиш фланелката на най-успелия италиански тим?
– Да защитаваш цветовете на “Юве” е извънредно, бих споделил даже приказно. Организацията в клуба е неповторима. Създават се условия, при които футболистите да дават 100 % от опциите си и да ги изцеждат до дъно. Всичко което претърпях там за мен е историята на живота ми. Наистина беше именито да съм част от ерата Липи.
– Зидан, Баждо, Дел Пиеро, Виали… Какво е чувството да играеш с такива футболисти?
– Пропуснахте Ди Ливио. (Смее се). Наистина велики играчи. Родени първенци. Виали беше за нас огромния капитан, останал още от предходния шампионски тим. Неоспорим водач. Даде ни в действителност доста. След това – Дел Пиеро, Баджо, Зидан… Истински първенци. Наистина изключителни.
– Вярно ли е, че Виали ви е наричал Малкият боец, тъй като непрестанно марширувате по фланга?
– Да. Но май не беше Виали, а Баджо. Да, Баджо ми измисли този прякор. И беше прав. Тогава в действителност доста обичах да снова по крилото.
– Кой беше най-големият шегобиец в оня тим на “Ювентус”?
– Бяхме огромни другари с Дел Пиеро и поради това другарство си имахме огромно доверие и се забавлявахме и шегувахме непрекъснато. Преди това бяхме играли дружно в “Падуа”.
– А каква бе ролята на треньора Марчело Липи за тези триумфи?
– Един популярен треньор. Винаги на равнище. С неповторима вътрешен глас. Притежава невероятното качество постоянно да подреди най-хубавия вероятен тим. Показа огромна храброст, тъй като първоначално мачовете ни не потеглиха толкоз добре. Когато обаче наложи системата си на водене на тима, нещата незабавно си пристигнаха на мястото.
– Какво е вашето мнение за абсурда с Лучано Моджи, който повлия доста и на “Ювентус” и на целия италиански футбол?
– За нас играчите постоянно е доста мъчно в сходни обстановки. Говорят се доста неща, само че ние футболистите просто излизахме във всеки мач за победа и не се интересувахме от страничните неща. Трудно бе да възприемем всичко, което се изговори. Най-добре би било Моджи да излезе и да изясни в действителност какво тъкмо се е случвало. Ние просто играехме футбол.
– Спомняте ли си, че “Юве” гостува в София през 1994 година и даже загуби?
Не си припомням доста добре. Май тогава не бях титуляр? А чакайте! Сега си спомних. Да по този начин беше. Е да не може да печелиш постоянно. Има игрища, на които може да си позволиш да загубиш, само че значимото е да си краен победител. Спомням си, че тогава загубихме.
– Помните ли против кого играхте?
– Не мога в действителност да си спомня. Извинявайте.
– ЦСКА.
– Да. Загубихме 2:1, в случай че не бъркам?
– 3:2 за ЦСКА.
– 3:2. Да.
– А на реванша 5:1 за “Ювентус”.
– Да.
– Раванели вкара пет гола.
– Да. Както ви споделих, случваше се от време на време да загубим, само че успявахме да наваксаме на реванша.
– Помните ли и други срещи с български тимове или български футболисти?
Български тимове в действителност не мога да се сетя сега. Минаха в действителност доста години… Но несъмнено незабавно се сещам за Стоичков. Голям! Гигантски футболист и приказен човек. Велик първенец.
– Защо след вас “Юве” все не съумява да завоюва Шампионската лига, макар че няколко пъти стига до финала?
– Ето това е в действителност прекрасен въпрос. Но пък доста мъчно бих могъл да отговоря. Последния път е ясно. Все отново отсреща ни беше “Реал”. Много мощни и с огромни първенци в състава. Не знам в действителност какво се случва постоянно с “Юве”, когато стигне до финала…. Може да се дължи на някакъв психически блокаж… Или от боязън да не загубят… Обаче едно нещо е ясно и това е, че днешният “Юве” е в действителност стойностен тим и ще има още благоприятни условия да стигне до край.
– Колко ще продължи превъзходството на “Ювентус” в италианския футбол?
Това ще зависи от другите кандидати за купата – “Наполи”, “Рома”, “Лацио”, “Интер”… В момента “Юве” действително е по-силен от всички тях. С желанието си за победа и с футболисти, които знаят по какъв начин да се раздават във значимите мачове. В последните години, а и сега интригата е жива, само че не считам, че различен тим в Италия ще може да завоюва скудетото.
– В края на кариерата си отидохте във “Фиорентина”. Знаем по какъв начин реагират на такива неща тифозите. Как ви одобриха там?
– Във Флоренция не гледат с положителни очи на всеки футболист обличал в миналото бяло-черната фланелка. Но когато се докажеш и видят, че защитаваш цветовете на тима, нещата се трансформират. В такива обстановки би трябвало просто да се държиш професионално и с огромно успокоение да понасяш всичко. Това е разковничето.
– Мислите ли, че в миналото ще станете треньор?
Аз ли? Не, нямам доверие. Бих работил с деца, само че не мисля, че в миналото ще стана треньор.
– С националния тим на Италия участвахте на две международни и две европейски шампионати. Натажава ли ви фактът, че не успяхте да спечелите нищо със “скуадра адзура”?
– Да. Наистина не съумях да печеля нищо с Италия. Станахме втори през 2000-та година на европейското в Белгия и Холандия. Загубихме от Франция на финала. Наистина… В другояче хубавата ми и сполучлива кариера ми липсва купа с Италия, само че човек не може да има всичко в този живот.
– Как се живее след шока от златния гол, който Давид Трезеге ви вкара на финала?
– Златният гол е в действителност нещо доста неприятно. Бих споделил непоносимо. А също така водехме с 1:0 … Оставаха секунди до края на постоянното време и бяхме в действителност наивни да допуснем изравнителен гол. Просто трябваше да сме с една концепция най-малко по-спокойни и да задържим малко повече топката. След това в действителност ни се случиха неща, които естествен човек мъчно ще преглътне.
– Приключихте кариерата си след международното състезание през 2002 година. Мислите ли в действителност, че имаше съдийска поддръжка за тима на Южна Корея?
– Да. Спомням си. Може да се каже. Спомням си съдията… Наистина странна обстановка. Усещаше се, че основният рефер има малко необичайно държание и то постоянно бе в интерес на противника. Но през днешния ден след толкоз доста години…. Да наистина… Ядосвам се и до в този момент и ми е неприятно – признавам. Такива персонажи за жалост има и през днешния ден. Затова би трябвало да сме постоянно бдителни.
– Само 4 години по-късно Италия стана международен първенец, само че без вас?
– Да, само че без значение от това се радвах. Давах си сметка, че към този момент не съм толкоз млад и кариерата ми е към края си. Когато Италия стане международен първенец, насладата е толкоз огромна, че изцяло забравяш за това, че ти не си имал същия късмет.
– Какво очаквате от международното състезание, което следва?
– Не взе участие Италия и по тази причина за нас това състезание ще е доста друго. Като изключим това, нещата които виждам до момента ми харесват и мисля, че Русия е подготвена да направи едно огромно и толкоз значимо състезание.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ